Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Tag Archives: мнение

А пък тук всичко си е наред

Photo:E-vestnik

Чужденецо, нека ти кажа защо е хубаво за теб да живееш тук. Испанците, видите ли, протестирали. Чак столицата Мадрид била блокирана, защото спрели транспорта. В България транспортът закъснява, защото си закъснява, не защото някой го е спрял. Пък в Брюксел над 100 000 души излезли на улицата, за да протестират. Не само това, но даже щели да продължат протестите, защото били несъгласни с антикризисните мерки. Хора без работа!

Не само Запада е полудял. В Румъния министър и негови подчинени подадоха оставки, защото натискът на протестиращите полицаи бил голям и това създавало напрежение в страната. Ха! Мършави румънци, не разбират нищо, нека се поучат от нас.

Гърците също протестират. За пореден път, може би и те не знаят точно защо протестират, или поне така медиите ни го представят. Че, видиш ли, те си протестирали така, за спорта, както се казва по модерно му. Че нямало вече нужда да излизат по улиците, а да се примирят със ставащото. Богатите си оставали богати, че даже ставали още по-богати, а бедните студенти, превозвачи, учители и лекари нищо не можели да направят.

Трябва да се учат от България. Тук всичко е наред. Имаме невероятна здравна каса, чиято клинична пътека, според едно детенце, свършвала чак в Марс. Затова тук болни няма- всички са осигурени. Затова има идея да се влиза с номерче в болница. Трябва да се мре по ред, не може своеволия да има!

Имаме прекрасна образователна система. САЩ може да ни завижда, нищо, че са изпреварили с 30 години цяла Европа по качество на образованието през 1900-те години. Ние сега ще ги минем, сигурен съм. Толкова е добра системата ни, че най-добре да се разпусне. Студентите няма да получават стипендии. За какво са им? Българските студенти са най-стабилните в Европа и не им трябват някакви пари на университет, за да се оправят. Затова и топла вода не им трябва. Защото издържат на студената, нали от години ги поливат с такава.

Тук, освен всичко, не се протестира. Чужденецо, тук заплатата не се е мърдала от 20 години. Защо ли? Хората работят за 240 лв. и това не се променя с годините. Няма значение стажа или нещо такова, тук 240 са 240. По един лев на депутат. Защото българските политици са най-справедливите и отделят от собствения си джоб, за да дадат на българина, на човека, който го е избрал. Това струва 1 (един) лев. А с него можеш да си купиш хляб или няколко цигари. Чудиш ли се защо е така? Тук никой не се интересува от парите. Хората живеят живота си. На кому са нужни повече пари? Затова и никой не протестира. Нека увеличават парното, топлата вода, тока, хляба, акцизът на ракията, чушките за туршия и каквото още искат.

Това няма значение, защото тук, в България, никой не протестира. Освен онези студенти, дето ги би полицията. Помниш ли ги, чужденецо, или дори не си чул за тях?

Следващия път, когато те излязат на улицата, аз отново ще бъда там. А ти гледай отстрани и разкажи за България, защото никой друг не го прави.

Подслушването и невъзможното му спиране

“I know but one freedom and that is the freedom of the mind.”

Antoine de Saint-Exupery

Следенето в Интернет, телефоните и кореспонденцията е главна тема не от днес. Прочитайки материали, свързани с темата, си дадох сметка, че въпросът със следенето и подслушването едва ли ще бъде решен както ни се иска.

Вземете например последния брой на L`Europeo, посветен на шпионските игри, подслушването и т.н. Ако не сте го направили, ще ви кажа какво чувство ще имате след това-лека безнадежност и много интерес. Ще ви цитирам един пасаж, прочетен от мен в броя:

Трябва да се примириш с факта, че си управляван. А да бъдеш управляван това е да бъдеш държан под око, инспектиран, шпиониран, дирижиран, законодателстван, паркиран, контролиран, оценяван, цензуриран, командван от същества, които не притежават нито званието, нито знанието да вършат това.

Пиер-Жозеф Прудон

Ужасни думи. Верни, но ужасни. Потресаващи, особено ако започнеш да мислиш. А никой не иска от теб да правиш това. Промъкване по тънката линия на „правим това за ваше добро“, докато не осъзнаеш, че това по-добро няма да се случи, но в крайна сметка кой си ти, че да променяш правилата. Правенето на нещо, за доброто на обществото много пъти е използване за постигане на цели. Корпорации, държавна власт, лични интереси на властимащи, фирми за производство на камери, „бръмбъри“, чипове и още, и още. Това са малка част от елементите в днешното общество, които няма да позволят на същото това общество да помисли дори да променя играта.

На 14 януари се готви протест срещу следенето. Една благородна инициатива, примесена с много романтизъм. Но ще изпълни ли целите се този протест или ще бъде отново я прекършен, я забравен? Реализмът трябва ни каже, че няма държава на този свят, която ще спре следенето, защото обществото иска това.

За службите няма значение дали сте недоволни от шума в слушалката си или това, че писмата ви отиват кой знае къде. Важна е сигурността. Тази дума е ключова, когато става дума за властта. Всичко това се прави в името на обществото, докато гласът на хората се размива още преди да е излязъл на улицата. Няма държава, служба, властник, който да позволи да спре тази практика. Всеки закон се измисля така, че да има възможност за неговото нарушаване. Това е реалност, която съществува. На тази истина учат всички прависти. Ужасно, нали?

На 14 януари ще излезем на улицата, за да защитим правата си. Същите тези права, измислени от хората, наложили следене и безконтролен шпионаж на обществото.

И 100 куршума са им малко

Седя си сега вкъщи и обмислям проблемите на света.Нещеш ли в главата ми дойде един въпрос, който ме мъчи от няколко дни. Бях се качил в трамвая, когато на следващата спирка се качи един човек с огромна количка. Помогнах му да я качи  и смятах, чедотук ще бъде нашето „запознанство“ . Но не.

Започна да говори за комунизма и колко му е взел.За това как е работил в не знам какъв завод и сега купува оръжие. Притеснено погледнах към чантата и той ми показа патрони. Помислих си „Леле нищо не ме изненадва!“ Та въпросния човек изведнъж погледна напред в трамвая, където седеше арабско семейство -жена, мъж и момиченце. Не правеха нищо, освен да пътуват с трамвая… Когато ги видя , с  най-голямата си жестокост ми каза: „На тия и 100 куршума са им малко!“ . Аз си замълчах. Какво да кажа-свикнал съм да чувам подобни неща.
Стана ми малко гадно, да си призная. Знам, че в София идват най-големите отрепки от арабските страни и не се гордея с това. Но това семейство беше толкова…обикновенно! Като всяко едно българско семейство – ходи на работа, седят един до друг, помагат си.. Чудех се на този човек от къде има тази злоба. Той продължи:“ Те ни взеха всичко..ей за тях работим ние!“ . При което ми стана смешно. Попитахсе „Горкия , дали знаеш какво говориш?“. За пореден път се убедих , че повечето хора не правят разлика между видовете мюсюлмани, а още по-малко знаят състоянието на държавата си.
За този човек, мразещ всички плюс себе си, защото не бе успял в живота – нещата бяха ясни. Турците са такива, българите онакива. И точка.  Дали знае истинската причина да е зле? Дали вижда собственото си несретничество? Едва ли. Той казва това, което е чул от някой. Най-лошото е, че не се интересува…

Е, дойде моята спирка и трябваше да слизам .Казах на човека „Лек ден“, а той ми отвърна „Мерси за помощта!“. Тогава се обърнах към него и му казах: „А, и между другото аз съм от онези, на които 100 куршума са им малко.“ и слязох от трамвая. Ядосан.

Публикувано от мен в Blog.Bg на 25.09

%d bloggers like this: