Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Tag Archives: кино

Филми за Палестина в Дом на киното на 11 май(update)

Място – Дом на киното
Час -18:00
Ден- 11 май, вторник

Два филма за палестинците и Палестина ще бъдат представени на българската публика от Посолството на Държавата Палестина в София.

„Палестинците – право на живот”,Студия за документални филми – Москва, 1978, 20 мин.

С богат архивен материал филмът ни връща към корените на съвременния палестински проблем от края на ХІХ – началото на ХХ в., показва малко известни на широката публика факти за гостоприемство, с което арабското население посреща първите еврейски имигранти в Палестина, проследява хронологията на възникналия конфликт, засяга неговото отражение не само върху международните отношения, а и върху съдбата на обикновените хора.

Филмът е превод от руски, дублиран на български език.

„Дом Господен”, Палестина, 2004, реж. Яхия Баракат, 42 мин.

Филмът представя живите разкази на хора, преживели блокадата на църквата „Рождество Христово” във Витлеем от страна на израелската окупационна армия през 2002 г. – факт, малко известен на света, но показателен за лицето на окупацията изобщо. Неговите герои – монаси от манастира на Францисканския орден и източноправославната църква и обикновени хора представят пестеливо и непринудено своето ежедневие по време на 38-те дни блокада, без храна и вода, край труповете на загинали приятели и грижи за ранените, под обстрел и постоянна заплаха от щурм на Божия храм – една от светините на целия християнски свят.

Филмът е превод от арабски, дублиран на български език.

Поканени са всички приятели на Палестина и хората, които искат да гледат по-различна гледна точка в два филма, които имат своята сила. „Дом Господен,Палестина“ е задължителен филм за тези от вас, които ценят подобен тип документални филми.

(Update)На живо:Велинград, премиера на филма „Следи в пясъка“ на Стилиян Иванов

Update 13 март, 23:40: Както писах по-рано през деня (това можете да прочетете в долните редове), аз съм в хотел „Абир“, където заедно със сирийска делегация от посолството на Сирия гледахме премиерата на филма „Следи в пясъка“. След самия филм последва официална вечеря, а утре очакваме към 10:30 сутринта да има среща с целия екип на филма, за въпроси и т.н. питания.

Мога да кажа, че вечерта мина прекрасно, а вечерята беше великолепна. Домакинът Мохамед Нажар се бе погрижил всички гости да се почустват удобно, а шведската маса бе богата. Не липсваха и танци, включително една туристическа група от Гърция се изяви на фона на добра гръцка музика, и това повдигна повече настроението.

По-рано през деня: В хотел „Абир“ сме, в центъра на град Велинград, където очакваме премиерата на документалния филм на Стилиян Иванов, „Пътят на човешката цивилизация- следи в пясъка“.

Филмът разказва за Месопотамия и Леванта – Изтокът и Западът на Плодородния полумесец. Чрез задочния диалог между съвременен учен и древен калиграф, представяме клинописът от преди 5000 г. на царство Мари и Ибла; първата в света азбука от Угарит; храмовете на Ищар и Бел от Тел Халаф, Ендара и Палмира; живият език на Христос – арамейският, на който все още говорят в Маалюля; джамиите и пазарът на Дамаск.

От филма ще научим повече подробности за представата на древните жители за света, астрологията, секса, боговете… За първообраза на Дева Мария и Богът на Стария завет… За храната в наши дни, която са проготвяли още в III хил.пр.Хр.

В 19:00 започва прожекцията на този филм, който чакам с интерес. Тук съм заедно със сирийската делегация от посолството на страната в България, аз от своя страна съм представител на Форум за арабса култура. Има още официални гости, видях и бившия заместник-министър на външните работи, Радион Попов. Надявам се, че ще мога да взема интервю от автора на филма, Стилиян Иванов.

Очаквайте подробности след прожекцията!

След дебатът в „Червената къща“ на 26 февруари

Статия, на Muslim Cinema, блог посветен на стереотипите в киното, които се налагат срещу мюсюлманите. Публикувам този постинг, защото добре описва дебатът, протекъл в „Червената къща“ на 26 февруари.

Проф. Чуков очерта два основни типа имиграционни модели – англо-саксонския, който е по-либерален според него и френският- по-рестриктивен към малцинствата.  Поради липсата на време не успяхме да стигнем до дълбочината на проблема с интергацията и за обективните причини, поради които тя не се случва на места. Интересно обяснение от негова страна беше, че във Великобритания, въпреки либерализма относно практикуването на религията, имигрантите са задтруднени да навлязат в политическия и обществен живот по високите етажи. Докато във Франция по негови данни има повече успели имигранти от мюсюлмански произход на по-висшестоящи позиции. За наша всеобща изненада се оказа, че в Дания вече е допуснато създаването на партия на мюсюлманите. Това, което той очерта и като предпоставка за по-толерантното или не приемане на малцинствените групи е принадлежността на дадената европейска държава към католическата църква или протестанството. Последното според него дава повече свобода на практикуващте друга религия в изповядването й.
Руслан Трад представи в слайд списък с блогове в арабския и ислямския свят, които съдържат информация за забранени за отразяване събития като репресии срещу политически противници  в Египет например, затворници блогъри, изразили своето противоречащо на официалното мнение, блогове на жени от Близкия изток, които се борят за повече права и др. Целта беше да се покаже на обществеността, че ислямският свят не е някаква инертна маса, а е загрижен за това, което се случва с него и със света, особено що се касае до  по-младото поколение. Посочено беше и разпространението на Информационните технологии в Близкия Изотк, отбелязало бум през последните години като фактор за усилени дискусии с други части на света. Повечето представени блогове имат английска версия. Участник от публиката допълни, че трябва да се отбелязва като фактор в Блзикия изток т.нар. модернизация и че либерализацията на правата на жените (политически и имуществени) в някои страни на Запад е протекла в рамките на 100 години, докато в някои близкизточни страни, като Мароко, за 30 г.

Нидал Хлайф говори за темата за стереотипите, каквато е и целта на този блог. Първоначално се направи опит да бъде изчистено откъм терминология заглавието на дебата с уточнението, че ислямският свят не е монолитна общност и че в него не само ислямът е определящ фактор. В последствие се стигна до изводът, че тази типизация на разделяне на Ислямски свят-Запад е толкова дъблоко вкоренена, че трудно може да се излезе извън нея и, че стереотипите все ни връщат там. След споделени случки от личния живот, някои от които забавни, но в същото време сериозно вкоренени в общественото съзнание се проведе дебат: защо образът на арабите и мюсюлманите е толкова устойчив – бяха очертани няколко линии. Първо поради все още ръководещите Запада болезнени спомени от сблъсъка с исляма в миналото, военен или културен, второ поради факта, че САЩ наследява ориенталските си представи от европейските заселници и там започват да творят множество ориенталисти, трето защото от края на 19-в се развива усилена американска мисионерска дейност в ислямския свят.

А в политически план САЩ урапражнява доминираща роля върху бившите европейски колонии в ислямския изток след отстъпването на империите и края на ВСВ. Съществена роля изиграва и разкриването на големите залежи на петрол от 30-те г. на ХХ в., а ислямските петролни държави са превърнати в зона от първа значимост за американската национална сигурност. В дългосрочен план влияние оказват и арабо-израелският конфликт и инвазиите в Близкия изток. Повдигнат беше въпросът имат ли наистина американските филми влияние върху българското общество. От публиката беше направен опит тази пряка връзка да бъде игнорирана, но в последствие се доказа как филми, свързани с тероризъм са най-бързо сваляните филми в интернет и как повечето от разглежданите в блога филми имат български субтитри, а някои от тях, най-пропагандни по своя дух са гледани от стотици българи.
Д-р Салех Брик говори за трудното приемане на дургата религия от гледна точка на нейното непознаване. В Швейцария според д-р Брик имат право да гласуват какъвто закон смятат за добре, но минаретата съвсем не са най-значимата част от религиозността на един мюсюлманин и те не са основния проблем с мюсюлманските общности. Мая Ценова, арабист допълни, че „Човек се страхува от това, което не познава“ и „Западът се запозна с мюсюлманите преди да се запознае с исляма“. А човекът, който е невеж е враг на себе си и на другите, както гласи една арабска поговорка.
В крайна сметка до отговор на поставения въпрос не се стигна еднозначно поради дълбочината и сложността на засегнатия проблем, множеството трудности относно дефинирането на понятията, както и липсата на достатъчно време – дискусията беше прекратена заради следващата част от програмата.

%d блогъра харесват това: