Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Monthly Archives: октомври 2010

Няколко песни,подходящи за пътувания.Какво слушате вие?

Обожавам да пътувам (то кой ли не обича!) и музиката по време на цялото пътешествие е важна за мен. Така се отдавам на пътя, мога да мечтая. Защото един от смислите на пътуването е да помечтаеш.

Днес е неделя, ден за почивка, разходка в парка и планове за седмицата. Аз лично в неделя отделям време за себе си, структурирам дните си, задачите, дочитам някоя книга или просто се разхождам навън. Днес, като за неделя, ще си припомням някои пътувания. Ще споделя с вас част от песните, които обичам да слушам по време на път. Те не са подредени по значимост, просто така се случи. Надявам се да харесате поне някоя от тях.

Ще се радвам да споделите вие какви песни предпочитате, когато пътувате 🙂 За някои колеги блогъри особено държа да разбера какво слушат на път (ако слушат изобщо), например Ламот, Настя, Йосиф Флавий, Циничният елф, Sky Mender, Янина.

David Gray – Babylon

Toto- Africa

David Gray – Sail Away

Sting – Desert rose

Lynyrd Skynyrd – Sweet home Alabama

Roy Orbison – I drove all night

Elissa – Ayshalak

Notis Sfakianakis – Giftissa mera

Chris de Burgh – Lebanese night

Roxette – Joyride

Kate Ryan – Voyage, voyage

Marc Lavoine & Christina Marocco- J`ai tout oublie

 

 

 

Advertisements

Отмъщение по афгански и прошка по иракски

В Афганистан много неща няма да се променят скоро. Убийствата за отмъщение са една част от тях. Дори да има някаква сделка за примирие с талибаните и законът да започне да се появява по тези земи, що става дума за вътрешния живот на Афганистан, реалността е друга. На битово ниво действат законите на вендетата и отмъщението. Такъв пример е провинция Газни.

Газни е централна провинция в Афганистан, която има споразумение с талибаните да не закачат населението. Газни е стратегическа точка в разговорите между правителството в Кабул и племенната територия, доминирана от фракции на талибаните, град Кандахар. Един от най-натоварените пътища минават именно през този район и талибаните редовно събират данък за охрана. Тук има ограничено американско присъствие, съобщава журналистът от New York Times Алиса Рубин, и талибаните контролират територията така, че правителството не може да се намеси. Особено, когато става дума за домашно насилие.

В края на миналата седмица две жени в областта Аб Банд, които са женени за двама братя, толкова се вбесили на своята свекърва, че е набили, а след това я бутнали в пеща за хляб. Ужасяващата й смърт става причина за отприщване на още насилие, казва местният полицейски шеф Нур Хан. Той е представител на официалната власт, но правомощията му са ограничени заради властта на местните вождове. Тук действа дори не религиозна власт, а традиционна.

Това, което се случва последствие е пример за положението в много селски райони на Афганистан, където правителството в Кабул няма достъп. Местните феодали контролират изцяло обществото си. Двамата братя, узнали за смъртта на майка си, завели съпругите си на съд в местния съд шура, който се контролира и от талибаните. Втората версия, разказана от Нур Хан, пресъздава друга картина. Талибаните хващат двете жени и ги вкарват на съд в талибанско съдилище, където се разпореждат племенните закони. Едната жена е застреляна, а втората все още седи в затвора, очаквайки съдбата си. Местната управа заявява само, че „не може нищо да се направи, защото случилото се е в район на талибаните“.

 

Град Бакуба в Ирак е място, където колите изчезват бързо. Главно заради Мохамед Ибрахим Субхи, известен като „Али Баба от Бакуба“. 28-годишният автомобилен крадец живее в западната част на града в голяма къща от тухли. Мохамед живеел доскоро с баба си, която била най-близкият му човек.

Това, че един крадец на коли става щастлив младоженец, приет в общността си отново, е необичайна история. Когато журналистът Омар ал-Джауши разговаря с него за живота му, Мохамед точно приемал поздравления за сватбата си, седейки в удобен стол и в костюм.

Животът на Мохамед Субхи е низ от лоши случайности. Той напуска училище още в първата година на началното училище. Баща му умира скоро след това и момчето започва да продава найлонови торбички. Майка му се омъжва повторно и той се чувства притиснат от новото си семейство. Така, на 12 години, той започва за краде.

Първо краде кокошки, които продава за 80 цента. След като краде скъпа кола, той е хванат от полицията и е вкарат в затвора за няколко месеца. Освобождават го и той започва отново стария си занаят. Последователно лежи в затвора четири пъти. Днес съжалява, че е загубил толкова време.

Един ден краде правителствена кола и американските сили го арестуват. При него идва офицер, който го разпознава: „Я, ти си Али Баба.“ Всички започват да се смеят, изглежда славата на Мохамед е станала доста голяма.

Малко след тази случка той става свидетел на пътно произшествие. Решава да помогне на пострадало при катастрофата момиче. Грижи се едновременно за нея и майка си. Постепенно решава, че животът му трябва да се промени и търси достойна работа. Но не е толкова лесно да убедиш града си, че не си вече крадец. Въпреки всичко, Мохамед решава да поиска ръката на спасеното от него момиче. Не вярва на ушите си, когато баща й се съгласява, чул покаянието на младежа.

От всичките си кражби, Мохамед смята една за особено жалка. „Откраднах много скъп часовник от старец. Бих искал да го намеря и да му го върна един ден.“

 

Какво представлява наградата „Сахаров“?

През декември Европейският парламент ще присъди за двайсет и първи пореден път ежегодната си награда „Сахаров” за свобода на мисълта. От 1988 г. ЕП удостоява с тази награда отделни личности или организации за усилията им, положени в защита на човешките права и основни свободи срещу потисничеството и несправедливостта.

В Европа и по света Европейският парламент се застъпва за спазването на основните човешки права, свободата и демокрацията. Наградата „Сахаров” е форма на признание за тези, които са се отличили в борбата за правата на човека и свободата на изразяване. Подобно на съветския физик и Нобелов лауреат Андрей Сахаров, те са показали изключителна отдаденост и кураж, често рискувайки собствения си живот, в борбата срещу нетолерантността и потисничеството.

Европейският парламент ще присъди наградата заедно със сумата от 50 000 евро по време на пленарното си заседание в Страсбург на 15 декември.

Важни дати, свързани с наградата „Сахаров”:

  • 5 октомври – представяне на кандидатите на съвместно заседание на Комисията по външни работи, Комисията по развитие и Подкомисията по правата на човека.

  • 18 октомври – Комисията по външни работи и комисията по развитие ще гласуват тримата финалисти.

  • 21 октомври – лидерите на политически групи ще определят победителя.

  • 15 декември – церемония по награждаване по време на пленарното заседание на Парламента.

Тримата финалисти за наградата на ЕП „Сахаров“ за 2010 година са израелската неправителствена организация „Breaking the Silence“ („Да нарушим мълчанието“), кубинският дисидент Гилермо Фариняс и етиопката Биртукан Мидекса. Изборът направиха депутатите от Комисиите по външна политика и по развитие на 18 октомври. Победителят ще бъде избран от лидерите на политическите групи в Парламента на 21 октомври.

Ето и повече информация за тримата финалисти:

„Breaking the Silence“ („Да нарушим мълчанието“), номинирана от Групата на

Зелените/ Европейски свободен алианс и от Конфедеративната група на Европейската обединена левица − Северна зелена левица. Израелската неправителствена организация е създадена през 2004 година от войници и ветерани от израелската армия, които събират и разпространяват разкази за военната си служба на Западния бряг, в Ивицата Газа и Източен Йерусалим.

„Breaking the Silence“ е посветена на разкриването пред израелската общественост на реалността на израелската окупация, видяна през очите на израелски войници, и подтикването към дебат относно въздействието от продължителната окупация върху палестинското население и върху израелското общество.

Неправителствената организация публикува писмени и видео материали на Интернет страницата си. Членове на групата са извършили посещения за представяне на идеите си в Израел, Западна Европа и САЩ. Израелското правителство протестира срещу финансирането на организацията от чуждестранни правителства.

„Ако гласуваме за „Breaking the Silence“ гласуваме за мир, за честта на израелската демокрация и казваме, че сме за две държави: израелска и палестинска….Давайки наградата, искаме да дадем шанс на мира“.  Това заяви лидерът на групата на Зелените в ЕП Daniel Cohn-Bendit (Франция).

 

Гилермо Фариняс, номиниран от Joseph Daul, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Jaime Mayor Oreja, Jacek Saryusz-Wolski, Jarosław Leszek Wałęsa и Francisco José Millán Mon от името на Група на Европейската народна партия (Християндемократи), както и от Групата на европейските консерватори и реформисти и от Edvard Kožušník и 91 други членове на ЕП.

Фариняс е кубински доктор по психология, независим журналист и политически дисидент в Куба. През годините той е провел 23 гладни стачки в знак на протест срещу различни елементи от режима в Куба, срещу цензурата и нарушаването на правата на човека „не за себе си, а за да защити своите сънародници“, по думите на  José Ignacio Salafranca (ЕНП, Испания) .

Кубинският дисидент получава Наградата за киберсвобода за 2006 г. на „Репортери без граници“. Неотдавна той приключи в много лошо здравословно състояние 4-месечна гладна стачка с искане за освобождаване на 52-ма активисти на опозицията, които са в затвора. Според лекарите Фариняс е бил съвсем близо до смъртта.

„Битката на Гилермо Фариняс беше и все още е пример за всички защитници на свободата и демокрацията“, се казва в номинацията.

Биртукан Мидекса, номинирана от  Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент е етиопски политик и бивш съдия. Тя е водач на опозиционната партия Обединение за демокрация и справедливост (ОДС).

Арестувана и осъдена на доживотен затвор през 2008 година след като разговаря с шведски журналисти за начина, по който опозиционни лидери са били освободени от затвора.  Тя открито заявява, че продължава своята „мирна борба за повече демокрация, спазване на правата на човека и принципите на правовата държава“ в Етиопия“. Освободена е в началото на октомври.

„Наградата „Сахаров“ трябва да се дава на онези, които се нуждаят от международна видимост и защита. Биртукан Мидекса има нужда и от двете. Чрез присъждането на наградата „Сахаров“ на Мидекса, представляваща всички политически затворници в Етиопия, Европейският парламент ще даде надежда и ще обърне вниманието към тази млада майка, една от малкото жени партийни лидери в Африка. Това ще направи по-видима борбата на хиляди забравени политически затворници, които се борят за справедливост, правовата държава и демокрация в Етиопия „, заяви Adrian Severin (Социалисти и демократи, Румъния) .

 

Наградата Сахаров за 2010 г. беше присъдена на кубинския дисидент Гилермо Фариняс. Победителят беше обявен от председателя на ЕП Йежи Бузек на 21 октомври в Страсбург. Номиниран като представител на всички, които се борят за свобода и защита на правата на човека в Куба, 48-годишният доктор по психология ще бъде поканен на получи наградата от 50 000 евро в Страсбург на 15 декември.

Гилермо Фариняс беше готов да пожертва и рискува здравето и живота си като средство за оказване на натиск за промяна в Куба. Надявам се, че ще мога лично тук в Страсбург да му връча наградата през декември, което ще бъде изключителен момент за Европейския парламент и за всички политически затворници в Куба, заяви г-н Бузек.

Борбата на Фариняс за свобода на изразяване и интернет

Гилермо Фериняс е бивш войник, който се присъединява към опозицията през 1989 г. след като напуска младежката комунистическа организация. Психолог и журналист по професия, той създава своя независима информационна агенция „Cubanacan Press“, с цел е да информира останалия свят за съдбата на политическите затворници в Куба. Агенцията е затворена.

Привърженик на ненасилието, той прекарва години в затвора и избира гладната стачка като средство за привличане на вниманието върху подтисничеството в Куба. През 2006 г. той провежда гладна стачка в знак на протест срещу киберцензурата и настоявайки за всеобщ достъп до свободно интернет пространство. За това той получава Наградата за киберсвобода за 2006 г. на „Репортери без граници“.

На прага на смъртта след гладна стачка

На 24 февруари 2010 г. Гилермо Фариняс започва 23-та си гладна стачка, в деня след предизвикалата широка полемика – и осъдена тогава от Европейския парламент – кончина на задържания заради убежденията си Орландо Сапато Тамайо вследствие на гладна стачка, продължила почти три месеца. Фариняс прекрати стачката през юли, според лекарите той  е бил съвсем близо до смъртта.

Битката на Гилермо Фариняс беше и все още е пример за всички защитници на свободата и демокрацията, заявиха членове на ЕП в подкрепа на номинацията му.

Той е третият кубински дисидент удостоен с тази награда от Европейския парламент след „Дамите в бяло“ и Освалдо Хосе Пая Сардиняс през 2002 г.

По материали на Европейския парламент

%d bloggers like this: