Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Monthly Archives: февруари 2010

Despite opposition, court affirms controversial exports of natural gas to Israel

Amro Hassan reporting for LA Times, that an Egyptian court overturned a ruling outlawing controversial sales of natural gas to Israel, but said the prices must match world markets.

Egyptians protesting against exporting gas to Israel. Credit: Agence France-Presse

While it ruled in favor of the government’s decision to export natural gas to Israel, the Egyptian Supreme Administrative Court found that prices and quantity of the gas sold to the Jewish state should not be discounted.

The decision handed down Saturday overturns a ban issued on gas exports to Israel by a lower court in November 2008 after a group of lawyers accused the government of pumping gas to Israel at rates lower than worldwide prices. The Egyptian government appealed the 2008 ban and has continued to export gas to Israel, pending a legal review. In its Saturday ruling, the supreme administrative court said, „it is not within the jurisdiction of the courts to hear appeals against the government’s decision to export gas to eastern Mediterranean markets, including Israel.“

The panel that issued the verdict added that the Ministry of Petroleum should take into consideration the minimum and maximum limits for gas prices in the international market rather than export to Israel at a fixed preferential rate.

Moreover, the sales should not conflict with Egypt’s financial and national interests, and local power and energy needs should be fulfilled before exporting in order to avoid any reductions in the country’s gas reserves, senior judge Mohamed Al Husseini said.

While some Egyptians opposed to the exports are calling the ruling a partial victory, Petroleum Ministry officials said they had started reviewing the prices of gas exported to Israel before Saturday’s decision.

Egypt has been supplying Israel with fuel since 2005, after privately owned East Mediterranean Gas signed a 20-year contract with state-owned Israel Electric Corp. to provide 5.6 billion cubic feet of natural gas a year.

It is believed that the deal is roughly worth $6 billion.

The exports have raised furious objections against the government. Many Egyptians oppose any normalization of ties with Israel regardless of the financial benefits.

However, the Supreme Court said, „oil and gas export treaties, and the Egyptian-Israeli 1979 peace treaty gave Israel the right to acquire Egyptian oil and gas like any other country.“

The ruling ends a long battle between the government and a group of concerned lawyers, as the Supreme Court’s verdicts cannot be appealed.

След дебатът в „Червената къща“ на 26 февруари

Статия, на Muslim Cinema, блог посветен на стереотипите в киното, които се налагат срещу мюсюлманите. Публикувам този постинг, защото добре описва дебатът, протекъл в „Червената къща“ на 26 февруари.

Проф. Чуков очерта два основни типа имиграционни модели – англо-саксонския, който е по-либерален според него и френският- по-рестриктивен към малцинствата.  Поради липсата на време не успяхме да стигнем до дълбочината на проблема с интергацията и за обективните причини, поради които тя не се случва на места. Интересно обяснение от негова страна беше, че във Великобритания, въпреки либерализма относно практикуването на религията, имигрантите са задтруднени да навлязат в политическия и обществен живот по високите етажи. Докато във Франция по негови данни има повече успели имигранти от мюсюлмански произход на по-висшестоящи позиции. За наша всеобща изненада се оказа, че в Дания вече е допуснато създаването на партия на мюсюлманите. Това, което той очерта и като предпоставка за по-толерантното или не приемане на малцинствените групи е принадлежността на дадената европейска държава към католическата църква или протестанството. Последното според него дава повече свобода на практикуващте друга религия в изповядването й.
Руслан Трад представи в слайд списък с блогове в арабския и ислямския свят, които съдържат информация за забранени за отразяване събития като репресии срещу политически противници  в Египет например, затворници блогъри, изразили своето противоречащо на официалното мнение, блогове на жени от Близкия изток, които се борят за повече права и др. Целта беше да се покаже на обществеността, че ислямският свят не е някаква инертна маса, а е загрижен за това, което се случва с него и със света, особено що се касае до  по-младото поколение. Посочено беше и разпространението на Информационните технологии в Близкия Изотк, отбелязало бум през последните години като фактор за усилени дискусии с други части на света. Повечето представени блогове имат английска версия. Участник от публиката допълни, че трябва да се отбелязва като фактор в Блзикия изток т.нар. модернизация и че либерализацията на правата на жените (политически и имуществени) в някои страни на Запад е протекла в рамките на 100 години, докато в някои близкизточни страни, като Мароко, за 30 г.

Нидал Хлайф говори за темата за стереотипите, каквато е и целта на този блог. Първоначално се направи опит да бъде изчистено откъм терминология заглавието на дебата с уточнението, че ислямският свят не е монолитна общност и че в него не само ислямът е определящ фактор. В последствие се стигна до изводът, че тази типизация на разделяне на Ислямски свят-Запад е толкова дъблоко вкоренена, че трудно може да се излезе извън нея и, че стереотипите все ни връщат там. След споделени случки от личния живот, някои от които забавни, но в същото време сериозно вкоренени в общественото съзнание се проведе дебат: защо образът на арабите и мюсюлманите е толкова устойчив – бяха очертани няколко линии. Първо поради все още ръководещите Запада болезнени спомени от сблъсъка с исляма в миналото, военен или културен, второ поради факта, че САЩ наследява ориенталските си представи от европейските заселници и там започват да творят множество ориенталисти, трето защото от края на 19-в се развива усилена американска мисионерска дейност в ислямския свят.

А в политически план САЩ урапражнява доминираща роля върху бившите европейски колонии в ислямския изток след отстъпването на империите и края на ВСВ. Съществена роля изиграва и разкриването на големите залежи на петрол от 30-те г. на ХХ в., а ислямските петролни държави са превърнати в зона от първа значимост за американската национална сигурност. В дългосрочен план влияние оказват и арабо-израелският конфликт и инвазиите в Близкия изток. Повдигнат беше въпросът имат ли наистина американските филми влияние върху българското общество. От публиката беше направен опит тази пряка връзка да бъде игнорирана, но в последствие се доказа как филми, свързани с тероризъм са най-бързо сваляните филми в интернет и как повечето от разглежданите в блога филми имат български субтитри, а някои от тях, най-пропагандни по своя дух са гледани от стотици българи.
Д-р Салех Брик говори за трудното приемане на дургата религия от гледна точка на нейното непознаване. В Швейцария според д-р Брик имат право да гласуват какъвто закон смятат за добре, но минаретата съвсем не са най-значимата част от религиозността на един мюсюлманин и те не са основния проблем с мюсюлманските общности. Мая Ценова, арабист допълни, че „Човек се страхува от това, което не познава“ и „Западът се запозна с мюсюлманите преди да се запознае с исляма“. А човекът, който е невеж е враг на себе си и на другите, както гласи една арабска поговорка.
В крайна сметка до отговор на поставения въпрос не се стигна еднозначно поради дълбочината и сложността на засегнатия проблем, множеството трудности относно дефинирането на понятията, както и липсата на достатъчно време – дискусията беше прекратена заради следващата част от програмата.

Няколко места в Дамаск,където можете да опитате традиционна кухня

От 2005 година Сирия е в относителна изолация, заради администрацията на Буш, която се стремеше по всякакъв начин хората да разбират под „Сирия“, „тероризъм“. За щастие това се променя, а туристите стават все повече. Преди няколко дни властите в САЩ отмениха препоръките за американците да не пътуват до Дамаск, който според New York Times е на 7-мо място в предпочитани дестинации през 2010 г.

Всички тези промени, притокът на туристи, променящата се  политическа реалност и пътят към отваряне на Сирия, налагат промени и в туризма. Когато отидете някъде, вероятно искате да опитате нещо типично за страната, вкусове, които не може да усетите никъде другаде и да разберете защо все пак сте се охарчили толкова, за да пътувате хиляди километри. Е, ето няколко места в Дамаск, където един турист може да опита традиционни вкусове от сирийската кухня.

Разбира се много хора използват пътеводители, чрез които да си помогнат. В тези книжки невинаги има достоверна информация и с това се рискува туристът да остане разочарован. Пример е Laila’s restaurant, за когото се изказват невероятни неща в интернет, но всъщност не е много добро заведение. Много пъти храната е студена, а обслужването бавно.

NB! Запазвам имената на местата в техния латински вариант, защото той е най-близък до арабското произношение и ще може да ги намерите по-лесно, ако питате някой в Дамаск.

1. Narenj: Едно от най-добрите места в Дамаск. Приготвят много добре храната, богат асортимент от сирийската кухня. Има ястия, които няма къде другаде да опитате, освен в този ресторант. Може да откриете заведението на ул. Medhat Basha в Стария град на Дамаск, близо до Римската арка.
2. Fateyer Аl-Shaalan: Въпреки, че има стотици пещи за т.нар. fatayer из целия град това място е любимо на местните жители. В Al-Shaalan приготвят всички типове от тези пицоподобни тестени изделия. Най-лесно се стига с такси до Al-Shaalan, до пазара „Танабел“.

3. Midan Jazmatiyeh: Това е раят на храните в Дамаск, поне според мен. Улицата е пълна от началото до края с хранителни магадини и ресторанти, в които има всичко. Арабски сладки, сирене, маслини, фалафел, шауарма, фатаер, камилско месо -всичко това може да немерите именно на това място и ако искате да усетите местнтата кухня, това е препоръчително посещение. Най-хубавото на мястот е, че е магазините и ресторантите са отворени 24 часа, но най-добре отидете там след 10 вечерта, когато се усеща най-добре атмосферата, защото тогава излизат всички в Дамаск. Следващите две места са на същото място.

4. Аl-Mouselli Shawarma: Ето какво пише журналистът от BBC, Тим Франкс:

„Невероятни спомени. Ядох най-добрите сандвичи шауарма (пояснение от мен- тук се казват дюнери) и мисля, че никога няма да опитам по.добри. Мястото е Аl-Mouselli в квартала Жазматие, типично местно заведение с пластмасови столове. Месото беше говеждо, нетипично. Поднесоха ми го с деликатно кисел сос от нар, а сандвичът бе направен от много вкусен, тънък хляб, заедно със зеленчуци и сок от току-що изцедени плодове.“

5. Mahabeh, Midan Аl-Sham и други в района: Тези места не са за хора със слабо сърце. Тези различни по размер ресторанти са разположени в началото на ул. Jazmatiyeh. Това, което ги прави уникални са, че са специализирани в приготвянето на всякакъв вид карантия, както и традиционните шишчета. Ако сте любители на подобна храна, непременно отидете там. Няма да навлизам в подробности какво се приготвя, защото аз лично не ям карантии, но препоръчвам мястото, защото е традиционно и типично.

6. Ресторант Аl-Halabi: Един наистина добър ресторант, близко до хотел „Четири сезона“ в Дамаск. Лукс, превъзходна кухня, традиционни декори. Препоръчвам го, ако искате да опитате от всичко това.

Photos by Syrian Foodie

%d bloggers like this: