Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Tag Archives: Израел

И не забравяй да качиш снимките от най-хубавите моменти от живота си във Фейсбук

Какво да кажа. Няма какво да допълня, освен, че демокрацията май не се отразява добре на всички. Четете по-надолу. И браво на централното управление на израелската армия, която оценява това, като недостойно и грозно. Каквото е.

И не забравяй да качиш снимките от най-хубавите моменти от живота си във Фейсбук “Престоя ми във Израелските защитни сили бе най-хубавият етап от живота ми“, смята Eden Abergil от Ашдод. А кой е най-лесният и бърз начин познатите ѝ да научат това? Естсествено като качи снимки във Фейсбук. Година след приключване на службата в армията, където както се вижда от снимките, смелата млада дама е обичала да позира пред задържани палестинци със завързани очи, тя решава да покаже снимките на своите приятели за да може дружно да се заб … Read More

via Give me justice first, the peace will follow…

Advertisements

Неведомите пътища на манипулацията, или защо дяволът чете Евангелието

Мая Ценова

Такива са времената – всички ние сме в една или друга степен обитатели и на виртуалното пространство, дори ако все още се противим на пристрастяването към неговото въздействие. Това ново измерение на нашето битие ни дава илюзията, че сме го създали сами и следователно в него можем да не се подчиняваме докрай на обективните закономерности и правила от „материалната реалност”.

Може би най-магнетичното преимущество, с което виртуалното пространство печели привърженици, е възможността за мигновена връзка; контактът със света е толкова безспорен, че разстоянията направо губят значение, оказват се заличени, елиминирани като обективен фактор. А като добавим и неограничените възможности за съхраняване на информация във виртуалните селения, това пък заличава и фактора време – всички минали времена се намират постоянно по допирателната със сегашния момент – само протегни ръка и си гребни шепа информация. Не го ли направиш, отговорността си е твоя – никой не ти е крив! Но не забравяй, че други го правят – постоянно. При това с какви ли не цели.

И тъй, на 14 юли за около 24 часа на официално посещение в България  бе един от хората, които без преувеличение участват в правенето на съвременната история на света – палестинският президент Махмуд Аббас. По твърде скромното отразяване на този факт в българското медийно пространство можем да заключим  без много усилия, че тук, при нас, битува с пълна сила целият комплекс от предубеждения, методично създавани и налагани във виртуалното медийно пространство. И как иначе, ако точно четири дни по-рано – на 9 юли 2010 – леко изкушеният български редови журналист, който разчита да почерпи информация от наложилите се няколко виртуални адреса, и съвсем неизкушеният редови български потребител на новинарска информация вече са прочели в 7 (седем) български сайта интригуващото заглавие: „Аббас призова арабските страни към война с Израел”.

Всъщност ако човек си позволи леко да кривне от ежедневния ход на мисли, той би могъл дори да се остави да бъде заинтригуван – що ще на официално посещение в посткомунистическа, съвременна, европейска България някакъв арабски лидер, който призовава към война с Израел!? Но такива „лирически отклонения” явно са лукс за неизкушения освен от собственото си оцеляване редови български медиен потребител. Какво го грее него, че Махмуд Аббас бил заявил, че „арабските лидери от Палестинската автономия са готови да водят война с Израел, ако останалата част от арабския свят ги подкрепи.” Какво го интересува също, че елементарната професионална етика= добросъвестност изисква, особено когато се цитират изявления на знакови фигури в световната политика, да бъде посочено кога и къде е направено изявлението?

Е, авторът на текста в news.bg е добавил псевдопрофесионално: „…пише в. „Ал Хаят”. Псевдопрофесионално, защото вестници със заглавие „Ал Хаят” излизат в няколко арабски държави плюс още един, който се смята за общоарабски и се издава в Лондон. Та кой от всичките вестници „ал Хаят”? А пък кога – такъв въпрос изобщо не стои. Важното е затвърждаването на откровено арабофобския стереотип: за пореден път арабски лидери призовават за война с Израел. При това – колко нагло! – тъкмо в момент, когато се говори така интензивно за непреки преговори, за американско посредничество, за необходимостта те да се превърнат в преки…

Все пак едно заинтригувано, по-внимателно вглеждане в отразяването на темата в news.bg може да ситуира „изявлението” на Махмуд Аббас дори във времето: на следващия ден – 10 юли непредубеденият читател отново може да бъде силно заинтригуван от следващото заглавие: „Обама изрази подкрепа за Аббас”.

Един от коментаторите на новината е изразил дори повече от недоумение – той е заел позиция, протестирал е!

„2. Los Angeles 90034 | 10.07.2010 08:47

Заглавието е неточно. Обама е изразил подкрепа за мирния процес в Близкия изток, а не подкрепа за Аббас. Провокативно заглавие.”

Ами да – още повече, след като news.bg не са пропуснали възможността да препубликуват собствения си текст, да не би някой да го е пропуснал! – а повторението е майка на знанието и стереотипите се нуждаят от него. Там вече е посочен и маркер за време: „Вчера, Аббас заяви, че арабските лидери от Палестинската автономия са готови да водят война с Израел, ако останалата част от арабския свят ги подкрепи.” (фразата „война с Израел” е обособена като ключова дума в активно поле).

Вчера? –  9 юли? Опитайте се да намерите в някой от вестниците Ал-Хаят” от 9 юли интервю с Махмуд Аббас. Аз не можах. Ето какво битува обаче в медийното виртуално пространство все пак от 9 юли:

http://www.mignews.ru/news/politic/world/090710_05914_40840.html

„Махмуд Аббас призвал арабские страны к войне с Израилем”. (За масовия български потребител на интернет, който е на „вие” с руския: „Махмуд Аббас призова арабските страни към война с Израел”.) Следва буквално текстът, представен от news.bg, заедно с позоваването на в. „Аль-Хайят” без дата!

Оставям настрана защо news.bg не цитира своя източник, което би му спестило най-малкото упрека в непроверена информация. Не бих отминала обаче въпроса какъв сайт е всъщност mignews.ru! Бегъл поглед върху рекламите на недвижими имоти в Израел или почивка в Тел Авив е достатъчен за отговор на този въпрос. Става дума не за руски сайт, а за израелски сайт, списван на руски език. Оттам насетне не би ли следвало някой в българското медийно пространство да зададе въпроса дали например македонските медии са достатъчно достоверен източник за позициите на българските политици по българо-македонските отношения? Защото да цитираш Махмуд Аббас по израелски сайтове е все едно да цитираш българския президент или премиер по македонски вестници. Кому е нужно и още по-важно: кому е изгодно това?

Продължавам по следите на източника на сензационната за мен новина на news.bg от 9 юли, че „Махмуд Аббас призова арабските страни към война с Израел”. Сензационна, защото от години Махмуд Аббас говори и действа само в името на мира в Близкия изток – дори когато това го е противопоставяло на мнозинството от палестинците! В същия смисъл бяха и думите му по време на официалното посещение на 13-14 юли в София.

И тъкмо тук недоумението няма как да не отстъпи място на възмущение – от това, колко лесно виртуалното пространство трансформира прастарата максима за „невинност до доказване на противното” с обратен знак – във „виновност до доказване на противното”!

Оказа се, че интервюто на Махмуд Аббас, послужило като суровина за манипулацията на mignews.ru, е публикувано не в някой от всичките вестници „Ал-Хаят”. И не „тия дни” – около 9 юли. А на 6 май 2010 в лондонския арабски ежедневник „Аш Шарк Ал Аусат”.

В пространното интервю, дадено на журналиста Али Салех, са засегнати толкова много теми, че суровината за манипулацията би била почти неоткриваема – ако не бяха за щастие почти неограничените възможности на виртуалното пространство: достатъчно е да имаш „късмет” да му подадеш правилната ключова дума и то се оказва неочаквано отзивчиво. При съществуващия риск от капитулация пред досадното ровене в милиони текстове правилната ключова дума за един от основните инициатори за мирния процес в Близкия изток Махмуд Аббас беше „война с Израел”.

Та ето какво всъщност е казал (пълното интервю, преведено на български) Президентът на Палестинската национална власт – на въпрос на журналиста за общоарабската среща на най-високо равнище в Сирт (27-28 март 2010):

„- На срещата стана дума за въоръжена съпротива. Ние отхвърлихме този призив. И го отхвърлихме по простата причина, че всички слоеве на палестинския народ отхвърлят въоръжената съпротива – и ние, и Хамас. Следователно, ако ние не искаме въоръжена съпротива, защо тогава арабите искат да ни я наложат? Казахме също, че ако арабите искат война, ние сме с тях. А ако не искат война и същевременно не искат мир,  ситуацията на нито мир, нито война е невъзможна. Казахме, че арабската мирна инициатива остава в сила. За съжаление, някои казват, че Израел не я приема и това, разбира се, е истина, но арабите не направиха нищо, (произнася го натъртено) за да я популяризират – нито в световен, нито в местен мащаб. Лично аз поисках от някои арабски вестници да публикуват инициативата, но те отказаха.

* С какъв аргумент?

Защото на нея имало знамето на Израел. Представете си какъв манталитет! Значи, отказаха да я популяризират както официално, така и медийно. А прехвърлят отговорността за отказа само върху Израел. Да, Израел я отхвърля. Защо тогава да не я използваме, за да поставим Израел в неудобно положение! Арабската инициатива е най-важното оръжие в ръцете на арабите. Тя ни представя като арабска и ислямска общност, която иска мир. От време на време ни се явява някой, който заплашва да оттегли инициативата. Но каква алтернатива имаш за инициативата? Ако искаш война, заповядай. А той ти отговаря: Ние не сме готови за война. Ами като не си готов за война, какво искаш тогава?! Война чрез палестинския народ – няма да приемем (повтаря го два пъти). Също така няма да приемем и въоръжената съпротива, защото знаем нейните резултати. Ние бяхме сринати по време на Втората интифада, бяхме сринати по време на агресията срещу Газа и аз не съм готов за сриване на нашия народ още веднъж.”

Колкото и да изглежда напълно излишно да се разсъждава върху механизмите на манипулиране на текста, изкушавам се да обърна внимание на това, как пасажът „стана дума за въоръжена съпротива. Ние отхвърлихме този призив. И го отхвърлихме по простата причина, че всички слоеве на палестинския народ отхвърлят въоръжената съпротива – и ние, и Хамас. Следователно, ако ние не искаме въоръжена съпротива, защо тогава арабите искат да ни я наложат?” е резюмиран под заглавие „призив за война”!? Вярно, съществува, много удобно за изваждане от контекста, изречението: „Казахме също, че ако арабите искат война, ние сме с тях.” Което обаче продължава ясно: „…ситуацията на нито мир, нито война е невъзможна.” И още по-недвусмислено: „Арабската инициатива е най-важното оръжие в ръцете на арабите.” И още по-категорично: „Война чрез палестинския народ – няма да приемем (повтаря го два пъти). Също така няма да приемем и въоръжената съпротива, защото знаем нейните резултати.”

Но най-криво е огледалото, в което на сайта mignews.ru  окупираният от Израел Западен бряг на р. Йордан се вижда назован с името „Юдея и Самария” – пар екселанс фразеологията на крайнодесните ционистки лидери на Израел, на които езиците не просто не могат да се обърнат да изрекат „окупирани”, ами изобщо не признават тия територии за палестински, каквито те са според всички резолюции на ООН, отнасящи се до Близкоизточния конфликт. И не стига това, ами и споменатата от Махмуд Аббас Втора интифада – народното въстание с камъни срещу танковете и автоматите на израелската окупация – се оказва префасонирана в „израелски операции за борба с тероризма”?! Как да квалифицираме логиката на  авторите на писания за mignews.ru и безотказно и безкритично цитиращите ги техни колеги от news.bg, които си позволяват да вложат в устата на палестинския президент Махмуд Аббас фразеологията и лозунгите на израелската окупация, против която се бори неговият народ? Но въпросът е и в друго: на какво разчита тази тяхна логика, освен на безкритичното възприемане на техните „публикации” от страна на обитателите на виртуалното пространство, които все по-малко си позволяват лукса да се замислят накъде отива тоя свят – а и ние с него…

Защо когато източникът на информацията е АП, АФП или РИА, на сайта news.bg те са посочени, а когато се използва mignews.ru, той остава скрит? Може би когато източникът остане задкулисен, манипулацията е по-ефективна? Може би това е начинът да се елиминира и минималната вероятност някому нелогичностите да направят впечатление? С какво подобна линия на поведение допринася за мирния процес в Близкия изток, който – надявам се – никой не се съмнява, че е в интерес на света като цяло? Какво друго, освен многократно повторената в mignews.ru фраза за „нови палестински условия” за преговорите с Израел, дава основание на news.bg да формулира заглавие „Аббас с нови условия за преговори с Израел”? – Тази публикация визира като „нови условия” „пълното прекратяване на строителството на нови еврейски селища в окупираните палестински територии”.  Не буди ли обаче съмнение този епитет „ново”, който се отнася за условие, поставено в текста на т.нар. план „Пътна карта за мир в Близкия изток”, изложен най-напред в реч на американския президент Дж. У. Буш на  24 юни 2002 и публикуван в окончателна редакция на 30 април 2003, включително на сайта на Министерството на външните работи на Израел.

И така, Пътната карта, приета от САЩ, Европейския Съюз, Русия и ООН, постановява дословно, че в рамките на първия етап – до май 2003 г. „Правителството на Израел, в съответствие с Доклада Мичъл, замразява цялата заселническа дейност (включително естественото разрастване на селищата)”. Но от май 2003 досега са изминали вече повече от седем години, а до този момент строителството на селища за еврейски заселници на окупираните територии продължава с частични и временни замразявания, които са по-скоро маневриране и печелене на време, отколкото изпълнение на ангажименти и задължения към мирния процес. Кое тогава дава основание прекратяването на строителството на нови еврейски селища да бъде квалифицирано като „ново палестинско условие” и тази квалификация да бъде включена в текст, който целенасочено създава впечатлението, че палестинската страна препятства преговорите за мир в Близкия изток? И това не се ли вписва всъщност в контекста на израелските усилия  да се наложи на международното обществено мнение впечатлението, че палестинското ръководство не можело да бъде надеждна страна в близкоизточния мирен процес и поради това Израел нямал партньор в мирния процес? Иначе защо е добавена между другото „забележката”, че „изявлението на палестинския лидер идва седмица преди посещението на израелския премиер Бенямин Натаняху в Белия дом за разговори с американския президент Обама”? И напомнянето, че „в момента с посредничеството на Вашингтон Израел и палестинците водят непреки мирни преговори.” Идеята не е ли да се провокира обществено мнение, че палестинците са виновни за застоя в „преговорния процес” – защото в дните след „Мави Мармара” светът като че ли твърде категорично обърна поглед към правата на палестинците, едва ли не „забравяйки” правото на Израел на самозащита… Между другото, едно първоначално насроченото посещение на Натаняху в Белия дом беше отложено тъкмо заради „Мави Мармара”…

А достатъчно е да се извади хронология на изявленията на Махмуд Аббас – той поставя това „ново” палестинско условие години наред, поне от началото на преговорния процес, който наближава да изпълни второто си десетилетие, но според независими източници за тия години „мирен процес” броят на еврейските заселници колонисти на окупирания Западен бряг се е удвоил. (статия на Telegraph) Има ли смисъл изобщо да говорим, че член 49, параграф 6 от Четвъртата Женевска конвенция за защита на гражданското население по време на война още от 1949 г. забранява на държавата окупатор да депортира или премества част от своето гражданско население на окупираните от нея територии (http://www.icrc.org/ihl.nsf/full/380?opendocument), или че Израел е ратифицирал тази конвенция на 6 юли 1951 г.

Но не би ли трябвало все пак един независим български журналист да се поинтересува поне малко за тези „незначителни детайли”, преди да гребне с шепа от изобилната информация във виртуалното пространство и да тръгне да формулира интригуващи заглавия и да формира обществено мнение? Иначе къде всъщност остава квалификацията „независим”?

Фелиция Лангер в България

Дружеството за българо-палестинско приятелство и сътрудничество

има честта да Ви покани на среща-разговор
с адвокат ФЕЛИЦИЯ ЛАНГЕР –

НАДЕЖДАТА ЗА МИРА В БЛИЗКИЯ ИЗТОК

Понеделник, 9 август 2010, 18,00 ч.
Национален дом на науката и техниката
ул. „Раковска” № 108, зала №4 „Проф. Асен Златаров”

Фелиция Лангер, родена в семейството на полски евреи, от края на 40-те години заживява със съпруга си в Израел. През 1959, когато синът Михаел е на шест години, Фелиция започва да следва право, а от 1965 е правоспособен адвокат. Поема като своя задача защитата на обезправените в Израел.
Войната от 1967 г. е повратна точка в живота й – оттогава насетне тя поема защитата на палестинци, изправени пред израелските военни съдилища, бори се против конфискациите, разрушаването на домове, депортирането, изтезанията на палестинци.
От бележките в дневниците й се раждат първите й книги: „Със собствените си очи” (1974; откъси от нея са преведени на български) , „Те са мои братя” (1979), „Из моя дневник” (1980), „История, написана от народа” (1981), „Време от камък” (1988).
През 1990 адв. Лангер затваря кантората си в знак на протест срещу превръщането на съдебната система във фарс и се преселва в Германия. Поема лекционни курсове в университетите в Бремен и Касел. Продължава борбата си за човешки права, за справедлив мир в Близкия изток, ангажира се с фондации и организации, имащи за цел да помагат на палестинците, влага цялата си енергия да гради мост между палестинците и израелците.
За неуморната си и неотклонна работа са й присъдени редица отличия. Особено скъпи за нея са:
– Почетен гражданин на град Назарет 1990
– Right Livelihood Award (т.нар. алтернативна Нобелова награда за мир) – 1990
– Отличие на Фондация „Бруно Крайски” за заслуги в борбата за човешки права – 1991
– Включена в списъка на 50-те най-влиятелни за израелското общество жени, съставен от израелското списание „You” по случай 50-годишнината от основаването на Държавата Израел
– Награда „Ерих Мюзам”, Любек, Германия, 2005
– Федерален кръст за заслуги – І степен, Федерална република Германия, 2009.

%d bloggers like this: