Греховете на арабските лидери към арабите и ислямизма в исляма

От много време обмислях да напиша подобно мнение по въпроса за исляма днес , неговото развитие и ценности, които в крайна сметка са жизненоважни за Близкия изток и обществото там. А както виждаме напоследък и на цял свят, ако имаме в предвид конфликтите, в които са намесени европейски и американски сили.

Най-трудно е да пишеш срещу самия себе си, аз като мюсюлманин страдам от това, което чета, виждам, гледам около себе си. Постоянните критики срещу религията ми в частност и арабския свят в цялост. А кога най-много боли? Точно когато виждаш , че самите „твои“ хора не дават причина на критиците да не критикуват.

В днешно време по мое мнение исляма изживява своето модерно средновековие. Дали заради по-късното си създаване или по друга причина, днес той значително изостава от световните норми, възгледи и т.н. Разбира се аз мисля, че това като цялост се дължи на множество други фактори -ако започнем от характера на близкоизточната култура и завършим до политиката, водена от арабските правителства. Лично аз бих критикувал първо арабските лидери и след това някой друг външен враг. Те са извършили и продължават да вършат, макар да се осъзнават напоследък- престъпления към собствения си народ:

1.Предадоха надеждите на пан-арабизма.

2.Предадоха идеите на исляма в неговата същност.

3.Продадоха интересите на държавите си на чужди сили.

4.Обричат своя народ на постоянни критики, на постоянно хулене.

5.Обричат народите си на невежество и бедност, при богати държави.

6.Използват религията за свои цели, без да се колебаят да налагат на населението, предвид невежеството му, чужди на исляма идеи.

7.Обрекоха палестинците, тук може би само Сирия плати кърваво за тях в няколкото войни с Израел.

Мога да изброявам още, но ще стане дълъг списък. За мое съжаление врагът трябва да се търси първо в арабските държави и след това отвън. Всъщност кръгът е много затворен вече:

Западни правителства-арабски лидери-западни правителства/Израел

Доста смущаващо изглежда тази закономерност. Интересите в района са толкова много, че не бих могъл да ги изброя, в кройна сметка алчността си е голяма работа. Заради единия петрол цял свят гледа изпълнения на добри актьори.

В цялата тази игра ислямът заема много удобно място в политиката. Чрез него могат да се контролират невежите маси, да се изпълняват цели.  Бих казал ,че днес ислямът е в своя средновековен период, а миналото му е неговата Античност.Сами ще видите причините да го кажа, ако разгледате историята на Близкия изток в последните 1400 г. Днес я няма изтънчеността на арабските поети, смелостта на воините, влиянието на арабската жена. Днес сякаш това общество е заспало своя вековен сън, от който трябва да се пропуди.

Опит за такова пробуждане е идеологията на пан-арабизма, чиито основател е президентът на Египет Насер. За съжаление подобна идеология е прекалено недоходоносна и противоречи на интересите. Ето защо в края на 60-те години на XX век някои правителства от Запад решиха, че трябва да спрат това пробуждане на ценностите, изгубени след нахлуването на османците.Рожба на този стремеж за стопиране е ислямизма. Той се появява точно в противотежест на пан-арабизма и в крайна сметка засега побеждава.Инициатор на ислямизма е Франция, която всъщност най-много страда днес от това си „дете“. Алжир е много удобен за проникването на това течение, тъй като населението ненавижда французите. Един вид Франция действа срещу самата себе си, само за да може да се спре настъплението на пан-арабизма. В крайна сметка Насер умира,а с тази смърт се отварят вратите за ислямизма.

Като идеология ислямизма си е точно политическа доктрина. На първо време той е в пълен разрез с нормите на Корана и исляма. Насилието няма място в Корана, а ислямистите се усланят единсвено на него. Жаждата за власт също е в противостоене с исляма, където се говори за скромност на желанията. Всеки водач на ислямисти иска малко или много властническия стол в своята държава. Едно пълно лицемерие към собствените му хора. За съжаление жертви на ислямизма са точно невежите хора и хората, които имат причин да мразят.

В крайна сметка правителствата в Париж, Лондон и Вашингтон подкрепят това безумие. Днес те плащат за това. Единственото хубаво нещо за мен е ,че в арабските държави идеите на пан-арабизма не са умрели и много интелектуалци вече открито критикуват наложения режим в арабските държави. Най-учудващото е, че все по-малко критици биват вкарвани в затворите. Пример е Сирия, където се появиха три филма хулещи властта. В Египет на Мубарак също започват обновителни процеси. За съжаление ще отнеме време.Надявам се да продължава така и лицето на исляма да се избистри и аз с гордост да кажа, че съм носител на тази религия.

Сега остава единствено арабските държави да поправят някои неща:

1.Да въстановят Арабската лига, която понесе загуби .

2.Да се установи що-годе единно мнение по отношение на външната политика.

3.Въпросът с Израел да се реши, чрез договорки-което не ми се вярва.

4.Да започнат инициативи, в които да се покаже, че ислямизмат действа срещу самият ислям. В крайна сметка самите арабски държави, населението и правителството страдат от този бич. Напоследък има много изложби дори в България, нека продължават.

5.да се ограничи корупцията па етажите на властта.

Тези процеси започнаха и то именно от новото поколение, към което принадлежа и аз. В крайна сметка всички знаем максимата, че нищо , което е изкуствено или наложено със сила не оцелява дълго. Много мои приятели в Египет, Ливан, Сирия, Йордания вярват в доброто бъдеще. Аз също вярвам, че ще дойде момента, в който нападките ще спрат и все пак ще се види истинското лице на нашата религия и културата на Арабия.