Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Monthly Archives: ноември 2009

Филм по бТВ за Стената в Палестина (update с коментар)

В неделя от 19:30 по бТВ  дадоха филм на Светослав Иванов за стената, построена на Западния бряг на р. Йордан. Искрено се надявах г-н Иванов да покаже нещата, както реално изглеждат. Това стана в една много голяма степен. Имаше мнения и от двете страни. Израелците казват: „Тази стена ни защитава срещу тероризма.“ Може би е така. Атентатите са прекъснали, сведени до нула.

Общественото мнение вярва, че причината за това е самата стена. Дали, ако имаше палестинско въстание (интифада), както по времето, когато бе започнал строежът на стената, щяха израелците да се защитят от атентати? Силно се съмнява. Ако някой иска да взриви нещо -хора, сграда, превозно средство- той ще го направи, независимо от пречките по пътя му.

Голяма цел на тази бариера, това материализирано свидетелство за разделението, е да разделя палестинци от палестинци. Бетонните блокове минават през села, къщи, училища, лагери. Тя не разделя израелци от араби, освен единичните случаи на Западния бряг.

Като цяло филмът беше добър. Хареса ми, че не бе взета страна, макар няколко пъти да клонеше към про-палестински. Замисляйки се, това все пак е нормално. Имаше две грешки, според мен, като първата я споменах по-горе:

  • 1.“ Тази стена ни защитава срещу тероризма.“ От гледната точка на Израел, това е така. Стената има чекпойнтове, през които се минава абсурдно трудно. За да се отиде от другата страна на стената, човек трябва да бъде претърсен обстойно, а след това да отговаря на множество въпроси.Както казах -ако някой иска да убие друг, ще успее, ще намери начин и ще се взриви. Стените НЕ помагат срещу тероризъм.

На тези проверки са подложени не само арабите. Делегациите в Палестина са също засегнати, като не се прави разлика между официални лица и обикновените хора. Впрочем, българските делегации много пъти са имали проблеми, като последната такава беше скоро.

  • 2. Филмът показваше процеса на изграждане на стената, сякаш е започнал заради въстанието на палестинците и Израел, за да се защити, започва строеж.  Това виждане изкривява погледа върху фактологията-първата копка е направена през 2003г., по времето на интифадата. Плановете за самата стена датират от 1998г., а идеята я има още по-рано. Мисълта, че „зелената линия“, т.е. границата между Западния бряг и Израел, трябва да бъде нарушена, защото е неприемлива за израелската политика, съществува отдавна. Палестинското въстание бе поводът тази стена да бъде построена.

Светослав Иванов в сянката на израелската стена.

  • 3. Прекалено къс филм. Форматът на „bTV Репортерите“ е неподходящ за представянето на подобен проблем. Това може да е кратък репортаж (както в случая), но не и информационен филм за стената. Положението там е много сериозно и това задължава подобаващ формат.

И пак казвам: за първи опит от този тип, филмът бе добър. Защо бе важно да гледам ? Защото ако преди години никой не е гледал и коментирал това, което се прави по тв-то по отношение на Близък изток, то сега има кой. Благодаря на Светослав Иванов и операторът Валентин Василев, че опитаха да покажат един актуален и ужасен проблем през XXI век.

***

Много пъти съм писал за тази стена, която в днешно време продължава да разделя, сякаш наследила предшественичката й от Берлин. Това е откъс от филма, надявам се скоро да пусна целия:

Vodpod videos no longer available.

more about „bTV„, posted with vodpod
Advertisements

ООН, ЕС и насилието над жените

Световният ден за премахването на насилието срещу жените. За първи път този ден е отбелязан през 1999 година. Обмислях коментара си с ясната мисъл, че насилието над жените е един от най-наболелите социални въпроси. Днес, в свят на технологиите, развитото гражданско общество, все още има много случаи на брутално, жестоко и унизително отношение към жените.

За мен това е един основен проблем в днешното общество, независимо в коя част на света сме. Правят впечатление статистиките, взети от всяко кътче на планетата. От ислямски страни, Западна Европа, САЩ, Далечен изток. И всички тези числа ме водят към един извод, лишен от гордост – изглежда е заложено в мъжа да проявява силата си над жената до него. Не говорим изобщо за определени региони на зелното кълбо, това вече не е наложително-в ислямските страни жените са изгаряни с киселини, на Запад те са изнасилвани, в Далечния изток са малтретирани. И се питам, що за мъж трябва да си, за да удариш или нараниш жена?

Терминът “насилие над жени” съгласно документите на ООН е всеки акт на насилие, осъществен на основа полов признак, което причинява или може да причини физическа, полова или психическа вреда или страдание на жените, в т.ч. и заплахите за такъв акт, принудително или произволно лишаване от свобода, било то в обществения или личен живот.

Всяка втора жена в света е жертва на насилие от страна на партньора си, а всяка пета е подложена или заплашена от сексуално насилие. Над 70 процента от жените са били подложени на физическо или сексуално насилие от мъже. Това се случва навсякъде – у дома и на работното място, на улицата и в училище, в мирно време и във война, съобщава Фондът за развитие на жените към ООН.

Как стоят нещата в България? Всяка четвърта българка е жертва на домашно насилие в дома си. За съжаление статистика, уточняваща броя на претърпелите насилие, не съществува.

Усещате ли за какви цифри говорим? Това означава, че поне дузина от жените, които виждате по улицата, в един етап от живота си са били подложени на насилие- ако не физическо, то на психическо ниво.Интересно е, че ООН все още няма ясна тактика за овладяване на насилието над жени, въпреки изявлението на Бан Ки-Мун. ЕС също е така, като беше предприета голяма крачка в тази насока. На 25 ноември, Европейският парламент гласува и прие предложението на евродепутата от НДСВ д-р Антония Първанова за директива и европейски план за действие относно насилието срещу жените, съобщиха от НДСВ. Така ще се осигурява превенция на насилието, закрила на жертвите и наказателно преследване на извършителите.

Смятам, че насилието над жените е един от онези проблеми, които не зависят от етнос, религия или социално равнище. Може би се е запазило у нас някакво усещане, че мъжът трябва да командва жена си, което днес е брутално изкривено, като схващане. Голям процент от актовете на насилие са породени от комплекси и несигурност в себе си. Един мъж, когато е несигурен, не вярва в себе си, причинява много проблеми. Обикновено жената го отнася. Къде бой , къде натиск. Имам приятелки, които са усещали „мъжкото внимание“ върху себе си. Въпреки това седят с тези мъже. Истината е, че такива индивиди не могат да бъдат наречени „мъже“. Това не е просто пол, а качество. Изкривено в днешния свят.

През 2006г., когато пътувах за Сирия, в Халеб при приятелите, където бях отседнал, видях как един мъж посегна на жена си. Един минувач го спря и му каза на висок глас:“Ти си срам за религията и народа ни! Как смееш да удряш жена?“. Бях поразен. По-късно разговаряхме с моите домакини на тази тема и разбрах, че за насилието над жени  често се използва религията, като оправдание, макар никъде в свещените книги да няма подобно предписание: „бий жена си“. В България отново бях свидетел на насилие над жена, пред блока ми, посред бял ден. Това може би се случва постоянно някъде по света, просто ние не го знаем. И не става дума за един регион -ислямски, християнски, будистки. Няма значение това в днешно време. Жените са подложени на насилие, без разлика на звят на кожата, вероизповедание или положение в обществото.

Comments are closed. Коментарите са спрени, защото отново темата бе извъртяна в посока, която няма нищо общо с проблема. Надявам се, че хората ще се научат да коментират самата тема, а не да говорят наизуст.

След лекцията на палестинския посланик в НБУ

Днес в Нов български университет (НБУ) имаше лекция на палестинския посланик г-н Ахмад ал-Мадбух., като с коментар се включи и верният ми приятел Мариян Карагьозов. Инициативата намери най-голямо отражение сред студентите по Политически науки, което е естествено, но имаше и от други специалности.

Част от инициативите на световното палестинско движение са именно лекциите, дискусиите и дебатите по проблема Израел-Арабски свят, в частност Палестина. Именно така се достига до най-голям брой слушатели, а в случая-студенти, които задаваха въпроси, интересуваха се. Направи ми впечатление, че мнозина си водеха записки, което бе добър знак- интерес имаше.

Негово Превъзходителство започна с думите: „Проблемът е лесен за решаване, изобщо не е сложен.“ Толкова голяма истина има в тези думи! За да бъде решен проблемът, просто трябва да се спазят международно-правните норми, наложени от ООН. Тяхното влизане в действие би спряло това напрежение, но е нужна политическа воля. Изглежда такава липсва, защото резолюциите от 1967 до 80-те години на XX век стоят все още неизпълнени (тук влизат и тези за Йерусалим-резолюции 252, 267, 271, 298, 456, 476, 478).

Думите на г-н Ал Мадбух бяха подкрепени с мултимедийни презентации. Това ми допадна много, защото когато видиш статистиката, числата, фактите-решаваш много по-лесно за себе си. По друг начин седяха нещата до преди няколко години, когато нямаше подобни „екстри“. Тогава и самото движение в България бе доста по-неорганизирано, а се залагаше най-вече на снимки на убити, което отдръпваше хората от каузата за свободна Палестина.

Снимките показват много добре за настроението в залата и колко души имаше. Това, заедно с лекцията за Йерусалим, която бе проведена на 18 ноември, е само част от поредица инициативи, които ще покажат нашата кауза.

Виждате само 4 снимки от лекцията, целият албум се намира в профила ми във Facebook.

%d bloggers like this: