Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

В памет на Ваня Петкова

Както kafene.bg събщи на 27 април, голямата наша поетеса Ваня Петкова почина преждевременно, след като сърцето й спря. Преждевременно, защото вярвам, че имаше още дълги години живот и творчески път.

Познавах я лично. Преди години я видях на едно събиране, бях малък и баща ми ме запозна с нея. Още тогава излъчваше сила и един артистичен дух, който мнозина хора могат само да гонят и да се мъчат да достигнат.Мнозина я хулеха, че е приела друго име, че е станала не-българка. Хатидже Сатик или Ваня Петкова, няма значение.

„Солени ветрове“, „Куршуми в писъка“, „Привличане“, „Грешница“, „Предсказание“, „Черната гълъбица“, „Кестенова любов“, „Цигански романс“, „Земетресение“ – това са едни от най-обичаните нейни книги. Освен с тях Ваня Петкова беше признат преводач от руски, арабски, арменски, сръбски и френски език.

Ваня Петкова напусна единствено тленното. Но тя ще остане завинаги в нас. Смятам, че песента на Марсел Халифа – Паспорт е подходяща за тази жена, която беше истински гражданин на света.

––

Сириус

Аз сьм Сириус
от сьзвездието Кентавьр.
Блестя сьс най загадьчната светлина
вьрху устните на безсьрдечен мавьр
и вьв тайните луни на любовта.

Аз сьм Сириус!
самотна и далечна,
всичко в мене е обратно на света.
Мойта болока е,
че сьм осьдена да бьда вечна,
мойта радост е-
– да тьрся красота!

Аз сьм Сириус!
Планините ми са гроздове червени
вьв рубините на вино златопенно,
корените пьк корони са при мене
и годината започва не сьс пролет,
а сьс зима черна!
Истината ИСТИНА е само,
щом изльжеш сльнцето изгасва.

Няма думи вьрху мене, няма-
има само погледи мьгливи или ясни.
Аз сьм всичко в любовта, което
ЛУДОСТ И БЕЗУМИЕ наричат,
аз сьм сто сьрца в сьрцето,
ала никой не посмя да ме обича!
Който се допря до мен, на пепел стана,
който ме погледна-ослепя,
който пожела да бьдем двама,
два пьти от мьлния умря!

Аз сьм Сириус!
Самотна и далечна,
тьй обратна на света суров,
че сменила бих стократно свойта вечност
за най-простата в света любов.

Аз сьм Сириус!

––

Г Р Е Ш Н И Ц А

Ето – аз съм грешница.

Казвам това, което мисля,
целувам устни, които искам,
и очи с цвят на езеро,
и очи с цвят на лешници
аз до дъно разплисквам.

Ето, аз съм грешница.

Има закони измислени,
които трябва да ме унищожат.
В хиляди листове изписани
мойте присъди тежат.

Алчни ръце се протягат
към душата ми с грешни пръсти.
Безпътни нозе се надбягват
да ме разпънат на кръста.
Хиляда слънца фалшиви
изгарят, за да ме ослепят.
Заливат ме потоци диви
с лава, за да ме претопят.

Но аз си оставам грешница
и след всички враждебни викове
и след всяка грешка
пиша стихове.

5 responses to “В памет на Ваня Петкова

  1. Olia април 30, 2009 в 11:58 pm

    Blagodaria vi za hubavite dumi i hubavta pesen v pamet na mayka mi!

  2. Ruslan Trad май 1, 2009 в 12:10 am

    За мен, както и за баща ми беше чест да познаваме майка Ви!

  3. bogpan май 1, 2009 в 8:27 pm

    И Авторът е чудесен, Бог да го прости и песента е точно тази, която следва да бъде.
    Светла й памет!

  4. ludipari май 2, 2009 в 9:35 am

    Лека и пръст на тази измъчена жена!

  5. How I Lost Thirty Pounds in Thirty Days май 4, 2009 в 6:28 am

    Hi, interesting post. I have been wondering about this issue,so thanks for posting. I’ll certainly be subscribing to your site.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: