Как вижда Борисов свободата на словото в България?

„Виждате каква свобода на словото имаме. Не можем да преброим микрофоните. Не знам в Щатите как е. Толкова много медии дали имате във вашето пространство?…“(webcafe)

Това са думи на премиера Бойко Борисов, отправени към американския посланик Джеймс Уорлик на съвместната им пресконференция в понеделник в Академията на МВР.

Какво разбира Бойко Борисов под „свобода на словото“? Това е пространството пред него, изпълнено с микрофони. Те записват всяка негова дума, след това я предават в печатен и екранен вид, за да достигне до избирателите, т.е. народът- аз, вие и останалите. Тази информация е най-важна, с приоритет, дори да не съдържа нищо важно в себе си. Тя просто е предоставена от Бойко Борисов, който все повече се се вижда, като Rex Bulgarorum (Цар на всички българи) и все по-малко се интересува какво става извън това пространство от микрофони.

Има ли представа Бойко Борисов какво означават докладите на „Репортери без граници“? Знае ли съдържанието на редица европейски документи по отношение на свободата на словото? Има ли изобщо някаква представа колко зле е положението с медиите в България, колко натиск има върху тях и, че заради това може да си изпатим много, тъй като свободата на словото е основополагащ елемент в структурата и изграждането на европейското общество.

Гражданското общество не би могло да съществува без свободата на словото, а според последните доклади, то почти не съществува в България. Да, силна оценка, но 70-то място за европейска държава си е тревожен факт и трябва да говори доста на хората, които смятат, че вървим към демокрация и излизане от прехода. Реално вестниците и медиите, като цяло, са абсолютно притиснати в ъгъла, заставени да изпълняват бизнес, а не обществени интереси. Именно това може да ни отреже главата, когато тя ще ни е най-нужна.

Бойко Борисов разбира какво е натиск върху медиите, защото със сигурност собствената му партия прилага подобен метод. Така се случва явлението- 30 микрофона, една версия. Извинете, но това е идиотско. В коя част на света има подобно явление? В страните от т.нар. Трети свят има една, две до три медии и е ясно, че изпълняват държавните интереси. Но България нали не се числеше към този тип държави? Нали бяхме извървели пътя от комунизъм към демокрация, от робство към свобода? Тогава, защо обществото не чувства промяната. Да, можеш да плюеш по министър-председателя сега, но ако си блогър, общественик, който няма пряко въздействие върху хората. Става ли дума за вестници, там е съвсем друго положението. И кой може да оспори, че има негласно споразумение – ние пишем за вас, а вие ни оставяте да живеем. Трудно е да се види алтернативното, защото то е притиснато в ъгъла. Вестниците са почти пред фалит- подадена ръка от правителството е добре дошла.

В САЩ има няколко основни медии, които се четат от над 200 млн. души. Няма толкова много на глава от населението, колкото в България. Разликата е, че всички медии в страната ни не могат да стъпят и на съботния подлистник на New York Times, Washington Post, Financial Times и др.

И пак да задам въпроса : как вижда Бойко Борисов свободата на словото? Ами…никак.