Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Monthly Archives: септември 2010

А пък тук всичко си е наред

Photo:E-vestnik

Чужденецо, нека ти кажа защо е хубаво за теб да живееш тук. Испанците, видите ли, протестирали. Чак столицата Мадрид била блокирана, защото спрели транспорта. В България транспортът закъснява, защото си закъснява, не защото някой го е спрял. Пък в Брюксел над 100 000 души излезли на улицата, за да протестират. Не само това, но даже щели да продължат протестите, защото били несъгласни с антикризисните мерки. Хора без работа!

Не само Запада е полудял. В Румъния министър и негови подчинени подадоха оставки, защото натискът на протестиращите полицаи бил голям и това създавало напрежение в страната. Ха! Мършави румънци, не разбират нищо, нека се поучат от нас.

Гърците също протестират. За пореден път, може би и те не знаят точно защо протестират, или поне така медиите ни го представят. Че, видиш ли, те си протестирали така, за спорта, както се казва по модерно му. Че нямало вече нужда да излизат по улиците, а да се примирят със ставащото. Богатите си оставали богати, че даже ставали още по-богати, а бедните студенти, превозвачи, учители и лекари нищо не можели да направят.

Трябва да се учат от България. Тук всичко е наред. Имаме невероятна здравна каса, чиято клинична пътека, според едно детенце, свършвала чак в Марс. Затова тук болни няма- всички са осигурени. Затова има идея да се влиза с номерче в болница. Трябва да се мре по ред, не може своеволия да има!

Имаме прекрасна образователна система. САЩ може да ни завижда, нищо, че са изпреварили с 30 години цяла Европа по качество на образованието през 1900-те години. Ние сега ще ги минем, сигурен съм. Толкова е добра системата ни, че най-добре да се разпусне. Студентите няма да получават стипендии. За какво са им? Българските студенти са най-стабилните в Европа и не им трябват някакви пари на университет, за да се оправят. Затова и топла вода не им трябва. Защото издържат на студената, нали от години ги поливат с такава.

Тук, освен всичко, не се протестира. Чужденецо, тук заплатата не се е мърдала от 20 години. Защо ли? Хората работят за 240 лв. и това не се променя с годините. Няма значение стажа или нещо такова, тук 240 са 240. По един лев на депутат. Защото българските политици са най-справедливите и отделят от собствения си джоб, за да дадат на българина, на човека, който го е избрал. Това струва 1 (един) лев. А с него можеш да си купиш хляб или няколко цигари. Чудиш ли се защо е така? Тук никой не се интересува от парите. Хората живеят живота си. На кому са нужни повече пари? Затова и никой не протестира. Нека увеличават парното, топлата вода, тока, хляба, акцизът на ракията, чушките за туршия и каквото още искат.

Това няма значение, защото тук, в България, никой не протестира. Освен онези студенти, дето ги би полицията. Помниш ли ги, чужденецо, или дори не си чул за тях?

Следващия път, когато те излязат на улицата, аз отново ще бъда там. А ти гледай отстрани и разкажи за България, защото никой друг не го прави.

Advertisements

Позната дестинация ли е Сирия за българите?

Впечатления от Сирия? Кое е любимото ви място и къде бихте завели приятели?

Това бе въпросът, който зададох в страницата „Дестинация Сирия“ във Facebook. Преди седмица направих тази страница с цел да популяризирам Сирия, като туристическа дестинация сред моите приятели и изобщо българските потребители на Facebook. Страницата е съвсем нова, още сме 65 души, но вярвам, че ще се увеличи този брой.

Според данните, българи, пътували в Сирия миналата година, са по малко от 200 души, докато според New York Times Сирия е в Топ 10 на най-желани дестинации за американците. На какво се дължи непознаването на тази страна в България, която е на 2000 км. от нея?

Със сигурност можем да кажем, че процесът на незнание има своите корени и от двете страни. След 90-те години на XX век отношенията между държавите са най-общо казано студени. И от двете страни днес мисиите са представени от временно управляващи мисия, съответно Салах Сукар в София и Бойчо Гюров в Дамаск. Студенината между Сирия и българия се увеличи след посещението на Филип Димитров в окупираната част на Голан. Тогава сирийската страна реши да прекрати много от отношенията си с България.

Днес положението може да се опише, като затоплящи се отношения. Стъпки за това бяха направени още в предишното правителство на БСП, а сегашното на ГЕРБ наследи започналия процес. Последваха няколко посещения, а през ноември се очаква визита на високо ниво от Дамаск. Заговори се, че дори полетите между Дамаск и София ще бъдат възстановени, но още нищо не е сигурно (за справка тези с Вашингтон отдавна са възстановени като символ на по-добрите отношения със САЩ).

На въпроса ми в страницата „Дестинация Сирия“, много от отговорите бяха свързани със Стария Дамаск, суковете на Алепо, планината Касиун. В момента в Сирия се приема реформа, която ще засегне туристическия бранш. Правителството е решило да инвестира в развитието на бреговата ивица, както и засилване на религиозния туризъм. Повече от 40% от посетилите Сирия за миналата година са хора, дошли да се поклонят или видят християнските светини, както и граждани на Иран и Турция, посетили ислямските центрове. Обекти, като Сент Симон, Сент Ананиус, Вратата на Павел в Дамаск, св. Текла в Маалула, манастирът на Сейдная, са доходоносни за Сирия, но също така все още остават непознати на българите.

Аз виждам развитието на отношенията между двете държави във включването на туристическите фирми в диалога. Те биха били добър посредник, като се засилят офертите за Сирия. Все още те остават на висока цена, сравнение с Тунис или Египет. Може да се работи именно в тази насока, за да се запознае българското общество по-добре със Сирия. А там определено има какво да се види.

Дискусия:случаят „Мави Мармара“ част II

В първата част на Intidar Discussion Случаят „Мави Мармара“, коментари дадоха блогърите Мая Смилянова и Бернард Сиди. Втора част на дискусията, провеждана за първи път на български по този въпрос, по темата за „Мави Мармара“ и неговото значение за конфликта в Близкия изток, мненията си дават Мая Ценова и Робърт Леви.

В тази част текстът е общо 7 страници, за разлика от първата, където бе 22 страници. Коментарите на Мая Ценова е Робърт Леви предразполагат към дискусия, поради своята специфика. Двамата защитават две различни мнения, изказани по един ясен и кратък начин.

Вашите мнения за първа и втора част на дискусията може да дадете тук или в страницата на Intidar във Facebook. Очаквайте мнението на друг известен блогър по проблемите на Близкия изток- Мариян Карагьозов. Имаме предложение за участие и към Светослав Иванов, журналист от bTV, участвал във Флотилията на свободата, но поради ангажименти най-вероятно няма да успее да участва.

%d bloggers like this: