Фелиция Лангер,идеалите и българските спомени

„Някои  казват, че съм прекалено голям  оптимист”.

Тя  се усмихва почти непрекъснато. Усмихва  се безрезервно, лъчезарно, категорично. Въпреки всички страдания, на които  е била свидетел, въпреки всички трудности, с които се е сблъскала  и някои е успяла да отстрани, други да надмогне, трети да пренебрегне, а четвърти все пак е трябвало да понесе.

Фелиция Лангер – адвокат с интензивна практика в Израел през седемдесетте и осемдесетте години, посветила цялата си енергия да спасява палестински политически затворници от затворите на израелската окупация; написала вълнуващи страници за своите подзащитни, техните близки, техния народ, тяхната кауза; най-сетне през 1990 затворила шумно вратите на кантората си през 1990 в знак на протест срещу превръщането на съдебната система в страната във фарс и напуснала завинаги Израел, нито за миг не престава да се бори за каузата на палестинския народ и да вярва в нейната справедливост и закономерна победа. „Борбата на палестинския народ, усмихва се отново Фелиция, е част от живота ми.” И веднага се поправя: „Не, не е част, тя е целият ми живот!”

Помня тази кипяща енергия от 1979 г., когато попаднах в обсега на нейното необикновено излъчване по време на среща на Фелиция с арабските студенти в България. Дотогава академичните ни занимания с арабската граматика бяха оставили живите диалекти на арабския език като неизбродно бяло поле, в което ние се изгубвахме, колкото и да търсехме брод. Почти не повярвах на ушите си, когато в думите на адвокат Фелиция Лангер, израелска гражданка, за пръв път долових, че започвам да разбирам палестинския диалект. А тя говореше единствено този арабски – беше й необходим за ежедневната й практика.

Три десетилетия по-късно отново слушам думите на Фелисия. „Аз се боря през цялото време”, продължава тя, „за мен няма почивка – защото за палестинците няма почивка в борбата. Искам да разкажа, трябва да разкажа за израелската политика – а израелската политика е трагедия, и върви все по-зле. Ако не успеем да поправим тази трагедия, ще можем само да сънуваме мира.”

„Ние  пристигнахме в Израел не като ционисти и изведнъж видяхме трагедията на палестинците – нищо не знаехме  за нея. Ние сме направили нещо страшно – причинили сме им трагедия – палестинската трагедия ан-Накба. Светът трябва да научи какво е ан-Накба. Всичко това трябва да се каже на хората.” И добавя: „Аз защитавам палестинците като израелска гражданка.” За нея е важно да има такива израелци – като нея. При пътуването си в Израел през 2005 се е срещнала с колегата си адвокат Леа Цемел, поела нейната кауза на защитник на палестинските затворници днес. И оформила група от петнайсетина млади израелски адвокати, мислещи като нея. Това е най-важното, радва се Фелиция, непоправим оптимист, строител на мостове на доверието между израелци и палестинци, превъплъщение на надеждата за мира в Близкия изток.

(Мая Ценова)

Eдин от най-добрите адвокати за човешките права,Фелиция Лангер, идва в България. Всички сте поканени в Национален дом на науката и техниката ул. „Раковска” № 108 на 9 август от 18:00ч.