Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Постановление №33 от 1993г. на Министерски съвет

Автор: Киряк Цонев, Българо-арабските отношения

Виждайки предимно отрицателните последствия от създалата се ситуация ,под непрекъснатия европейски натиск, настояващ България да ограничи достъпа на граждани от развиващи се страни, вливащи се в контингента на потенциалните емигранти към Западна Европа, правителството на Беров прие през март 1993г. постановление под номер 33, което въведе строги ограничителни визови мерки за граждани от 79 развиващи се страни.В този  дълъг списък бяха включени всички арабски държави с изключение на страните край Залива и Тунис.

За съжаление това постановление, което още е в сила (1999г, годината на издаване на книгата на К.Цонев) предизвика напълно обоснованото разразнение сред арабските страни, повечето от които го възприеха като негативно политическо отношение към тях.В действителност то е подготвено далече от кръговете ,провеждащи практически работа по спиране на емиграцията, и поради това страда от значителни недостатъци.Най-главният сред тях е, че то постави на равна нога случайния кандидат-емигрант и сериозния бизнесмен, който искрено се стреми да влижи пари, но и да спечели.Значителните бюрократични  формалности по визовия режим предизвикаха нежеланието на арабските бизнесмени да контактуват с България…нещо повече ,някои арабски държави предприеха официални контрамерки срещу България на базата на реципроцитета.*

* В резултат на тях свободният режим на пътуване от Азия,Близкия изток и Африка бе заменен със сложни бюрократични процедури….Всички желаещи да дойдат предварително се проучват и одобряват от компютърна система.В реултат на което потокът от туристи от Ориента намаля драстично…

От друга страна Европа подходи към България съвсем не върху принципа на реципроцитета -още повече, че да смегчи отрицателното европейско отношение към нея, България въведе безвизов режим за всички европейски граждани.Нещо повече – идентичен безвизов режим бе въведен и за гражданите на Израел ,макар, че тази държава продължава да прилага строг ограничителен режим към българските граждани…

През последнитемесеци на 1998г. западният натиск върху България за разширяване на „ограничителния списък“ с всички останали страни,вкл. посочените арабски държави,държавите от ОНД и цяла Азия,се засилва.Той бе допълнен от нелогичното положение в новия Закон за пребиваване на чужденци в България за пълна забрана на издаване на визи на граничните пунктове – положение, което може да си разрешат само великите държави,имащи посолства навсякъде по света.Подобно едностранчиво решение ще ограничи още повече икономическите контакти на България с държави, където тя действително реализира бизнес,а при наличието на „Шенгенски списък“ ще я постави в изключителна международна изолация.Подобна ситуация може да бъде в интерес на страните, които опитват да я наложат, но не и на България.

One response to “Постановление №33 от 1993г. на Министерски съвет

  1. Pingback: Заради тесногръдие, българка и сириец не могат да бъдат заедно « Intidar|انتظار

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: