Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Tag Archives: ислямизъм

В началото бе терорът

Нали знаете израза „едно си баба знае“? Аз по този начин за пореден път ще си кажа.

В днешно време  „тероризъм“ е може би една от най-преиначените думи в използвания от нас език. Мнозина четат за ислямския тероризъм, за екстремистите, които взривяват хотели и барове. Която и новинарска страница в интернет да отворите, ще видите поне една новина за извършен кървав атентат от ислямисти. Дотолкова тероризмът се обвързва с арабския свят, исляма и всичко свързано с тях, че за мнозина хора именно от арабите започва терора и през цялата им история само атентати са извършвали. Но монетата, както знаем, има две страни.

Както често се случва в историята, и този път тя си прави шега-интересен факт е, че много от днешните ислямски групировки взимат за пример как се прави един атентат, от своите противници – ционистките екстремистки групи, които действат на територията на Палестина още в началото на XX век, а  както ще стане по-ясно, техни клетки оперират и във Великобритания.

В своята книга „Близкият изток на сцената и зад кулисите“, Евгений Примаков пише за тероризма в Близкия изток:

В ролята на негов родоначалник очевидно може да бъде назована създадената през Втората световна война в Палестина организация ЛЕХИ (Лохамей Херут Исраел- от иврит „бойци за свобода на Израел“), оглавявана от Щерн (той беше убит през февруари 1942г. от английски полицай). След това ръководството на ЛЕХИ премина към триумвират, един от членовете на който беше бъдещият премиер на Израел И. Шамир (Ицхак Шамир, премиер на Израел през 1983-84 г. и 1986-92 г.). През 1944 г. ЛЕХИ организира покушение над върховния комисар на Палестина сър Роналд МакМичъл, а няколко месеца по-късно и убийството в Египет на бившия министър на колониите на Великобритания лорд Мойн. След края на Втората световна война през 1948 г., ЛЕХИ извърши и убийството на представителя на ООН, шведския дипломат Бернадот…

…Наред с ЛЕХИ съществуваше и друга терористична организация-„Ецел“ занесли в кухнята на хотел „Кинг Дейвид“, в едно от крилата на койта били разположени авглийските административни учреждения, два бидона от мляко, пълни с експлозиви (около 500 кг.). Вследствие на взрива 91 души са убити, ранените са 45-англичани, араби, евреи.“ стр. 29

Ако помислим, проявата на подобен терор не е толкова необичайна. Когато си бил жертва, лесна ставаш палач. Именно това се случва в Палестина и пристигналите евреи, гонени в цяла Европа. Консолидирането в подобни организации се наблудава при народи, в чието съзнание остава спомен от насилие, това е вид самосъхранение.По-натам Примаков споделя разговор между англичанина генерал Джон Глаб, създател на Арабския легион в Трансйордания, и офицер от  ционисткото движение „Хагана“:

„На думите на англичанина, че подялбата на населението на Израел поравно между евреи и араби може да създаде трудности, офицерът отговорил: „Трудностите са преодолими-няколко кръвопролития ще са достатъчни да се избавим от тях.“

През януари 1948г. в обществената градинка на Яфа, по това време населен с араби, избухва експлозия. Загиват 22-ма души. Но най-тежкото престъпление се извършва през нощта на 9 срещу 10 април 1948г. Екстремистите от ЛЕХИ и „Ецел“ устройват касапница в арабския град Дейр Ясин, намиращ се в покрайнините на Йерусалим, като са убити над 254 мирни жители.

Странното е, че най-лошото в цялата история не са просто кланетата, извършени от екстремисти. При проява на правосъдието, Израел често допуска грешки. Такъв пример е от октомври 1956 г., в навечерието на войната с Египет, когато израелски патрул разстрелва жители на арабското село Кафър Касим, разположено на територията на Израел, заради това, че са нарушили внезапно появилия се комендатски час. Съдът признава майор Мелинки и лейтенант Дехан за виновни в убийството на 43 жители на Кафър Касим и ги осъжда на 17 години затвор. Сержант Офер получава 15 години затвор за убийството на 41 араби. В началото на 1960 г. те са пуснати. Осъденият отделно бригадир на израелската армия Шадми, който издава заповедта „да не се проявява никаква сантименталност“, се отървава с глоба, оскверняваща паметта на загиналите, в рамер на 1 цент.

След тези действия, идва ред на палестинците. Отново жертвата става палач. Започват удари в Израел, взривове в дискотеки, барове и обществени места. От север Хизбуллах обстрелва израелската територия. По време на втората Интифада ( палестинското въстание) самоубийствените атентати (копирани от екстремистите в Шри Ланка) стават чести прояви на борба сред палестинците. Но въпреки това, този тероризъм остава на вътрешно ниво. Международния тероризъм възниква по-късно и не от територията на Палестина. Първата международна терористична организация е Ал-Кайда, която по време на Студената война се въоръжава от САЩ, за да противодейства на съветската армия в Афганистан.

Да посочим един интересен факт от близкоизточния тероризъм. Израелските екстремисти на Иргун и Щерн, дотолкова мразят Великобритания, че изпращат няколко клетки от свои хора на помощ на ИРА (Ирландска революционна армия). Това посочва Кристофър Андрю в книгата си „The Defense of the Realm, the Authorized History of MI5“, като се позовава на различни документи от този период.

Никой не проявява интерес към тероризма по това време. Периодът след Втората световна война е такъв, че има по-големи проблеми за разрешаване, според европейците. Дори подкрепата на екстремистите за ИРА, не пречи на Лондон „да не вижда“ какво се случва в Палестина. Дори вестниците са постни откъм материали. Това е в пълен контраст с днешната преса, която едва ли не чака новини за терористични актове. Темата носи пари и дивиденти. Но, ако не се познава, невежеството може да стане опасно.

Вярна, в днешно време тероризмът има ислямско лице. Работата на медиите би трябвало да бъде да показват всички мнения и страни. Често се забравят все още опериращите терористични групи в Европа, САЩ, Латинска Америка и Шри Ланка. Смятам, че ако се предават по-безпристрастно новините, хората ще могат по-лесно да разберат коя страна греши и коя не.

 

Идилията с Мюсюлман-демократичен съюз продължава(update)

Продължава идилията, свързана със създаването на партията Мюсюлман-демократичен съюз. Медиите се изпълниха с разкрития и изказвания, от които на нас единствено може да ни стане ясно, че има напрежение в България. Остава да се разбере дали наистина е така, или това е поредна медийна война.

Мнението ми за медиите прочетете най-долу в коментара.

Скоро бях във Варненска област, като видях няколко села с турско и предимно мюсюлманско население. Беше изключително интересна обиколка, тъй като най-добре може да разбереш положението, като отидеш и говориш с хората. Та, попитах няколко души какво смятат за Турция. Отговорът беше, че България е тяхна родина и не искат да живеят в Турция, страната която повечето националисти определят, като основна дестинация за българските турци. Всички сме чували изрази, като: „Вървете си в Анадола!“ и подобни.

barekadataТази сутрин бТВ излъчи материали, свързани с Рибново, Славяново и радикалния ислям. От една страна в студиото на „Тази сутрин“, а от друга Бареков на живо от Славяново. Най-притеснителното в тези села е наличието на ислямска (не мюсюлманска) литература.

От това, което разбрах, мога да си извадя извода, че това е поредната форма на някакъв уахабизъм, който се опитва да влезе на Балканите. Това учение, възникнало през 18 век в земите на днешна С. Арабия е изключително опасно, както за мюсюлманите, така и за всички други.

Няма значение дали наличието на подобни книги е просто провокация, инсценирано действие или друго, тези писания, които се занимават с тълкуване на джихада са опасни. Достъпът на деца до тях ги прави още по-тъмни. Според написаното, което в повечето пъти е на неясен български език,  думата „джихад“ е изтълкувана погрешно, като се представя единствено под формата на борба срещу неверниците. Именно това е заложено и в уахабизма, разпространяван от Саудитска Арабия. Това учение, държа да отбележа, е забранено в целия ислямски свят, с изключение на С. Арабия, където е официалната версия на исляма и държавна политика.

Основна задача на С. Арабия е увеличение на последователите на уахабизма в целия свят. Петродоларите са основно средство за постигането на тези цел. Има три региона на Балканите, където се правят опити за пропаганда: Босна, Косово и България. Това, което става в Славяново много прилича на подобен тип разпространение. Колкото по-рано бъде изкоренена тази доктрина по нашите земи, толкова по-добре и за християни, и за мюсюлмани.

Важно е да се отбележи, че уахабизмът е едно от най-крайните ислямски движения, отричано от ортодоксалния ислям. Ето защо Бареков намери два типа книги в стаята за молитви в Славяново – на главното мюфтийство, т.е. легални и книги написани на развален български и подчертаващи джихада, т.е. нелегални. Издателството е още по-неясно. Всички тези черти ми говорят единствено, че се прави отново опит за подбуждане на страсти, които не се знае накъде ще избият.

Националистите и държавата трябва да обединят сили с ортодоксалния ислям и неговите органи, за да се предотврати разпостранение на радикален ислям в България. Защото, ако все още е нямало ядра в страната, то в скоро време това може да се промени.

Update на мнението: Ролята на медиите е много важна в случая. Понякога в търсене на сензация, се показват неща, които съвсем не са такива. Примерът с „радиклания ислям“ е такъв. Дава се гласност на хора, които в родните си села не събират повече от няколко къщи подкрепа. Случаят с МДС ясно показва, че ако медиите не бяха превърнали братя Юзеирови в централна новина, тази партия щеше да заглъхне, както много други. Момчетата от ДАНС трябва да минат първо през офисите на бТВ и ДПС, и чак след това в някакви забравени от Бога села с местни феодали.

Няколко причини защо правителствата не успяват в борбата с тероризма

Преди дни един близък човек ми каза: „Гледай този филм, мисля, че ще ти хареса.“ Името на филма е Secret Defense, френски филм на режисьора Филип Хаим. Ислям. Ислямизъм. Тероризъм. Тайни служби. Атентат. Това са основните теми, които Хаим застъпва в продукцията си. Като видях за какво става дума и реакцията ми беше очакваната: „Ох,пак ли филми за тероризъм.“

Е, това е най-добрият филм, който съм гледал на тази тема. Предизвика мисли у мен, които бих искал да споделя накратко с вас. Опитах се да си представя цялата тази опасност. Запитах се въпроси, които смятам, че много хора в Европа и САЩ си задават.

Потвърдената заплаха е потвърден атентат.

Човек се нуждае винаги от доказателства. Ако не види с очите си това, за което му разказват, няма да повярва и дума. При атентатите в САЩ, Мадрид и Лондон се наблюдава едно и също – доказателства, че става нещо. Факти, които говорят, че се готви нещо. Въпреки това, правителствата действат мудно, защото не вярват на предупрежденията. Изисква се „потвърждаване на заплахата“. Потвърждението може да бъде подплатено единствено с жертви.

Слабост номер едно- високомерие.

В днешно време терористите са много по-добре въоръжени от своите предшественици. Много организации разполагат със значителни средства, за да могат да си позволят закупуването на модерно оръжие. Истината е, че срещу подобни врагове арабските правителства не могат да се борят.

В държави, като Сирия, Ливан, Йордания и Египет, правителствата се борят срещу терористични групировки, които използват територията им за свои цели. Може би малцина знаят за това, че тези организации тероризират дори местното население. Някой може ли да каже колко деца са отвлечени в Ливан, Египет и Йордания? Има ли статистика за жертвите на терористите в арабските държави? Аз лично не съм виждал. Не знам дали сте гледали Body of lies, в който Леонардо ди Каприо изигра ролята си перфектно. Във филма един от най-силните персонажи беше този на шефа на йорданските тайни служби. Той неведнъж сподели пред героят на Ди Каприо, че в страната му действат много организации, но Йордания е сама в борбата й с тях.

Фактите са, че западните правителства помагат, когато стане дума единствено за тяхната национална сигурност. Стане ли дума за държавите в Близкия изток, те са третирани, като по-нисши. Арабските страни, както и страни, като Афганистан и Пакистан, отдавна са се превърнали в оръжеен пазар. Необезпокоявани, различни организации закупуват оръжие, което би могло да се използва срещу мирно население. А то далеч не се намира единствено в Европа и САЩ. Нека припомним атентатите в Египет, Сирия, Ливан, Индонезия. Това са все мюсюлмански страни управлявани от мюсюлмани.

Западът подхожда все още с високомерие спрямо терористичните организации, смятайки, че могат да бъдат контролирани, чрез спиране на сметки и внедряване на агенти. Преди седмица, ако не се лъжа, имаше атентат в Индонезия. Може би един от най-кървавите в страната. Успяха ли да спрат терористите? Не.

Липсата на координация със службите между страните от Европа и Близкия изток е причина много от организациите да продължават да се развиват. Великобритания сключи договори с тайните служби на Сирия и Египет с цел размяна на информация. Франция с тези на Ливан. Но това не е достатъчно.

Някои факти успяват да убегнат на мнозина:

1.Водачите на терористите днес са образовани.

2. Организациите разполагат с много пари.

3.Голяма част от днешните терористи са обучени в лагери на САЩ по време на Студената война.

4.Те успяват да се внедряват в обществото. Днешните правила са съвсем други- позволено е да се ходи по жени, да се пие и слуша западна музика, да се ходи на културни събития, кино и т.н.

5.Хората, които се използват за терористични цели са често личности с добро образование, знаят няколко езика и са обучени много добре. Принадлежат на ислямски секти, които са много далеч от ортодоксалния ислям. Повечето от тях имат присъди в страните, на които са поданици.

Високомерието на западните служби идва и от факта, че малко познават врага си. Те не се вслушват в съветите и докладите на арабските тайни служби. Един агент, който е израстнал в Близкия изток е много по-ценен от който и да е западен агент, поради простата причина, че познава атмосферата, хората и мястото.

Незнание, страх и упреци.

Незнанието спрямо исляма е голяма пречка. Има една проста истина – ислямистите действат от името на политическа доктрина, не на религиозна основа. Трябва да се разбере най-накрая, че терористичните организации използват исляма за политически цели от над 30 години. Знаете ли за терористична групировка преди 1960г.? Аз лично не.

Бях писал относно джихада и ислямизма в една отдавнашна моя статия. Има една лоша тенденция сред мюсюлманите в Европа. Именно в Европа се разаждат най-крайните мюсюлмани. Във филма Secret Defense е показано по безупречен начин как местни мюсюлмани се консолидират, за да се противопоставят на натиска върху обществото им във Франция.

Нетърпимостта към „другите“ е на много високо ниво в тази страна. Именно в гетата на Париж, Лил, Марсилия и Бордо се зараждат най-крайно настроените ислямисти. Под постоянния натиск на властите и натякването, че емигрантите са „други“, „различни“, „опасни“, те се затварят в едно общество, настроено враждебно към останалата част на света. Важен факт е и, че много от емигрантите, идващи от арабски страни, са бедни и необразовани. Това всъщност е най-голямото оръжие на ислямизма. Никой мюсюлманин, израстнал в спокойна среда, в разбиране с останалите около него не би могъл да бъде вербуван от тереростична организация.

В подобно общество не трябва да задаваш въпроси и да се замисляш. Защото първото нещо, което би се запитал е: „Ислямът позволява ли всичко това?“. Съзнаването на отговора те прави опасен за подобна организация.

Организациите подхождат хитро. Те използват вроденото чувство останало от близкото минало, че Западът е колонизатор, който взима земите на дедите. Въпреки, че наистина е имало такова нещо, това е опасна карта в ръцете на хора, които не биха се посвенили да използват дадена религия, за да постигнат политически цели. Най-лесно се контролира едно общество, чрез незнание. Когато си неграмотен, всичко което ти кажат е вярно за теб. Едно от първите неща, които трябва да направят правителствата е да се вдигне нивото на образованост. Едва тогава може да започнем да говорим за „борба с тероризма“.

Наистина този филм предизвика въпроси, които не бих могъл да изчерпя с една статия. Темата за тероризма е привидно позната. Всъщност ние нищо не знаем за нея.

%d блогъра харесват това: