Intidar
Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.
Хайде и акция „Блогърите“ да видим
Завърши акция „Читанка“. Така озаглавиха новината ПРО БГ. Един прекрасен сайт, полезен за мнозина бе атакуван и смачкан от ръката на великата държава. Сайт, в който преводачи нерядко са споделяли своите преводи. Място, в което мнозина са прекарвали приятни мигове и са намирали книги, които издателствата отдавна не преиздават.
А именно те, издателствата, подстрекаваха за унищожението на сайта „Читанка“. Губели пари, читатели. Всичко е за пари, а когато става дума за зелено, винаги мирише. В случая на разбит сървър, съхраняващ книги онлайн, които, драги приятели, трудно ще намерим по гишетата на луксозните книжарници.
Съмнително e това, което медиите правят в своите предавания, наречени „новини“. Навсякъде, където четох, сайтът бе наричан „нелегален“, „съмнителен“, „разпространяващ незаконно съдържание“. Дългата ръка на властта явно се протяга далеч, далеч. Сега очаквам да арестуват мен, Юруков, Нервната акула, Ванев, Марфи, Енея и т.н. колеги блогъри, които казват истината, своето мнение. Уволниха човек, като Райна Манджукова, какво остава за хора, като нас. Толкова от мен.
Препоръчвам:
Intidar 
ще си позволя да коментирам само с една иракска нецензурна пословица: أبوي ما يكدر إلآ على أمي!
преведена на български звучи: баща ми го дърви само пред майка ми…
Сайтът отново съществува, да не говорим за острата реакция, която предизвика цялата ситуация, така че според мен нещата не са чак толкова зле.
Поздрави.
И по-остра ще е,ако трябва. А сайтът вече е с един адрес, който лично у мен възбужда разни инициативи.
Например бурен кикот. 🙂
И все пак законите трябва да се спазват. Законът ясно определя какво е библиотека, читалище и т.н. Факт е, че тези заведения имат свободата да разпространяват безплатно книги, но за жалост в закона не е уредена възможността за онлайн библиотеки, което ги превръща в пирати. Макар че всички позлваме благата на интернет пиратството, трябва да признаем, че някои неща са извън закона. Затова и трябва да натиснем той да се осъвремени, а не да обвиняваме някои, когато си върши работата по опазването на реда, защото това в България е рядко виждано.
Ами колега юрист, ако наистина сте такъв, нали още в първи курс Ви учиха, че това, което не е изрично забранено от закона е разрешено. Значи, ако законодателите ни са толкова недалновидни, че не са включили изрично онлайн библиотеките наред с офлайн библиотеките, то какво значи това, че ги е забранил и те автоматично попадат извън закона? Я не ставайте смешен!
Вършили си били работата по опазване на реда, как не – целуваха д-то на кк“труп“, дето миналата година дадоха на я.к. званието „Рицар на книгата“. Дали схванахте иронията на ситуацията?
Pingback: Не мога да не кажа « И аз да кажа
Аз вече направих коментар в блога на Йосиф Флавий 🙂
Ако книгите бяха по 1-2 лв. аз нямаше да си ги тегля от нета и нямаше да ме е яд, ако книгата се окаже шит (т.е. хара на Руслански език 🙂 ). Днешното поколение е информационно. То ще бъде задушено, ако се налагат ограничения. То се нуждае от поне 4-5 книги, 10-15 филма, 5-10 нови албума месечно. В българската икономическа обстановка такова задоволяване на потребности е невъзможно. Колко книги, филми и музикални дискове мога да си позволя месечно? Колко от писателите и изпълнителите ще бъдат известни, ако не беше читанка или торент тракерите? Ще ми върнат ли парите ако дадена книга, филм или албум не онова, което аз съм очаквал (въпреки агресивните рекламни трикове и хвалебствия?)
Знаем, че не могат да спечелят тази война. Така че да се ш*бат отзад. 🙂 (Виж колко съм културен, Руслане, цензурирах думата „шибат “ 🙂 )
Pingback: Ако библиотеките бяха създадени днес… « Кътчето на Селин
Който не е виждал клипа от „акцията“, да го погледне:
„Има ли хардове тука, бе?“ Брей, много разбират! Какви термини използват, колко естествено се държат.
Pingback: Четирите провала около акцията „Читанка“ | Блогът на Юруков
Въпросът не опира само по пари (които някой печели или не успява да спечели) – това е въпрос и на права. Правата на създателите на литературни произведения са не по-малко важни от всички останали права, които имаме. Нищо не може да отмени правото на авторите да определят как, къде и в какъв вид да се разпространява едно тяхно произведение. Ако не признаваме това право, рискуваме и на нас самите в други случаи да не ни бъдат признати аналогични съвсем елементарни права.
Дали създателите определят „как, къде и в какъв вид да се разпространява едно тяхно произведение“ или това им се налага от издателя? Или най-силното им желание е техните книги да се четат? Е, и да получат някоя пара за това? Последното не винаги е определящо… Понякога е по-важно да разберат кой си и какво твориш. Иначе как ще те харесат, като не те познават? С тези маргинални тиражи от по 1000 бройки, кое от нормалните желания на твореца се постигат?
Pingback: Реакции по случаят „Читанка.инфо“ « Истината такава, каквато можеше да бъде!?