Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Category Archives: Culture

Непреходният образ на арабина в българските досиета

Мая Ценова

И преди, и сега…

или непреходността на едно равенство


Тия дни, докато човечеството преживява поредния опит да бъде пробудено, респективно орезилено в собствените си очи – този път от „Уикилийкс”, старата максима „Нищо ново под слънцето” отново ни се явява по нашенски.  Навръх 29 ноември родният независим държавен орган Комисия по досиетата ни зарадва с документалния сборник „Международният тероризъм в досиетата на Държавна сигурност”, представен подобаващо пред академична общност и журналисти в Софийския университет (Представяне на сборника, COMDOS). И подобаващо отразен в родните електронни и печатни медии (например- Документи за Държавна сигурност и терористичните групировки у нас, bTV ).

И от целия тоя комплекс от прояви надникна онова непреходно равенство: „арабин=терорист”.

Така от екрана и сайта на бТв ни конкретизират, че става дума за „всякакви терористични организации:

радикални, ислямистки, арабски, палестински, арменски националистически, латиноамерикански, баски, турски, афганистански.” (Значи, например от арменските терористични са само националистическите, но арабските са в кюпа всичките…)

Нещо повече, на арабите е посветена още една трета от текста:

„Особен интерес за службите у нас са представлявали арабските студенти. Много от тях имали смесени бракове с българки и имали право да влизат и излизат от страната без визи. Такива семейства били наблюдавани зорко от службите.”

И за да не би случайно акцентът да ни убегне, което би било в ущърб на най-съвременните тенденции, от сайта на Комисията по досиетата ни обясняват, че „изданието обхваща периода 1970 – 1991 година. Долната времева граница на документацията на ДС по проблемите на международния тероризъм съвпада с началото на бързото разпространение на явлението тероризъм в Близкия изток (1968) и в Западна Европа (1969).” А на зададения от „24 часа” въпрос на един от съставителите на сборника – доц. Йордан Баев „Подготвяли ли сме терористи в България?” представителят на академичната общност отговаря:

„В архивите на БКП има достатъчно много документи, че българската държава е оказвала финансова подкрепа и е обучавала в България активисти на промарксистки организации и групи и националноосвободителни движения от Третия свят. Документи на ДС показват, че сред обучаваните във военни училища и политически школи арабски курсанти и слушатели са се оказвали и дейци и симпатизанти на екстремистки организации като „Мюсюлмански братя”. Те са били обект на „специална опека” и постоянен негласен надзор, докато са се намирали в България.”

Така накратко, арабите от промарксистки и националноосвободителни движения се оказват вписани в графата „терористи”. Макар че и това далеч не е чак толкова голяма изненада – у нас устойчивият епитет за арабите беше „мръсни араби” още в моето ранно ученичество, към средата на 60-те. Малко по-късно понятието еволюира в равенството „араби=терористи” и оттогава досега показва устойчива тенденция към оцеляване напук на всякаквите сътресения, земетресения, цунами, вулкани, които се опитват да събудят човечеството, т.е. да го накарат да се позамисли върху общата насока на своите действия – като се почне от изхвърлянето на боклука през балкона и се стигне до ядрените бойни глави, насочени към себеподобни.

 

Можем, разбира се, да оставим настрана защо изданието на Комисията по досиетата, посветено на международния тероризъм в документацията на „бившите” български тайни служби, ни се поднася точно навръх 29 ноември – можем да го отдадем на чисто съвпадение, свързано между другото с елементарно невежество по отношение на значението на тази дата.  Но тогава пък би следвало да си зададем въпроса защо нашенецът не знае, че 29 ноември е Международният ден за солидарност с палестинския народ – обявен от ООН, точно както и Международния ден за борба със СПИН. Само че за  втория ни уведомяват надлежно от националните медии – сигурно защото СПИН може да се случи (не дай Боже) всекиму, а окупацията – само на арабите и палестинците, на тях им е хак, те са терористи, така казаха по радиото и по телевизията…

Можем да оставим настрана и това, че неарабското човечество, особено в българската си част, доста трудно може да очертае границите на арабския свят и твърде фриволно включва в него кога иранците (за техен ужас и омерзение), кога афганците, пък и пакистанците.

Остава обаче въпросът с какво подобни генерализации са в интерес на българското общество. Вярно, че в началото на януари 2010 външният министър на Държавата Израел Либерман, обърна внимание на балканските държави, че „съществуват индикации от разузнаването, че балканският регион е следващата дестинация на „ал-Каида” и други ислямски екстремистки групировки”, на което някои негови балкански колеги възразиха, че страните им не са развъдник на ал-Каида” (Bosnia FM decries Lieberman remark ‘Bosnia is al-Qaida breeding ground’,Haaretz). В някои информации по темата намери място детайлът, че Либерман „споделил впечатленията си от срещите с разузнавателните служби на африкански и латиноамерикански страни” – интересна тенденция в програмите за посещенията на един външен министър. А десетина дни по-късно на посещение в Израел беше българският премиер, който отвърнал на официалната поканата с думите: “В лицето на моето правителство Израел има добър приятел” (Либерман: „Балканите са следващата цел на „Ал Кайда“, Business Post). По време на това посещение бе подписан Меморандум за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България и Министерство на отбраната на Държавата Израел, който „дава договорно-правна основа за сътрудничество в различни сфери в областта на отбраната, сред които… борба с тероризма.” (Срещи в Израел и Палестина, Focus)

Без претенции за изчерпателно изброяване на публикациите по темата нека се задоволим само с анонса към предаването „Сеизмограф” по бТв на 6 ноември т.г., което се срещна „ребром с посланика на Израел в България Ноах Гал Гендлер за вълната от терористични заплахи в Европа и у нас и за опита на страната му в парирането на тероризма.” (Сеизмограф – 06.11.2010 г.)

На такъв фон какво да говорим за „арабите, женени за българки” или просто завършили образованието си в България, които и досега не пропускат да ни благодарят за постигнатото от тях и в личен, и в обществен план, наричайки себе си „българско лоби”, „посланици на България” – а тя продължава да се прави, че не ги познава. Или в Международния ден за солидарност с палестинския народ, да речем, представя сборник с документи на бившата Държавна сигурност за международния тероризъм. Където палестинците са разпознати и упоменати поименно. Поединично и в общия арабски кюп.

Несъмнено вглеждането в миналото има смисъл. Но има смисъл единствено, ако ни показва къде сме сгрешили, за да не повтаряме стари грешки, и къде сме били прави – за да продължим по същия път. Далеч съм от мисълта, че специалната дейност и специалните служби са ненужни на обществото. Защото по принцип не приемам за добър съветник генерализацията и абсолютизацията. Свят широк, хора всякакви… Но това, последното, както го използваме за извиняване на собствените си кривици, защо отказваме да го приложим и по отношение на другите? И ако в нашето стадо си има мърша, сме ли всички ние или повечето от нас  „октоподи”, „недосегаеми”, „нагли”? И ако ние не сме, защо в нашето публично пространство арабите да са мръсни терористи – т.е. защо априори арабин да означава подозрителен? Защо един телевизионен водещ, още повече позволил на масовия зрител да го нарича на галено „Ники” Кънчев, може да се гордее с изказвания като това, че „мадина” била оная стара част на арабските градове, „пълна с циганета, които за едно евро те водят на посочения от тебе адрес” (YouTube канал на ruslantrad, видео от шоу на Ники Кънчев с тези цитати)? Моля циганетата за извинение и си позволявам да си спомня какво настана в България преди време, когато в някакъв нов италиански речник бяха включили обяснение, че думата „вулгарен” произхождала от „българин”… Дали пък не сме си го заслужили? Добре, ама ако пък наистина арабите и преди, и сега са си били терористи – е, тогава живи да са тия, дето най-сетне ни отварят очите – по-добре късно, отколкото никога.(!?)

В отговор на предаването на Мартин Карбовски от 20.11.2010

Писмото е пратено и до предаването „Директно“, както и публикувано на страницата на Форум за арабска култура. Очакваме отговор, аз лично смятам, че ще се обърне внимание, имайки предвид острата реакция след думите на сем. Сидерови на 20.11.2010 в ефир.

 

До уважаемия г-н Мартин Карбовски,

Водещ на предаването „Директно Карбовски“,

Излъчвано по Нова телевизия

 

 

Уважаеми г-н Карбовски,

 

Неправителствената организация Форум за арабска култура е инициатива на студенти, които се интересуват от арабския свят, политика, история, култура. Форумът е създаден с единствената цел да покажат онази част от картината на арабската култура, която остава встрани от вниманието на медиите и публичните личности у нас.

Като изхождаме оттук, позволяваме си да изложим пред Вас някои свои идеи, съображения, бележки и опасения, предизвикани от последното издание „Епизод 3” на Вашето предаване „Директно”, излъчено по „Нова” на 20 ноември т.г. Визираме в частност разговора Ви с последните Ви трима събеседници, анонсиран със заглавието „Хиджаб или сбогом, моя красавице.”

Още началните кадри в тази част на предаването Ви будят усещането за предубеденост, за предпоставеност на тезата – надписите върху екрана: „Модните тенденции в геополитиката” и „опасностите, които ни заплашват”, съчетани с темата хиджаб, едва ли оставят място за съмнение, че във фокус отново е т.нар. ислямска заплаха, т.е. представянето на тенденциозни генерализации за чисти истини относно една от най-влиятелните религии в съвременния свят. При това изобщо не е трудно да се предположи, че разговорът ще върви тъкмо в такава посока при избора на тъкмо този събеседник, чиито идеи са широко известни. И той не закъснява да огласи основната си теза: „в България в момента ескалира ислямският фундаментализъм”. А и Вие демонстрирате убеденост: „Във Франция има такъв проблем, в Германия има такъв проблем, и при нас вече идва.”

Позволяваме си да вметнем, че у нас, в България, ислямът не е донесен от гастарбайтери, а е резултат от отдавна сложили се исторически обстоятелства – така, че може да се каже, че той има своите корени на българска почва и е елемент от картината на българското общество, цвят от неговото многообразие и оттам – духовно богатство. Т.е. за „ислямизация” в България едва ли е оправдано да се говори само на базата на механично пренасяне на факти и изводи от съвременността на западноевропейските общества. Значително по-опасно според нас би могло да се окаже изкуственото присаждане на българска почва на привнесени по този начин, чужди за българската социална действителност конфликти.

От друга страна генерализации и крайности от типа „гримирани като уличници”, „носенето на хиджаб е едно лицемерие, което е безумно”, , „всички жени в арабския свят биха отговорили, че не искат да носят” хиджаб, „ако някой ден й се наложи да си вземе децата от някоя арабска страна, Господ да й е на помощ”, „обикновено смесените бракове между такива…” вземат на прицел, при това в много голяма степен неоснователно, тъкмо арабския свят, познанията за който, изглежда, не са най-силната страна на събеседниците. За да се стигне до смехотворното „74-та година три милиона мюсюлмани излизат на погребението на Насър, нито една жена не носи забрадка, нито една, а сега в Египет всички носят бурки…” (Да вметнем ли, че всъщност Насър е починал и погребан през 1970?) В чий интерес би било поддържането на медийно напрежение между България и арабските й партньори, не се наемаме да гадаем – защото сам по себе си дори риторичният въпрос би означавал, че е налице преднамереност и цел. Във всеки случай такава неуслужлива роля на медиите едва ли би могла да убеди някого в целесъобразността си.

Но направо стъписваща е поантата на разговора, изразена в сентенцията на събеседника Волен Сидеров: „Няма доброволно приемане на исляма – винаги е било по принуда, насилствено.” „Ислямът е религия, съставена като агресия срещу християнството.” На цитираната от г-н Сидеров сура 2, стих 191 от Корана Милена/Иршад прави опит да възрази, че неговият пример е изваден от контекста, но не й е дадена възможност да развие мисълта си. Всъщност г-н Сидеров „леко видоизменя” текста на Корана и натъртено цитира „убивайте неверниците”, всъщност е продължение на сура 2:190, където е посочено недвусмислено: „И се сражавайте с онези, които се сражават с вас, и не престъпвайте!” Тук, като занимаващи се с арабски език, бихме добавили, че използваният глагол, преведен на български като „не престъпвайте”, има и друго значение – „не нападайте, не извършвайте агресия, не предприемайте насилие”! (вж. напр. Баранов, Арабско-русский словарь, М. 2001, с.504) И текстът на 2:190 завършва: „Аллах не обича престъпващите (или нападащите)”. След което следва непосредствено стих 191: „И ги убивайте там, където ги сварите, и ги прогонете оттам, откъдето и те ви прогониха.” Виждате ли някъде текст за „неверници”, г-н Карбовски?

Дори да оставим настрана всичко останало, г-н Волен Сидеров не е частно лице. А председател на парламентарната Комисия за контрол на ДАНС и заместник-председател на Комисията по външна политика и отбрана. При това положение каква стойност има, или какво точно означава Вашата реплика, че „този спор тлее в нашето общество и затова го проведохме на това ниво…”, изправяйки срещу него Милена/Иршад и ограничавайки възможността й да изрече точно най-същественото, което би искала да каже?

Имайки предвид, че отношенията между България и арабските страни започнаха да се затоплят след повече от две десетилетия на липсващи контакти, смятаме, че изказвания като лансираните от г-н Волен Сидеров директно в ефир, адресирани пряко към българската общественост, могат да повлияят негативно. Силно се надяваме, че именно потребността от защита на правата на всеки български гражданин ще бъде залог за спирането на езика на омразата, който има популистката цел да осигури някому спечелване на политически позиции чрез уронване името на една религия и на над 400 млн. души в Близкия изток, Северна Африка и Европа. Подобни ксенофобски прояви, които следват линията на настройване на обществото към взаимна омраза, биха хвърлили сянка и върху България – страната, която винаги е била сигурно място, страната, където етносите не са преживявали ужасите на междуетническите и религиозните сблъсъци. Интересите на родината, в чиято сигурност се кълне г-н Волен Сидеров, биват накърнени именно от всевъзможните, дори нескопосани опити за разбиване на толерантността.

 

С уважение,

Руслан Трад, Председател на УС на Форум за арабска култура

София, 22.11.2010

Една година на стоп през Испания,Великобритания и Мароко

Вчера (18 ноември) получих едно хубаво съобщение във Facebook, една покана за изложба. Подател бе моя приятел и съученик в НГДЕК, Петър Станчев, който ми съобщаваше накратко, че открива експозиция със свои фотографии в софийското заведение, превърнало се в символ на алтернативното мислене, „Апартамента“. Освен, че сме се засичали в гимназията, аз редовно чета блога му „Напред и нагоре!“. Последната му статия пък стана хит, за съжаление, писана по не толкова светъл повод. Ето защо новината (пусната и в TBox и Академика), че е открил изложба ме заинтригува много.

„Една година на стоп“. Как изглежда това? Какво е чувството да пътуваш толкова време единствено на стоп. Да си видял много места, които сами те карат да крещиш от кеф, че са останали в ума ти. Гледки от Великобритания, България, Португалия, Мароко и Испания. Това разказва тази изложба, която ще остане един месец в „Апартамента“ (ул. „Неофит Рилски“ 68, до „Уго“).

Сметнах, че не може да се размине просто със съобщение, затова го помолих да поговорим малко за самия него, за пътуването на стоп, както и за изложбата.

 

Как дойде идеята за изложбата?

 

Съвсем естествено. Имах един куп хубави кадри след поредното си пътуване и ми се искаше да събера приятели на по чаша вино, да си поговорим, да се посмеем и да споделя емоцията. Получи се наистина прекрасно.

 

Защо в „Апартамента“?

 

Не си представям снимките си в галерия. Поне не и тези. „Апартамента“ е място с дух и амотсфера, то прекрасно пасва на усещането, което снимките създават. Можеш да седнеш с чаша вино, да поговориш с някого, заобиколен от картинките. Харесвах „Апартамента“ до вчера. След вчера започнах да го обичам.

Какво е пътуването за теб и какво научи от местата, които си посещавал?

 

Пътуването е необходимост. Изискване, което душата и мечтите поставят на реалността. Научил съм много за себе си. Това е и заради начините, по които пътувам. Пътуването е калило най-силните ми приятелства. Научило ме е, че пътят и гледните точки към него са безкрайни, колкото и хората, които можеш да срещнеш „на стоп“. Много цвят има по този свят, не можем да го гледаме едноцветно.

 

Кое място е останало в ума ти, което винаги ще помниш?

 

Не е едно. Имаше сега лятото един плаж в Кадакес, Испания – мястото, където Салвадор Дали е рисувал през летата. Плажчето беше голямо точно, за да се съберем аз и раницата ми и беше изцяло заобиколено от скали. Пред себе си имах един приказен залив, пълен с платноходки. Осъзнах, че светът в главата ми може да е по-красив и от илюстрация в детска книжка. Разбира се, има много такива места. Няма най-хубаво или най-специално.

Трудно ли е да се пътува на стоп?

 

Не. Нужно е човек да се отърве от страха и недоверието, с което гледа света. Това е единствената трудност. Другото е просто – заставаш на пътя с вдигната ръка и чакаш пътя да те отведе нанякъде.

 

Какво смяташ за национализма и в България нужен ли е. Не е ли по-добре да бъдем патриоти, да пазим страната си, а не да изграждаме доктрина върху омраза? Имаш ли представа как е в други държави.

 

По-добре е, разбира се. Убеден съм, че да обичаш мястото, към което принадлежиш е нещо безкрайно нормално. Това в никакъв случай обаче не трябва да затварят съзнанието и мисълта ти в това място. Патриотизмът е романтична фикция и не бива да се прекалява с нея. В крайна сметка, повечето неща на този свят, които си струват са някаква романтична фикция, но трябва да има разумна граница. Патриотизмът е чудесно поле за манипулация и много от хората не осъзнават това. Човек трябва да обмисля всичко, дори и да вярва в нещо.

Има ли гражданско общество в България?

 

Не, но има наченки. Нужно е време, за да се изградят достатъчно мислещи и несъгласни хора, които да са ядрото на това общество. Опасявам се обаче, че нямаме много време. България няма особено светло бъдеще пред себе си, ако сегашните процеси продължат. Българското население буквално изчезва, стопява се. Свестните хора са принудени да потърсят изход извън страната. След 20 години просто няма да има България – няма да има кой да работи, да изхранва тази държава. Няма да има квалифицирани кадри, няма да има инвестиции съответно. Огромен дял на възрастното население, неграмотност. Това е факт, но никой не говори за него. Злободневието тотално смазва.

 

Върху какво смяташ да наблегнеш в следващите месеци? Правиш ли планове?

 

Наблягам над оцеляването си през зимата. Студ, мрак – такива ужаси (смее се). Имам някакви идеи в главата си, но не знам дали ще са същите след месец-два. Чакам пролетта с нетърпение.

 

Ще развиваш ли повече блога си?

 

Да. Направих блога заради себе си. Провокира ме да запазя по някакъв начин спомените си, защото всичко избледнява с времето. Искам да мога да се върна към емоциите си от някакъв момент след време, когато ще имам нужда от това. Пък и помага да си направиш някаква ретроспекция и оценка.

%d bloggers like this: