Както kafene.bg събщи на 27 април, голямата наша поетеса Ваня Петкова почина преждевременно, след като сърцето й спря. Преждевременно, защото вярвам, че имаше още дълги години живот и творчески път.
Познавах я лично. Преди години я видях на едно събиране, бях малък и баща ми ме запозна с нея. Още тогава излъчваше сила и един артистичен дух, който мнозина хора могат само да гонят и да се мъчат да достигнат.Мнозина я хулеха, че е приела друго име, че е станала не-българка. Хатидже Сатик или Ваня Петкова, няма значение.
„Солени ветрове“, „Куршуми в писъка“, „Привличане“, „Грешница“, „Предсказание“, „Черната гълъбица“, „Кестенова любов“, „Цигански романс“, „Земетресение“ – това са едни от най-обичаните нейни книги. Освен с тях Ваня Петкова беше признат преводач от руски, арабски, арменски, сръбски и френски език.
Ваня Петкова напусна единствено тленното. Но тя ще остане завинаги в нас. Смятам, че песента на Марсел Халифа – Паспорт е подходяща за тази жена, която беше истински гражданин на света.
––
Сириус
Аз сьм Сириус
от сьзвездието Кентавьр.
Блестя сьс най загадьчната светлина
вьрху устните на безсьрдечен мавьр
и вьв тайните луни на любовта.
Аз сьм Сириус!
самотна и далечна,
всичко в мене е обратно на света.
Мойта болока е,
че сьм осьдена да бьда вечна,
мойта радост е-
– да тьрся красота!
Аз сьм Сириус!
Планините ми са гроздове червени
вьв рубините на вино златопенно,
корените пьк корони са при мене
и годината започва не сьс пролет,
а сьс зима черна!
Истината ИСТИНА е само,
щом изльжеш сльнцето изгасва.
Няма думи вьрху мене, няма-
има само погледи мьгливи или ясни.
Аз сьм всичко в любовта, което
ЛУДОСТ И БЕЗУМИЕ наричат,
аз сьм сто сьрца в сьрцето,
ала никой не посмя да ме обича!
Който се допря до мен, на пепел стана,
който ме погледна-ослепя,
който пожела да бьдем двама,
два пьти от мьлния умря!
Аз сьм Сириус!
Самотна и далечна,
тьй обратна на света суров,
че сменила бих стократно свойта вечност
за най-простата в света любов.
Аз сьм Сириус!
––
Г Р Е Ш Н И Ц А
Ето – аз съм грешница.
Казвам това, което мисля,
целувам устни, които искам,
и очи с цвят на езеро,
и очи с цвят на лешници
аз до дъно разплисквам.
Ето, аз съм грешница.
Има закони измислени,
които трябва да ме унищожат.
В хиляди листове изписани
мойте присъди тежат.
Алчни ръце се протягат
към душата ми с грешни пръсти.
Безпътни нозе се надбягват
да ме разпънат на кръста.
Хиляда слънца фалшиви
изгарят, за да ме ослепят.
Заливат ме потоци диви
с лава, за да ме претопят.
Но аз си оставам грешница
и след всички враждебни викове
и след всяка грешка
пиша стихове.
В последния брой на списанието за близкоизточни изследвания и анализи „Изток-Запад“ (април 2009) място намерих и аз, където в статия “ Форумът за арабска култура „Махмуд Даруиш“ отваря врати“, е разказано за откриването на форума на 13 март т.г. Освен кратка информация има и интервю с мен и останалите основатели на културния форум.
Списанието може да закупите от реповете в страната, закупите (цена 3 лв) от офиса му (София 1113, ул. „Бойчо Войвода“, бл. 3, ет.1, ап.1 тел: 943 45 15) или да видите он-лайн тук.
Intidar 
В памет на Ваня Петкова
Както kafene.bg събщи на 27 април, голямата наша поетеса Ваня Петкова почина преждевременно, след като сърцето й спря. Преждевременно, защото вярвам, че имаше още дълги години живот и творчески път.
Познавах я лично. Преди години я видях на едно събиране, бях малък и баща ми ме запозна с нея. Още тогава излъчваше сила и един артистичен дух, който мнозина хора могат само да гонят и да се мъчат да достигнат.Мнозина я хулеха, че е приела друго име, че е станала не-българка. Хатидже Сатик или Ваня Петкова, няма значение.
„Солени ветрове“, „Куршуми в писъка“, „Привличане“, „Грешница“, „Предсказание“, „Черната гълъбица“, „Кестенова любов“, „Цигански романс“, „Земетресение“ – това са едни от най-обичаните нейни книги. Освен с тях Ваня Петкова беше признат преводач от руски, арабски, арменски, сръбски и френски език.
Ваня Петкова напусна единствено тленното. Но тя ще остане завинаги в нас. Смятам, че песента на Марсел Халифа – Паспорт е подходяща за тази жена, която беше истински гражданин на света.
––
Сириус
Аз сьм Сириус
от сьзвездието Кентавьр.
Блестя сьс най загадьчната светлина
вьрху устните на безсьрдечен мавьр
и вьв тайните луни на любовта.
Аз сьм Сириус!
самотна и далечна,
всичко в мене е обратно на света.
Мойта болока е,
че сьм осьдена да бьда вечна,
мойта радост е-
– да тьрся красота!
Аз сьм Сириус!
Планините ми са гроздове червени
вьв рубините на вино златопенно,
корените пьк корони са при мене
и годината започва не сьс пролет,
а сьс зима черна!
Истината ИСТИНА е само,
щом изльжеш сльнцето изгасва.
Няма думи вьрху мене, няма-
има само погледи мьгливи или ясни.
Аз сьм всичко в любовта, което
ЛУДОСТ И БЕЗУМИЕ наричат,
аз сьм сто сьрца в сьрцето,
ала никой не посмя да ме обича!
Който се допря до мен, на пепел стана,
който ме погледна-ослепя,
който пожела да бьдем двама,
два пьти от мьлния умря!
Аз сьм Сириус!
Самотна и далечна,
тьй обратна на света суров,
че сменила бих стократно свойта вечност
за най-простата в света любов.
Аз сьм Сириус!
––
Г Р Е Ш Н И Ц А
Ето – аз съм грешница.
Казвам това, което мисля,
целувам устни, които искам,
и очи с цвят на езеро,
и очи с цвят на лешници
аз до дъно разплисквам.
Ето, аз съм грешница.
Има закони измислени,
които трябва да ме унищожат.
В хиляди листове изписани
мойте присъди тежат.
Алчни ръце се протягат
към душата ми с грешни пръсти.
Безпътни нозе се надбягват
да ме разпънат на кръста.
Хиляда слънца фалшиви
изгарят, за да ме ослепят.
Заливат ме потоци диви
с лава, за да ме претопят.
Но аз си оставам грешница
и след всички враждебни викове
и след всяка грешка
пиша стихове.