Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Tag Archives: 2009

Открий нещата сам,много по-вълнуващо е

Музика: Sfakianakis-Guftissa mera

Цитат:

Това, което откриваш сам,

е винаги по-вълнуващо от това,

което някой друг ти показва –

това е като разликата между истинската любов

и нагласената сватба.

Терънс Рафърти

Тази година си отива. Да си призная трябваше ми малко време, за да осъзная това и дори сега, ден преди тя да остане само календарна дата, все още не усещам, че 2009 свършва.

Убеден съм, че това се дължи на факта, че през 2009 г. се случиха много неща не само в личен план, но и в професионален. През март месец материален вид придоби идеята ми, която развивам над 3 години – Форум за арабска култура „Махмуд Даруиш“. Няма да крия, че това е едно от най-важните събития за мен. В парк хотел „Москва“ присъстваха почти всички важни за мен хора, станали свидетели на откриването.

Когато си човек, застанал на прага на две култури и светове, често се объркваш. Заминавайки за Сирия всеки път аз започвам да говоря за България. Изглежда това е нещо, което не мога и не искам да спра. Самоопределянето е трудно, когато не знаеш ти самият какъв искаш да си. Живеейки в България, аз говоря за Сирия. В Кара, готвим чушки с ориз и кайма, в София правим арабска кухня. Стремежът да се постига баланс е основен през животът на хора, като мен. Светогледът е съвсем различен. Виждаш борбата между две различни цивилизации под друг ъгъл и рядко биваш разбиран. Едно от нещата, които ме накараха да искам създаването на подобна организация е именно това- разбирането.

През тази година аз преминах през много дълъг път, който все още не е свършил. Но нали човек пътува по него цял живот? Израстването е труден процес, особено, когато си спъван. Затова започнах да си водя бележки. В тях записвам всичко, което мислите ми предложат. Смятам един ден тези бележки да станат основа на книга, в която да опиша чувството на човек, живеещ между два свята.

Сега, на прага на 2010 г. изводите за миналите действия идват един след друг. Трябва да се внимава с тях, тъй като често можеш да преувеличиш или подцениш нещо, което не е изглеждало така, както ти се иска. Седиш и внимателно обработваш спомените си, без да прибързваш. Съзнанието обича да си играе. Когато правим равносметки често се оставяме да направим грешката за обобщаване. Аз научих през тази година и от моите проекти, занимания и инициативи няколко неща.

  • Не всичко е бяло или черно. Има и сив цвят, който често се изпуска.
  • Политиката е нещо, което съществува около нас и културата обслужва интересите на обществото, не обратното. Искаме или не, политиката е тук и е трудно да кажеш в днешно време, че не се интересуваш от нея.
  • Стереотипите съществуват и е трудно да бъдат премахнати, дори с някои от тях е добре да се опитва да бъдат унищожавани.
  • Човек живее според разни правила, дали той си ги налага или обществото, това е различно за всеки.
  • Принципите на човек са нещо интимно и важно за всеки от нас. Ако те биват уважавани по-често, проблемите ще са по-малко.
  • Човек трябва да прави компромиси понякога, за да вървят нещата. Но никога компрос със самия себе си.

Работата ми досега ме е убедила във всяко едно от тези твърдения. Често седим в черното или бялото, а забравяме сивото, което съществува много по-често от черното и бялото. Стремежът ни да се обособяваме, капсулираме и да бъдем различни, често замъглява преценката ни. Има нещо вярно в това, че трябва да броиш до десет, пред да метнеш ръкавицата срещу някой. За тези 10 секунди могат да минат много неща през главата на човек. Помислете върху това.

Моите принципи неведнъж са били подлагани на изпитания. Чувал съм много хора, чието единствено занимание е да вгорчат живота на друг, да очернят това, в което вярва. Не им обръщайте внимание. Защото това наистина не е важно. Важни са вашите принципи, да умеете да ги защитавате и  да сте верни на себе си. Това ви пожелавам.

Top Ten Middle East Crises, 2009

10. Dubai, a financial hub of the Gulf, collapsed economically, and worries were raised that Dubai World could default on billions in loans. Only the likelihood that oil-rich sister emirate, Abu Dhabi, would likely bail Dubai out at least to some extent kept there from being a panic.

9. That Iraq is still far from stable was demonstrated by two major bombing campaigns by the Sunni Arab resistance, in mid-August and in late October. Both blasts damaged government ministries, killed experienced diplomats and managers, and showed the vulnerability of the new government to concerted attack.

8. Yemen fell apart, facing a Shiite Huthi rebellion in Saada, in which Saudi Arabia is now intervening, as well as tribal/ fundamentalist opposition and the reemergence of a vital al-Qaeda movement in Maarib. Conflict over water and other rural resources drives this descent into a failed state. This one spilled over on Detroit when al-Qaeda in Yemen responded to US and Yemeni army attacks on Maarib by targeting a Northwest Airliner on Christmas day.

7. Pakistan’s conflict in the rural, Pashtun Federally Administered Tribal Areas with militant Taliban spilled over into the more populous, urban, and religiously more open Punjab.

6. Afghan President Hamid Karzai stole the presidential election of August, 2009, destroying the credibility of his government. The Taliban insurgency in Afghanistan grew in strength, to the point of forming a shadow government.

5. A creeping coup by the Iranian Revolutionary Guards Corps in Iran led to the stealing of the June presidential election by Mahmoud Ahmadinejad. The resulting combination of the most rightwing government seen in Iran since the 1980s and popular resistance threw the country into turmoil.

4. Israel elected its most rightwing government in history, including Foreign Minister Avigdor Lieberman, widely considered a racialist nationalist and loose canon, which promptly obstructed President Obama’s renewed peace process

3. Mahmoud Abbas, moderate president of the Palestine Authority, announced his intention to resign because there was no progress on peace negotiations with Israel, which refuses to cease colonizing Palestinian land in the West Bank and Jerusalem.

2. Israel’s Gaza War failed and discredited it, leading to the issuance of Goldstone report to the UN on Israeli war crimes. The outcome is major roadblock in the face of further peace negotiations.

1. Meantime, Gazans live under Israeli blockade, lacking enough food, electricity and other services for a decent life, and there is no end in sight. A major recent Oxfam report [pdf] concludes that the world has failed Gaza and that a year later, Gaza’s deliberately-destroyed infrastructure and buildings are mostly still in rubble and innocent Gazans continue to suffer. An international aid convoy is being blocked from entering Gaza by Israel, and Egypt insists it must come in through El Areesh. The Muslim world seethes at the news of Palestinian suffering in Gaza every night as the West ignores its plight.

[Source]

Кратка хроника на изминалото десетилетие или какво се случи в Близкия изток за тези 10 години

През 2009 загинаха много журналисти. От 2000 г. до днес, тези смели хора са дали огромна цена, за да можем ние, техните читатели и зрители, да получим новини от мястото на събитието. Често тази всеотдайност коства техния личен живот. С кратката хроника на изминалото десетилетие се надявам да видим грешките си. Тук не са представени всички събития, би било немислимо. Тази публикация е посветена на всички загинали журналисти във военните конфликти.

2009 година си отива, а с нея и цяло десетилетие. Идва въпросът какво се е случило за тези 10 години. Подобно на статията на Иво Христов във в-к „Сега“, в която той описва изминалото десетилетие, аз ще кажа мнението си по отношение на Близкия изток.

В този район постоянно стават нови и нови събития, кое по-важно от предишното. Един от най-динамичните райони от политическа гледна точка, а трусовете в обществото не могат да бъдат представени просто с няколко изречения. Ще се съсредоточа върху събитията в Близкия изток въпреки, че процесите, случващи се извън този регион са също много важни. Може би ще съумея да ви представя кратка хроника:

2000

За мен тук сред най-важните събития е изтеглянето на израелските войски от Южен Ливан след 22 години окупация. На 25 май 2000 г. е постигнат политически успех, какъвто не е имало в този район от години.

Да не забравяме и посещението на папа Йоан Павел II в Израел, което е първото посещение на римокатолически водач от подобен тип. През ноември пък Ирак отказва да приеме инспекция на Севъта за сигурност на ООН. Една крачка назад за режима, макар никога да не биват намерени оръжия за масово унищожение, то отказите на Багдад да сътрудничи повлияваха много лошо на общественото мнение спрямо Ирак, определян, като враг на демокрацията и САЩ.

2001

В началото на тази година за президент на САЩ е избран Джордж Буш. По мнение на много анализатори-един от най-неуспешните предводители в американската политика. Еуфорията след съмнителния вот на тези избори, бързо преминава заради политиката на Буш не само във вътрешно отношение за САЩ, но и за външната политика, която довежда до невъобразими процеси в Близкия изток. Такъв пример и Первез Мушараф, новият президент на Пакистан (наследил поста от Рафик Тарар),  чиито действията се съгласуват напълно с тези на Вашингтон. Страната навлиза в криза. Поредицата от смяна на властта се допълва от идването на власт на Ариел Шарон в Израел, един от най-крайните министър-председатели на еврейската държава.

Най-важното събитие през тази година е, разбира се, ударът по Световния търговски център, след който загиват над 3 000 души. Атаката е измислена брилиантно от клетки на ислямски терористи, като самолети се блъскат в двете кули на центъра. Това е удар не само по гордостта на САЩ, а и сериозно предизвикателство към Вашингтон. Впоследствие именно този удар дава право на американската администрация да създаде т.нар. доктрина за борба с тероризма, действията на която трудно могат да бъдат описани, като логични или обосновани. На 12 ноември талибаните в Афганистан напускат столицата Кабул пред настъпващите войски на Алианса, решен да отмъсти за атаките на 11 септември. На 14 ноември талибанският режим е свален. Между всички тези събития, на 13 ноември президентът Джордж Буш подписва заповед, с която се разрешава на престъпници, обвинени в тероризъм да бъдат съдени от военен трибунал. За първи път от Втората световна война насам. С тази заповед много хора са вкарани в щатски затвори неоснователно.

2002

Началото на годината е изпъстрено с военни действия срещу талибаните, а американското лоби започва най-силната си акция в общественото мнение -за враг номер едно е обявен исляма и мюсюлманите. В същото време израелски войски обграждат църквата „Рождество Христово“ във Витлеем, където се укриват бунтовници срещу израелската власт. Обсадата продължава 38 дни. През май месец в САЩ е публикуван списък с държави, които са обявени в спонсорство на тероризма, сред които Судан, Сирия, Ирак, Иран, Либия, Куба, Северна Корея. Това позволява много голяма част от интеренет да бъде отрязан за граждани на тези държави, като част от ембаргото наложено им от САЩ.

На 16 октомври Джордж Буш подписва резолюция за война в Ирак. Следствие на атаките от 11 септември 2001 г. е нападнат Ирак, смятан от Буш за враг номер едно. Въпреки предупрежденията на ЦРУ, че тази страна никога не е била враг на САЩ и няма нито един убит американец от иракско оръжие, Буш решава, че ударът трябва да бъде направен в Багдад. Началото на многобройните жертви, надхвърлящи много над 3000 души, е поставено.

2003

Годината започва с масови протести срещу войната, която се очаква да настъпи в Ирак. Над 10 000 000 души в 600 града по света участват в антивоенни демонстрации, а доброволци от Лондон заминават за Багдад, за да осигурят жив щит с надеждата това да спре инвазията. Турция отказва да приеме американски войски на своя територия за нападение над Ирак, а те от своя страна се местят в Персийския залив.

На 19 март започват първите бомбардировки. На 9 април режимът на Саддам Хюсеин е свален, с което се слага началото на нов етап в историята на целия Близък изток. Бежанците от Ирак надхвърлят милион.

2004

Година, изпълнена с терористични атаки, увеличили се след инвазията в Ирак. Ислямистите примат това за на падение над всички мюсюлмани и винавните трябва да си платят. Освен самоубийствените атентати в Ирак и Истанбул, чиито жертви са ужасно много, бомби се взривяват и в Мадрид. Убити са над 200 души, а атаката до голяма степен повлиява на решението на Испания да се оттегли от алианса в Ирак.

В Израел няколко атентата окървавяват Тел Авив. Атаките са последвани от хеликоптерен удар по лидера на Хамас шейх Ахмад Ясин, който е убит. Движението обявява нов етап в борбата си срещу Израел. През април започва бунтът на шиитите в Ирак, чиито лидер Моктада Садр е лицето на новата съпротива срещу окупационните сили на американците в Ирак. Бунтът се разраства в много градове в Ирак.

И докато в Израел е освободен обвинения в измяна Мордехай Вануну, то в Ивицата Газа израелската армия убива лидерът на Хамас в Газа, Абдел Азиз ал-Рантиси, което още повече влошава положението в региона. През август два атентата в Беер Шеба убиват над 16 души. Отговорност поема именно Хамас, като отговор на убийството на ал-Рантиси.

На 11 ноември на 75 години умира най-големият лидер на палестинското освободително движение- Ясер Арафат. Причините за неговата смърт стават основа на много слухове, тъй като и до днес няма ясна експертиза за смъртта му. На погребението присъстват много от арабските лидери. Нов етап в движението.

2005

Едно от най-важните събития през тази година е убийството на ливанския премиер Рафик Харири. След взрив в Бейрут умират 15 души, след които и Харири. Това е ключов момент в отношенията между Ливан и Сирия, тъй като управляващите обвиняват Дамаск за атентата. През април Сирия изтегля последният си контингент от 14 000 души, с което се прекъсва господството на Дамаск в Ливан, 29 години.

Целият регион на Близкия изток се тресе от атентати и сблъсъци в Палестина. В Ирак жертвите нарастват много и стават няколко хиляди от началото на инвазията.

2006

В Израел властта поема Ехуд Олмерт, а в Газа изборите биват спечелени от движението Хамас в едни от най-демократичните избори в Близкия изток, сравнени единствено с тези в Швеция. Въпреки това напрежението нараства, тъй като Израел обвинява Хамас в тероризъм и отказва преговори. на 12 юли Израел напада Южен Ливан. Движението Хизбула обявява официално война на Тел Авив и се започва войната, която преобръща много представи сред обществото на Запад.

Именно тази война е и най-важното събитие в Близкия изток за тази година. Според израелски анализатори тя е напълно неуспешна за Израел, а Хизбула затвърждава  влиянието си в района.

Междувременно Иран успешно завършва тестове на бойни ракети, с което международната общност увеличава натиска си върху Техеран.

2007

Освен атентати в Ирак и увеличение на американските сили там, нищо не се променя в региона на Близкия изток. Поне според мен тази година с нищо не сменя статуквото.

Стигаме до 2009 г. Резултатите от изминалите години пряко рефлектират на ситуацията днес. В края на 2008 г. и началото на 2009 г. започва една от най-ужасните войни в Ивицата Газа. В резултат на израелската инвазия загиват над 1400 души, над 5000 са ранени, повечето деца и жени, 4000 домове са разрушени. До днес не е постигната справедливост за всички тези жертви. Все още текат дискусии дали е имало военни престъпления на Израел в Газа, а аргументите са повече от ясни. Когато бе използван фосфор всички медии по света заснеха това.

Иран също бе разтресен. Студентските бунтове в Техеран разразили се след изборът на Ахмадинеджад за президент на страната, доведоха до кървави сблъсъци, на които свидетел стана целият свят. Но това, което не разбраха мнозина е, че всичко стана в рамките на една и съща система. Опозицията в Иран не предложи нищо различно, защото самата тя е част от политическата реалност в Иран. Бе убито невинно момиче, Неда Султан, станала символ на новото Зелено движение.

През 2009 г. Европа бе ужасена от бруталното убийство на Маруа Ел-Шербини. Египтянката бе наръгана няколко пъти от ксенофоб насред централния съд в Дрезден, Германия, а липсата на реакция от страна на полицаите потресе обществото. Смъртта на Маруа стана символ на мюсюлманите в Европа.

Какво ще се случи през 2010 г. може само да се гадае. Ако има нещо, което знаем от изминалите години е, че нищо не е сигурно в този регион. През 2009 г. Турция постигна забележителни успехи в региона, а в Дамаск едва ли някой е предполагал, че границата между двете държави ще бъде вдигната. Това е поредното доказателство за динамиката на Близкия изток. Съюци биват разбивани, нови страни се намесват. Арабо-израелският конфликт се намира в една критична точка, която може да изригне всеки момент. Единствето политиците могат да предотвратят нови сблъсъци. Трябва да се обърне внимание на новите играчи, коите са намесват в политиката на Близкия изток, наред със старите.

%d блогъра харесват това: