Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Tag Archives: права на човека

Гладна стачка в Норвегия срещу лоши условия за бежанци

24-годишен палестински младеж, бежанец в Норвегия, ще обяви гладна стачка в понеделник, 21 юни 2010, за да привлече вниманието на отговорните служители по правото на убежище и на местните медии към трудните битови условия, в които са поставени бежанците в лагера близо до град Бодьо в Северна Норвегия. Този концентрационен център за бежанци, които очакват да получат право на пребиваване, е бивш лагер на армията. Според бежанците в него липсват нормални условия за живот, кухненското оборудване е остаряло, повредено и негодно, както се вижда на снимките, придружаващи публикацията.

От друга страна стачката ще бъде протестно послание срещу това, че имиграционните власти отхвърлят молбите за убежище за палестинските младежи.

В самото си начало стачката ще бъде съпроводена от театрален диалог, който изяснява ситуацията, от изпращане на писмо и изразяване на протест, паралелно с отказ от поемане на храна.

Заслужава да се отбележи, че вече повече от година норвежката Имиграционна служба спря да предоставя право на убежище на палестинци от Западния бряг и Ивицата Газа, освен в изключително редки случаи.

От друга страна още преди няколко месеца делегация на палестинското землячество в Норвегия се срещна с депутат в Норвежкия парламент от Партията „Социалистическа левица”, член на Правната комисия, и разговаря с него по въпроса за бежанците от вътрешността на окупирана Палестина, както и специално от бежанските лагери в Ливан. Тези дни делегация от палестинското землячество в Норвегия отново се срещна с четирима депутати в парламента – от управляващите Работническа партия и „Социалистическа левица”. На срещата бе поставен въпросът за палестинските бежанци в Норвегия и ръководството на землячеството подчерта, че отхвърля емиграцията на палестинските младежи, но настоява да бъде намерено справедливо решение за проблемите на вече намиращите се тук бежанци.

Конференция,торинско слънце и млечен шоколад

Е, върнах се от Торино жив и здрав. За мен този град беше като италиански млечен шоколад-знаех за него, че е хубав и красив, но никога не бях го вкусвал. Именно това бе отношението ми към града, в който завърши текущия етап на проекта Otherwise different, за чиято конференция в София съм писал преди.

Опитването на този непознат вкус започна в Милано и завърши на летището в Бургамо. Защо сравнявам шоколада с това пътуване? Вкусът към това лакомство е много личен. Едни обичат бял шоколад, други черен. Аз обичам хубавия шоколад, с ненатрапчив вкус, поне 30% какао и истинско мляко. По-скъп е, но си струва всяка стотинка. Сега може би разбирате защо сравнявам престоя ми в Торино с този десерт.

Както съм ви казвал преди, проектът Otherwise different е инициатива на Европейската комисия, съвместно между организации в България, Италия и Германия. Аз участвах като представител на арабската общност и председател на Форум за арабска култура „Махмуд Даруиш“. В процеса на работа пред тези дни научих някои факти, които не знаех- най-вече за общностите в Италия и по-специално в Торино и региона Пиемонт. Реших в тази публикация да пиша за тях, а не просто за това, което съм видял в Торино, тъй като смятам, че е важно да се знае за случващото се в този проект.

Read more of this post

Хайде да спрем да си затваряме очите

Грозните истории, свързани с т.нар. „дом за временно настаняване“ в Бусманци, продължават. И не само, че скандалите следват един след друг, а сега наред е историята за нелепото затваряне зад решетките на Бусманци на арменката Аревик Шмавонян. И така, от Ереван през Монтана, до „Бусманци“, както пише Бу в своя блог:

След затварянето в дома Аревик разбира, че чака дете. В момента е бременна в трети месец и кара тежка бременност, не може да се храни и припада на няколко пъти; след като я откарат в болница и я пооправят, я връщат обратно, защото няма здравни осигуровки. Вместо да прекарва едни от предполагаемо най-щастливите мигове в живота си заедно с бащата на нероденото си дете, тя е отделена от него против желанията им, чувства се зле психически и физически, което със сигурност не е добре не само за нея, но и за бъдещия човек в утробата й. Всичко това – заради нечия бюрократична недомислица, която повелява Аревик да стои затворена, прескачайки закноустановените мерки в подобни случаи.

Това е една наистина отвратителна история, доказваща, че ако сте чужденец (няма значение от коя страна; бяхме свикнали да затварят хора от арабския свят, но сега вече и от Армения нямат гаранции) могат да ви откажат продължение на визата и да се озовете на топло в „Бусманци“. Оттам съвсем бързо ви се лепва някакъв етикет, с който оправдават направеното.

Първата статия, която прочетох за случая на Аревик бе на Светла Енчева, която призоваваше да се пращат писма до полицията  по случая. В друг блог, този на Мишел, се пита – какво ще е, ако Аревик бе планина или куче, добър въпрос, отговарящ на действителността. Публикации се появиха и в други части на блог-пространството- Molif, Жюстин Томс и др. Групата във Facebook пък от 20 нарастна на над 1000 души. Очевидно е – обществото е против подобни арести.

Read more of this post

%d bloggers like this: