От Интидар
За повече новини и ъпдейти, следете ме в Twitter: http://twitter.com/ruslantrad. *Ако e-mail-ът ви бъде вкаран в бан листа, то вие вероятно сте го си заслужили с тона от коментарите ви. За оплаквания - Стената на плача.
Точно преди малко (тъй като гледах шоуто на Слави, т.е. 23:20) Слави съобщи за нов проект на шоуто, свързан с чужденците в България.
Все още събирам информация за този проект, но имам някакво чувство, че е породен, като идея след филма на Иван Кулеков за „Бусманци“ и безумните условия там.
Засега се знае това: проектът е само за чужденци, условията са да не сте родени в България и да не сте с български произход. Няма значение възрастта, пола и страната, от която сте. Трябва да се прати единствено биография, снимка и телефон за връзка.
Интересно звучи, очаквам подробности!
От седмица или две в микроблог системата Twitter се ширеше една инициатива, която за часове прерастна в истинска туитър пандемия.
Блогъри от Йордания започнаха да публикуват в профилите си с таг #Top50JO съобщения,в които описват с няколко думи характерни неща за Йордания, които им харесват или предизвикват комична реакция в днешното общество. Така с лек хумор започна всичко, пренесло се и в други страни, като Ливан, Сирия, Египет. Тамошните блогъри копираха тази инициатива и започнаха да осмиват или популяризират характерни черти на обществото в своята страна.
Инициативата стана наистина популярна, като в резултат на това, йорданските блогъри направиха среща в столицата Аман, която бе отразена от медиите, включително CNN .
Та, на мен ми хрумна изведнъж да направим същото. Не защото е станало популярно и т.н., а защото е забавно! С таг #Top50bg да обозначим съобщенията си, с които осмиваме или популяризираме неща от българското общество, които ни харесват или не, защото са вече комични. Ето например аз как започнах, а след мен се присъедини и Зак от pro.4life.
Надявам се, че няма да останете встрани от това и ще ке включите:) Идеята ми хрумна ей така, но се надявам да не остане на ниво „ей така“. В профила ми в Twitter продължавам с #Top50bg!
Update! Предлагам към инициативата с блог постове да се присъединят колегите блогъри Събина, Марфи, Петър Ванев, Ган, Нервната акула, Сандо и Графът :) Ще се радвам да се включат!
My music is dedicated to you, the listener. May you find Harmony!
Is it possible to create music compiled between melody based on the oldest music notation in the world, discovered in the ancient city of Ugarit, Syria dating back to 3400 B.C. and modern classical tunes? Yes, of course…when the creator is Malek Jandali!
February 5, i did an interview with the famous Syrian composer and pianist Malek Jandali. I was very impressed by him. This man introduced me with a whole new world for me – the world of classical music mixed with eastern rhythms.
This project is an attempt to present the rich musical heritage of Syria. I have always felt that music eloquently expresses the inherent connection between the past the the present. In all cultures throughout history it has served as a humanizing force, which is common to all.
Malek Jandali
His album Echoes from Ugarit is great and i recommend it to all who love classical music and piano performances. The only thing that can lose is the boredom of the typical music.
On February 6, I published my interview in the Bulgarian translation. The original interview is in English and you can read, click on the link that I pointed out below the publication.
“The touch of the hand on the piano is the purest expression of the soul. At least this is how I feel.” Malek Jandali
My love for my homeland and its rich culture and heritage was the greatest inspiration for my album “Echoes from Ugarit” Malek Jandali
Award-winning composer & pianist Malek Jandali at Damascus Opera House with the Syrian National Symphony Orchestra after The Cairo Opera House!
I publish some parts of the interview, which you can download and read by the link in bottom.
Ruslan Trad:What is the meaning of music for you?
Mr. Jandali: Music is magic performing its tricks with love. Music makes me look deeper in search of beauty and truth. All you really have that really matters are feelings. That’s what music is to me…I believe that the soul can’t live without music.
Ruslan Trad: „Pristine clarity and logic„ wrote the Observer, USA f- Strong words and very true. What do you feel in your own music? What is your philosophy?
Mr. Jandali: I search deep into my heart to feel love and peace. My philosophy is to love what you do and do what you love. It is as simple as that.
Ruslan Trad:What is the story behind your album “Echoes from Ugarit”? Could you please share some details on the clay tablet and the importance of this project for you?
Mr. Jandali: I have been composing for years, and lately, I have been greatly inspired by the folk and ancient music of Syria. Since its inception in our great land, music has become a cultural phenomenon; it is something people relate to on emotional, instinctive, intellectual and many other levels. Syria is the birthplace of alphabet and music notation. The interpretation of the music notation of Ugarit is a challenge and several „reconstructions“ have been published. The evidence that both the 7-note diatonic scale as well as harmony existed 3400 years ago flies in the face of most musicologists’ views that ancient harmony was virtually non-existent or even impossible. This has revolutionized the whole concept of the origin of Western music.
This work is founded on the oldest music notation in the world discovered in the ancient Syrian city of Ugarit. The clay tablets contain a hymn to the moon god’s wife, Nikkal. Although hundreds of such tablets were discovered over the years, these very tablets contain words and notation of a song all composed in the same “maqam” or mode (called nîd qabli). Further, they contained instructions for a singer accompanied by musicians, as well as instructions on tuning the strings of the instrument.
I arranged the hymn into a melancholic piano work preserving its rhythmic structure and building a musical bridge to the past. The song of this woman’s marriage was filled with pain at not having children for her husband and her family. Apparently, the song is a lament, „the plaintive cry of an infertile woman“ seeking the answer to her barrenness from the moon goddess.
The main goal of my project “Echoes from Ugarit” is to shed the light on this very important historical fact to tell the world that Syria has the oldest music notation in the world!
Ruslan Trad:Yafa, one of your musical compositions, is dedicated to the Iraqi and the Palestinian people who face war everyday. How is music different from expressing such concerns through art or literature?
Mr.Jandali: Music, like literature and the other forms of art you mention, is an expression of individual thought and feeling achieved through the creative process. Artists seek to share their experiences, observations, and understanding (their „truths“) through the medium that most effectively lends itself to their personal skills and abilities. Whether artists are writing stories, composing music, or painting pictures, they are expressing their relationship to the world around them at that moment. Their works share certain expressive elements, such as structure, theme, and tone. Art connects human beings to each other in a way that it allows us to share each other’s perceptions, emotions, and experiences. A gifted artist may capture creatively what we feel but cannot express ourselves.
Whether music has the power to express something beyond the work itself such as non-musical idea or emotion has been the central question of musical aesthetics. I am in the business of asking for, telling, and creating stories. This is what I try to do with my music. Yafa was an attempt to tell my own story of the people of Palestine, selectively and thoughtfully, but honestly. I listen and then share the ones I know will connect with my audience. I thrive to make connections with my fans throughout the world to promote harmony and peace.
[FULL] Interview with Malek Jandali – By Ruslan Trad [EN]
—
Helpful links:
“The touch of the hand on the piano is the
purest expression of the soul.
At least this is how I feel.” Malek Jandali
Attention: I post my interview with Malek Jandali. Here publish translation of the Bulgarian language with abbreviations. The full interview, in English, you can download in the form of. pdf file at the bottom of the post.
I want to express my gratitude to Debbie Smith, an agent of Mr. Malek Jandali and Mr. Malek Jandali about all the information they shared with me!
Преди да се зачетете по-надолу в материала, задължително чуйте тази мелодия. Тя е важна част от цялото.
Музиката отвеждала ли ви е на чужди и непознати места, които никога не сте смятали, че ще достигнете, освен в съня си? Убеден съм, че ви се е случвало. Слушайки пианото на композитора Малек Жандали, аз усещам именно това чувство за пътуване и унес, толкова типично състояние на душата, причинено от тоновете на този божествен инструмент.
За Малек Жандали знам от около година и половина. Но никога не съм си представял, че ще разговарям с него. Колкото е гениален композитор и пианист, толкова е и обикновен човек, виждащ и обичащ малките, прекрасни неща в живота. В материала-интервю ще ви запозная с Малек Жандали.
„Любовта ми към моята родина и нейната богата култура и наследство е най-голямото вдъхновение за моя албум „Ехо от Угарит“, Малек Жандали
Преди всичко, нека кажа един интересен факт: носителят на няколко награди, композитор и пианист Малек Жандали, е първият сирийски музикант, подписал договор с Virgin Megastore и наскоро пусна няколко музикални клипа, направени за неговите произведения от последния му албум „Ехо от Угарит“, музика, основаваща се на най-старата музикална нотация в света!
След тези встъпителни думи, искам да ви предложа част от интервюто ми с г-н Жандали, с което се надявам да ви насоча към неговото творчество, много познато в САЩ и Европа. Пълният текст може да прочетете на английски (езикът, на който бе проведено интервюто), като изтеглите .pdf файлът най-долу в публикацията.
Можем ли да започнем с най-новите новини, проекти и предстоящите концертни турнета?
Разбира се! В момента работя върху предстоящия си концерт в Damascus Opera House , съвместно със сирийския национален симфоничен оркестър. Това събитие ще бъде на 1 април. Моято „Турне 2010″ ще включва концерти в Дубай, Кайро, Истанбул, Дамаск, Бейрут и Хомс, от където се връщам в САЩ, за да продължа своето турне във Вашингтон, Детройт, Лос Анджелис, като завършека ще е заедно с Ludwig Symphony Orchestra в Атланта. Европа не е в тазгодишната ми обиколка, тъй като аз бях там миналата година.
Вие сте били гост на много престижни концертни зали по цял свят. От Париж, Лондон, Кайро, Москва, Ню Йорк и Атланта. Ако бъдете поканени в България, можем ли да ви очакваме с концерт в София?
Това ще бъде чест за мен. София е толкова красива със своята архитектура, концертни зали и невероятни симфонични оркестри, да не говорим за Софийския симфоничен оркестър, който е един от най-добрите оркестри в Европа!
Може ли да ни разкажете как се запознахте със света на музиката? Има ли музиканти в семейството ви?
Да станеш музикант е по-скоро въпрос на самостоятелно откриване, отколкото на избор. Открих любовта си към музиката още в началото на живота си, чрез концертите, записи на баща ми, които свирихме заедно на пианото в нашия хол. Спомням си един концерт, на когото отидох с моите родители. Бях на 8 години по това време в Хомс, град в Сирия. В края, по време на аплодисментите, си помислих: „Искам да правя това“. Знаех, че не мога да живея без моето пиано. Има любители на музиката в семейството ми, но не музиканти. Без подкрепата на семейството ми, приятели и верни фенове, аз не бих бил там, където съм днес.
Какво е значението на музиката за Вас?
Музиката е магично изпълнение на трикове с любовта. Музиката ме кара да гледам по-дълбоко в търсенето на красотата и истината. Всичко, което наистина е важно и има значение, са чувствата. Ето какво е музиката за мен … Аз вярвам, че душата не може да живее без музика.
„Кристална яснота и логика“, пише американското издание Observer-силни думи и много верни. Как чувствате собствената си музика? Каква е вашата философия?
Търся дълбоко в сърцето ми да се чувствам в любов и мир. Моята философия е да обичаш това, което правиш и да правиш това, което обичаш. Толкова просто.
Какво ви вдъхнови за комбинирането на различни жанрове в музиката?
Аз наистина обичам класическа музика, но обожавам нашите арабски ритми и пъстри мелодии. Тъй като съм обучен като класически пианист, то е естествено за мен да се отклоня в тази посока. Все пак моята благодарност към богатата сирийска култура наистина увеличи желанието ми да включа народна музика и арабски маками в моите произведения. Древните плочка от Угарит, на която е изобразена най-старата нотна система в света, също е огромно вдъхновение.
Каква е историята зад албума „Ехо от Угарит“? Може ли да споделите подробности за тази плочка и важността на този проект за вас?
Композирам от години, но напоследък съм вдъхновен от фолка и древната музика на Сирия. Откакто съществува музика по нашите земи, тя се е превърнала в културен феномен, музиката съществува на всички равнища. Сирия е родното място на азбуката и нотната система. Тълкуването на музикалната нотация в Угарит е предизвикателство и са публикувани няколко „реконструкции“. Тази плочка доказва древният произход на сирийската музика. Структурата на намереното откритие пресъздава зяла революция в музикалната традиция. Глинените плочки съдържат химн за съпругата на бога на Луната, Никал. Освен това, те съдържат инструкции за това как да се пее химнът от певец, придружен от музиканти, както и инструкции за настройване на струните на съответния инструмент. Направих така, че чрез пианото да се осъществи музикален мост към миналото. Песента за тази жена е изпълнена с болка към семейството. Основната цел на проекта „Ехо от Угарит“ е да се хвърли светлина върху този исторически факт и музикална революция в Древността и за да покажем важната роля на Сирия.
Следният откъс от угаритския химн ни дава един поглед към хората, настроението и музиката на тази първична култура:
She (the goddess) let the married couples have children,
She let them be born to the fathers
But the begotten will cry out, “She has not borne any child”
Why have not I as a true wife borne children for you?
Вие сте сириец, който е роден в Германия, а сега живее в САЩ. Как тази разнообразна среда повлия на личността и музиката Ви?
Бях изложен на влиянието на множество култури и различни видове музика. Както знаете, аз съм роден в Германия, но съм израстнал в Сирия. По-късно продължих развитието си в САЩ. Бил съм на много турнета в различни страни. С течение на годините, пътуванията и Интернет, светогледът ми се увеличи естествено.
Слушам музика през цялото време, дори ако е само една за миг, дори тогава мога да бъда напълно потопен. Тези моменти на непрекъснато осъзнаване не само разширяват моите музикални вкусове, но и увеличават моя интерес към приемането и разбирането на други култури, едно вълнение от неизвестното, осъзнаване на взаимосвързаността в обществото ни, както и напомняне, че отделните хора, които работят заедно на различни нива и от различни култури, могат да създават хармония.
Вие сте започнали като класически пианист и след това сте поели по пътя на композирането. Разкажете ни за това ваше пътуване?
Изучаването на композирането ми даде възможност да обединявам няколко различни видове от музикални влияния в един албум- понякога и в самостоятелни творби. От друга страна светът на оркестрацията и моят опит, като пианист ми осигури необходимите средства за цвят на музиката ми и възможността за комбиниране на различни жанрове, създаване на изкуство с толкова разнообразна текстура. В края на деня, всичко това, което се опитвам да направя е да „разкажа една история“, тъй като музиката ми е посветена на моите фенове и на вас, слушателите. Може би ще намерите хармония!
Плочката от Угарит с химна,посветен на Никал
Някога опитвали ли сте импровизирани изпълнения?
И двете- импровизация и композиция-са процеси на откриване. Отделният импровизатор открива музика в същото време, както и публиката. Предпочитам първо да обмисля своите идеи и тогава да ги представя на моята публика, особено тези с пиано и оркестър. В действителност моята работа и музика зависи от публиката и едно парче може да се представи различно в зависимост от различните концертни зали и аудиторията.
В голяма част дори импровизациите са обмислени. Композиционните принципи се използват, както стандартните формули. На базата на естествената връзка между изпълнение, изпровизация и композиране аз се опитвам, чрез моите соло изпълнения на пиано да намеря начин за преодоляването на пропастта между импровизацията и извършването на предварително съставен план.
Има случаи, в музиката, както и в ежедневието, когато човек може да се опита да създаде впечатлението, че една идея или действие, че са спонтанни, но в действителност са били разгледани внимателно. Усещането, че нещо е било внимателно обмислено създава впечатлението за голяма интелектуална значимост и уважение.
Мислите ли, че музиката може да направи промяната? Вярвате ли, че музиката превъзхожда културите и цивилизациите?
По време на пътуванията си съм обмислял културата, религиите и идеите, които са влияли в продължение на векове по исторически път, навлизат в арабския свят, и се чудя как тези сложни взаимовръзки са извършени и как точно новите музикални гласове са се образували от разнообразието на тези традиции.
Музика има силата да надхвърля бариерите, изгражда мостове на любов, мир и разбирателство между народите на света. Тя има капацитет да направи хората културно сближени. Например „уд“-ът, крушовидният струнен инструмент, който датира от периода Урук в Южна Месопотамия (Сирия и Ирак), е бил украсен с барокови дизайн. Най-вероятно лютнята е въведена в Западна Европа от арабите, които установяват държава на Иберийския полуостров през 711 г. Няма съмнение, че Западът е еволюирал от Изтока и в цялата история музиката е език на всички култури и цивилизации.
Едно от нещата, които научих в началото на кариерата ми е трудната работа, която включва в себе си получаване едно дълбоко чувство на лична ангажираност към изкуството и в същото време бизнеса с вашето изкуство. Вашата упорита работа ще се отплати, ако не винаги, най-малко с чувство за лично удовлетворение за това, че сте направили най-добрата работа за създаване и изпълнение на страхотна музика.
Ние живеем в атмосфера на различни култури и на музикалната индустрия едва ли има имунитет към този международен климат. Това ново музикално разнообразие е отразено дори в наградите „Грами“! Носители на тази престижна награда идват от страни, които нямат небостъргачи и едва ли ще имат. Моето послание е ясно: Преодоляване на различията между културите, представяне на богатата култура на Сирия, като същевременно се насърчава любов, мир и хармония в света.
Yafa, една от вашите музикални композиции, е посветена на Ирак и на палестинския народ, които се сблъскват всеки ден война…
Музика, като литература и други форми на изкуството, които споменавате, е израз на индивидуалната мисъл и чувство, постигнато чрез творчески процес. Изпълнители се стремят да споделят своя опит, наблюдения, и разбиране (техните „истини“) и, че най-ефективно е да се уповават на техните лични умения и способности. Рисуване, писане на истории, композиране на музика, живопис или снимки- те изразяват тяхното отношение към света около тях в този момент. Техните произведения имат определени изразителни елементи, като структура, тема, и тонус. Изкуството свързва хората помежду си по такъв начин, че тя ни дава възможност да споделяме взаимно възприятия, емоции и преживявания.
Yafa е опит да се каже моята собствена история на народа на Палестина.
Имате ли други забележителни инструменти, жанрове и стилове в музиката си, различни от арабски и класически?
Основната цел е да се постигне максимален ефект, да се представи богатата мелодия. Това наистина зависи от работата и историята зад нея. Например, аз използвах арфа в „Ехо от Угарит“, за да имитирам звука на kinara, инструментът, използван в угаритския химн в древната цивилизация на Сирия.
Аз вярвам, че жанр и стил са две отделни понятия, както и че второстепенни характеристики като предметът трябва да прави разлика между тях. Музикалния жанр може да бъде определен от техники, а стиловете от контекста, темите, както и географският произход.
Към кого или какво се обръщате за вдъхновение?
Искрите на вдъхновението идват от най-неочаквани източници. Реалният свят винаги е огромен източник на вдъхновение. Има толкова много различия, че никога няма да ти стане скучно. Винаги можете да намерите нещо ново.
Сънищата са друг голям източник на вдъхновение за мен. Когато сънуваме, нашето подсъзнание е свободно да се скита наоколо и да се отдаде на собствените си творения. Мечтите са вдъхновение за изкуството в продължение на векове. Те са помогнали за създаване на цели движения в изкуство, като символика и експресионизъм. Моята „пиано мечта“, например, е един от преките резултати от такова вдъхновение. От друга страна, любовта ми към моята страна, която е с богата култура и наследство, е най-голямото вдъхновение за моя албум „Ехо от Угарит“.
Известен Ви прави не само вашата музика. Много хора казват добри неща за вашия характер. Музиката ли прави човека или човекът прави музиката?
Опитвам се да направя добро във всичко, което правя. Вярвам, че музиката е много мощна, особено ако тя влезе в сърцето… и, когато се случи, тя отива в душата, в търсене на красотата и истината в този свят. Моята музика е моят характер и аз съм моята музика! Няма съмнение за мен, че музиката те прави по-добър човек. Познавате ли или дали сте чували за „лош човек“ музикант или композитор? Аз лично не съм …
Вашият албум е сред най-продаваните в CD Baby, ITunes и Virgin. Каква е тайната на този успех? На кой бихте искали да благодарите?
Ами, бих искал да благодаря на Бог! Искрено благодаря на моите фенове и приятели на музиката. Аз ги каня всички във фен страницата ми във Facebook, където можем да поддържаме връзка и да следят предстоящи събития и новини. Аз съм много щастлив, че има такива прекрасни хора в моя живот … моето семейство, моите приятели и най-добрият ми приятел- пианото!
Полезни линкове:
Пълно интервю, както и биография на Малек Жандали (Full interview with Malek Jandali and Bio on English and Arabic):
- Full interview with Malek Jandali – By Ruslan Trad [EN]
- Arabic Bio – Malek Jandali
- English Bio – Malek Jandali
Разглеждах сайта за събитията на XX век, свързани с България. Много интересна инициатива на БНТ и в същото време е ангажираща.
Спокойно можем да наредим XX век сред едни от най-кървавите в човешката история. Събитията се случват от Балканите до Близкия изток и Западна Европа. Винаги е съществувала тънка черта, разделяща актовете, извършени от различни групи, в разделите „свобода“, „власт“ и „тероризъм“. Обикновено темата не се дискутира, тъй като е неудобна, а преценките са субективни. Едни казват, че атентатът в църквата „Св. Неделя“ е тероризъм, други смятат, че е акт на освобождение от тираничното правителство. За едни убийството на Ицхак Рабин е зловещ акт срещу различното мислене и желанието за мир, за други самото съществуване на Рабин е зло.
Къде минава тази черта? Кой я определя? Над тези въпроси тепърва ще се мисли. По-долу съм представил някои важни според мен събития, които дали по цели, начин на извършване или ефект, си приличат. Те са извършени на различни места и от различни хора, принадлежащи към организации, които днес наричаме с едно име, а в миналото са имали друго. Атентати, извършени от българи, евреи и араби. Може би е редно да се направи една дискусия именно за тази „черта“.
Атентатът в Марсилия, 1934 г.
Екзекуцията на югославския крал Александър І, осъществена в Марсилия от Владо Черноземски, без съмнение се нарежда сред най-големите атентати в световната история на ХХ в. Кралят отдавна е осъден на смърт от ВМРО заради насилствената сърбизация на българите в Македония, а в конкретното убийство се действа съвместно с крайно дясното хърватско освободително движение на усташите. На 9 октомври 1934 г. Александър І пристига на официално посещение във Франция. Десетки хиляди жители на Марсилия са изпълнили улиците. В колата на монарха е и френският външен министър Луи Барту. В 16.20 ч. Черноземски изскача от тълпата, промушва се между двама полицаи и стреля от упор в крал Александър и спътниците му. След това опитва да се самоубие, но е заловен. В осем вечерта обаче издъхва от раните си. Югославският крал умира след няколко минути, а министър Барту – няколко дни по-късно.
Ицхак Рабин
Мирът в Близкия изток често коства живота на тези, които се опитват да го постигнат. Генерал Ицхак Рабин знае как се воюва – той има решаваща роля за разгрома на арабите в Шестдневната война. Но по ирония на съдбата именно той, вече като министър-председател, получава Нобелова награда за мир заедно с Ясер Арафат – за споразумението, даващо автономия на палестинците. То обаче предизвиква гнева на ортодоксалните евреи в Израел. На 4 ноември 1995 г. Рабин присъства на митинг в подкрепа на автономията и мира. На път към автомобила си той е застигнат от студента Игал Амир, който стреля в гърба му с полуавтоматична берета. Тежко ранен, Рабин веднага е откаран в болница, но за жалост твърде късно.
Ануар Садат, 1981 г.
Арабите също дават жертви в опитите за постигане на мир в Близкия изток. През 1978 г. египетският президент Ануар Садат получава Нобелова награда за мир заедно с израелският премиер Менахем Бегин за кемпдейвидското споразумение – мирният договор между Израел и Египет, довел до изтеглянето на Израел от Голанските възвишения. Споразумението с евреите вбесява радикалните ислямисти и те организират срещу Садат един от най-зрелищните атентати. На 6 октомври 1981 г. той присъства на годишния военен парад на победата в Кайро.
Внезапно един от камионите, превозващ гаубица, спира и от откритата каросерия изскачат атентаторите от Египетски ислямски джихад, които откриват огън с автомати и гранати по централната трибуна. Президентът Садат е застрелян от полковник-лейтенант Халид ал Исламбули. По тялото му откриват рани от над 40 куршума – повечето от рикошети. Заедно с него загиват още 20 официални лица, включително дипломати.
Мюнхенското клане, 1972 г.
Мюнхенското клане е терористична акция по време на олимпийски игри в Мюнхен 1972 г. Тогава 11 членове от израелския олимпийски отбор са взети за заложници от палестинската паравоенна организация „Черният септември“ с искане за освобождаване на 250 палестински затворници в Израел.
Още при взимането на заложниците са убити израелският състезател по вдигане на тежести Йозеф Романо и треньорът му. Похитителите и отвлечените се изтеглят с автобус, а после се качват на хеликоптер, който да ги откара до самолет, пътуващ за Тунис.
Немската полиция открива огън по хеликоптера, завързва се престрелка. намерени са труповете на 11-те заложника и на 5 похитителя, а трима са арестувани, но впоследствие са освободени след като са разменени срещу отвлечен самолет на Луфтханза.
Впоследствие, Израел организира терористична група от офицери, работещи в неговите тайни служби, за намиране и убиване на останалите живи похитители. Те са убити, с изключение на Джамал ал Гашей.
Атентатът в „Св. Неделя”, 1925 г.
Най-страшният терористичен акт в българската история, атентатът в църквата „Св. Неделя“ – тогава „Св. Крал“ – през 1925 г., е връхна точка в кървавата саморазправа между комунистите и правителството на Александър Цанков. Целта е да бъде унищожен политическият и военният елит на страната, който ще присъства на опелото на убития като част от плана ген. Коста Георгиев. В тавана на църквата е заложен 25 кг. експлозив. Опелото е насрочено за 16 април и в 15.20 ч. взривът е задействан. Жертвите на този чудовищен акт са 213, а ранените са около 500.
Атентат в хотел „Цар Давид“, 1946 г.
Експлозията е била насочена срещу британската администрация в Палестина, чието седалище е в йерусалимския хотел „Цар Давид“. Това е най-големият по брой на жертвите акт от всички, предприети от крайната еврейска организация Иргун.
Облечените в униформи на персонала, членове на Иргун, залагат взривове в приземния етаж на основната сграда на хотела, където са част от помещенията, заемани от секретариата на британската администрация и британския военен щаб. Експлозията причинила рухването на южното крило на хотела, убивайки 91 души, а 46 били ранени, някои от жертвите са били извън хотела. Сред мъртвите са 41 араби, 17 евреи, 28 британци и петима души от различни националности.
Заглавието е вдъхновено от BG_Sybitiq_20
Използвани материали от vek.bnt.bg и photonik
