Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Tag Archives: Ирак

Иракските военни дневници – най-големият удар на WikiLeaks

Максим Проданов

Вчера късно вечерта колегата Руслан Трад публикува статия за новите разкрития на прочутия сайт WikiLeaks. Днес можем по-подробно да разгледаме за какво точно става въпрос. Публикуваните вчера близо 400,000 (по-точно 391,832) документа на американската армия каталогизират ежедневните военни операции в Ирак и разкриват огромен брой непознати досега инциденти. Сами можете да разгледате документите тук и тук (може да се наложи да изчакате заради големия трафик). Разкритите документи в момента се разглеждат от милиони хора по света и наяве излизат нови и нови шокиращи записки. Ето кратък списък с откритите до момента случаи:

– американската армия и иракската полиция са продължили да упражняват мъчения над иракски пленници дори и след скандала с Абу Граиб
– военният хеликоптер „CRAZYHORSE“ от видеото „Collateral Murder“ е отговорен за още скандални убийства, включително разстрела на двама души, поискали да се предадат. От базата са пратили съобщение на Crazyhorse: „не могат да се предадат на хеликоптер и все още са валидна цел“.
– американски военни са използвали иракски цивилни като живи щитове и „миночистачи“. На иракчани от улицата е наредено да разчистят всички боклуци и предмети от пътя, където са подозирали, че има бомба.
– американски военни стрелят по цивилни за забавление. Наказанието – понижение на ранга.
– специални части убиват цели семейства „по погрешка“ в нощни обиски по домовете
– армията разпорежда да не се разследват стотици случаи на мъчения, изнасилвания и убийства от американски и иракски войници.
– стотици инциденти, в които са загинали над 15,000 цивилни са скрити от медиите
–  стотици случаи на „приятелски огън“ и престрелки между американски войници и американски частни наемници
– участието на ирански паравоенни групи в тренирането и въоръжаването на бойци в Ирак
– администрацията на Обама е разпоредила хиляди затворници да бъдат предадени на иракската полиция с пълното знание, че там те ще бъдат изтезавани

Нови ужасяващи случаи продължават да излизат наяве, голяма част открити от обикновени читатели. Вие сами можете да проверите архива и да съобщите за случай.

Важен е фактът, че публикацията става след:

– опита на Пентагона да заплаши световните медии, че ако публикуват информацията ще поставят в опасност американските войници
– опитите на Пентагона да издирят и притиснат Джулиан Асанж
– арестуването на Брадли Манинг – военнослужещият, разкрил голяма част от документите, включително видеото „Collateral Murder
– скандала със съмнителните обвинения за изнасилване, отправени към Асанж
–  опитите на администрацията на Обама да накара Англия, Германия, Австралия и други правителства да забранят на Асанж да пътува и да го разследват като престъпник
–  финансовата атака срещу WikiLeaks – компанията, отговорна за събиране на дарения за WikiLeaks беше спряна от правителствата на САЩ и Австралия

Малко преди излизането на информацията министърът на отбраната Робърт Гейтс заяви, че изтичането на информация е „маловажно„, а информацията е извадена от контекст, макар че преди няколко месеца нарече публикациите „сериозни и опасни„. Адмирал Майк Мълен пък нарочи WikiLeaks, че имат „кръв по ръцете си„, смело обвинение за началник-щаб на армията. Досега няма данни за американски военнослужещи, пострадали в резултат от публикация на WikiLeaks, освен може би Брадли Манинг, който в момента стои без съд и присъда в американска база в Кувейт. Историята продължава да се развива. Очакваме реакцията на Пентагона, както и още една публикация, която трябва да излезе в идните месеци – хиляди съобщения между посолствата на САЩ по света, за които се очаква да предизвикат още по-голям фурор.

Advertisements

Ирак – Нова зора, нов зор

След демонстративното изтегляне на американски бойни части от Ирак на 19 август, операция „Иракска свобода“ приключи, а на нейно място дойде операция  „Нова зора“. Макар, че след толкова операции пациентът вече не приличаше на нищо, ходът имаше съвсем друг замисъл – да вдигне рейтинга на Барак Обама точно преди междинните избори на 2 ноември и да смекчи очакваната загуба за демократите. Съвсем по план, рейтингът на американския президент скочи с няколко процента. Какво толкова обаче се случи на 19 август и заслужава ли то да бъде наричано „край на военната мисия в Ирак“?

Макар и неясна, мисията в Ирак беше обявена за изпълнена вече няколко пъти (ако забравим за оръжията за масово поразяване). Това стана през 2003 г. със знаменитата фотосесия на Джордж У. Буш пред огромен плакат „Мисията завършена“. Стана и през 2005 г., когато Пол Волфовиц, архитект на войната и автор на култовата фраза „войната сама ще се изплати“, смело обяви изтеглянето на хиляди военни от Ирак. Стана и преди парламентарните избори, които после преминаха в гражданска война. С какво е по-различно сегашното изтегляне?  На първо място в Ирак остават „само“ 50 000 американски военни, без да се броят наемниците. Предполага се, че в Ирак и Афганистан има между 100 000 и 200 000 наемници, но дори Пентагонът няма надеждна статистика. Тъй като войната се захранва от доброволци, а те никога не са достатъчно, армията или наема, или „рециклира“ пехотинци. Затова завръщането на хиляди военни от Ирак не е толкова празнично – за много от тях това означава експресен билет до Афганистан. Но въпросните 50 000-те „официални“ войници, които остават в Ирак, ще изпълняват предимно „съветнически функции“, т.е. обучаване на иракските войски. В Ирак остават и най-малко 8 постоянни американски военни бази, както и най-голямото посолство в света – комплекс с размерите на Ватикана, носещ изящното име „Крепост Америка“.

Може да се каже, че американските военни вече официално приемат ролята на бодигард за марионетната власт в Багдад (намираща се за собствена безопасност, в „Зелената зона“), както и за американските компании, получили дългогодишни договори в Ирак. От една страна политическата атмосфера не позволява единно правителство, за което писахме преди няколко дни. От друга – подписаните договори с американски петролни, строителни и други фирми, са твърде дългосрочни и амбициозни за избухливата обстановка в страната. Припомням, че през 2006 г. иракските законодатели приеха 40 страници текст, осигуряващи 30 години експлоатация на иракските петролни ресурси от Exxon, BP, Shell, Chevron и др. Но едва ли някой вярва, че в следващите 30 години на власт в Ирак няма да дойдат хора, готови да изгонят чуждите компании. И дали краят на войната не е свързан именно с края на неканеното икономическо присъствие в Ирак?

Тъй като парите за „възстановяването на Ирак“ се осигуряват от Америка, или поне от кредитната й сметка, компаниите възнаградени с това възстановяване не са длъжни полагат особени усилия. С гарантиран приход фирмите предпочитат да претупват, а понякога и направо да зарязват работата. Преди дни Асошиейтед Прес направи репортаж за няколко подобни проекта – затвор в пустинята за $40 милиона, който стои празен; болница за $165 милиона, която стои необорудвана; пречиствателна станция във Фалуджа, която е утроила цената си и въпреки това по улиците на града се стичат отходни води. За сметка на това успешно се строят стотици полицейски участъци. Саддам, тикво тикритска! Защо не си строил повече участъци?! Нека САЩ ти покаже как се прави полицейска държава.

Излиза, че се губят 10 от всеки 100 долара, дадени за възстановяване. Но когато военният бюджет на една страна е от порядъка на 700 милиарда долара годишно, цифрите започват да губят значение и прахосването на милиарди се преглъща все по-лесно. За американския данъкоплатец е трудно да усети тези разходи, тъй като парите се вземат назаем – бюджетният дефицит на САЩ е 1,4 трилиона долара. Дългът пък е $14 трилиона, а само изплащането на лихвите струва около $400 милиарда годишно.

Но най-големият страдалец в крайна сметка се оказа Пентагонът, който все по-трудно оправдава огромния си бюджет, който през последните десет години скочи от 300 до 700 милиарда долара. Дори финансовата криза и предполагаемото изтегляне от Ирак не хвърлиха сянка върху този ценен отрасъл от икономиката. След продължителен натиск от страна на Белия дом, министърът на отбраната Робърт Гейтс предложи военният бюджет за 2011…  да се увеличи с 1%. Все пак мирът се нуждае от компромиси.

Максим Проданов

Правителството на националното единство в Ирак е все още мираж

Inside of the Baghdad Convention Center, where...

Image via Wikipedia

В контекста са изтеглянето на американските войски от Ирак, доколкото това е изтегляне, стои въпросът за бъдещето на изтерзаната от конфликти територия на Ирак. Може би никога преди земите на Месопотамия не са били така разединени, както днес.

„Правителството на националното единство“, което е мечта за мнозина иракски граждани, все още стои твърде далеч от амбициите на иракските политици. Амбициите на големите играчи САЩ, Русия и Иран пречат на изпълняването на заветната цел, още повече, че политическите партии в Багдад и Ербил са всичко друго, но не и иракски. В бъдещото правителство всеки един играч ще иска да има свой представител, за да може да контролира нещата „отвътре“. Шиитите са подкрепяни от Иран, а той отдавна е предявил претенции за дял от Ирак. Независимо под каква форма ще е този дял. Сунитите от друга страна са важен дял от бъдещето на Ирак и при тях положението е още по-сложно. САЩ ще искат задължително техен сунитски представител в парламента, същото искат Сирия, С.Арабия и Турция. Тези три държави имат влияние в Ирак, особено Сирия, която приема най-много бежанци от всички държави в региона на Близкия изток. В момента те възлизат на над 1 500 000 души и продължава да расте техният брой. Турция от своя страна задължително ще следи границата си с Иракски Кюрдистан, където в момента се крият части от бойците на ПКК, с които Анкара доскоро водеше военни действия и е въпрос на една искра те отново да се възобновят. Русия от своя страна седи настрана само привидно. За Москва продължаващото напрежение около изборите в Ирак е добре дошло, тъй като така може спокойно да разиграва политическите си ходове в Евразия.

Що се отнася до кюрдите, автономен Кюрдистан се превръща все повече в отделна част от страната, отколкото в партньор в изпълняването на националното единство. Кюдската патриотична партия и Демократичната партия на Кюрдистан са останали по-скоро символ на едно славно минало, отколкото мотивация за младото поколение. Споровете между лидерите в самите партии довеждат до дълбоки кризи и дори отцепничество. Тенденцията младите да не са съгласни със старите членове на партиите, произхождащи от партизанските движения, се увеличава с всеки следващи избори в автономията. За по-малките партии в Кюрдистан остава единствено да получават милостиня от двете водещи сили във вид на пари и малко гласове, с които да сформират коалиции, с които да влезнат в парламента.

В правителството на Ирак ще трябва да влезнат много енергични хора, които да поемат тежестта на възстановяването на страната. Спирането на екстремистките групировки е задача, с която трябва веднага да се заемат управляващите, независимо от коя партия и алианс са. Само с гарантиране на сигурността, това правителство ще има някакъв шанс.

Абониране за нови публикации

%d bloggers like this: