Това, което предвидих в статията си за това какво се случва в Иран, се сбъдва. Реално събитията, на които стана свидетел целият свят, повлияват и на страните около Иран. Определено тепърва ще наблюдаваме процес на създаване на гражданско общество в арабските страни, което ще следва интересите си и ще се опълчи на правителствата.
Журналистът Сударсан Рагаван написа за The Washington Post обширна статия за ефекта на бунтовете в Техеран върху арабските младежи. Египет за момента е страната, където има най-много младежки движения срещу правителството. Кабинетът на Хосни Мубарак неведнъж е извършвал репресии върху действащи срещу принципите на властта му младежи.
Като лидер на демократичните активисти в Египет засега се очертава Мохамед Шаркауи, който неведнъж е прекарвал нощите си в затвора на Кайро. Последния път за две седмици. Гледайки протестите в Иран, 27-годишният Шаркауи споделя, че „в Египет никога не може да стане това; в Иран за няколко дни направиха колкото ние не можем за години“.
Навсякъде в арабския свят, масовите протести в Иран доведоха до вълнения и противоречиви чувства. Мнозина се запитаха какво не достига на техните собствени движения, за да постигнат по-големи резултати. В Египет, центърът на това, което може да наречем с право „жажда за промяна“, се подсетиха за пореден път, че са управлявани от човек, който вече 30 години държи властта.
Освобождаването на Айман Нур от затвора в Египет донесе малка радост на реформистите. Но мълчанието на великите сили е лош сигнал. By Amr Nabil - Associated Press
В контекста на събитията, на преден план излиза личността на опозиционера Айман Нур, който беше в затвора доскоро. По неговите думи, ако Обама не обърне внимание на ставащото в Египет, режимът ще стане още по-суров към инакомислещите.
Когато избухнаха протестите в Иран, Ахмад Абд Ел-Фатах написа в блога си: „Ние египтяните сме, като младежи, които гледат порно, защото не могат да правят секс. Поздравления на Иран за демокрацията“. 22-годишен активист споделя, че трябва много по-голямо движение от това в Иран, за да стане промяна и в Египет.
От години активистите в Египет използват всякакви методи, за да подържат ентусиазма на подръжниците на промяната. Интернет е главно средство, както в случая с Иран. Лошото е, че тайната полиция на Мубарак държи почти изцяло контрол над Интернет и, ако някой е съмнителен за тях, бива арестуван.
„Имаме много слаба опозиция. Не разполагаме с гражданско общество. В Иран има най-малкото избори, а тук не сме имали от 50 години. Няма политически партии, които да се разрастнат“, заявява колумнистът в независимият вестник „Ахрам“, Фахми Хоейди.
За да може да има успех, трябва да бъде замесен и елитът. А в Египет по-голямата част от населението е заето в това да изхрани семейството, политиката остава на заден план. Лидерът на опозицията Айман Нур също е ограничен. Той няма право на банкова сметка, не може да работи и пътува. Това силно стеснява възможностите за действие. Когато във Facebook се получава съобщение за демонстрация в подкрепа на убитата Неда Ага Султан, символът на иранската демокрация, на другия ден улиците са пълни с полиция и не се явява никой протестиращ.
Блогърът Ахмад Абд Ел-Фатах разглежда снимки от протестите в Иран. Желанието му е да има промяна. By Sudarsan Raghavan - The Washington Post
От друга страна седи проблемът за шиити и сунити. В Египет е лесно човек да бъде манипулиран на религиозна основа. Според много египтяни, шиитите са дисциплинирани достатъчно, за да се обединят. Не така е със сунитите, които често се карат помежду си.
В арабските блогове авторите се разделиха на две групи-тези, които подкрепят Ахмадинеджад и тези, които оспорват изборите. Според мнозина тук отново става дума за двоен стандарт на Запада, тъй като никой не обръща внимание на ставащото в арабските страни и Египет в частност. Шаркауи споделя мнението, че САЩ и Европа не подкрепят желанието за промяна в Египет, защото не искат силно египетско правителство, което може да не изпълнява желанията им.
Преди година блогърът Ахмед Махер е бил пребит миналата година, заради организиране на протест, чрез Facebook. Днес той сменя паролите си често, както и телефонните си номера. Тогава случаят нашумя много и напомни на управляващите, че ако се продължава с репресиите, може да се очаква подобно нещо на това в Иран. Той споделя, че имат две години, за да се подготвят както трябва. През 2011г. има избори и според него, трябва тогава да настанат протести за промяна.
Intidar 
Протестът в Иран заплашва да се превърне в регионален
Това, което предвидих в статията си за това какво се случва в Иран, се сбъдва. Реално събитията, на които стана свидетел целият свят, повлияват и на страните около Иран. Определено тепърва ще наблюдаваме процес на създаване на гражданско общество в арабските страни, което ще следва интересите си и ще се опълчи на правителствата.
Журналистът Сударсан Рагаван написа за The Washington Post обширна статия за ефекта на бунтовете в Техеран върху арабските младежи. Египет за момента е страната, където има най-много младежки движения срещу правителството. Кабинетът на Хосни Мубарак неведнъж е извършвал репресии върху действащи срещу принципите на властта му младежи.
Като лидер на демократичните активисти в Египет засега се очертава Мохамед Шаркауи, който неведнъж е прекарвал нощите си в затвора на Кайро. Последния път за две седмици. Гледайки протестите в Иран, 27-годишният Шаркауи споделя, че „в Египет никога не може да стане това; в Иран за няколко дни направиха колкото ние не можем за години“.
Навсякъде в арабския свят, масовите протести в Иран доведоха до вълнения и противоречиви чувства. Мнозина се запитаха какво не достига на техните собствени движения, за да постигнат по-големи резултати. В Египет, центърът на това, което може да наречем с право „жажда за промяна“, се подсетиха за пореден път, че са управлявани от човек, който вече 30 години държи властта.
Освобождаването на Айман Нур от затвора в Египет донесе малка радост на реформистите. Но мълчанието на великите сили е лош сигнал. By Amr Nabil - Associated Press
В контекста на събитията, на преден план излиза личността на опозиционера Айман Нур, който беше в затвора доскоро. По неговите думи, ако Обама не обърне внимание на ставащото в Египет, режимът ще стане още по-суров към инакомислещите.
Когато избухнаха протестите в Иран, Ахмад Абд Ел-Фатах написа в блога си: „Ние египтяните сме, като младежи, които гледат порно, защото не могат да правят секс. Поздравления на Иран за демокрацията“. 22-годишен активист споделя, че трябва много по-голямо движение от това в Иран, за да стане промяна и в Египет.
От години активистите в Египет използват всякакви методи, за да подържат ентусиазма на подръжниците на промяната. Интернет е главно средство, както в случая с Иран. Лошото е, че тайната полиция на Мубарак държи почти изцяло контрол над Интернет и, ако някой е съмнителен за тях, бива арестуван.
„Имаме много слаба опозиция. Не разполагаме с гражданско общество. В Иран има най-малкото избори, а тук не сме имали от 50 години. Няма политически партии, които да се разрастнат“, заявява колумнистът в независимият вестник „Ахрам“, Фахми Хоейди.
За да може да има успех, трябва да бъде замесен и елитът. А в Египет по-голямата част от населението е заето в това да изхрани семейството, политиката остава на заден план. Лидерът на опозицията Айман Нур също е ограничен. Той няма право на банкова сметка, не може да работи и пътува. Това силно стеснява възможностите за действие. Когато във Facebook се получава съобщение за демонстрация в подкрепа на убитата Неда Ага Султан, символът на иранската демокрация, на другия ден улиците са пълни с полиция и не се явява никой протестиращ.
Блогърът Ахмад Абд Ел-Фатах разглежда снимки от протестите в Иран. Желанието му е да има промяна. By Sudarsan Raghavan - The Washington Post
От друга страна седи проблемът за шиити и сунити. В Египет е лесно човек да бъде манипулиран на религиозна основа. Според много египтяни, шиитите са дисциплинирани достатъчно, за да се обединят. Не така е със сунитите, които често се карат помежду си.
В арабските блогове авторите се разделиха на две групи-тези, които подкрепят Ахмадинеджад и тези, които оспорват изборите. Според мнозина тук отново става дума за двоен стандарт на Запада, тъй като никой не обръща внимание на ставащото в арабските страни и Египет в частност. Шаркауи споделя мнението, че САЩ и Европа не подкрепят желанието за промяна в Египет, защото не искат силно египетско правителство, което може да не изпълнява желанията им.
Преди година блогърът Ахмед Махер е бил пребит миналата година, заради организиране на протест, чрез Facebook. Днес той сменя паролите си често, както и телефонните си номера. Тогава случаят нашумя много и напомни на управляващите, че ако се продължава с репресиите, може да се очаква подобно нещо на това в Иран. Той споделя, че имат две години, за да се подготвят както трябва. През 2011г. има избори и според него, трябва тогава да настанат протести за промяна.