Тайната на арабските “седем подправки”

“Седемте подправки”* е много характерна смесица от подправки, която се ползва в почти целия арабски свят, но най-много в страните от Близкия изток. Може да се закупи от всеки магазин в Близкия изток. Тя е толкова ползвана, че се е превърнала в митична смесица от вкусове и миризми, с които хората свързват арабската кухня.

*Подправките, които се ползват, може да закупите от арабски магазин.

1.Ето и кои са тайните подправки (слагайте ги в съда по реда, който виждате по-долу):

2 супени лъжици черен пипер

2 супени лъжици червен пипер

2 супени лъжици кимион

1 супена лъжица кориандър

1 супена лъжица карамфил

1 чаена лъжичка индийско орехче

1 чаена лъжичка канела

половин чаена лъжичка кардамон

Канела

Индийско орехче

Черен пипер

Кардамон

Карамфил

Кимион

2. Разбъркайте подправките много добре.

3. Сложете за съхранение на студено -най-добре в хладилника.

Тази смесица от подправки се добавят към различни ястия от средиземноморската кухня. По вкус може да слагате на любимо ваше ястие. Повечето от тези подправки се добавят към месо (агнешко и т.н.), яйца, ориз и пиле.

Интересна идея е да сложите подправките в бутилка, примерно, и да я украсите. Така може да направите един добър подарък или украшение за вашия дом.

Мои впечатления за интериора на арабския дом

Различните арабски държави имат и резличен бит на населението. Въпреки това, има някои общи черти, които може да забалежите навсякъде в арабския свят. Такава черта е мебелировката примерно. Има един тип мебели в стаите, които може да видите навсякъде.

Арабите в същността си обожават да си почиват, да мързелуват. Ето защо не биха могли да имат нещо неудобно, на което да се излежават. Ето защо в стаята за гости (най-често) са разположени и най-удобните мебели. Един от тях е типичният ориенталски диван:

Той е нисък, с много възглавнички. На места може да го срещнете и под името  “отоманка”. В гостните, които ги има във всяка къща, тъй като гостите са най-важното нещо за арабското семейство, може да видите разновидности на отоманката.

Личен архив

Вкъщи обзавеждането и типично за арабските домове, които са възприели елементи от австрийските мебели, с орнаментика на Ренесанса – тежки, стилни мебели, подходящи за по-просторни места.

Личен архив

В домовете може да видите различни декоративни елементи, като свещи, броеници, арт предмети в ярки цветове. Държа да подчертая, че ярките цветове са важни за арабския дом. Ориентът се характеризира с цветното и често домовете са или чисто бели, или много цветни. В апартаменти, които съм посещавал, присъства често и огледалото. Вкъщи също имаме голямо огледало в хола и коридора. Така се създава чувство за пространственост и свежест.

Личен архив

Личен архив

Личен архив

Различни видове миндери (кушетки) има и в заведенията, и в къщите. Те също са придружени с типичните възглавнички. Най-често на тях хората се облягат, докато пушат наргиле или пият кафе. В заведенията може да видите често подобни кътчета.

Личен архив

Личен архив

Традицията да се яде на земята и масичката да е малко над пода идва от схващането, че човек не трябва да седи по-високо от хляба.Именно заради храната е дошла и тази традиция. Може да я видите освен в арабските страни, също и в Турция и Иран. Интересното е, че в България до началото на XX в. е имало също такава традиция да се яде на пода. Много рядко ще видите хора да ядат по улицата. Не е прието добре. Смята се, че е нездравословно да се храниш прав. Затова мебелировката е важна за спокойствието по време на обяд, вечеря и т.н.

Личен архив

Ето защо, ако искате да ядете по традиционен начин в арабска страна, намерете заведение, където ще седите на ниски мебели, а масичките са най-много на 15 см. от пода.

Повечето арабски домове имат по няколко стаи- една гостна, една до три спални стаи (една, от които е за гости), хол, кухня. Кухнята често е голяма и отделена добре от другите помещения, за да не влиза миризмата на готвено. По принцип гостната е най-голямата стая, тъй като уважението към гостите е на най-високо ниво. Разбира се селските къщи са по-просторни и имат по няколко допълнителни стаи. В градовете традицията се спазва взависимост от възможностите.

В крайна сметка, ако не ви се нрави да се излежавате почти на земята, винаги може да отидете в другата стая, където има високо легло или диван. В домовете, които съм разглеждал, има и двата типа мебели – традиционни и европейски. Препоръчвам все пак да опитате.

Американците си отиват, бомбите остават

Ирак поема по нов път. Дали? Американските войници се оттеглят от улиците и гладовете на Ирак. Президентът Обама започна да изпълнява обещанията си. И въпреки това Ирак тепърва ще навлезе в криза, според мен.

Още на следващия ден, когато иракските сили взеха под свой контрол управлението на сигурността, в Киркук бомба уби 40 души. Това определено не е “тръгване по нов път”.

Барак Обама заяви, че:

“Виждаме, че насилието в Ирак ще  продължи. Виждаме го в атентата днес в Киркук.”

И още:

“Бъдещето на Ирак е в ръцете на иракския народ и иракските лидери трябва да вземат  решителни мерки за решаването на някои политически въпроси.”

Кореспондентът на Ал Джазира Хода-Абдел Хамид съобщава, че напрежението се усеща навсякъде. Американските войници оставят зад себе си едно напълно неспособна да се справи с вътрешните си проблеми държава. Народът на Ирак вижда враг във всеки – съсед, приятел, роднина. Защото не се знае дали може да се има доверие на иракските сили.

Наистина американските сили бяха окупаторски. Те разрушиха Ирак, когато навлязоха под глупав предтекст. Сега си тръгват. Но иракчаните не са готови да защитават мира в държавата. Ирак е изправен пред много проблеми: кюрдите на север, отношенията с другите арабски страни, иранското влияние върху иракските шиити, напрежението между всяка една от групите. Заминаването на американските сили идва в момент, когато всички тези фактори не биха могли да бъдат овладяни подобаващо от иракските сили.

Демонизацията на иранските избори

Протестът в Иран заплашва да се превърне в регионален

Това, което предвидих в статията си за това какво се случва в Иран, се сбъдва. Реално събитията, на които стана свидетел целият свят, повлияват и на страните около Иран. Определено тепърва ще наблюдаваме процес на създаване на гражданско общество в арабските страни, което ще следва интересите си и ще се опълчи на правителствата.

Журналистът Сударсан Рагаван написа за The Washington Post обширна статия за ефекта на бунтовете в Техеран върху арабските младежи. Египет за момента е страната, където има най-много младежки движения срещу правителството. Кабинетът на Хосни Мубарак неведнъж е извършвал репресии върху действащи срещу принципите на властта му младежи.

Като лидер на демократичните активисти в Египет засега се очертава Мохамед Шаркауи, който неведнъж е прекарвал нощите си в затвора на Кайро. Последния път за две седмици. Гледайки протестите в Иран, 27-годишният Шаркауи споделя, че “в Египет никога не може да стане това; в Иран за няколко дни направиха колкото ние не можем за години”.

Навсякъде в арабския свят, масовите протести в Иран доведоха до вълнения и противоречиви чувства. Мнозина се запитаха какво не достига на техните собствени движения, за да постигнат по-големи резултати. В Египет, центърът на това, което може да наречем с право “жажда за промяна”, се подсетиха за пореден път, че са управлявани от човек, който вече 30 години държи властта.

Освобождаването на Айман Нур от затвора в Египет донесе малка радост на реформистите. Но мълчанието на великите сили е лош сигнал. By Amr Nabil - Associated Press

В контекста на събитията, на преден план излиза личността на опозиционера Айман Нур, който беше в затвора доскоро. По неговите думи, ако Обама не обърне внимание на ставащото в Египет, режимът ще стане още по-суров към инакомислещите.

Когато избухнаха протестите в Иран, Ахмад Абд Ел-Фатах написа в блога си: “Ние египтяните сме, като младежи, които гледат порно, защото не могат да правят секс. Поздравления на Иран за демокрацията”. 22-годишен активист споделя, че трябва много по-голямо движение от това в Иран, за да стане промяна и в Египет.

От години активистите в Египет използват всякакви методи, за да подържат ентусиазма на подръжниците на промяната. Интернет е главно средство, както в случая с Иран. Лошото е, че тайната полиция на Мубарак държи почти изцяло контрол над Интернет и, ако някой е съмнителен за тях, бива арестуван.

“Имаме много слаба опозиция. Не разполагаме с гражданско общество. В Иран има най-малкото избори, а тук не сме имали от 50 години. Няма политически партии, които да се разрастнат”, заявява колумнистът в независимият вестник “Ахрам”, Фахми Хоейди.

За да може да има успех, трябва да бъде замесен и елитът. А в Египет по-голямата част от населението е заето в това да изхрани семейството, политиката остава на заден план. Лидерът на опозицията Айман Нур също е ограничен. Той няма право на банкова сметка, не може да работи и пътува. Това силно стеснява възможностите за действие. Когато във Facebook се получава съобщение за демонстрация в подкрепа на убитата Неда Ага Султан, символът на иранската демокрация, на другия ден улиците са пълни с полиция и не се явява никой протестиращ.

Блогърът Ахмад Абд Ел-Фатах разглежда снимки от протестите в Иран. Желанието му е да има промяна. By Sudarsan Raghavan - The Washington Post

От друга страна седи проблемът за шиити и сунити. В Египет е лесно човек да бъде манипулиран на религиозна основа. Според много египтяни, шиитите са дисциплинирани достатъчно, за да се обединят. Не така е със сунитите, които често се карат помежду си.

В арабските блогове авторите се разделиха на две групи-тези, които подкрепят Ахмадинеджад и тези, които оспорват изборите. Според мнозина тук отново става дума за двоен стандарт на Запада, тъй като никой не обръща внимание на ставащото в арабските страни и Египет в частност. Шаркауи споделя мнението, че САЩ и Европа не подкрепят желанието за промяна в Египет, защото не искат силно египетско правителство, което може да не изпълнява желанията им.

Преди година блогърът Ахмед Махер е бил пребит миналата година, заради организиране на протест, чрез Facebook. Днес той сменя паролите си често, както и телефонните си номера. Тогава случаят нашумя много и напомни на управляващите, че ако се продължава с репресиите, може да се очаква подобно нещо на това в Иран. Той споделя, че имат две години, за да се подготвят както трябва. През 2011г. има избори и според него, трябва тогава да настанат протести за промяна.

Google и Египет подписаха договор за 10 млн. долара

WebProNews съобщи, че гигантът Google и Министерството на съобщенията и информационните технологии на Египет са подписали договор за бизнес развитие в Египет. Според информацията, договорът е подписан във Вашингтон по време на посещението на министъра на съобщенията Тарек Камел и представител на ITIDA (Information Technology Industry Development Agency).

Сделката е осъществена с цел насърчаване на египтската продукция и услуги, използвайки рекламните платформи на Google. И по силата на споразумението Google ще инвестира 25% от парите от рекламата в египетската икономика. Именно от Google се очакват над 2,5 млн. евро инвестиции за развитие на цифровите медии, както и за обучение на студенти в онлайн рекламата.

Аз лично приветствам решението за тази сделка. Google печели голям рекламодател за Adwords (а вероятно и за DoubleClick) в региона, а инвестициите след това са важни не само за Египет, но и за целия регион, като цяло. Освен Google други предприемачи в района на Близкия изток са Intel,Cisco и Sun Microsystems, които дариха няколко сървъра на университети в Йордания. Но Google е най-големият от инвеститорите.

Котките като жени. Жените като котки: ориенталката

Четох една книга скоро, в която бяха направени сравнения между жените и котките, на основата на техния характер. Авторката Анна Гандлер е успяла според мен, да определи добре съпоставката. Аз, разбира се, се поинтересувах от ориенталската котка и респективно- какви жени спадат към характера на тази котка.

Девиз: Дайте ми свобода

Естествената й среда: ориенталските котки са купондийки по рождение. Независимият им характер не се изразява в това, че нямат нужда от никого, а че сами избират с кого, кога и как да общуват. Като правило те имат няколко съвсем различни компании и навсякъде ги приемат с отворени обятия. Често се появяват на доста странни места, обичат дивата природа и лесно се впускат в различни авантюри без много да се замислят. Чувстват се доста сковани в прекалено “лъскава” обстановка.

Има вероятност: да я срещнете в киносалона- основно на нощните прожекции, или в не много скъпите заведения, в които се приготвя домашна кухня и сервитьорите не досаждат с прекаленото си усърдие. Ориенталките обичат да се разхождат -в гората, парка или просто по улиците.

Никакъв шанс: ориенталките са убедени нонкомформистки и не могат да понасят да са част от някаква общност. Всяка общност за тях е маса, а това не е тяхната съдба. Затова тези котки никога няма да отидат някъде, където ярко изразената им индивидуалност рискува да бъде незабелязана.

Как изглежда: по външен вид ориенталките повече от всички останали породи приличат на диви котки. Тялото им е стройно, жилаво, гъвкаво и силно. Походката им е решителна; винаги с високо вдигната глава. Косата им често е тъмна. Ориенталките предпочитат късите прически и са в състояние дори да си обръснат главата.

Тези жени не признават никаква козметика. Буквално няколко часа под слънцето и придобиват такъв тен, какъвто някои мацки постигат за седмици.

Как действа: характерът на ориенталките е сложен, многостранен и труден за описване. Ориенталките са открити, общителни, доверчиви, любопитни и милосърдни. От друга страна те могат да бъдат дръзки и груби; общуването с тях понякога никак не е лесно. Те минават за упорити и своенравни, обичат да спорят, а понякога създават впечатление, че направо си просят скандала.

Ориенталките са поривисти и невинаги сдържани и могат да изразят емоциите си на висок глас. Но след няколко минути всичко ще бъде забравено и на устните им ще грее мила усмивка; докато в кулминацията на конфликта могат да са безпощадни.

Ориенталките органически мразят лъжата. Не могат и не искат да измислят оправдания, а предпочитат откровено да признаят истинските причини.

Как да я галите: ориенталките са верни и предани, но въпреки това -много упорити. Ако нямат настроение и най-нежната ви прегръдка ще бъде отхвърлена. Ориенталката по-скоро ще се обиди, че нейните чувства и преживявания не се приемат сериозно. Затова трябва да пазите известна дистанция -ако всичко е наред, тя сама ще дойде при вас.

…

Днес може всичко да е прекрасно, а утре тя ще се врътне и ще решите, че всичките ви усилия са били напразни. На другия ден ориенталката ще се чуди какво я е подразнило толкова, но едва ли ще намери отговор. Единствения принцип, от който трябва да се ръководите във връзка с ориенталка е: “Ако искаш мир, готви се за война!”. Да, никак не е лесно, но пък е много интересно!

Единственото нещо, което мрази повече от лъжата, е студът. Затова най-добрите подаръци за нея са голям радиатор, подово отопление, одеало, нещо горещо. Освен тези подаръци тя би оценила и диск с хубав филм.

Най-важно при ориенталката е свободомислието. Тя уважава това най-много, като качество. Не бива да мислите, че общуването с ориенталската котка ще ви създава само проблеми. Не всеки може да издържи с толкова сложен характер, но с търпение и прошка може да се опитоми и най-дивата котка.

Тя предпочита да остане там, където й е било хубаво, независимо дали в един момент се е оттеглила, пред това да търси нещо, което няма да е същото.

Canadians Set to Sponsor Palestinian Refugees

By Christianity.ca

Some of the 336 Palestinian refugees stranded in an isolated refugee camp on the Iraq-Syria border will soon have new homes in Canada.

Through its private sponsorship program the Canadian government is making it possible for churches and other private sponsors to sponsor some of the residents living in the Al Hol refugee camp, one of three make-shift refugee camps along the border between Syria and Iraq, said Gloria Nafziger of Amnesty International-Canada.

Nafziger represented the Canadian Council for Refugees on a visit to the three camps in November 2008 and highlighted the need for immediate action during a speaking tour hosted by Mennonite Central Committee (MCC) refugee programs in Manitoba, Saskatchewan and British Colombia.

About ten Mennonite churches in Canada have expressed interest in sponsoring families from the Al Hol camp, said Ed Wiebe, national coordinator for MCC’s refugee programs. He anticipates Mennonite churches will sponsor more than 50 individuals.

About 3,000 Palestinian refugees are trapped in the border camps, said Nafziger during her Manitoba visit. They fled killings, kidnappings, torture and death threats in Iraq, but unlike other Iraqi refugees they do not have Iraqi citizenship and are not allowed to enter Syria to seek asylum.

Denied asylum and refugee rights, they are extremely vulnerable in poorly situated camps. Living conditions in the camps are difficult and unsafe.  There is little security or access to medical services.  The camps are in the desert where there are extreme temperatures and regular sandstorms.

“They live in extremely harsh conditions and safe resettlement cannot come quickly enough,” said Nafziger.

The families that will resettle in Canada are mostly second generation descendants of Palestinians who fled to Kuwait in 1948 following the establishment of the State of Israel. They fled to Baghdad in 1993 during the Gulf War and in 2003 tried to find safety in Syria when Palestinians in Iraq became targets for violence in the aftermath of the overthrow of Saddam Hussein.

“They are looking for a country that will give them full rights as citizens—they have not had that since 1948,” said Nafziger, explaining that many of the refugees are educated middle-class people seeking a better life for their families.

The United Nations High Commission for Refugees has issued an urgent appeal for the resettlement of refugees living in the three border camps. The Syrian government and the Palestine Liberation Organization are in agreement that resettlement is a practical option for Palestinian refugees living in the three camps.

Canada is responding to this appeal through its private sponsorship program—a program that started 30 years ago when MCC Canada, on behalf of Mennonite churches in Canada, negotiated a private sponsorship agreement with the government to sponsor refugees from Southeast Asia.

Canada is the only country in the world that has a private sponsorship program to assist the government in resettlement of refugees and displaced people, said Wiebe.

Each year, the Canadian government resettles approximately 7,500 refugees through government programs and an additional 3,500 through private sponsorships. Mennonite churches in Canada, through MCC, have helped more than 50,000 refugees resettle in Canada under this private sponsorship program.

Gladys Terichow is a writer for Mennonite Central Committee.(source)