Реакции в българската мрежа след избора на Дилма Русеф

 

Първа страница на вестник "24 часа" от 1 ноември 2010 г.

Знаете ли, че има фен страница във Фусбук за Дилма Русеф, създадена от българи? Да, има и  тя се казва „Дилма Русеф-Президент на Бразилия„. Напоследък около изборите в Бразилия в България, използвайки един далечен факт, а именно, че има български произход, много медии реагираха. „24 часа“ и bTV дори направиха поредица от репортажи за първата жена президент на Бразилия.

На какво се дължи това? На факта, че Дилма има баща българин, че търсим да видим човек с български произход, който е на такъв голям пост (все пак Бразилия е на 8-мо място сред страните с развиваща се икономика), макар този човек да знае смътно нещо за България? Въпроси много, отговорите са също много, но някои са неприятни.

Все пак, използвайки профила си във Фейсбук, питах приятели какво смятат за всичко това.

Ето някои отговори, които получих:

Plamena Markova: Абсолютно ми е безразлично. То и на жената й е безразлично, че има български корени.

 

Gergana Vlaykova: Да, и на мен ми се струва, че на нея й е безразлично. Иначе за гордост… може би малко, не знам, приятен факт. Мен лично ме дразнят реакциите на близките й. Убедена съм, че ако бяха разбрали за нея докато е била в затвора (за което не сме сигурни), са щели да се срамуват от нея и нямаше да се интересуват дали е попаднала справедливо там и дали има нужда от нещо. А сега като е президент, голяма радост за „родата“…

 

Georgi Prodanov: я си представи друго: колко народ по света трябва да се гордее/срамува с потомците на емигрантите в Северна и Южна Америка – ако ще се пъчим с Дилмата. Минало, било, 21 век сме, родовите връзки даже при италианците загиват 😉

 

Александър Николов: Аз също съм безразличен към случващото се в „братска“ Бразилия, а гордост е силна дума. Интересно ми е какви са очакванията скрити зад цялото това внимание от началото на кандидат-президентската кампания. Въпреки всичко не може да се отрече успеха на Русеф – първана жена президент в историята на Бразилия.

 

Vesela Georgieva: Не разбирам защо се раздува цялата ситуация при положение, че жената се идентифицира като бразилка.А да се надяваме, че света Дилма ще ни се яви в ярко сияние, за да ни оправи част от бакиите, е несериозно.

Погледнах какво е положението и сред българските блогове. Потърсих за мнения и слагам някои от последните и ярки коментари в българската блогосфера.

Блогът „False Flag“:

От известно време в България се появи интерес към президентските избори в Бразилия. Това неочаквано разширяване на интересите на българското общество се дължи на факта, че основната претендентка за поста е наполовина българка.

Бащата на Дилма Русеф е българският емигрант Петър Русев. Той помежду другото е активен член на комунистическата партия през 20-те години, период, ознаменуван с атентата над църквата „Света Неделя”. В края на двайсетте той бяга от политическо преследване във Франция, по-късно в Латинска Америка, докато не се установи трайно в Бразилия.

Коментарът под публикацията е показен:

То голяма радост, голямо чудо, голям праз… Надуха ми главата с тази партизанка. Друго да не е, в нейно лице явно сме направили “износ на революция”, според насоките на другаря Ленин.

„24 часа“ пуска интервю с Дилма Русеф:

678 дни, или 1 година, 10 месеца и 7 дни. Толкова време измина от 17 ноември 2008 г. – момента, в който „24 часа“ подаде заявка за интервю с Дилма Русеф, до деня, в който то стана факт – 24 септември 2010 г.

За този период бяха проведени няколко десетки разговора първо с министерството на Русеф, после с партията й, а накрая – с предизборния й щаб.

– Госпожо Русеф, какви чувства изпитвате към България, родината на баща ви?

– Чувство на нежност и любов. И дори ще ви кажа, че до известна степен се чувствам българка, макар никога да не съм идвала в родината на баща ми. За съжаление така и не видях моя брат Любен, който почина преди две години. Знам, че вие сте се срещали и писали за него, за което съм ви изключително благодарна. Баща ми почина, когато бях само на 15 години, не успях да науча и български покрай него. Някога знаех само няколко думи, но вече съм ги забравила.

– Да ви очакваме ли в България?

– Без никакво съмнение ще дойда на визита.

– Като президент на Бразилия ли?

– Дай Боже.

– Позволете ми да ви предам едно писмо и един скромен подарък от първата ви братовчедка Цанка Каменова, която живее в София, както и поздрави от друга ваша първа братовчедка – Надежда Христова, която е в Канада. Те ви желаят успех на изборите.

– Много им благодаря. Нека роднините ми в България да ме очакват скоро. С нетърпение чакам момента, в който най-после ще се запозная с тях.

 

Авторът на блога „Размишльотини“, Ели, пък смята, че:

От феминистка гледна точка Русеф е феномен не само защото е първата жена, избрана за президент на Бразилия. Имаме много такива примери, от Мирея Москосо в Панама, Виолета Чаморо в Никарагуа, Мишел Башелет в Чили и Кристина Фернандес в Аржентина. Но всички те са се издигнали благодарение на помощта, получена от политик роднина от мъжки пол – я съпруг, я баща, я нещо подобно. Русеф е може би първата, която не е имала такава помощ. Два пъти развеждана, с една дъщеря, въпреки това в началото на кампанията си и лечението за рак, се е наложило да плати малко дан на козметиката и външния вид. Да не забравяме, че става дума за Бразилия, страна, в която „данък красота“ е едно от най-важните пера в социалното приемане на една жена независимо от професията й.

Кандидатпрезидентската кампания на Дилма Русеф беше насочена към подобряване на инфраструктурата на страната и образованието – нещо, от което САЩ има какво да научат.

 

Весела от „Реалността е въпрос на гледна точка“:

Каква е тая еуфория всетелевизионна, че Дилма Русеф щяла да става президент на Бразилия? Ми хубаво де, имала български корени. Саркози има унгарски, ма не помня такива медийни изстъпления в братска Унгария по време на кампанията му.

 

„Дарик“ съобщават на сайта си за инициатива в Габрово относно Дилма Русеф:

Поздравителен адрес до новия президент на Бразилия Дилма Русеф изпрати Община Габрово. В него се пожелава успех на Русеф и се изразява увереност в нейното успешно управление.

„Смятаме, че бразилската страст, примесена с български упорит дух и габровска предприемчивост със сигурност ще доведат до успешно управление на една от най-бързо развиващите се икономики в света“, пишат габровци.

Отново „24 часа“ с коментар за Дилма:

Изложба “Габровският корен на кандидата за президент на Бразилия Дилма Русеф” бе открита вчера в историческия музей в Габрово.

35 архивни снимки и 2 табла с родословия доказват местните корени. Началото е дадено, след като се събират два видни габровски рода. Стефан Русев от Русчушкия род се жени за Цана Корнажева от Досковия, разказа Красимира Чолакова от музея. Едно от петте им деца е Петър Русев, напуснал България през 1929 г. и заселил се по-късно в Бразилия, където станал Педру Русеф.

В двата рода са преплетени членове на видни габровски фамилии, между които тази на първия кмет след Освобождението Цоню Мичковец, на Никола Рашеев, отворил първата в България ленено-конопена фабрика, и на Петър Пешев – министър в няколко от първите български правителства след 1878 г. Много от роднините на Дилма са били в Народняшката и в Социалдемократическата партии. Никъде обаче в историческите документи не се съдържа информация, че Петър Русев е членувал в политическа партия. Той не е репресиран заради политически убеждения. Вероятно е емигрирал във Франция, а после в Бразилия по икономически причини.