Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Писмо на един ядосан издател

Позволявам си да публикувам и на моя блог писмото-отговор на Йордан Антов от ИК „Бард“, (Кой е Йордан Антов? )като реакция на публикацията на доц. Милена Цветкова.

Уважаема госпожо,

Скъпа ми Милена,

За духа и материята

Наясно сте, предполагам, че всяка книга е дух в материя. Всяка опера, филм, картина, песен, малка пластика – също.

Дали материята е глинена плочка, папирус, велен, хартия, целулоидна лента или цифров файл, е несъществено.

Духът е силата.

Знанието е силата.

Пред тях няма прегради.

Когато ходите на опера, на театър или посещавате НХГ, за да се обогатите духовно, респ. да станете по-силна, може би си плащате и то с чувство за добре изпълнен морален дълг. Защо не искате представленията да са Ви безплатни. Защото с парите за билета сте помогнали, макар и с малко, да запазите Изкуството и Духа.

Защо по тази логика да не си плащате и за книгите. Защо не помогнете и на тях.

Нима те са по-малко Култура или по-нисше Изкуство.

Ами дори да ходите на фитнес, за да станете по-силна, си плащате.

Щом искате нещо, си плащате, а не крадете, предполагам.

За плащането

Употребих пет пъти думата “плащате“. Никак неслучайно. Знанието априори не е безплатно, а информацията е дори по-скъпа. Ако твърдението ми е невярно, защо тогава ни занимавате ежедневно с парите за образование. Защо като преподавател в СУ не убедите колегите си да преподават без пари или да няма такса обучение, или дори да се откажете от десетките милиони левове държавна субсидия.

Защо (без да се заяждам) сте взели авторски хонорар за деветте си книги и защо тези девет книги се продават, а не се раздават безплатно, след като сте апологет на безплатното четене.

Може би защото във всяка книга има овеществен труд. В България с такъв труд се занимават над 2 000 живи писатели и поети. Над 10 000 печатари, преводачи, издатели, книжари, редактори, художници, които разчитат на този си труд, за да се изхранят. И не искат трудът им да се ограбва.

За автора, мантрата “закон” и юридическия монополизъм

Именно Законът за авторско право защитава Вас и други родни писатели като Антон Дончев, Дончо Цончев, Радой Ралин, Йордан Радичков (неспоменатите – извинете!) и регулира взаимоотношенията писател – издател – читател. Все още не по най-удачния начин, но и това ще стане.

Ако го нямаше този закон, още утре Стивън Кинг може да се обяви безнаказано за автор на “Постписмената книга”. Нали?

За библиотеките и читалищата

Пазарна цензура няма. Тук не сте ме цитирали правилно.

Говорех за икономическа цензура, дължаща се на ниски или никакви доходи на хора, които искат да четат. И затова ги има библиотеките и читалищата.

И не е вярно, че четенето в тях е безплатно. Всеки читател плаща абонаментна такса. Обидно ниска от моя гледна точка, но я има.

Всяка библиотека закупува книги, вестници, списания.

През 2007 г. за около 2,5 млн. лв., през 2008 – за около 4,7 млн. лв., през 2010 все още за 0,00 лв., но са обещани около 4 млн. лв. Плаща ток, вода, заплати. Това е регламентирано чрез мантрата “закон” и не е никак безплатно. Всяка държавна дотация излиза и от моя, и от вашия, и от читателския джоб.

По европейското законодателство всяка библиотека (респ. държавата) трябва да изплаща възнаграждение за отдаване в заем на авторите, чиито произведения са ползвани за четене, а вносителите на копирни машини трябва да отчисляват обезщетения за копиране. България е подписала Бернската конвенция и се задължава да съблюдава Закона за авторско право в останалите европейски държави. Вие, като преподавател в специалността “Книгоиздаване” в Софийския университет, би трябвало да сте запозната с правилата в бранша! Би трябвало да знаете също, че дигиталните библиотеки (които все пак трябва да се регистрират по надлежния ред) изплащат на авторите правото за дигитално заемане! И то независимо дали ще предоставят услугите си безплатно, или срещу заплащане.

Дори “безплатното раздаване на книги от правителствата на Франция и Канада” е безрезервно финансирано, т.е. платено, както правилно сте забелязали. Уважени са и читателите, и авторите, и издателите.

Както виждате, “безплатното“ във всички случаи е косвено платено.

И затова по-добре пледирайте за ЕВТИНО четене.

От написаното от Вас всъщност останах с впечатление, че искате някой друг да Ви плати. Четенето. Билета за кино. Яденето. И т.н.

Това, макар и с физиономия, отговаряща на зодията ми, го казвам без възторг.

Последно и най-важно.

ЗА Читателя

Той е VIP.

Той даже не е VIP.

Той е Н.В. Читателят.

Той даже не е Н.В., а Господ.

Бог.

Всичко се прави за него. Нему се кланят автори, преводачи, коректори и редактори. Художници и дизайнери. Знайни и незнайни издатели у нас и по света. Храм-паметник биха му издигнали. Обграждат го с уважение, внимание и обич. Не крадат от него.

И очакват, и се надяват на взаимност.

Това е горе-долу всичко, което имах да Ви кажа, доцент Цветкова.

Искрено Ваш:
д-р Йордан Антов
ИК “БАРД”

ПП. Това с ГМО-то не го споменавайте, защото не го разбирате.

3 responses to “Писмо на един ядосан издател

  1. Кафенето юни 28, 2010 в 3:19 pm

    „Може би защото във всяка книга има овеществен труд. В България с такъв труд се занимават над 2 000 живи писатели и поети.“

    Ама що така всички смятат, че в България се чете българска литература? Това е все едно да кажем, че в България се гледат български филми. Да гледат се – около 0.00000000002 процента от всичко, което се гледа. 🙂 Така и с книгите. 🙂 Хайде като се правим на ударени да се правим малко по-малко и уважаемите „поети и писатели“ да си повтарят по честичко „ти си смъртен, ти си смъртен…“. Ние сме една от малкото нации в света, която дори няма нобелов лауреат по литература. Което може да не е идеалния показател, но все пак е индикатор за качеството на писателстака работа у нас.

    • theliteratureblog юни 29, 2010 в 3:47 pm

      „Хайде като се правим на ударени да се правим малко по-малко и уважаемите „поети и писатели“ да си повтарят по честичко „ти си смъртен, ти си смъртен…“. Ние сме една от малкото нации в света, която дори няма нобелов лауреат по литература. Което може да не е идеалния показател, но все пак е индикатор за качеството на писателстака работа у нас.“

      Това ми хареса.
      Бг писателите са вманиачени и се правят на безсмъртни. Разбира се има някакви изключения. Изумление ме обхваща като им гледам интервютата. На мен са ми и скучни – насилвам се да чета, ама за да съм в час. Защо ли го правя! Такава мания за величие и идеалност е дразнеща. Да не говоря, че е тесногръдо и няма нищо общо с творчеството принципно. Да не припомняме как се словиха и за Нобел преди време. Абе… да оставят читанките на хората. И да не си играем на мишки и котки, че почва да писва. Включително и темата за човека дето търси Карлсон на покрива.

  2. Eneya юни 29, 2010 в 2:38 am

    И така, не забелязвам издателя да познава лично доцента, който така фамилиарно поздравява. Да не говорим, че не забелязвам и да има академичният гръб, та да си позволява да говори така на доцент.
    Иначе казано, много лошо впечатление ми прави, адски невъзпитано.

    Като стана дума за въпроси, досега БАРД не са ми отговорили на въпросника, който им изпратих. Оттам нататък, за мен това е просто демагогия. Защото не вади никакви доказателства, а само обижда. Хем пирати, хем богове били читателите. Да отбележим обаче, че четящите в Бг използват много и интернет и е доста глупаво да заявиш как едва ли не всички онлайн потребители са ти длъжни, те са някакви гнусни пирати и ти си толкова онеправдан. Най-малкото, тези хора ще спрат да си купуват книгите, които издаваш.

    Говоря за себе си, но аз знам 4 езика и въпреки това обичам да чета преведени книги (понякога и превеждам, вярно, за лично ползване или за някой приятел, който не знае езика), но започвам да губя интерес да пълня джобовете на издателства, които се държат по този начин.
    Първо докажете, че сте прави, после се набирайте, а не наопаки.

Вашият коментар