Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Monthly Archives: декември 2010

Блогът се мести на нов адрес – ruslantrad.com

Отдавна смятах да го направя и ето, че този момент настъпи. Крайно време беше да мина на личен, платен домейн, който да ми помага повече в работата. Радвам се, че тази стъпка е направена вече и малко по малко блогът ще се премести на един нов адрес, който не е много по-различен от сегашния – http://ruslantrad.com/

 

Ще се радвам, ако читателите, които досега следяха Интидар, продължат да го правят и на навия адрес. За улеснение за онези, които са се абонирали през пощата си да получават нови постинги от блога, пускам и новия адрес на RSS емисията – http://feeds.feedburner.com/ruslantrad.

 

Наистина ще е трудно в началото целият поток от хора, които следят блога да свикнат с новия адрес, но се надявам, че това ще стане с времето. От сега там ще пускам новите публикации. В момента тече прехвърлянето на старата информация от този блог, въвеждането на новите адреси и всичко останало, което би направило ruslantrad.com напълно способен блог.

Настоящият адрес няма да го премахвам поради много причини, но ще бъде неактивен – т.е. нови публикации ще има вече на новия адрес. Вероятно ще закрия старата хранилка за RSS новини, веднага щом този постинг бъде прочетен от повече хора. Тук преживяхме много емоции-надявам се, че ще продължим и на новото място!:)

Купонът продължава, ruslantrad.com е вече активен и сте добре дошли там!

 

Поздрави, Руслан

Advertisements

Да благодарим на пожара край Хайфа!

„Агенция Фокус:

Заместник-министърът на външните работи Димитър Цанчев: Пожарникарите направили за няколко дни това, което дипломацията не може за 20 години”

 

Мая Ценова

 

Всяко зло – за добро, е казал народът. Да благодарим на пожара край Хайфа! Той даде възможност на българските пожарникари да „направят добра реклама на България”, а на израелския външен министър Авигдор Либерман – повод да „пристигне в четвъртък на официално посещение в България, за да благодари на страната ни за участието в погасяването на горските пожари.” (http://www.focus-news.net/?id=s3271)

За какво му е на един външен министър повод за официално посещение, може би бихте се запитали – та нали на него просто това му е работата? Работата е в това, че в случая става дума не за някой външен министър, а за един „хардлайнер” и „ултра-националист”– квалификацията не е моя, тя е на вестник „Гардиън” (http://www.guardian.co.uk/world/2009/may/12/israel-lieberman-miliband-protests) А неговите официални визити са неизбежно съпроводени със съмнения и смущение отгоре и протести отдолу – там, където има гражданско общество с глави на раменете, разбира се (вж. същата публикация на „Гардиан” например). Казвам съмнения и смущение също не случайно: отношението към външния министър на израелския кабинет в международните официални и в частност дипломатически среди е направило впечатление дори на вестник „Хаарец”, за да го накара да изведе в заглавие на неотдавнашното си интервю с помощник-държавния секретар на САЩ по близкоизточните въпроси Джефри Фелтман „Игнорират ли САЩ Авигдор Либерман?” (http://www.haaretz.com/news/features/jeffrey-feltman-is-the-u-s-ignoring-avigdor-lieberman-1.320862) Със сигурност същото това отношение е и сред вдъхновилите пи-ар-материала на Джош Смиловиц  „Къде в света е Авигдор Либерман?” (http://www.israelpolicyforum.org/blog/where-world-avigdor-lieberman), в който авторът всячески се опитва да ни покаже колко широкомащабни контакти поддържа израелският външен министър – „човек с много мисии”, който осъществил първото от 18 години насам посещение на израелски външен министър в Африка на юг от Сахара и първото от 22 години насам посещение в Южна Америка, както и бил „първият израелски външен министър изобщо, който посетил трите балкански нации – Хърватска, Сърбия и Черна гора”. (Добре, де, г-н Смиловиц, ама откога всъщност съществуват тия три балкански държави, та да има как да ги е посетил някой израелски външен министър?)

А ето и почвата, върху която израстват най-малко съмненията на домакините на г-н Либерман по света – назовани както от интервюиращия от в-к „Хаарец”, така и в дипломатичните отговори на неговия високопоставен събеседник Фелтман:

– А относно нашия министър на външните работи? Някои може би ще кажат, че той не се отнася твърде добре към тези палестински аспирации. Как Вие преценявате това?

– Ами в крайна сметка премиерът Нетаняху е главата на правителството и главата на коалицията. Той заяви публично, че неговата цел е уреждането чрез две държави. Той каза в Белия дом, че президентът Аббас е негов партньор. Той е човекът, според нас, който следва политиката, която съвпада с нашите национални интереси за постигане на уреждането чрез две държави.

– Т.е. Вие казвате: нека просто да игнорираме Либерман?

– Ами в контекста на преговорите премиерът е този, който определя дневния ред.

 

Е, в гасенето на пожара край Хайфа (нека не пропуснем да изразим съчувствие на всички пострадали за страданията им!, както и да поздравим 92-та българи, че успешно дадоха своя принос и се завърнаха живи и здрави!) взеха участие екипи от 18 държави, „около 1000 пожарни машини включително от Палестинската автономия” (http://www.bnr.bg/sites/horizont/News/World/Pages/1207pojar.aspx). Вярно, че палестинска „автономия” в смисъла на автономия просто няма – поради наличието на израелска окупация на териториите, за които става дума, но

премиерът Нетаняху благодари по телефона лично на палестинския президент Махмуд Аббас. Както и на българския премиер Борисов, а сигурно и на останалите държавни глави. Колко от 18-те държави участнички в гасенето на пожара обаче ще приемат на официално посещение външния министър Либерман, който да им поднесе и своята благодарност?

 

Писмо относно ескалиращото насилие от страна на крайно-десни групировки

ДО

 

Г-Н ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ, ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,

Г-Н ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ, МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

Г-Н КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ, ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

ДЕПУТАТИТЕ ОТ 41 НАРОДНО СЪБРАНИЕ,

МЕДИИТЕ, ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО

 

Уважаеми Госпожи и Господа,

Български aктивистки aлианс и Хора срещу Расизма са неформални групи от активисти, чиято дейност е в сферата на защитата на човешките права в България.

С настоящото писмо искаме категорично да изразим крайното си безпокойство от инцидентите на расистки мотивирано насилие след снощния футболен мач между отборите на ЦСКА и Бешикташ. Както стана известно, неонацисти са пребили две момчета от ромски произход в автобус 94. Едната от жертвите е особено уязвима, защото страда от епилепсия, а е била удряна жестоко в главата. Според информация от медиите, пострадалият младеж е получил в резултат на побоя два епилептични гърча, счупване на черепа и мозъчно увреждане (http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3448751).

Напомняме, че това не е изолиран инцидент. Тази година ще бъде запомнена като маркирана с едни от най-бруталните публични нападения над роми, активисти и дори на случайни хора в столицата. (Жертвите на нацистко насилие в провинцията почти винаги остават анонимни, с изключение на жестокото убийство в Ямбол на ученик от скинара Иван Янакиев.) През месец януари бяхме свидетели на побой над студента и активист Борис Боев пред дома му. На 6 юни тази година посред бял ден в трамвай 20 същият млад човек бе бит с метални прътове отново в главата, и то при положение, че все още не е бил напълно възстановен от мозъчното сътресение, получено януари месец. Заедно с него пострадаха още трима души, единият от които е 17-годишен ученик, който претърпя операция след побоя.

Арогантните нападения не спряха: малко след инцидентът в трамвай 20 неонацисти пребиха група ромски младежи пред Президенството, пред охранителните камери на една от най-ключовите институции в страната ни. Напомняме и за убийството на млад мъж в Борисовата градина, случило се преди две години поради единствената причина, че е заприличал на гей на групичка нацисти.

Освен двамата ромски младежи, пътували мирно в автобус, по наша информация един ден по-рано от расистка атака от страна на петима младежи, отново в автобус е пострадал и чужденец от Африка, живеещ от много години в България. Той не се е обърнал за съдействие към полицията, тъй като е без документи за самоличност не по своя вина и няма основания да вярва, че българските институции биха го защитили.

Далеч не всички подобни посегателства биват отразявани от медиите. Повечето от расистките атаки всъщност остават анонимни и неадресирани, което дава самочувствие на престъпниците, че всичко им е позволено. Дори организирането и провеждането на публични, съвсем легални шествия, на които се издигат нацистки символи и се легитимират нацистки водачи (като генерал Христо Луков) и нацистка идеология. Например, всяка зима от няколко години насам неонацистките организации Кръв и Чест и Български Национален Съюз провеждат публично възпоменателни факелни шествия за Ньой и такива за Христо Луков. С други думи, тук става въпрос за открити организации, чиито симпатизанти и членове извършват расистки-мотивирани физически нападения.

Защо правителството хвърля ресурси и усилия само да бори „организираната престъпност“, а крайно-десните престъпни групировки съществуват съвсем открито и държавата не е способна да им противодейства? Не е ли нацизмът в България форма на организирана престъпност, също толкова опасна за сигурността ни, колкото и мафията? Възможно ли е крехкото мнозинство на ГЕРБ да се страхува да преследва крайно-десните групировки, за да не обиди единствените си останали партньори от АТАКА? Това поведение присъщо ли е на една партия, претендираща да е представител на модерната европейска десница и ценности?

Като граждани, активисти и нормални хора, ние настояваме да бъдат взети всички мерки, за да се противодейства и да се изкоренят наци-мотивираните атаки (независимо дали се случват посред бял ден или през нощта).

България е страната в ЕС с най-голям брой полицаи на глава от населението, в София вече има и общинска полиция, но изглежда, че ефектът върху личната ни сигурност, особено около футболни мачове, не е голям. Очевидно оборудването с камери и полицаи е хвърляне на обществени пари на данъкоплатеца на вятъра, щом като неонацизмът безпроблемно метастазира.

Искаме не камери или полицаи в градският транспорт, а коренът на това ужасно явление – неонацизмът – да бъде адекватно адресиран от държавните институции.

Очакваме първо загриженост и разпознаване на проблема, а после и поемане на отговорност за проявите на младежите, избиращи да стават нацисти и да нападат невинни граждани.

Убедени сме, че младите не избират да станат нацисти, заради по-малко камери (те нападат дори и пред камери). Вината не бива да се търси и само в семейството – преди това трябва добре да прочетем учебниците си по история и литература. Важно е да се вгледаме и в публичните послания, излъчвани от хора на най-високо равнище в държавата.

Искаме да видим конкретен план за една активна и дългосрочна държавна образователна и социална политика сред рисковите младежи.

Българският Активистки Алианс и Хора срещу Расизма остро осъждат снощните престъпления и апелират за адекватен отговор от страна на отговорните държавни институции.

 

София, 03.12.2010г.

 

С уважение,

 

Български Активистки Алианс (http://bulgarianactivistalliance.org/)

Хора срещу Расизма (http://stopnazi-bg.org/)

 

%d bloggers like this: