Разграденият балкански двор

„След убийството на Сократис Голиас в Гърция

вече няма граница между тероризъм и

организирана престъпност.“

Не бива да се радваме на неслуките на съседите. Когато става нещо ужасно в съседна страна, то рано или късно ще дойде и до нас. Но не става дума само за това, което ще се случи, а за онова, на което сме свидетели.

Аз лично не мога да повярвам, че виждам Гърция така, както е сега. Винаги, когато съм бил там съм се чувствал добре. Не ме интересуват пропагандата и политическите доктрини. Наистина, в случая ми е все едно. Аз виждах една красива страна, портокалови дървета, усмихнати хора и прекрасно узо с истинска гръцка салата. Направена с домашно сирене, едри маслини и зехтин. Прекрасен зелен зехтин, добиван в къщите, подобно на онези в Сирия. Но сега не мога да се наслаждавам на всичко това. Балканите са заприличали на разграден двор, в който всеки интерес си построява къщичка и си я огражда по негов маниер.

Припомням случай от последните дни, при който бе убит разследващият журналист Сократис Голиас. Той разследваше афера, в която скандално бе замесен гигантът „Сименс“, давал подкупи на политици в Гърция. Самото убийство е ужасен факт, който не може да бъде просто отбелязан. Всичко станало е следствие на напрежението в страната и неправилните стъпки на гръцкото правителство. Подобно на Роберто Савиано, получавал многобройни заплахи, Голиас не е обичал да мълчи за проблемите в държавата. И бе убит. Следствие на какво е всъщност това?

Интересувам се от случващото се в Гърция и следя новините около тази страна. Не защото ще ни настигне и нас това, макар да сме сигурни, че няма да стане и, че Гърция е по други критерии. Там хората плащат чужди грешки. Това е ужасното. Грешките на правителството, на банките с огромни лихви и примамливи предложения, а сега и на МВФ (Международен валутен фонд). Той тепърва ще затяга хватката около Гърция, както е правил с много други страни. Украйна и България сътрудничеха изцяло на Фонда, но той прояви ли милост към икономиките им? А те бяха послушни, съюзници. Гърция никога не е била послушна, нито пък съюзник на САЩ. Фонда бе безмилостен и в Югославия, и в Перу, и в Русия и всяка друга страна взела заем от МВФ. Може би не знаете, че половината собственост на Фонда е на Федералния резерв на САЩ. Всичко това, което става сега е само началото на тежкия период в Гърция. Заплатите ще паднат, подобно на Сърбия и Перу, безработицата ще става по-голяма. Стачките няма да стихват, защото населението не е съгласно с политиката на правителството. Нека скептиците замълчат. Не, не вярвам в конспиративни теории. Фактите са най-важни, а те са явни и е глупаво да се пренебрегват.

От портокаловите дървета е останала само кората. Узото пресъхва, а зехтина никой не го ползва. Една хубава страна отива по дяволите, а най-лошото е, че всичко е само началото на ефекта на доминото. Не само бензин няма да има, ако не спрат стачките и храна по магазините няма да има. И резултат на всичко това, на територията на страната действат терористични организации, убиващи журналисти, които заплашват с война правителството. Сериозно или не, няма значение. Важното е, че имаме съсед, който издъхва, а спасението все още не дебне отникъде. Важното е, че сме слаба икономика, а хората теглят кредити. Важното е, че не трябва да се радваме, че лошите гърци са зле, а че трябва да помислим как ние да не отидем в пропаста, където се намират портокаловите дървета. Както е казал народът:“ пари при пари отиват!“ В случая народът не е включен в сделката.