Intidar
Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.
Неведомите пътища на манипулацията, или защо дяволът чете Евангелието
Мая Ценова
Такива са времената – всички ние сме в една или друга степен обитатели и на виртуалното пространство, дори ако все още се противим на пристрастяването към неговото въздействие. Това ново измерение на нашето битие ни дава илюзията, че сме го създали сами и следователно в него можем да не се подчиняваме докрай на обективните закономерности и правила от „материалната реалност”.
Може би най-магнетичното преимущество, с което виртуалното пространство печели привърженици, е възможността за мигновена връзка; контактът със света е толкова безспорен, че разстоянията направо губят значение, оказват се заличени, елиминирани като обективен фактор. А като добавим и неограничените възможности за съхраняване на информация във виртуалните селения, това пък заличава и фактора време – всички минали времена се намират постоянно по допирателната със сегашния момент – само протегни ръка и си гребни шепа информация. Не го ли направиш, отговорността си е твоя – никой не ти е крив! Но не забравяй, че други го правят – постоянно. При това с какви ли не цели.
И тъй, на 14 юли за около 24 часа на официално посещение в България бе един от хората, които без преувеличение участват в правенето на съвременната история на света – палестинският президент Махмуд Аббас. По твърде скромното отразяване на този факт в българското медийно пространство можем да заключим без много усилия, че тук, при нас, битува с пълна сила целият комплекс от предубеждения, методично създавани и налагани във виртуалното медийно пространство. И как иначе, ако точно четири дни по-рано – на 9 юли 2010 – леко изкушеният български редови журналист, който разчита да почерпи информация от наложилите се няколко виртуални адреса, и съвсем неизкушеният редови български потребител на новинарска информация вече са прочели в 7 (седем) български сайта интригуващото заглавие: „Аббас призова арабските страни към война с Израел”.
Всъщност ако човек си позволи леко да кривне от ежедневния ход на мисли, той би могъл дори да се остави да бъде заинтригуван – що ще на официално посещение в посткомунистическа, съвременна, европейска България някакъв арабски лидер, който призовава към война с Израел!? Но такива „лирически отклонения” явно са лукс за неизкушения освен от собственото си оцеляване редови български медиен потребител. Какво го грее него, че Махмуд Аббас бил заявил, че „арабските лидери от Палестинската автономия са готови да водят война с Израел, ако останалата част от арабския свят ги подкрепи.” Какво го интересува също, че елементарната професионална етика= добросъвестност изисква, особено когато се цитират изявления на знакови фигури в световната политика, да бъде посочено кога и къде е направено изявлението?
Е, авторът на текста в news.bg е добавил псевдопрофесионално: „…пише в. „Ал Хаят”. Псевдопрофесионално, защото вестници със заглавие „Ал Хаят” излизат в няколко арабски държави плюс още един, който се смята за общоарабски и се издава в Лондон. Та кой от всичките вестници „ал Хаят”? А пък кога – такъв въпрос изобщо не стои. Важното е затвърждаването на откровено арабофобския стереотип: за пореден път арабски лидери призовават за война с Израел. При това – колко нагло! – тъкмо в момент, когато се говори така интензивно за непреки преговори, за американско посредничество, за необходимостта те да се превърнат в преки…
Все пак едно заинтригувано, по-внимателно вглеждане в отразяването на темата в news.bg може да ситуира „изявлението” на Махмуд Аббас дори във времето: на следващия ден – 10 юли непредубеденият читател отново може да бъде силно заинтригуван от следващото заглавие: „Обама изрази подкрепа за Аббас”.
Един от коментаторите на новината е изразил дори повече от недоумение – той е заел позиция, протестирал е!
„2. Los Angeles 90034 | 10.07.2010 08:47
Заглавието е неточно. Обама е изразил подкрепа за мирния процес в Близкия изток, а не подкрепа за Аббас. Провокативно заглавие.”
Ами да – още повече, след като news.bg не са пропуснали възможността да препубликуват собствения си текст, да не би някой да го е пропуснал! – а повторението е майка на знанието и стереотипите се нуждаят от него. Там вече е посочен и маркер за време: „Вчера, Аббас заяви, че арабските лидери от Палестинската автономия са готови да водят война с Израел, ако останалата част от арабския свят ги подкрепи.” (фразата „война с Израел” е обособена като ключова дума в активно поле).
Вчера? – 9 юли? Опитайте се да намерите в някой от вестниците Ал-Хаят” от 9 юли интервю с Махмуд Аббас. Аз не можах. Ето какво битува обаче в медийното виртуално пространство все пак от 9 юли:
http://www.mignews.ru/news/politic/world/090710_05914_40840.html
„Махмуд Аббас призвал арабские страны к войне с Израилем”. (За масовия български потребител на интернет, който е на „вие” с руския: „Махмуд Аббас призова арабските страни към война с Израел”.) Следва буквално текстът, представен от news.bg, заедно с позоваването на в. „Аль-Хайят” без дата!
Оставям настрана защо news.bg не цитира своя източник, което би му спестило най-малкото упрека в непроверена информация. Не бих отминала обаче въпроса какъв сайт е всъщност mignews.ru! Бегъл поглед върху рекламите на недвижими имоти в Израел или почивка в Тел Авив е достатъчен за отговор на този въпрос. Става дума не за руски сайт, а за израелски сайт, списван на руски език. Оттам насетне не би ли следвало някой в българското медийно пространство да зададе въпроса дали например македонските медии са достатъчно достоверен източник за позициите на българските политици по българо-македонските отношения? Защото да цитираш Махмуд Аббас по израелски сайтове е все едно да цитираш българския президент или премиер по македонски вестници. Кому е нужно и още по-важно: кому е изгодно това?
Продължавам по следите на източника на сензационната за мен новина на news.bg от 9 юли, че „Махмуд Аббас призова арабските страни към война с Израел”. Сензационна, защото от години Махмуд Аббас говори и действа само в името на мира в Близкия изток – дори когато това го е противопоставяло на мнозинството от палестинците! В същия смисъл бяха и думите му по време на официалното посещение на 13-14 юли в София.
И тъкмо тук недоумението няма как да не отстъпи място на възмущение – от това, колко лесно виртуалното пространство трансформира прастарата максима за „невинност до доказване на противното” с обратен знак – във „виновност до доказване на противното”!
Оказа се, че интервюто на Махмуд Аббас, послужило като суровина за манипулацията на mignews.ru, е публикувано не в някой от всичките вестници „Ал-Хаят”. И не „тия дни” – около 9 юли. А на 6 май 2010 в лондонския арабски ежедневник „Аш Шарк Ал Аусат”.
В пространното интервю, дадено на журналиста Али Салех, са засегнати толкова много теми, че суровината за манипулацията би била почти неоткриваема – ако не бяха за щастие почти неограничените възможности на виртуалното пространство: достатъчно е да имаш „късмет” да му подадеш правилната ключова дума и то се оказва неочаквано отзивчиво. При съществуващия риск от капитулация пред досадното ровене в милиони текстове правилната ключова дума за един от основните инициатори за мирния процес в Близкия изток Махмуд Аббас беше „война с Израел”.
Та ето какво всъщност е казал (пълното интервю, преведено на български) Президентът на Палестинската национална власт – на въпрос на журналиста за общоарабската среща на най-високо равнище в Сирт (27-28 март 2010):
„- На срещата стана дума за въоръжена съпротива. Ние отхвърлихме този призив. И го отхвърлихме по простата причина, че всички слоеве на палестинския народ отхвърлят въоръжената съпротива – и ние, и Хамас. Следователно, ако ние не искаме въоръжена съпротива, защо тогава арабите искат да ни я наложат? Казахме също, че ако арабите искат война, ние сме с тях. А ако не искат война и същевременно не искат мир, ситуацията на нито мир, нито война е невъзможна. Казахме, че арабската мирна инициатива остава в сила. За съжаление, някои казват, че Израел не я приема и това, разбира се, е истина, но арабите не направиха нищо, (произнася го натъртено) за да я популяризират – нито в световен, нито в местен мащаб. Лично аз поисках от някои арабски вестници да публикуват инициативата, но те отказаха.
* С какъв аргумент?
– Защото на нея имало знамето на Израел. Представете си какъв манталитет! Значи, отказаха да я популяризират както официално, така и медийно. А прехвърлят отговорността за отказа само върху Израел. Да, Израел я отхвърля. Защо тогава да не я използваме, за да поставим Израел в неудобно положение! Арабската инициатива е най-важното оръжие в ръцете на арабите. Тя ни представя като арабска и ислямска общност, която иска мир. От време на време ни се явява някой, който заплашва да оттегли инициативата. Но каква алтернатива имаш за инициативата? Ако искаш война, заповядай. А той ти отговаря: Ние не сме готови за война. Ами като не си готов за война, какво искаш тогава?! Война чрез палестинския народ – няма да приемем (повтаря го два пъти). Също така няма да приемем и въоръжената съпротива, защото знаем нейните резултати. Ние бяхме сринати по време на Втората интифада, бяхме сринати по време на агресията срещу Газа и аз не съм готов за сриване на нашия народ още веднъж.”
Колкото и да изглежда напълно излишно да се разсъждава върху механизмите на манипулиране на текста, изкушавам се да обърна внимание на това, как пасажът „стана дума за въоръжена съпротива. Ние отхвърлихме този призив. И го отхвърлихме по простата причина, че всички слоеве на палестинския народ отхвърлят въоръжената съпротива – и ние, и Хамас. Следователно, ако ние не искаме въоръжена съпротива, защо тогава арабите искат да ни я наложат?” е резюмиран под заглавие „призив за война”!? Вярно, съществува, много удобно за изваждане от контекста, изречението: „Казахме също, че ако арабите искат война, ние сме с тях.” Което обаче продължава ясно: „…ситуацията на нито мир, нито война е невъзможна.” И още по-недвусмислено: „Арабската инициатива е най-важното оръжие в ръцете на арабите.” И още по-категорично: „Война чрез палестинския народ – няма да приемем (повтаря го два пъти). Също така няма да приемем и въоръжената съпротива, защото знаем нейните резултати.”
Но най-криво е огледалото, в което на сайта mignews.ru окупираният от Израел Западен бряг на р. Йордан се вижда назован с името „Юдея и Самария” – пар екселанс фразеологията на крайнодесните ционистки лидери на Израел, на които езиците не просто не могат да се обърнат да изрекат „окупирани”, ами изобщо не признават тия територии за палестински, каквито те са според всички резолюции на ООН, отнасящи се до Близкоизточния конфликт. И не стига това, ами и споменатата от Махмуд Аббас Втора интифада – народното въстание с камъни срещу танковете и автоматите на израелската окупация – се оказва префасонирана в „израелски операции за борба с тероризма”?! Как да квалифицираме логиката на авторите на писания за mignews.ru и безотказно и безкритично цитиращите ги техни колеги от news.bg, които си позволяват да вложат в устата на палестинския президент Махмуд Аббас фразеологията и лозунгите на израелската окупация, против която се бори неговият народ? Но въпросът е и в друго: на какво разчита тази тяхна логика, освен на безкритичното възприемане на техните „публикации” от страна на обитателите на виртуалното пространство, които все по-малко си позволяват лукса да се замислят накъде отива тоя свят – а и ние с него…
Защо когато източникът на информацията е АП, АФП или РИА, на сайта news.bg те са посочени, а когато се използва mignews.ru, той остава скрит? Може би когато източникът остане задкулисен, манипулацията е по-ефективна? Може би това е начинът да се елиминира и минималната вероятност някому нелогичностите да направят впечатление? С какво подобна линия на поведение допринася за мирния процес в Близкия изток, който – надявам се – никой не се съмнява, че е в интерес на света като цяло? Какво друго, освен многократно повторената в mignews.ru фраза за „нови палестински условия” за преговорите с Израел, дава основание на news.bg да формулира заглавие „Аббас с нови условия за преговори с Израел”? – Тази публикация визира като „нови условия” „пълното прекратяване на строителството на нови еврейски селища в окупираните палестински територии”. Не буди ли обаче съмнение този епитет „ново”, който се отнася за условие, поставено в текста на т.нар. план „Пътна карта за мир в Близкия изток”, изложен най-напред в реч на американския президент Дж. У. Буш на 24 юни 2002 и публикуван в окончателна редакция на 30 април 2003, включително на сайта на Министерството на външните работи на Израел.
И така, Пътната карта, приета от САЩ, Европейския Съюз, Русия и ООН, постановява дословно, че в рамките на първия етап – до май 2003 г. „Правителството на Израел, в съответствие с Доклада Мичъл, замразява цялата заселническа дейност (включително естественото разрастване на селищата)”. Но от май 2003 досега са изминали вече повече от седем години, а до този момент строителството на селища за еврейски заселници на окупираните територии продължава с частични и временни замразявания, които са по-скоро маневриране и печелене на време, отколкото изпълнение на ангажименти и задължения към мирния процес. Кое тогава дава основание прекратяването на строителството на нови еврейски селища да бъде квалифицирано като „ново палестинско условие” и тази квалификация да бъде включена в текст, който целенасочено създава впечатлението, че палестинската страна препятства преговорите за мир в Близкия изток? И това не се ли вписва всъщност в контекста на израелските усилия да се наложи на международното обществено мнение впечатлението, че палестинското ръководство не можело да бъде надеждна страна в близкоизточния мирен процес и поради това Израел нямал партньор в мирния процес? Иначе защо е добавена между другото „забележката”, че „изявлението на палестинския лидер идва седмица преди посещението на израелския премиер Бенямин Натаняху в Белия дом за разговори с американския президент Обама”? И напомнянето, че „в момента с посредничеството на Вашингтон Израел и палестинците водят непреки мирни преговори.” Идеята не е ли да се провокира обществено мнение, че палестинците са виновни за застоя в „преговорния процес” – защото в дните след „Мави Мармара” светът като че ли твърде категорично обърна поглед към правата на палестинците, едва ли не „забравяйки” правото на Израел на самозащита… Между другото, едно първоначално насроченото посещение на Натаняху в Белия дом беше отложено тъкмо заради „Мави Мармара”…
А достатъчно е да се извади хронология на изявленията на Махмуд Аббас – той поставя това „ново” палестинско условие години наред, поне от началото на преговорния процес, който наближава да изпълни второто си десетилетие, но според независими източници за тия години „мирен процес” броят на еврейските заселници колонисти на окупирания Западен бряг се е удвоил. (статия на Telegraph) Има ли смисъл изобщо да говорим, че член 49, параграф 6 от Четвъртата Женевска конвенция за защита на гражданското население по време на война още от 1949 г. забранява на държавата окупатор да депортира или премества част от своето гражданско население на окупираните от нея територии (http://www.icrc.org/ihl.nsf/full/380?opendocument), или че Израел е ратифицирал тази конвенция на 6 юли 1951 г.
Но не би ли трябвало все пак един независим български журналист да се поинтересува поне малко за тези „незначителни детайли”, преди да гребне с шепа от изобилната информация във виртуалното пространство и да тръгне да формулира интригуващи заглавия и да формира обществено мнение? Иначе къде всъщност остава квалификацията „независим”?
Intidar 
Ако втората Интифада се е изразявала само с камъни, хвърлени по танкове, как тогава мои близки и близки на мои близки са били взривявани в автобуси и дискотеки? Как още 1,000 души са взривени от…камъни?
Въпросните статии не съм ги чел, не ме и интересуват, съгласен съм, че българската преса е достатъчно неориентирана когато стане дума за Близкия Изток. Но някак си твърдение, че Израел има надежден партьор за преговори не се връзва с факта, че веднага след продължаването на тези преговори бяха изстреляни ракети по израелски град. Че даже прелетяха и над Израел и убиха йордански таксиджия. Та какво изобщо има Махмуд Аббас да предложи? Как по-точно ще наложи той каквото и да е в Газа, предвид че след клането между неговата фракция и Хамас той няма никакъв контрол там? Къде е единичния партньор на Израел, с когото може и има смисъл да се говори по всички теми (свързани с Палестина)?
И какво значение, освен дипломатическо има арабската „мирна“ инициатива? Че Израел няма какво да договаря с подписалите я страни, има да договаря именно с тези, които не я приемат! Саудитска Арабия, Египет и Йордания нямат какво да преговарят с Израел, последните две отдавна са се договорили. Сирия, Хизбула (и Ливан), Хамас и Иран са тези, които имат значение. И всичките не горят от желание да преговарят с Израел (макар Иран и Израел никога да не са воювали, да нямат граница, а Ливан да няма реални(!) териториални претенции).
Съжалявам за близките ти. Това е цената на войната- всички губят. И моите и твоите близки.
E, тук няма две мнения.
„Въпросните статии не съм ги чел, но…“ е тъкмо отношението, на което разчита медийната манипулация въобще. И израелската пропаганда в частност.
Да, но монетата има две страни. Не оспорвам, че често има подобни случаи, като тези, които сте описала, но като цяло, ако се тегли чертата моето мнение е, че българските медии нямат собствена линия и следват по-скоро тази на определени западноевропейски такива, коети ги прави много повече про-палестински….отколкото про-израелски. Естествено, сигурно „отдругата страна“ изглежда по друг начин, въпрос на перспектива.
Може би може да се каже, че монетата има две страни. Но самата монета е една. Чиста монета. И може би от двете й страни има място за „про“ и „анти“, които могат да си сменят знаците и местата според „перспективата“, т.е. субективната гледна точка. Но я да видим дали гледната точка на един и същи субект не може да се оказва ту от едната, ту от другата страна? Според случая, т.е. според това, коя от страните му върши работа? Да цитираме г-н Бернар Сиди в някои от предишните му изяви: (запазвам автентичния правопис, за което предварително моля за извинение…)
„Контролът над бреговата ивица около Газа е под контрола на Израел – тове е подписано и признато от Палестинската Автономия преди 16 години… Повтарям, това е подписане (прието) от Палестинската Автономия, която е единсвеното законно представителство на палестинците”
Та, уважаеми господине, е ли Махмуд Аббас, „единичнияТ партньор на Израел, с когото може и има смисъл да се говори по всички теми (свързани с Палестина)?“ И „какво изобщо има Махмуд Аббас да предложи?“ Не се ли сещате, че той може да се окаже твърде съдбоносен шанс не само на Палестина и Израел, не само на Близкия изток, а и в доста по-широк мащаб – на света? А не се ли усещате, че всичко, което Израел прави вече десетилетия наред, е да измъква методично чергата изпод краката на Махмуд Аббас ? Бихте ли ми подсказали къде е далновидността в тази израелска методичност?
Нямам дар слово, г-жо Ценова, извинявам се.
Въпросното споразумение е подписано преди 16 години, светът е друг. След като Израел се изтегля и се провеждат демократични избори се стига до кланета и малка гражданска война. Все още светът не знае със сигурност кой е президента и кой е премиера на Палестина. Днес г-н Аббас не може да предложи много на Израел поради няколко причини :
– той не е законен лидер на Палестина
– не притежава реални механизми, с които може да изпълни което и да е искане на Израел
– дори наченки на преговори м/у него и Израел срещат яростна и въоръжена съпротива от мажоритарната партия (пример беше даден преди броени дни в Ейлат)
– именно Аббас поставя условия изобщо pd започване на преговори, противно на желанията на Израел, САЩ, ООН и др.
– между неговата фракция, с която преговарят повечето заинтересовани и мажоритарната партия не само, че няма коодринация, няма и елементарна комуникация в буквалния смисъл
Никога не съм казвал, че израелската политика е методична и далновидна. Напротив, винаги съм смятал арабската (изобщо) политика за далеч по-далновидна, търпелива и ясно ориентирана. Арабите никога не пропускат възможността да пропуснат възможността както се казва.
Аз естествено бих предпочел да се преговаря с г-н Аббас, макар да не ми е от най-симпатичните хора (естествено). Върхушката на Фатах обикновено са интелигенти и образовани хора, корумпирани до мозъка на костите си, което не е много хубаво, но пък говори за практичност и пресметливост. С фанатици никой не иска да преговаря.
Още нещо – „Бернар Сиди“…? 🙂
Да. Бернар Сиди. :-))) Виртуалното пространство търпи анонимност, но елементарното самоуважение – струва ми се – има по-други правила.
Та:
Всички изброени от Вас черни точки, които не приемам изцяло, категорично и буквално, но предпочитам да не губя време за детайлното им опровергаване (защото така или иначе има нещо вярно в това, че Махмуд Аббас не успява да бъде такъв безспорен лидер на палестинския народ, борба и кауза, от какъвто те се нуждаят, а той заслужава да бъде) се дължат именно на методичната политика на Израел, целяща да го провали, а заедно с него да провали и мирния процес в Близкия изток. Всеки път, когато нещата между Арафат и Израел, а впоследствие и между Аббас и Израел стигнат почти до постигане на договореност, Израел намира начин да сведе постигнатото до нула. Това става чрез провокации, преки военни действия, необяснима недалновидна неотстъпчивост и др. Не може да се намери друга, позитивна квалификация за почти 20 годишен процес на преговори, по време на които Израел продължи да заграбва земи, да строи колонии и не на последно място – да създава за обикновените палестинци такива условия за ежедневно битие, които да ги принудят да напуснат земята си. А когато и това не помага, се прибягва просто към избиването им. Не може да се намери друга, позитивна квалификация и за израелската преговаряща страна в тия преговори – тя просто няма аидентичност. Кой е израелският партньор в преговорите? – Олмерт, Барак, Натаняху? Всеки нов израелски премиер се кълне отново и отново, че се стреми към постигане на мир, но първото, което прави, е да каже: постигнатото дотук в преговорите с палестинците е невалидно, това са договорености с други хора, ние сме различни от тях и ще започнев от нула. Отново и отново. Тъкмо тази израелска методичност доведе до сегашното положение, при което Махмуд Аббас може би ще се окаже последният шанс на близкоизточния мир. А боя се дори да си помисля какво отражение може да има това и върху световния.
Не знам защо е дългата усмивка, просто ми е странно защо си мислите, че в България съществува човек с това име. 🙂
Веднага мога да Ви отговоря – Ехуд Барак. Възможността е пропусната както винаги. Очевидно за г-н Арафат е колосално значение да запази еврейския квартал в Йерусалим. 🙂 „Всичко или нищо“ също е странен начин за преговаряне. Не е и ясно кое това „всичко“. Аз лично винаги съм бил против преговори с ООП и Хамас. Ако трябва да се избира, бих избрал ООП, по-малкото зло.
Може тези линкове по темата чия всъщност е земята на Израел да предствляват интерес за вас:)))
http://www.levitt.tv/media/watch/690
http://www.levitt.tv/media/watch/691
http://www.levitt.tv/media/watch/692
http://www.levitt.tv/media/series/VIDR
…
И аз веднага мога да Ви отговоря: „дългата усмивка“ е, защото когато започнахме задочния си диалог, Вие имахте друго име. Според мен самоидентифицирането е част от самоуважението, а то пък е в основата на уважението, което изискваме да ни засвидетелстват другите. Аз не се боя да се наричам със собственото си име и държа да проявявам и съответното уважение към събеседниците си, независимо дали „в България съществува човек с това име“ или не – просто уважавам и правото на събеседника си на самоидентификация. Но дори по законите на виртуалното пространство правото на самоидентификация не означава право на самоосвобождаване от отговорност.
Не смятам отговора Ви „Ехуд Барак“ нито за изчерпателен, нито за убедителен – с какво Барак Ви кара да изберете тъкмо него? Той също твърдеше, че няма палестински партньор в преговорите, той също изигра на Арафат номера „измъкване на чергата изпод краката“ . Предложи му карта, на която вместо територии за държава беше изобразено нещо като силно наядено от мишки парче холандско сирене – разбирайте силно наядена от заселнически колонии територия на Западния бряг, разпарчетосана на три отделни кантона без връзка помежду си. Това е възможността, която Арафат „пропусна“. Тогава и излезе терминът „жизнеспособна“ палестинска държава като един от необходимите задължителни атрибути на бъдещото решение на проблема, чието търсене трябваше да продължи, защото беше априори ясно, че тази карта се предлага на Арафат тъкмо защото той няма как да я приеме – предложено му бе абсолютно нежизнеспособно формирование. Неговият естествен отказ послужи за повод за блокадата срещу него и най-близките му сътрудници и постепенното му умъртвяване. Само че и след Арафат „неговата“ линия нямаше как да бъде променена – линията, по която продължи Махмуд Аббас, очертава абсолютния допустим максимум компромиси и отстъпки от палестинска страна и абсолютния допустим минимум територия и права – абсолютната червена линия, отвъд която палестинците просто престават да съществуват, престава да съществува палестинска идентичност. Не че точно това, последното не е целта на Израел… Въпросът е дали светът все пак би си позволил да го позволи.
Та? Аз не смятам, че палестинците имат партньор, с когото да преговарят – в международното публично право всяка една държава е приемник, страна, субект на всички договорености, постигани последователно от нейните официални институции; принципът „Pacta sunt servanda“ е записан и в Устава на ООН. Но Израел – държавата, създадена по решение на ООН и членуваща в ООН – до този момент си позволява да се поставя и над ООН, и над международното право, и над принципите и над… Докога? По силата на какво? Ето, това вече не оставя място за „дълга усмивка“… Оставя място за дълъг и горчив размисъл. Важното е да се намери субект, който да не се побои да поразмишлява, да си направи съответните изводи и да ги приложи на практика. При това час по-скоро. Между другото Махмуд Аббас отдавна изразява и тая идея – тя е изведена в заглавие на брошурата, съдържаща стенографски запис от срещата му с най-видните представители на еврейското лоби в САЩ по време на последното му посещение там – 8-11 юни 2010. „Миротворчеството изисква смелост и лидерски качества“. Предстои тя да излезе и на български език като издание на БТА. Надявам се покрай Вашия детайлен интерес към военната техника, стратегия, тактика и пр. да намерите как да надникнете и в тази брошура, да проявите интерес и към идеите на Махмуд Аббас – стратегията и тактиката на мира е не по-малко важна и не по-малко съдбоносна.
К-грешка – Бернард се пише с „Д“ накрая! Тук вече усмивката е на място. :)))
Радвам се, че в останалото не намирате грешки – за мен то е несравнимо по-съществено.
Но за мен е съществено как се пише името ми! 🙂
Не намирам грешки, намирам различно мнение. Казах Ви какво е моето мнение – политиката на „всичко или нищо“ и „всичко и веднага“ е прах в очите. Ако Арафат наистина беше добър лидер (а не умрял с милиарди по швейцарски сметки бандит) и беше приел това предложение днес положението щеше да е ако не розово, то поне 10 пъти по-добро. Три кантона казвате? Ами, няма предложение, което да не включва „кантони“, тъй като Газа няма как да се свърже директно със ЗБ. В ЗБ е предвиждано да могат да се движат всички свободно, а тъй или иначе при каквато и да е договорка ако стане война Израел ще затвори прехода (юг-север). Предложено е да се изритат и повечето заселници. Но, да, никой няма да дойде и да каже „изтегляме се отвсякъде, даваме Ви всичко и се надяваме, че ще проявите блага воля и добросъседство“. Все отнякъде трябва да се почне, а по-добро предложение от това палестинската върхушка не е получавала от 48-ма. Но това е друга тема.
Тези преговори и това предложение отдавна са умрели и неприложими, самата палестинска управа/върхушка си самообособи един кантон, изритвайки конкуренцията от него. Нищо свързано с Газа скоро няма да бъде преговаряно, тъй като Хамас нямат особено желание да правят това. Ивицата ще си остане проблем на Египет, а пряка връзка със ЗБ не виждам как скоро може да има.
Все още няма нужда от заяждане, г-жо Ценова. 🙂
Е, приятно ми е, благодаря, че се представихте – след твърде витиеватото „просто ми е странно защо си мислите, че в България съществува човек с това име. :)“ Моля за извинение за досадната печатна грешка, обещавам да се поправя.
А сега, все пак по същество. „Три кантона“ казвате Вие, не аз, г-н БернарД Сиди. Аз нямам как да го кажа, защото броят на парчетата земя, на които вече е разпокъсана палестинската територия, е все още неназован – той ще зависи от това, колко време още израелската страна ще успее да проточи „преговорите“, иначе казано колко време още ще си изкопчи за продължаване на заселническата колонизация, т.е. за прояждане на палестинските територии. Без да си дава сметка, че по този начин бавно, но сигурно превръща варианта за две държави в неприложим. С всичко произтичащо от това.
Нека добавя, че на окупирания Западен бряг има специални пътища за еврейските заселници и тези пътища са забранени за палестинците – случайно да ви напомня това за „кафенетата за черни“ по някое време в САЩ, или за „пътищата за бели“ по друго време в ЮАР? А да си спомняте каква е съдбата на това явление, наричано за по-кратко „апартейд“? И това Вие наричате „заяждане“? – ако си позволите да го погледнете от другата му страна, може би бихте прозрели дори някакъв вид загриженост за бъдещето на Държавата Израел… Включено в бъдещето на света, разбира се.
Но аз нямам проблем да си използвам името. 🙂
„…..разпарчетосана на три отделни кантона….“ август 12, 2010
„…. „Три кантона“ казвате Вие, не аз….“ Мая август 13, 2010
Не, не го казвам аз, Вие го нарекохте така.
„….Нека добавя, че на окупирания Западен бряг има специални пътища за еврейските заселници и тези пътища са забранени за палестинците – случайно да ви напомня това за „кафенетата за черни“ по някое време в САЩ, или за „пътищата за бели“ по друго време в ЮАР?…“
Тези пътища за само за израелски регистрационни номера, каквите имат евреийските заселници, но имам познати израелски араби, които също имат такива номара (а не палестински номера). Преди време евреи от Тел Авив са отивали преспокойно до Рамала, яли са и са пили с арабите на една маса. Сега вече това го няма. И двата народа в общи линии не се харесват и не искат да имат много общо. Понеже не съм идеалист виждам и израелската вина в това. Светът не е черно-бял.
“ Светът не е черно-бял.“
Добре казано. Предлагам да го запомним.