Арабското въстание срещу Османската империя (1916–1918)

Когато видим знамената на арабските държави, виждаме в тях единство на цветовете.За тези цветове бях писал по-рано.Сега нека видим откъде все пак идва идята за съчетаването на определените краски във флаговете.

Арабското въстание (Al-Thawra al-`Arabīya) е инициатива на Шериф Хюсейн ибн Али и неговите подръжници, имаща за цел освобождението на арабските земи от османско владичество и образуването на единна арабска държава от Алепо (Сирия) до Аден (Йемен).

Младотурската революция, станала на 3 юли 1908г. е може би първият пламък, който ще спомогне в бъдещето за осъществяването на арабското въстание.Действията на младотурците , подтикнати от решението на султана да въстанови конституцията от 1876г. ще станат съдбовни за цялата империя.

Новите избори в Истанбул, проведени през 1908г. под ръководството на Комитета за единство и прогрес и неговият лидер принц Сабахаддин, британски довереник, съставят новото правителство, състоящо се от 142 турци, 60 араби, 25 албанци, 23 гърци, 12 арменци, 5 евреи,4 българи, 3 сърби и 1 влах.

Да се прехврълим от Истанбул в Близкия изток по време на Първата световна война, която впоследствие става важна част от историята на арабите.По това време Османската империя е главен участник във военните действия в Близкия изток, част от Османо-германския алианс.По това време започват масови арести в Бейрут и Дамаск на арабски националисти, които биват измъчвани в затворите.

Заради репресиите, проведени от османците и техните съюзници, шериф Хюсейн, който е водач на арабските националисти, на 8 юни 1916г. сключва съюз с Великобритания и Франция за съвместни действия срещу Османската импария.Доказателството за това, че турското правителство е било планирало да  свали шериф Хюсейн от поста му след края на войната, са разменените писма между него и комисаря на Британия  Хенри Макмеън, който го е убеждава в това, че помощта му на страната на Тройното Съглашение може да бъде спечелено от Арабската империя, която в бъдеще ще обкръжава цял Египет и Персия, с изключение на имперските владения и интереси в Кувейт, Аден и Сирийския бряг.Британското представителство в Египет незабавно праща при арабите свой доверен човек -капитан Т. Лорънс, който по-късно става известен , като Лорънс Арабски.

Главната задача на капитан Лорънс е да следи за работата на арабските лидери крал Фейсал и Абдула, и да направи така, че техните планове за въстание да бъдат съчетани с интересите на Британия.Той убедил арабите да не гонят турците он Медина, а да атакуват при всяка възможност железопътната линия „Хиджаз“.Тези действия по-късно носят успех – войските на османците в района са откъснати от останалите части, а снабдяването с провизии става непоносимо.

През 1917г. Лорънс Арабски се присъединява към арабските части в пустинята, водени от племенния водач Ауда Абу Таи , и заедно нападат пристанището Акаба, което е и в интерес на Британия, защото Акаба се явява главна точка в снабдяването на британските войски в Египет.На 6 юли Акаба пада в арабски ръце.Една година по-късно, арабските въстаници помагат на генерал Алънби, като нападат Османската империя в нейната вътрешност и по линията Газа-Беершеба.На Коледа през 1917г. Алънби влиза в Йерусалим, заедно с въстаниците.

1918: Края на борбата

Малко време след превзимането на Акаба, много офицери от британската армия се присъединяват към каузата на крал Фейсал.Много от английските части помагат на въстанието с оръжие, експлозиви и провизии.Една част от французите също се присъединяват към каузата, но отношенията им с арабите са неприятни.Под командването на Лорънс Арабски арабите напълно откъсват хиджазката железница от османските войски, като пленяват голям брой припаси.

През 1918г. арабската конница печели множество победи срещу турските войски.те помагат и на генерал Алънби да вземе победи срещу османците, след като съобщават къде точно са позициите на турската войска.Арабските въстаници продължават да нападат малки гарнизони, да разбиват железници и да прибират провизиите на турските войски.В резултат на това генерал Алънби постига зашеметяваща победа в битката при Мегида.Австралийските части от британската войска влизат в Дамаск на 30 септември 1918г. Лорънс и арабските въстаници влизат в града ден по-късно.В края на войната британските сили в Египет навлизат в Палестина, Трансйордания,Ливан и части от Арабския полуостров.

Знаме на арабското въстание
Дата Юни 1916-Октомври 1918 Място С.Арабия, Йордания, Сирия, Ливан
Воюващи
Хашимити Британия	Османска империя
Командващи
Фейсал Едмънд Алънби Т.Лорънс	Ахмед Джемал
Убити
приблизително 5,000	приблизително 25,000

wikipedia.org