Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Tag Archives: кюрди

„Сивите вълци“ мътят водата

„Можем ли да се отървем от това чудовище?“,

пита колумнистът на „Заман“, Орхан Ченгиз

Три бели полумесеца на червен фон. Този знак виждах по целия път от Аксарай чак до границата на Сирия. Бе изрисуван на трафопостове, сгради, коли. В него няма нищо религиозно, дори напротив. Този знак е символ на крайно десните националисти на турската партия ПНД. В контекстът на засилващите се турско-арабски отношения, присъствието на трите полумесеца на турските националисти е обезпокоително. ПНД (Партия на националното движение,на турски Milliyetçi Hareket Partisi) е националистическа партия с далеч повече възможности от която и да е подобна партия на Балканите, Средна Азия или Близкия изток. Когато науми нещо, тя пуска в действие своите оръжия. Най-често това са „Сивите вълци“.

Те отново показват дейност и това е тревожно. Преди дни, когато бях в Сирия, два турски града пламнаха заради безредици. Инегьол и Дьортьол са малки градове, но с разнообразно население. Те се намират на двата края на Турция- Инегьол в провинция Бурса, а Дьортьол в Хатай, но случващото има прилики. Размириците в град Дьортьол започват след убийството на четирима полицаи от активисти на Кюрдската работническа партия. Това бе искрата, която разбуни духовете в града и бе повод активистите на ПНД да започнат палежи, да издигат лозунги за линч на кюрдски жители, както и да се сбият с полицията. Размирице пък в Инегьол са следствие на спречкване между кюрд и турци. И в двата случая беше ясно, че положението ще излезе извън контрол. Бе ясно също така, че тези размирици са подготвяни предварително.

Както през 1915 при избиването на арменци, така и през 1934, когато са избивани евреи, анти-гръцките погроми от 1955, избиването на алиани през 1978 и клането в Сивас от 1993, винаги е съществувал ясен план за действие и обикновено започва така, както в тези два града. А напрежение има и то осезаемо, особено след няколкото атаки на PKK. Реакцията доведе до над 20 ранени полицая и опожарени коли от активисти на ПНД. Виждаме неподчинение и липса на респект към властта от турци, което не е честа гледка.

Кметът на Инегьол е член на управляващата Партия на справедливостта и развитието, а този на Дьортьол на опозиционната ПНД, което не е чудно, тъй като вторият град се намира в провинция Хатай, където населението е смесено, близо е до арабска страна и националистите са по-силни. Общото между градовете е, че и двата са с преобладаващо кюрдско население – повечето месари, хлебари. По време на размириците именно кюрдски магазини са били опожарени.

Това трябва да се разглежда под лупа от управляващите, защото са признак за напрежение, което се усеща вече силно. В Югоизточна Турция тепърва се очаква отмъщение заради размириците. Един локален конфликт спокойно може да  прехвърли границите, а „Сивите вълци“ са известни с омразата си към всички съседи на Турция. Сега въпрос, който мнозина турци си задават е, дали Реджеп Ердоган и опозиционера Девлет Бахчали ще снижат тона на лозунгите си или напрежението ще продължи да расте?

Прочетете:

Американците си отиват, бомбите остават

Ирак поема по нов път. Дали? Американските войници се оттеглят от улиците и градовете на Ирак. Президентът Обама започна да изпълнява обещанията си. И въпреки това Ирак тепърва ще навлезе в криза, според мен.


Още на следващия ден, когато иракските сили взеха под свой контрол управлението на сигурността, в Киркук бомба уби 40 души. Това определено не е „тръгване по нов път“.

Барак Обама заяви, че:

„Виждаме, че насилието в Ирак ще  продължи. Виждаме го в атентата днес в Киркук.“

И още:

„Бъдещето на Ирак е в ръцете на иракския народ и иракските лидери трябва да вземат  решителни мерки за решаването на някои политически въпроси.“

Кореспондентът на Ал Джазира Хода-Абдел Хамид съобщава, че напрежението се усеща навсякъде. Американските войници оставят зад себе си едно напълно неспособна да се справи с вътрешните си проблеми държава. Народът на Ирак вижда враг във всеки – съсед, приятел, роднина. Защото не се знае дали може да се има доверие на иракските сили.

Наистина американските сили бяха окупаторски. Те разрушиха Ирак, когато навлязоха под глупав предтекст. Сега си тръгват. Но иракчаните не са готови да защитават мира в държавата. Ирак е изправен пред много проблеми: кюрдите на север, отношенията с другите арабски страни, иранското влияние върху иракските шиити, напрежението между всяка една от групите. Заминаването на американските сили идва в момент, когато всички тези фактори не биха могли да бъдат овладяни подобаващо от иракските сили.

%d bloggers like this: