Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Tag Archives: Сирия

Срещи в Ню Йорк между Турция,Сирия,Ливан и Йордания

В рамките на продължаващите усилия да се създаде съвет за сътрудничество, който да обединява Сирия, Турция, Йордания и Ливан, външните министри на четирите страни проведоха среща, на която са се взели няколко решения, пише Day Press.

Тристранна среща между сирийския външен министър Уалид Ал-Муалем, турският външен министър Ахмет Давутоглу и испанския им колега Мигел Анхел Моратинос се проведе в неделя в Ню Йорк.

По време на срещата тримата министри са обсъждали координацията между трите страни по отношение на предполагаемата срещу на върха на Средиземноморския съюз, за установяване на стабилна основа за насърчаване на политически диалог, културен обмен, търговски обмен и свобода на движение за граждани на трите държави.

На срещите в Ню Йорк бяха постигнати споразумение за свободна търговия между Турция и Ливан. Очакват се нови срещи в Сирия, където ще бъдат обсъдени теми от сферата на енергетиката, транспорта, добива на петрол. Всички тези срещи на министерско ниво ще бъдат проведени през октомври и ноември тази година.

Advertisements

Махарде-градът на патриарх Игнатий IV

Най-много обичам, когато имам гост-автори в Интидар! Това ме прави щастлив и ми показва, че блогът се чете. Получих статия от един прелюбопитен човек. Той не само е със сирийски произход, искащ да покаже къде живее фамилията му в Сирия, но е и колега блогър. И то много четен и коментиран:) Няма да кажа нищо повече за него, просто прочете това, което има да ни разкаже за неговото място-Махардe.

Повечето хора, които се интересуват от Близкия изток и по-специално от Сирия, вероятно са чували за стария арамейски град  ( и част от пътя на коприната) Палмира. Чували са и за най-големия замък, построен от рицарите-хоспиталиери – Крак дьо Шавелие. Дамаск е вероятно най-старата столица в света, а съвсем близо до нея са градовете Маалула и Сейдная – две от малкото места, където все още се говори езикът на Иисус Христос – арамейски.  Амфитеатърът в Босра пък е един от най-големите, изящни и добре запазени в света.

Но има едно място, което е по-специално за мен и което вероятно никой не е чувал – Махарде. Бащиното родно място. Град Махарде наистина се различава от всичко останало наоколо. Това е малък град (20 000 ж.), разположен на 50 км от Хама, на река Оронто.  С горещ климат. Съставен е изцяло от християнско (православно) население. Всъщност именно религията и жените са нещото, с което Махарде се откроява.  Два символа подкрепят горното твърдение – патриархът на Антиохия, отец Хазим, и олимпийската шампионка Гада Шуаа. И с двамата съм свързан, макар и косвено.

Отец Хазим, или както е известен патриарх Игнатий IV*, е третият по важност човек в Православието. В миналото патриархът на Антиохия имал огромна власт и значение. Религията е доста важна сред жителите на града, което е разбираемо, предвид разположението му и културните  разбирания на жителите. Всяка неделя махарданци ходят на църква. Отец Хазим е далечен мой роднина, а двамата с дядо ми Д. (на който съм и кръстен) са били първи приятели. Дядо ми е бил голям калпазанин, де.  Хващал приятеля си Хазим (който е бил поп по онова време) и го налагал, докато последният не изпсува Бог, а това е било голямо наказание за младши поп, предполагам. Ето откъде тръгнали атеистичните нишки в мен (шегувам се). В чест на отец Хазим в града се строи църква, която по мое мнение ще се превърне в истинско архитектурно бижу.

За разлика от останалия ориенталски свят, в Махарде жената заема централно място в семейството. Бил съм

Църквата,посветена на отец Хазим,която трябва скоро да бъде завършена.

на три континента, но честно казано на много малко места съм виждал толкова красиви жени. Махарданки имат изключителен дух, държат и крепят семейната идилия, общо взето са жени със силен характер. Не случайно първият и единствен олимпийски шампион на Сирия е жена от Махарде – Гада Шуаа. Шампионка от Сидни и то в една от най-тежките и комплексни дисциплини – седмобоя. Гада Шуаа, освен че е гордостта на градчето, е и моя съседка, родния й дом се намира на 5 крачки от бащината къща. Дори като съвсем малък сме играли и търчали на двора с голямата кака Гада. Друга съседка пък е Фаузии Даюб – сребърна медалистка по тенис на маса. Една от брадовчедките ми, Рима Д., постепенно се превръща в една от звездите на местния баскетбол. Много голяма част от момичетата в Махарде съвсем спокойно могат да спечелят конкурси за красота.
Град Махарде има и българска връзка. Компанията „Агрокомплект” изгражда язовира „Махарде”, който се намира в покрайнините на града. Българите, работили по този проект, са останали с добро впечатление от гостоприемните махарданци. Чувал съм от разкази, че са пирували до късни зори, пиейки вино и арак. До язовира е и ТЕЦ-а, в който работят китайски граждани, настанени в специални общежития до електроцентралата. Вечерно време може да срещнете много от тях в центъра на града, който е доста оживен след залез слънце. Махарданци ги приемат с любопитство  и често ги черпят със сладолед ( по махарданска рецепта, друга гордост на града) и студени пуншове.

В Махарде красивите къщи не са рядкост.

Другото нещо, което ще ви направи впечатление в Махарде, са моторите. Всеки жител има поне по един мотор. Нощно време младежите яхват моторите и карат по улиците на града, които по това време са препълнени и се превръщат в истинско гъмжило от машини и хора. Мадамите се разхождат по улиците, а покрай тях профучават момчета с мотори. Може да видите цели семейства да бродят и да коментират последните новини от града.
През деня махарданци работят, а те са прочути в цялата област като добри механици, архитекти, лекари, занаятчии, строители, инженери. Голяма част от младите  си пробват късмета и в чужбина, заминават да работят като специалисти в Катар, Бахрейн, Нигерия, ОАЕ, С.Арабия. Но винаги след това се връщат на свещеното им родно място, след като са събрали достатъчно пари да изградят собствен дом. А да изградят благополучно семейство, това е идеала на всеки махарданец. Някои си съсипват дори здравето от работа, само и само за да осигури бъдещето на своето семейство. Между другото, в града не е имало случай на развод.

Е, тук разказа приключва. Махарде е място, което страшно много ми наподобява галското село на Астерикс и Обеликс, което римляните така и не успели да го покорят. Напомня ми и за Анкх-Морпорк от книгите на Пратчет, защото махарданци си имат и своите чудатости и недостатъци, които обаче на мен са по-скоро забавни и смешни. Тези чудатости се проявяват понякога и при баща ми, и при мен. Не знам дали е за добро или зло. Винаги съм завиждал на спокойния, и хармоничен живот, който водят махарданци. Едно важно място за мен. Може би прекалено малко, скучно и прашно за да ме задържи там, но определено е част от мен.

* Повече за патриарх Игнатий и Антиохийската патриаршия-тук.

Благодаря ти за споделеното, приятелю! Сигурен съм, че един ден ще се видим там, а се надявам, че и на читателите им беше интересно!

С дъх на жасмин и кафе

„Пак ще идвам – както всяка нощ,
ще се промъквам през прозореца в съня ти

и ще ти оставям стрък жасмин…“

(Махмуд Даруиш)

В това топло време няма как да не се подсещам за Сирия. Все още ме държи от последното пътуване, което се случи скоро и ако всичко е наред ще пътувам след няколко месеца.

Някои неща не могат да се опишат и уличките в стария град на Дамаск е едно от тях. За мен това е от местата, които ме успокояват, съхранили много от своето минало. Няма да ви занимавам с моите размисли, а ще направя друго. Няколко снимки с  дъх на жасмин и кафе от Халеб и Дамаск.

Баб Шарки,Дамаск

Цветен букет по улицата,Дамаск

Колело пред дома,Дамаск

Разходка по старите улици,Дамаск

Чашки с кафе

На чаша кафе в Националния музей,Дамаск

Майстори на хляб в стария Дамаск

Майстор на сладки в стария Халеб

Тамплиерският град Сафита

Поглед от манастира в Сейдная

Улицата в Халеб рано сутрин

%d bloggers like this: