Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Monthly Archives: юли 2010

„Сивите вълци“ мътят водата

„Можем ли да се отървем от това чудовище?“,

пита колумнистът на „Заман“, Орхан Ченгиз

Три бели полумесеца на червен фон. Този знак виждах по целия път от Аксарай чак до границата на Сирия. Бе изрисуван на трафопостове, сгради, коли. В него няма нищо религиозно, дори напротив. Този знак е символ на крайно десните националисти на турската партия ПНД. В контекстът на засилващите се турско-арабски отношения, присъствието на трите полумесеца на турските националисти е обезпокоително. ПНД (Партия на националното движение,на турски Milliyetçi Hareket Partisi) е националистическа партия с далеч повече възможности от която и да е подобна партия на Балканите, Средна Азия или Близкия изток. Когато науми нещо, тя пуска в действие своите оръжия. Най-често това са „Сивите вълци“.

Те отново показват дейност и това е тревожно. Преди дни, когато бях в Сирия, два турски града пламнаха заради безредици. Инегьол и Дьортьол са малки градове, но с разнообразно население. Те се намират на двата края на Турция- Инегьол в провинция Бурса, а Дьортьол в Хатай, но случващото има прилики. Размириците в град Дьортьол започват след убийството на четирима полицаи от активисти на Кюрдската работническа партия. Това бе искрата, която разбуни духовете в града и бе повод активистите на ПНД да започнат палежи, да издигат лозунги за линч на кюрдски жители, както и да се сбият с полицията. Размирице пък в Инегьол са следствие на спречкване между кюрд и турци. И в двата случая беше ясно, че положението ще излезе извън контрол. Бе ясно също така, че тези размирици са подготвяни предварително.

Както през 1915 при избиването на арменци, така и през 1934, когато са избивани евреи, анти-гръцките погроми от 1955, избиването на алиани през 1978 и клането в Сивас от 1993, винаги е съществувал ясен план за действие и обикновено започва така, както в тези два града. А напрежение има и то осезаемо, особено след няколкото атаки на PKK. Реакцията доведе до над 20 ранени полицая и опожарени коли от активисти на ПНД. Виждаме неподчинение и липса на респект към властта от турци, което не е честа гледка.

Кметът на Инегьол е член на управляващата Партия на справедливостта и развитието, а този на Дьортьол на опозиционната ПНД, което не е чудно, тъй като вторият град се намира в провинция Хатай, където населението е смесено, близо е до арабска страна и националистите са по-силни. Общото между градовете е, че и двата са с преобладаващо кюрдско население – повечето месари, хлебари. По време на размириците именно кюрдски магазини са били опожарени.

Това трябва да се разглежда под лупа от управляващите, защото са признак за напрежение, което се усеща вече силно. В Югоизточна Турция тепърва се очаква отмъщение заради размириците. Един локален конфликт спокойно може да  прехвърли границите, а „Сивите вълци“ са известни с омразата си към всички съседи на Турция. Сега въпрос, който мнозина турци си задават е, дали Реджеп Ердоган и опозиционера Девлет Бахчали ще снижат тона на лозунгите си или напрежението ще продължи да расте?

Прочетете:

Разграденият балкански двор

„След убийството на Сократис Голиас в Гърция

вече няма граница между тероризъм и

организирана престъпност.“

Не бива да се радваме на неслуките на съседите. Когато става нещо ужасно в съседна страна, то рано или късно ще дойде и до нас. Но не става дума само за това, което ще се случи, а за онова, на което сме свидетели.

Аз лично не мога да повярвам, че виждам Гърция така, както е сега. Винаги, когато съм бил там съм се чувствал добре. Не ме интересуват пропагандата и политическите доктрини. Наистина, в случая ми е все едно. Аз виждах една красива страна, портокалови дървета, усмихнати хора и прекрасно узо с истинска гръцка салата. Направена с домашно сирене, едри маслини и зехтин. Прекрасен зелен зехтин, добиван в къщите, подобно на онези в Сирия. Но сега не мога да се наслаждавам на всичко това. Балканите са заприличали на разграден двор, в който всеки интерес си построява къщичка и си я огражда по негов маниер.

Припомням случай от последните дни, при който бе убит разследващият журналист Сократис Голиас. Той разследваше афера, в която скандално бе замесен гигантът „Сименс“, давал подкупи на политици в Гърция. Самото убийство е ужасен факт, който не може да бъде просто отбелязан. Всичко станало е следствие на напрежението в страната и неправилните стъпки на гръцкото правителство. Подобно на Роберто Савиано, получавал многобройни заплахи, Голиас не е обичал да мълчи за проблемите в държавата. И бе убит. Следствие на какво е всъщност това?

Интересувам се от случващото се в Гърция и следя новините около тази страна. Не защото ще ни настигне и нас това, макар да сме сигурни, че няма да стане и, че Гърция е по други критерии. Там хората плащат чужди грешки. Това е ужасното. Грешките на правителството, на банките с огромни лихви и примамливи предложения, а сега и на МВФ (Международен валутен фонд). Той тепърва ще затяга хватката около Гърция, както е правил с много други страни. Украйна и България сътрудничеха изцяло на Фонда, но той прояви ли милост към икономиките им? А те бяха послушни, съюзници. Гърция никога не е била послушна, нито пък съюзник на САЩ. Фонда бе безмилостен и в Югославия, и в Перу, и в Русия и всяка друга страна взела заем от МВФ. Може би не знаете, че половината собственост на Фонда е на Федералния резерв на САЩ. Всичко това, което става сега е само началото на тежкия период в Гърция. Заплатите ще паднат, подобно на Сърбия и Перу, безработицата ще става по-голяма. Стачките няма да стихват, защото населението не е съгласно с политиката на правителството. Нека скептиците замълчат. Не, не вярвам в конспиративни теории. Фактите са най-важни, а те са явни и е глупаво да се пренебрегват.

От портокаловите дървета е останала само кората. Узото пресъхва, а зехтина никой не го ползва. Една хубава страна отива по дяволите, а най-лошото е, че всичко е само началото на ефекта на доминото. Не само бензин няма да има, ако не спрат стачките и храна по магазините няма да има. И резултат на всичко това, на територията на страната действат терористични организации, убиващи журналисти, които заплашват с война правителството. Сериозно или не, няма значение. Важното е, че имаме съсед, който издъхва, а спасението все още не дебне отникъде. Важното е, че сме слаба икономика, а хората теглят кредити. Важното е, че не трябва да се радваме, че лошите гърци са зле, а че трябва да помислим как ние да не отидем в пропаста, където се намират портокаловите дървета. Както е казал народът:“ пари при пари отиват!“ В случая народът не е включен в сделката.

Туба бензин за шише вода

Винаги с пълен резервоар. Така се пътува сред пустинята, защото не знаеш кога може да закъсаш. Нашата кола е семеен ван, Рено, не е тежка кола. Въпреки това и тя иска бензин, зареждане пред няколко стотин километра. Като включим климатика, сметката излиза наяве.

Имаше една приказка за солта и златото. Със сол можеш да се наядеш, а със златото не можеш друго, освен да търгуваш. В Близкия изток има много петрол и ресурси, но няма вода. Наводнението в Търговище ме накара да се замисля.

На ден средно сме пътували по 200 км. Почти не спирахме и горивото бе ресурсът, от който имахме нужда. В Сирия един литър бензин е 40 лири или по-малко от долар. С нашите пари можехме да зареждаме пълен резервоар винаги, където и да се намираме в Сирия. За 1000 лири свършвахме добра работа. На бензиностанция петрол течеше дори по бордюра. Но бяхме жадни. Почти през цялото време.

На север положението ставаше по-тежко. Колкото повече на север, толкова по-скъп бензинът. Докато в С.Арабия един литър е близо 15 стотинки (3 лири), то в Турция и България горивото си е направо скъпо. Видях цифри от 2 лв и нещо, което сравнение с други страни и доста. Но водата ставаше по-евтина.

Сигурно затова саудитците карат огромни джипове. За няколко долара зареждат бензин и не се притесняват. Аз не съм икономист и не разбирам тези неща. Знам, че Сирия и С.Арабия произвеждат бензин и затова е евтино. България внася бензин и се дави във вода. В Сирия вода няма. В С.Арабия също. Но пък имат петрол. С парите от него правят изкуствени реки, в Алепо дори са докарали вода чак от р. Ефрат, за да минава канал през града. За да е зелено са донесли с камиони палми от Палмира. И това прави хората щастливи-имат си вече зеленина!

В България водата е навсякъде. Влизайки през границата, първото нещо, което видяхме бе наводнение в Търговишкия край. Вие знаете това от новините, аз го знам от видяното. Водата заливаше част от настилката на шосето, нивите бяха залети, колите от Турция и Близкия изток отбиваха встрани. Сигурен съм, че малцина бяха виждали толкова вода на едно място, освен фонтаните в Дамаск или Анкара.

Лошото е, че България не оценява водата, която има. Тя е нейното богатство и в развитите страни тя щеше да бъде впрегната в икономиката на държавата. Бензин няма тук, но има полета, овощни градини и вода. За съжаление стопанствата гният или от забрава, или от летния порой. Там тече петрол, тук вода. За пожар в Сирия (а и в Турция, и Гърция) се влиза направо в затвора. За повреда в язовир- отново затвор. Водата пред нас се лееше навсякъде, защото бе спукана тръба и стотици кубици просто изтичаха. Никой не бе обвинен или подведен под отговорност за случилото се. Не умее България да оценява това, което има и това е.

%d bloggers like this: