От Интидар
Ако e-mail-ът ви бъде вкаран в бан листа, то вие вероятно сте го си заслужили с тона от коментарите ви. За оплаквания - Стената на плача.
Фестивал за документално кино „Един свят“ започва утре(23.11.2009г.) с акция „ДОМИНО“
Подробности и програма на фимите можете да откриете на http://bgoneworld.org/
Ето, че дойде времето и на този фестивал. За мен е изключително приятно да кажа, че очакванията са големи, а филмите са добри.
Филмът „11-ят час”, продуциран от Леонардо Ди Каприо, с който се открива фестивала ЕДИН СВЯТ в 19 часа на 23 ноември, понеделник в Дом на киното, изследва как човечеството пагубно влияе на екосистемите на планетата, но в същото време показва какво може да се направи, за да я спасим.
50 водещи учени, мислители и лидери разискват във филма най-важните проблеми, пред които е изправена нашата планета и ние, хората. 11-ят час е последният момент, в който промяна все още е възможна. Ето защо – точно преди откриването на фестивала и прожекцията на филма ще има артистична-социална акция.

АКЦИЯ „Домино“ ще се проведе от 17.30 часа в понеделник 23.11 пред Дом на киното, преди прожекцията и е съвместна проява на Международен фестивал за документални филми, посветени на човешките права ЕДИН СВЯТ, Фабрика за идеи, Коалиция за Климата. Артистичната акция ще се опита да направи проблемът с промяната на климата виден за хората на улицата. Климатичните промени са въпрос, на който всеки един от нас е време да обърне внимание. И колкото са важни политиците за разбирането му, толкова са важни действията на всеки един човек.
Прожекциите на богатата филмова програма на фестивала ще се случат в Чешки център, Френски културен институт, Евро синема, Чайната на Бенковски, Червената къща и Артхостел. Докато се подготвя фестивалът „Цветята на Корана“, с удоволствие ще наблюдавам развитието на „Един свят“.
В програмата са включени прожекции за ученици в сутрешните часове, дискусии с образователна и обучителна цел, срещи с режисьори на филми, които за първи път ще бъдат показани в страната. Етно джаз концерт в Чешки център, One Giant Leap party в Чайната на Бенковски, изложба на Димитър Свиленов http://dimitar-svilenov.hit.bg/.
Може да се присъедините и в събитието във Facebook.
(По материали на „Един свят“)
Българинът е най-изобретателното същество на планетата! Не можах да не се засмея, когато Иван Бедров пусна линк с най-новата и невероятна търсачка „Krasyo“.
Не мога да не кажа, че авторът е гений. Много добре е измислено, още повече надписът, който седи в полето за търсене:
Ех този Красьо! Стигна се до там, че дори синовете на прокурори предупреждават бащите си да не вдигат телефона, за да не е Красьо.
В търсачката има три опции за търсене:
- Магистрати
- Политици
- Мутри
Ако не напишете нищо в полето, а натиснете направо Enter, ще ви се покажат статии, свързани с Красьо Черния. Е, не е ли гениално!? Браво на създателя, прав си е – в България само Красьо може да се намери. А ако не искате да го намерите, той ще го направи.
Видях тази картинка, качена от моя приятел В. Димов, и не се сдържах да ви я покажа:

Не е ли доста смислена и актуална?
Боли, когато усетиш, че си излъган, нали? Или поне повечето пъти, за да не бъда краен песимист. Българската порнография, опс!, политика, някак ни лъже. Нещо гнило има, ама смърди.

След участието в „Булевард България“ на 20 ноември, с Християн Даскалов си говорихме за ситуацията в България. Разбира се, за какво да говорим друго. Темата за сайта за 2 000 000 някак ни се забиваше в главите. Казах му: „-За жалост все някой трябва да бръкне в л*йната.“ За да се размирише, инак те ще си седят там, ще се виждат от всички, но никой няма да ги махне. Просто ще стъпим или по-лошо, ще лежим на тях, още години наред.
Именно защото случаят бе раздухан, има резултат. Най-малкото ще бъде преразгледана поръчката за подобен сайт. С Християн изчислихме, че за подобно начинание от типа на подобен сайт, ще са нужни най-много 5 000 лв. или малко повече, зависи от разходите.
Това е едно от топчетата на политическото дилдо, което ни вкарват от мн-о-о-о-о-го време. Ама сме си наивни. Гласуваме не, за да има по-хубаво бъдеще на страната, а за да не са „другите“ на власт. Много очаквания, много нещо. А неподготвените лица в кабинета продължават да се изказват комично.
Мистър Симеон Дянков е лидер по изказвания. Не стига, че си противоречи всяка седмица на думите, казани предния уийк, а и прави постоянно изцепки. Редно ли е да се изразиш по онзи начин за БАН, както го направи министърът? Мръсни неща в академията има, няма спор, но начинът на изказ е неприемлив за един политик.
Като че ли целият кабинет на ББ е изграден от хора, които постоянно правят изцепки. А недоволството на хората започна прекалено рано. Тъпърва проходило и правителството вече се спъва.
Искрено се надявам да не става дума отново за подобни изцепки и селски прояви. Вече е смешно, че всички медии се занимават с подобни работи, а големите черни петна все още седят в пространството. Докато новото правителство обвинява за всичко старото, кризата расте, проблемите стоят неразрешени, хаби се време, за да се говори за кюфтета и прочие глупости.
Дано правителството се усети, защото и народът може да го слага, когато му дотегне от едни и същи приказки. Действия трябват, стига плюене и многословни локуми!
П.С. Между другото-скоро очаквам да не може да се говори свободно срещу премиера и кабинета, както са я подкарали…
Anouar Majid, We Are All Moors: Ending Centuries of Crusades against Muslims and Other Minorities
The latest book by Anouar Majid, We Are All Moors: Ending Centuries of Crusades against Muslims and Other Minorities (University of Minnesota Press, 2009) provides a provocative thesis, suggesting that we examine the issue of Muslim minorities in contemporary Europe through the prism of history, specifically the treatment of the Moors (los Moros) in Spain. Here is a sample of his argument (from pp. 3-4).

Indeed, anyone watching the events unfolding in Europe and the United States in recent years cannot help but be struck by the confluence of the two overriding concerns of these two continental states: the mounting anxiety over coexisting with Muslims and the seemingly unstoppable waves of illegal and nonassimilable immigrants. All sorts of explanations have been offerd about these twin elements fueling the global crisis — bookshelves are filled with books about Islam, minorities, and questions of immigration — but no one seems to be reading the intense debate over immigration and minorities who resist assimilation as the continuation of a much older conflict, the one pitting Christendom against the world of Islam. We are often being asked to ponder “what is wrong with Islam” and “what is wrong with the West,” as if these two abstract, ideological entities suddenly bumped into each other in their travels and were jolted by the shock of discovery.
The West encountered an archaic Islam stuck int he primitivism of pre-modern cultures, whereas Muslims discovered a dizzying, fast-dissolving secular West that is guided by the fleeting fantasies of materialism. All of this is by now amply documented. Yet what I propose in this book is that a secular, liberal Western culture and Islam were never really parted, that they ahve been traveling together since (at least) 1492, despite all attempts to demarcate, first, zones of Christian purity and , later, national homogeneity. (full text here)
В България всички са комунисти. За някои казват, че са бивши, но бивши комунисти няма…
През последните дни не пиша много в блога си. Напълно зает съм с дейностите, които развивам напоследък и за мое съжаление оставил съм Интидар да пустее, макар да пускам публикации с новини. И все пак, проектите са много важни.

by Chris Piascik
Филмов фестивал
Първият проект е свързан с Форума за арабска култура, където с колегите сме запретнали ръкави за т.нар. нов творчески сезон в началото на 2010 г. През януари и фувруари (ако трябва да сме точни от 14 януари до 15 фувруари) сме партньори на компания „Позор“, чиито собственици правят второто издание на филмовия фестивал „Цветята на Корана“. Няма да издавам засега кои ще са заглавията на филмите, но ще спомена, че самият фестивал е за кино от Близкия изток и Северна Африка, най-вече. Ще представим продукции от Алжир, Мароко, Мавритания, Тунис, Иран, Турция, а се надявам да има и неща от Сирия и Египет.
Най-вече се залага на имена, които са утвърдени в своите страни и са участвали на фестивали. Като цяло обаче залага на некомерсиалното кино, което в първото издание на „Цветята на Корана“ спечели много голяма публика. Към тези филми може би ще се пуснат и късометражни филми, които не са представяни все още. Именно за един такъв филм, който мои приятели заснеха в Йордания, ще преговарям да пуснем в България, като замина скоро за Сирия. Надявам се всичко да е наред.
В рамките на фестивала всъщност ще организираме две интересни инициативи – дебат в „Червената къща“, свързан с арабския свят, а второто събитие ще е литературна вечер в Дом на киното с арабска поезия, която ще подберем специално, за да стане невероятна вечер. Най-вероятно ще направим изложба за арабските страни със снимки на българи, пътували в тази част на света. Местата за излагането са „Червената къща“ или Дом на киното. Предстои да уговоря това.
Otherwise different
Това е един прекрасен проект, както и много сериозен, на Европейския съюз (най-общо казано), като в България ръководител е г-н Веселин Минчев от Икономическия институт на БАН, а главен координатор изобщо е Ибрахим Османи, депутат от италианския парламент, с ливански произход. Целта на проекта е да се предизвика диалго между еврейската и мюсюлманската общност в България. В момента обхваща активисти от Италия, Германия и България.
Често казано, радвам се, че участвам и ме потърсиха изобщо, за да бъда в този проект. Освен, че е на високо ниво (организиране на кръгли маси, като една от тях е в София през януари), той предоставя и запознаване със състоянието на двете общности в Европа и в частност България. Именно с това съм зает последните дни, изготвяне на доклад за арабската общност тук, като много изводи излязоха на бял свят. Ще ви ги споделя съвсем скоро, тъй като все още изследвам проблема.
За мен е важно да защитя арабската общност, като част от общата мюсюлманска, защото рядко се говори по този проблем. А арабите почти нямат диалог с еврейската общност, заради политическите проблеми. Смятам, че е разбираемо, а моята позиция е ясна.
Проектът има блог, който се подържа от Виктор Фачев. Може да свалите презентация на проекта от тук: Otherwise Different – описание
Списание
Това е един от най-важните проекти за мен. Заедно с още няколко души подготвяме луксозно издание, които ще се разпространява в Персийския залив. За самата идея ме потърси Павел Колев, който беше до скоро главен редактор на „Мах“, но напусна, заради новото списание. Беше оплют, незнайно защо. Може би причината е , че не може да се разбере защо редактор на такова мъжко списание ще прекъсне това начинание, за да започне нещо ново, което дори няма да се разпространява в България.
Просто е. Човек трябва да се развива, а когато ти предложат нещо нетипично, а ти можеш да им дадеш опита си, ясно е какво трябва да направиш. Списанието, което готвим е нещо ново, като явление в района на Персийския залив. Ще се разпространява нглавно в Оман и Дубай, както и в Кувейт, и Бахрейн. Остава да видим как ще се развие проектът.
При всички положения – ще се радвам да бъдете гости на всички събития :)










Петиция за регулиране статута на нелегалните имигранти в България
(Благодаря на Мариян)
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДЕКЛАРАЦИЯ – ПОДПИСКА
за регулиране статута на нелегални имигранти в България
Ние, долуподписаните организации и физически лица, настояваме за приемане на законодателна промяна в Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), с която да се регулира статута на хората-чужденци, които от години живеят в правен вакуум в България, без документи и право на образование и работа. Макар понастоящем изключени от българското право и статистика, тези хора са сред нас и броят им все повече се увеличава. Косвен показател за тенденцията е броят на освободените от СДВНЧ-Бусманци лица, които не могат да бъдат върнати в страната им на произход. Липсата на каквато и да е законова възможност за уреждане статута на чужденци, останали без документи в страната ни, води до социално изключване на тези хора, което е пагубно за тях и вредно за българското общество.
Тези имигранти не са престъпници и повторните задържания в СДВНЧ-Бусманци или ежедневната подписка в районното полицейско управление не отговарят на реалните им нужди. Те се нуждаят от документи, които да им позволят да работят и да се развиват като пълноценни членове на приемащото общество.
Имайки предвид практиката на останалите държави от Европейския съюз, предлагаме законодателно допълнение в ЗЧРБ за даване разрешение за постоянно пребиваване на нелегалните имигранти в България, които пребивават в страната от поне три години и имат работодател, който е готов да сключи трудов договор, както и издаване на документи на останалите нелегални имигранти, които не могат да бъдат върнати в страната им на произход.
Може да пидпишете петицията ->тук<-
Picture by Oliver Clark
from → Bulgaria, Comments, From sites, Microblog