2.Мъдрецът Ал-Кабир и Любовта

При Ал-Кабир влезна човек. Мъдрецът седеше неподвижно, а отдясно беше Търговецът , който стана за да посрещне пътника.

-Привет, пътнико – каза Ал-Кабир и осени с поглед новодошлия.

-Привет , мъдрецо – поклони се човека.-Аз съм Али ибн Фатих, музикант в Дамаск, който странства , за да намери своето вдъхновение-Любовта. Помогни ми да я намеря.

– Почини си първо, пътнико.

Стана вечер, но мъдрецът не идваше, а музикантът седеше в стаята си и не смееше да го безпокои. Мина и вторият ден , но при него идваше само Търговецът.

-Кажи ми , защо Ал-Кабир не идва при мен ? Обидих ли го?

-Не, има време и ще дойде- каза Търговецът и излезе.

На третия ден Ал-Кабир дойде привечер в стаята на Али и го викна да излезе. Отидоха на тераса, над тях беше небето, обсипано със сребърни звезди, пред се простираше пустинята.

-Какво за теб е Любовта?- попита Ал-Кабир.

-Любовта…това е най-великото чувство, което Аллах е създал. Това е чувството, което ме кара да пиша текстове и да свиря.Но ме напусна.

-Любовта те е напуснала?

-Да…

-Синко, Любовта е създадена от Аллах , за да ни носи радост.Тя е във всеки от нас и ние я държим в сърцето си. Независимо дали е към жена, майка , сестра или баща- тя е тук, в сърцето ти.

-Но аз не я чувствам …сякаш я няма.

– Недей да търсиш любовта. Тя няма да дойде при теб, ако постоянно я дебнеш.Открий любовта в себе си , и тогава никога не ще те напусне.

-Ти си мъдър, Ал-Кабир. Ще те послушам.

-И помни , че любовта е , като сянката на човек – колкото повече тичаш след нея, толкова повече тя се отдалечава. Спри и отвори сърцето си , за да дойде сама при теб.

След година Али дошъл да живее при мъдреца , който го нарекъл Влюбеният. Седнал от лявата страна на Ал-Кабир , а пишел най-прекрасните стихове , които били писани в Месопотамия.