Парадоксално ли ви звучи заглавието на публикацията? Нека се запитаме- каква е разликата между разбиране и толерантност? До тези мисли ме доведе дискусия между мен и Робърт Леви, а последвалият разговор с един интересен човек добавя нови окраски към цялото.
Christophe Vorlet
Запознах се с Бахадър Акшит* на конференцията по проекта Otherwise different. Вечерта, когато бяхме в турския ресторант, след разговора ми с Шайма, с него обсъждахме състоянието на турското малцинство в Германия, през погледа на един академик и преподавател.
Запознанството ни дойде в момент, когато цял един свят е настръхнал от събития, случващи се не само пред вратите му, но и в самата му къща. Европа от известно време се тресе от нови движения на крайно десни активисти, като през последните години те се засилиха значително. Не ставаше дума за едно малцинство или народ. Нито за дадена религия.
Положението на турците в Германия е доста по-добро от това на арабите и останалите мюсюлмански общества в Италия, където в предишна публикация стана дума за т.нар Северна лига и погромите над имигрантите. До една степен турското малцинство е по-интегрирано в Германия, макар и да има все още доста работа в тази насока.
Бахадър заминава за Германия преди 35 години. Тогава родителите му отиват с мисълта, че ще се върнат в Турция. Той е на пет години. Малко след тяхното заминаване, той също потегля в посока Германия. И заживяват там до днес. Сега Бахадър Акшит е преподавател в Johannes Gutenberg Universität в Майнц. Преподава по немски, испански, турски. Ученици са му и немци и турци, а интересното е, че немски преподава на ученици германци. Друго интересно е, че участва в проект за запознаване на имамите в Германия с немското общество и език. Така се цели да се достигне до по-голяма част от обществото.
Нямаше как да не го попитам как се е стигнало до тук, как го приемат. Пътят му не е бил лек, особено с новостите, които осъщестествява в университета, където преподава.
Когато идва на новото си работно място, той пристига с мисълта, че искам хората да променят отношението си към народа му. Тогава няма катедра по турски език. Идвайки, той предлага да се открие катедра с преподаване на езика, който той самият ще води. Още в първия семестър се записват 100 немци, искащи да изучават турски език, като изпреварва по търсене дори италианския език.
„Много те обичам, много си ми приятен, но ако нашите вземат, че се харесат-айде не. Това е толерантност. Трябва да говорим за разбиране, не за толерантност.“, каза ми Робърт Леви.
Питам го дали обществото е настроено срещу турското малцинство. Дълго дръпване от цигарата. Не обмисля отговора: „Няма да лъжа, немците имат предрасъдъци. Но се интересуват, а това е най-важното за мен.“ В същия ден г-н Акшит представи модела на айсберга, като част от презентацията на немската група. Този експеримент показва повърхността, която хората знаят за чуждия, но под вълните се оказва една огромна част, която е все още скрита за множеството хора в Европа. Неправителствените организации в Германия действат в посока по-доброто разбиране на различните общности.
Ключовата дума за мен е разбиране. Какво е толерантност? Не е ли това общоприето лицемерие, подплатено с документи на ООН? Една романтична представа за избягване на проблема и разговорите за проблема.
Из речника: Толерантонст е уважение и разбиране на чуждото мнение.
Е, разбирането е нещо друго. То не е просто уважение. Самото уважение може да се постигне много по-лесно и масово. От друга страна разбирането е съвсем друга вселена. Това означава да изпиташ истински интерес към чуждото, може би ще се наложи да отмениш някой принцип, като „не говоря с негри“ и подобни. Разбира се никой не ни кара да правим това, защото е личен избор. И все пак мисля, че думата толерантност е малко измислена, за да се замести липсата на взаимно разбиране.
Днес Бахадър Акшит води свой собствен курс, в който са се включили различни по образование и произход хора. Повечето от тях заминават за Турция-немци, които искат да видят на място южната страна. Някои отиват на археологически разкопки, други остават да живеят там. Подобен случай ми разказа г-н Акшит, за негов ученик, който заминава за Истанбул на почивка и да види древния град. По време на пътуването решава, че забързаността и бездушието в Германия са нещо, което той не желае и остава в Истанбул, където живее и сега. Това е един аспектите на културния обмен. Разбирането е далеч по-леко, ако има желание за това и оставим за момент настрана разбирания, които в продължение на десетилетия битуват у нас.
*Произнасянето на името ви бе казано от самия г-н Акшит
42.747012
23.071289
This has become a very popular poster in the streets of the Middle East and on the internet. It says (on top): „The High One Built the High Dam“, and (bottom): „The Low One built the Low Dam.“ (by Angry Arabs)
Intidar 
Искаш ли да разбереш? Не,защото съм толерантен
Парадоксално ли ви звучи заглавието на публикацията? Нека се запитаме- каква е разликата между разбиране и толерантност? До тези мисли ме доведе дискусия между мен и Робърт Леви, а последвалият разговор с един интересен човек добавя нови окраски към цялото.
Christophe Vorlet
Запознах се с Бахадър Акшит* на конференцията по проекта Otherwise different. Вечерта, когато бяхме в турския ресторант, след разговора ми с Шайма, с него обсъждахме състоянието на турското малцинство в Германия, през погледа на един академик и преподавател.
Запознанството ни дойде в момент, когато цял един свят е настръхнал от събития, случващи се не само пред вратите му, но и в самата му къща. Европа от известно време се тресе от нови движения на крайно десни активисти, като през последните години те се засилиха значително. Не ставаше дума за едно малцинство или народ. Нито за дадена религия.
Положението на турците в Германия е доста по-добро от това на арабите и останалите мюсюлмански общества в Италия, където в предишна публикация стана дума за т.нар Северна лига и погромите над имигрантите. До една степен турското малцинство е по-интегрирано в Германия, макар и да има все още доста работа в тази насока.
Бахадър заминава за Германия преди 35 години. Тогава родителите му отиват с мисълта, че ще се върнат в Турция. Той е на пет години. Малко след тяхното заминаване, той също потегля в посока Германия. И заживяват там до днес. Сега Бахадър Акшит е преподавател в Johannes Gutenberg Universität в Майнц. Преподава по немски, испански, турски. Ученици са му и немци и турци, а интересното е, че немски преподава на ученици германци. Друго интересно е, че участва в проект за запознаване на имамите в Германия с немското общество и език. Така се цели да се достигне до по-голяма част от обществото.
Нямаше как да не го попитам как се е стигнало до тук, как го приемат. Пътят му не е бил лек, особено с новостите, които осъщестествява в университета, където преподава.
Когато идва на новото си работно място, той пристига с мисълта, че искам хората да променят отношението си към народа му. Тогава няма катедра по турски език. Идвайки, той предлага да се открие катедра с преподаване на езика, който той самият ще води. Още в първия семестър се записват 100 немци, искащи да изучават турски език, като изпреварва по търсене дори италианския език.
Питам го дали обществото е настроено срещу турското малцинство. Дълго дръпване от цигарата. Не обмисля отговора: „Няма да лъжа, немците имат предрасъдъци. Но се интересуват, а това е най-важното за мен.“ В същия ден г-н Акшит представи модела на айсберга, като част от презентацията на немската група. Този експеримент показва повърхността, която хората знаят за чуждия, но под вълните се оказва една огромна част, която е все още скрита за множеството хора в Европа. Неправителствените организации в Германия действат в посока по-доброто разбиране на различните общности.
Ключовата дума за мен е разбиране. Какво е толерантност? Не е ли това общоприето лицемерие, подплатено с документи на ООН? Една романтична представа за избягване на проблема и разговорите за проблема.
Е, разбирането е нещо друго. То не е просто уважение. Самото уважение може да се постигне много по-лесно и масово. От друга страна разбирането е съвсем друга вселена. Това означава да изпиташ истински интерес към чуждото, може би ще се наложи да отмениш някой принцип, като „не говоря с негри“ и подобни. Разбира се никой не ни кара да правим това, защото е личен избор. И все пак мисля, че думата толерантност е малко измислена, за да се замести липсата на взаимно разбиране.
Днес Бахадър Акшит води свой собствен курс, в който са се включили различни по образование и произход хора. Повечето от тях заминават за Турция-немци, които искат да видят на място южната страна. Някои отиват на археологически разкопки, други остават да живеят там. Подобен случай ми разказа г-н Акшит, за негов ученик, който заминава за Истанбул на почивка и да види древния град. По време на пътуването решава, че забързаността и бездушието в Германия са нещо, което той не желае и остава в Истанбул, където живее и сега. Това е един аспектите на културния обмен. Разбирането е далеч по-леко, ако има желание за това и оставим за момент настрана разбирания, които в продължение на десетилетия битуват у нас.
*Произнасянето на името ви бе казано от самия г-н Акшит