Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Category Archives: Open discuss

За стените като част от човешката природа,Уилям Полк и външната политика

Кой модел имитираме, ако не този, който сме ние самите. Това, което става в света ни, действията ни, възгледите ни, са просто продължение на микро войната, която се води в собствените ни тела. Изграждаме стени, за да се предпазваме от болести, нападения на външни врагове, пазим територията си, а понякога същите тези мерки ни погубват. Тялото ни е площадка за война. Стените, които градим с камък и бетон са нищо повече от материализиран страх към чуждото.

Когато започнах да чета книгата на Уилям Полк, „Съседи и чужденци“, бях убеден, че изграждането на стени е приумица на владетелите през различните епохи, за да защитят слабостта си. Че без стени не биха могли да оцелеят, защото тълпата би ги унищожила.

Прелиствайки страница след страница пред мен се откри нова теория, която не бива да бъде подценявана. Тялото ни постоянно воюва. то изгражда имунитет, вид стена, срещу натрапници или врагове, които то оценява като опасност. Ето защо съществува тази стена. В света на разумния човек, откакто той може да използва най-голямото си оръжие-умът си- стената играе важна роля. Уилям Полк защитава тезата си, че това, което се случва в телата ни се прехвърля и извън тях. Има защо да се помисли върху това.

Книгата на Уилям Полк в България се издава от издателство „ЛиК“, като преводът е на Ася Ангелова.

Кой е Уилям Полк? Авторът има достатъчно голям опит, за да се сметнат публикациите му за силни и важни. Освен това, той има дългогодишни наблюдения над политическите процеси по света, международните отношения и външната политика, особено на САЩ. Уилям Полк преподава история в Харвард и е професор по история към Университета в Чикаго. Работил е в администрациите на президентите Кенеди и Джонсън. Основател и президент на Института за международни отношения „А Стивънсън“. В момента Уилям Полк пише по въпроса за Афганистан и ролята на САЩ в региона, като често критикува прилаганата днес стратегия.

(вижте интервюто му с France24)

Въпросът за изграждането на стени от човека е главен въпрос в книгата му „Съседи и чужденци“. Имайки предвид, че днес сме свидетели на все още съществуващи стени, разделящи хората, това изследване е важно и най-малкото интересно. Да споменем само стените в Западния бряг на р. Йордан, стената в Северна Ирландия, между САЩ и Мексико, в Кашмир, в Корея. Достатъчно примери, за да видим, че днес човечеството далеч не е толкова единно, както се опитват да ни убедят защитниците на глобализацията. Всъщност войната е редом до нас, макар да не се вижда от обществото по начина, който са имали съвременниците на големите конфликти през миналия век. Но в големи части от света все още се воюва, а няма изгледи това да се промени.

Символът на стената присъства още от времето, когато хората са ловували по полетата и са събирали плодове. Археологически изследвания показват, че са се изграждали редица подобия на стени, които ограничавали достъпа на едно племе до територията на друго. Стените на близкоизточния град Йерихон са първите документирани в историята, стени от типа, който си представяме днес. От тогава до днес човекът просто развива идеята за стената, като ги прави по-големи, по-трудни за превземане, по-сложни. Пример е Берлинската стена, но не само. Т.нар. военни стени, например френската система от укрепления „Мажино“ и немския им вариант „Атлантическия вал“, изиграли важна роля през Втората световна война.

Разбира се една стена има и символно значение – тя предпазвала от духове, зли сили, оново отвън. Всъщност „отвън“ е дума, която характеризира много добре голяма част от политиката. Тя е причина да се изграждат стени, да се създават гета, да се учредяват шпионски служби и т.н. За всяка държава е важно какво се случва при съседите й. По презумпция съседите никога не се ползват с пълно доверие, а чужденците изобщо. Има случаи когато на един чужденец се гледа по-добре от на съседа. Това е интересен момент в отношенията, тъй като се предполага, че познатият е по-близък.

Уилям Полк показва ролята на търговията в политиката и развитието на международните отношения. Тя изиграва важна роля и в психологическо отношение. Търговията е първият опит на човек да общува с далечни и непознати народи, разбира се с дистанция. За мен беше интересно да прочета за сделките, които са се правели между западни и източни търговци и как тези факти са влияели на развитието на цели държави. Интересно описва Уилям Полк източните градове и китайските кораби. Те са се отличавали с огромна вместимост, нещо, което европейците дори не са виждали. Жаждата за злато и сребро и плячкосването на Южна Америка, част от книгата, на която авторът обръща голямо внимание.

Най-общо можем да кажем, че Уилям Полк прави изследване върху дипломацията, военното дело, създаването на армията, шпионажа, търговията, което се базира върху развитието на самия човек. Интересен поглед върху историята – новите нужди на човешкия организъм и интелект, които се отразяват на самото му развитие, на човешката цивилизация.

Интересна теза развива Уилям Полк относно етническите прочиствания. Те са любопитен и мрачен момент в развитието на човешката цивилизация и сякаш винаги са съпътствали човека в неговото развитие. Звучи ужасяващо, но етническото прочистване се оказва заложено в човешката природа или поне на обществата, като такива. В едно и също време човек иска да се отваря към света – чрез търговията – и да се защитава от този свят – с крипости, стени и кланета. Кланетата всъщност не представляват нищо друго освен допълнение към страха от чужденците. Всяко общество е съмнително към новодошлите, още повече, ако те са с различни вярвания, различен цвят на кожата и т.н. Тогава държавата реагира по няколко начина за приобщаване на чужденците, а ако не се стигне до решение, започва  прочистване. Този елемент от отношенията между народите е добре засегнат при Уилям Полк и вие може да прочетете повече в книгата му.

Книгата е изключително добре структурирана – от началото на човешката цивилизация до днес. Нека не ви звучи несериозно. Наистина не би могло да се обхване толкова много време в рамките на 400 страници, но пък Уилям Полк няма тази цел. Той разглежда историята от друг ъгъл, а не във вид на факти, хронология и събития. Още един плюс- библиографията и бележките в книгата са над 100 страници! Това именно прави книгата на Уилям Полк толкова ценна, а прави чест на издателство „ЛиК“, че са я пуснали в България. Преводът също е много добър- липсват неточности в имената на местности и личности, което е голям плюс и показват познание в областта.

Advertisements

Какво представлява наградата „Сахаров“?

През декември Европейският парламент ще присъди за двайсет и първи пореден път ежегодната си награда „Сахаров” за свобода на мисълта. От 1988 г. ЕП удостоява с тази награда отделни личности или организации за усилията им, положени в защита на човешките права и основни свободи срещу потисничеството и несправедливостта.

В Европа и по света Европейският парламент се застъпва за спазването на основните човешки права, свободата и демокрацията. Наградата „Сахаров” е форма на признание за тези, които са се отличили в борбата за правата на човека и свободата на изразяване. Подобно на съветския физик и Нобелов лауреат Андрей Сахаров, те са показали изключителна отдаденост и кураж, често рискувайки собствения си живот, в борбата срещу нетолерантността и потисничеството.

Европейският парламент ще присъди наградата заедно със сумата от 50 000 евро по време на пленарното си заседание в Страсбург на 15 декември.

Важни дати, свързани с наградата „Сахаров”:

  • 5 октомври – представяне на кандидатите на съвместно заседание на Комисията по външни работи, Комисията по развитие и Подкомисията по правата на човека.

  • 18 октомври – Комисията по външни работи и комисията по развитие ще гласуват тримата финалисти.

  • 21 октомври – лидерите на политически групи ще определят победителя.

  • 15 декември – церемония по награждаване по време на пленарното заседание на Парламента.

Тримата финалисти за наградата на ЕП „Сахаров“ за 2010 година са израелската неправителствена организация „Breaking the Silence“ („Да нарушим мълчанието“), кубинският дисидент Гилермо Фариняс и етиопката Биртукан Мидекса. Изборът направиха депутатите от Комисиите по външна политика и по развитие на 18 октомври. Победителят ще бъде избран от лидерите на политическите групи в Парламента на 21 октомври.

Ето и повече информация за тримата финалисти:

„Breaking the Silence“ („Да нарушим мълчанието“), номинирана от Групата на

Зелените/ Европейски свободен алианс и от Конфедеративната група на Европейската обединена левица − Северна зелена левица. Израелската неправителствена организация е създадена през 2004 година от войници и ветерани от израелската армия, които събират и разпространяват разкази за военната си служба на Западния бряг, в Ивицата Газа и Източен Йерусалим.

„Breaking the Silence“ е посветена на разкриването пред израелската общественост на реалността на израелската окупация, видяна през очите на израелски войници, и подтикването към дебат относно въздействието от продължителната окупация върху палестинското население и върху израелското общество.

Неправителствената организация публикува писмени и видео материали на Интернет страницата си. Членове на групата са извършили посещения за представяне на идеите си в Израел, Западна Европа и САЩ. Израелското правителство протестира срещу финансирането на организацията от чуждестранни правителства.

„Ако гласуваме за „Breaking the Silence“ гласуваме за мир, за честта на израелската демокрация и казваме, че сме за две държави: израелска и палестинска….Давайки наградата, искаме да дадем шанс на мира“.  Това заяви лидерът на групата на Зелените в ЕП Daniel Cohn-Bendit (Франция).

 

Гилермо Фариняс, номиниран от Joseph Daul, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Jaime Mayor Oreja, Jacek Saryusz-Wolski, Jarosław Leszek Wałęsa и Francisco José Millán Mon от името на Група на Европейската народна партия (Християндемократи), както и от Групата на европейските консерватори и реформисти и от Edvard Kožušník и 91 други членове на ЕП.

Фариняс е кубински доктор по психология, независим журналист и политически дисидент в Куба. През годините той е провел 23 гладни стачки в знак на протест срещу различни елементи от режима в Куба, срещу цензурата и нарушаването на правата на човека „не за себе си, а за да защити своите сънародници“, по думите на  José Ignacio Salafranca (ЕНП, Испания) .

Кубинският дисидент получава Наградата за киберсвобода за 2006 г. на „Репортери без граници“. Неотдавна той приключи в много лошо здравословно състояние 4-месечна гладна стачка с искане за освобождаване на 52-ма активисти на опозицията, които са в затвора. Според лекарите Фариняс е бил съвсем близо до смъртта.

„Битката на Гилермо Фариняс беше и все още е пример за всички защитници на свободата и демокрацията“, се казва в номинацията.

Биртукан Мидекса, номинирана от  Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент е етиопски политик и бивш съдия. Тя е водач на опозиционната партия Обединение за демокрация и справедливост (ОДС).

Арестувана и осъдена на доживотен затвор през 2008 година след като разговаря с шведски журналисти за начина, по който опозиционни лидери са били освободени от затвора.  Тя открито заявява, че продължава своята „мирна борба за повече демокрация, спазване на правата на човека и принципите на правовата държава“ в Етиопия“. Освободена е в началото на октомври.

„Наградата „Сахаров“ трябва да се дава на онези, които се нуждаят от международна видимост и защита. Биртукан Мидекса има нужда и от двете. Чрез присъждането на наградата „Сахаров“ на Мидекса, представляваща всички политически затворници в Етиопия, Европейският парламент ще даде надежда и ще обърне вниманието към тази млада майка, една от малкото жени партийни лидери в Африка. Това ще направи по-видима борбата на хиляди забравени политически затворници, които се борят за справедливост, правовата държава и демокрация в Етиопия „, заяви Adrian Severin (Социалисти и демократи, Румъния) .

 

Наградата Сахаров за 2010 г. беше присъдена на кубинския дисидент Гилермо Фариняс. Победителят беше обявен от председателя на ЕП Йежи Бузек на 21 октомври в Страсбург. Номиниран като представител на всички, които се борят за свобода и защита на правата на човека в Куба, 48-годишният доктор по психология ще бъде поканен на получи наградата от 50 000 евро в Страсбург на 15 декември.

Гилермо Фариняс беше готов да пожертва и рискува здравето и живота си като средство за оказване на натиск за промяна в Куба. Надявам се, че ще мога лично тук в Страсбург да му връча наградата през декември, което ще бъде изключителен момент за Европейския парламент и за всички политически затворници в Куба, заяви г-н Бузек.

Борбата на Фариняс за свобода на изразяване и интернет

Гилермо Фериняс е бивш войник, който се присъединява към опозицията през 1989 г. след като напуска младежката комунистическа организация. Психолог и журналист по професия, той създава своя независима информационна агенция „Cubanacan Press“, с цел е да информира останалия свят за съдбата на политическите затворници в Куба. Агенцията е затворена.

Привърженик на ненасилието, той прекарва години в затвора и избира гладната стачка като средство за привличане на вниманието върху подтисничеството в Куба. През 2006 г. той провежда гладна стачка в знак на протест срещу киберцензурата и настоявайки за всеобщ достъп до свободно интернет пространство. За това той получава Наградата за киберсвобода за 2006 г. на „Репортери без граници“.

На прага на смъртта след гладна стачка

На 24 февруари 2010 г. Гилермо Фариняс започва 23-та си гладна стачка, в деня след предизвикалата широка полемика – и осъдена тогава от Европейския парламент – кончина на задържания заради убежденията си Орландо Сапато Тамайо вследствие на гладна стачка, продължила почти три месеца. Фариняс прекрати стачката през юли, според лекарите той  е бил съвсем близо до смъртта.

Битката на Гилермо Фариняс беше и все още е пример за всички защитници на свободата и демокрацията, заявиха членове на ЕП в подкрепа на номинацията му.

Той е третият кубински дисидент удостоен с тази награда от Европейския парламент след „Дамите в бяло“ и Освалдо Хосе Пая Сардиняс през 2002 г.

По материали на Европейския парламент

Денят на будителите – ден на протест за образование

Денят на будителите - ден на протест за образование Денят на народните будители 1-ви ноември ще бъде следващият ден на протест за българското образование и наука. Този път от страна на Софийския университет ще протестира цялата академична общност – преподаватели и студенти. Софийски Университет „Свети Климент Охридски“ – националният образователен и научен център, воден от своята обществена мисия и верен на демократичните традиции иска да изрази своята тревога от държавната политика в областта на … Read More

via Инициатива срещу орязването на парите за образование

%d bloggers like this: