Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Много пътища и един избор.Международната конференция за междукултурен диалог

There are many roads and choices to get into people’s minds. And only one way to find their hearts.

Международната среща по проекта, реализиран с помощта на European Commission, „Различен по различен начин“ (Otherwise different), която се проведе в София, приключи. Три дни (21-23 януари), през които всички участници научиха нещо ново и спечелиха приятели и най-важното-дискутираха за важни проблеми на обществото в Европа, свързани с интеграцията на имигрантите, правата и защитата им, както и законите, свързани с това.

На 21 януари, ден след пристигането на международните екипи, в Голямата зала на ЦИД (Център за изследване на демокрацията) се проведе публична сесия, която бе посетена от медии и гости (включително моята приятелка Светла Енчева, за което й благодаря много!). Случиха се толкова много събития, че не знам дори откъде да започна. Затова, за да не стане огромен пост, ще спомена най-важните части от този ден. На конференцията присъстваше г-н Жельо Желев, който говореше по темата „България между спасяването на евреите и „възродителния процес““. За мое съжаление, той сякаш избягваше да говори директно за изселването на турците и това остави противоречиви чувства сред присъстващите. Чуха се критики, както и хвалебствия.

Аз,докато изнасям презентацията за арабските общности.От друга страна добро изказване направи г-н Кемал Еюб, който разказа за комисията срещу дискриминацията, надеждите и опасенията за нейното бъдеще. Както знаем, тя може да бъде премахната напълно. Това решение среща сериозна съпротива и има защо-подобни комисии на пръв поглед не вършат нищо, но е важно да ги има, тъй като наблюдават доста процеси, които в днешно време са притеснителни.

Може би най-чаканата лекция бе на проф. Дарио Падован от Торинския университет. Изключително интересна информация предоставена по прекрасен начин. Виждаше се ясно, че има професионализъм. Темата бе за анти-семитизма и ислямофобията в Европа. Той говореше също така и за нова форма на расизъм, която започва да се шири из Италия и околните страни. В много от случаите е продиктувана след действия на т.нар. Lega Nord-крайно дясна фракция, имаща силни позиции в Северна Италия и причина за повечето погроми над имигранти в Италия. Също добра презентация бе на г-н Венелин Бошнаков, който представи доклад-изследване за източниците на дискриминация в обществото. В профила ми в Twitter предавах на живо цялата конференция от 21 януари, затова ви давам линк към профила ми, ако искате да се запознаете с подробности. За момента ще се спра по-скоро на изводите и емоциите от международната среща.

Основното, което се случи, а и бе цел на проекта е създаването на микро-контекст за диалог между еврейската и мюсюлманската общности. Ето защо бяха нужни презентации на общностите, като аз бях представител на арабските общности в България. Дискусиите за диалога се водеха не само на официално ниво. Много от тях се случиха в по-спокойната обстановка на заведенията, където вечеряхме след изморителните сесии. Разговорът между членове на различните екипи (от Италия, Германия и България) бяха жизненоважни. Именно така научих много нови неща за състоянието на имигрантите и степента на дискриминация в тези страни (подготвил съм два материала с интересни хора от срещата). Това, което бе най-важно за мен бе да разговарям с хора от „другата страна“. На маса седяхме руснак, турчин, мароканка, израелец, български евреин, италианец и германец. Това е невероятна възможност да узнаеш неща, които би било трудно да разбереш при други условия и то от хора, които са силни в своята област.

Проектът донесе няколко прецедента, които не се бяха случвали преди за хората от конференцията:

  1. За първи път в синагогата в София влезе мюсюлманка, религиозна и облечена по специфичен начин.
  2. За първи път евреи посетиха по подобен начин джамията. Нещо, което не се бе случвало преди.

В последния ден, вечерта, направихме напълно съзнателно експеримент аз, Виктор Фачев и мароканката Шайма- отидохме на дискотека. Да, заедно – евреин, сириец и мароканка. Беше наистина забележително усещането, че всички гледат нас, тъй като Шайма бе със забрадка, а подобно нещо едва ли се бе случвало в „Мохито“(сигурен съм, че хората от София знаят това място). Но как танцуваше тя. Наистина прекрасно, а това донесе няколко опити за свалка от момчета от заведението. Е, тук се посмяхме малко. Експериментът показа, че подобен случай предизвика по-скоро интерес, отколкото негативизъм. Нещо интересно, свързано с този експеримент – един от участници от немската група(CGIL-D), г-н Бахадър Акшит, представи „моделът на айсберга“. Това е средство, чрез което се показва „знанието на повърхността“ за малцинствата и това, което е „под водата“-многото останала недостъпна информация.

През тези дни се случиха много неща. Нови запознанства, опознаване на нови традиции, които до момента сме смятали за враждебни към нас самите. Срешнахме се с равина на софийската синагога Авраам де Волф и главния мюфтия Мустафа Хаджи. Но всяка монета има две страни. Стара, но вярна приказка. За първи път видях израелец, напуснал Израел по причини, подобни на тези, които има палестинеца, избягал от тези земи. За първи път видях синагога отвътре. Тази конференция постави началото на нещо важно, което се надявам да продължи и напред. Следващата конференция ще бъде в град Торино, Италия от 20 до 24 май 2010 г. , където всички ще участваме в talk-show.

Документи:

7 responses to “Много пътища и един избор.Международната конференция за междукултурен диалог

  1. Събина януари 25, 2010 в 9:52 am

    Браво. Радвам се, че онференцията е минала толкова добре.🙂

  2. Hayri януари 25, 2010 в 11:43 am

    Руслан, прекрасна статия🙂

  3. Хатидже януари 25, 2010 в 3:51 pm

    Хубава статия!Поздравления!
    Преди около 4 години се проведе един семинар,организиран от Центъра за междурелигиозен диалог и предотвратяване на конфликти към Софийския иниверситет,та тогава имаше посещения на храмовете на трите религии-участниците посетихме „Александър Невски“,Джамията и Синагогата.Бяхме 4 мюсюлманки,с традиционно мюсюлманско облекло.Мисля,че това беше първото посещение на мюсюлманки в синагогата.С нас тогава беше и Патрис Брьодьор-професор по „История на религиите“.Когато споделихме с него,че за пръв път посещаваме синагогата,му беше безкрайно интересно как сме я видели и преценили отвътре.:)
    Успех,Руслан!

  4. Ruslan Trad януари 25, 2010 в 4:25 pm

    А,това не го знаех:) Значи трябва да опресним фактите:)

  5. Pingback: Засилва ли се десният екстремизъм в Европа? « #Intidar

  6. Pingback: Искаш ли да разбереш? Не,защото съм толерантен « #Intidar

  7. Pingback: На път към Торино за втората конференция по проекта Otherwise different « #Intidar

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: