Мрачно време, чай и книги

Мрачното време за мен носи два типа емоции – спокойствие и тъга. Напоследък бих казал, че ме е обхванало спокойствие, напук на световните събития (два взрива в Ливан, довели до напрежение; един атентат в Иран, убил над 20 души; сблъсъци в Йерусалим) аз реших да се отдам на четене на интересни книги, а за бекграунд избрах 100 Best Piano Classics (благодарение на Вени).

Сега чета една прекрасна книга, която дава обяснение на множество факти, отнасящи се за модерната история на Близкия изток – Евгений Примаков, „Близкият изток на сцената и зад кулисите“. Едновременно с нея съм се захванал и със „Сняг“ на Орхан Памук, „Странника“ на Садък Ялсъзучанлар (която чета втори път), както и с Ноам Чомски. Общо взето, отдал съм се на книгите през последните дни. Някои от тях ми дадоха нови знания, които ще споделя скоро, особено за Близкия изток и изследването на генезиза на тероризма.

Сега, ако нямате нищо против, слагам чайника на котлона, отварям книга и се отдавам на съзерцание. Защото нещо ми подсказва, че съвсем скоро ще трябва да се приземя отново 🙂