Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Category Archives: Intidar новини

Оброчище-светилището на бекташите

Публикувам един текст на режисьора Стилиян Иванов*, който ми бе предоставен от TVart. Бе публикуван в съботния брой на „Сега“ и за мен е радост, че мога да го пусна и аз, тъй като в интернет изданието на вестника го няма. Историята на едно теке – Оброчище.

Ако сте любопитни или в търсене на Бога сте стигнали дo прозрението, че той се изразява чрез различните вярвания, а не е „патент“ на една-единствена религия, или ако търсите последен шанс за физическо изцеление за болестта си, с която модерната медицина не може да се справи, то ще е добре да посетите това място.

 

Когато през 1652 г. известния турски пътешественик Евлия Челеби минава през българските земи, изумено отбелязва: „С изключение на мавзолеите на Али и Хюсеин в Багдад друго такова теке няма нито в Анадола, нито в Персия“.

 

Намиращо се само на километър от входа на курорт Албена, текето на Ак Язълъ баба в с. Оброчище, Варненско, днес пустее. Сякаш умишлено това място се крие от хората, за да не бъде „омърсено“ от обикновените зяпачи. Но за вярващите древното светилище все още е живо – в определени дни от годината тук се събират не само от България, но и от цяла Европа и Азия. Ако все пак любопитството ви надделява или в търсене на Бога сте стигнали до прозрението, че той се изразява чрез различните вярвания, а не е „патент“ на една-единствена религия, или ако търсите последен шанс за физическо изцеление за болестта си, с която модерната медицина не може да се справи, то добре ще е да посетите това място.

Малкият хълм, на който е изградено текето, е светилище още от тракийско време. Столетия по- късно християните разказват, че тук е погребан св. Атанас, а мюсюлманите вярват, че това е гробът на светията Ак Язълъ баба. Без да ставаме арбитри в спора, допълваме, че това не е първото място, за което вярващи от различни религии спорят. Така например известното теке край с. Свещари, в което мюсюлманите почитат Демир Хасан баба Пехливан, християните тачат св. Илия. а Хюсеин баба теке от с. Воден е свято място и на св. Димитър… Поредно доказателство, че светите места обединяват, а не разделят хората.

Археолози, етнографи и културолози обясняват изброените общи свети места с дервишкия орден, под чийто знак се строят текетата в цялата Османска империя, „философията“ на дервишите успешно асимилира християнските вярвания и привлича в „правата“ вяра повечето от завладените народи, главно християни. Може и да звучи достоверно, но истината е по-скоро в областта на вярата, а не на науката. Сама по себе си философията на дервишите е ерес за исляма и рядко се радва на официална подкрепа от властта. Обобщено и съответно неправилно назованите „дервиши“ (последователите на Мевляна, последователите на хаджи Бекташ и др.) защитават мюсюлмански, християнски и староирански вярвания, като поставят в центъра на Вселената единия бог, припознаван в различно време от различни общности ту като Ахура Мазда, ту като Йехова, ту като Аллах…

Конкретно текето на Ак Язълъ баба в Оброчище е свято място за ислямската секта на бекташите – последователи на хаджи Бекташ Вели, който основава този религиозен орден през XIII век под влиянието на персийския и индийския мистицизъм. Символ верую на бекташите е: „Бъди господар на езика, ръцете и слабините си.“ В Османската империя бекташкият орден е тясно свързан с еничарския корпус и е покровителстван от някои султани. При разпускането на еничарите през ХIХ век орденът е забранен. Въпреки това той функционира неофициално. Средновековният ислямски мистицизъм, по-известен като суфизъм, ражда множество подобни ордени, чрез които ислямът лесно прониква в завладените османски територии.

Бекташите имат строга йерархия: обикновеният вярващ, който още не е посветен, се нарича „ашик“ – „обичащ“. Той обикновено е прикрепен към „баба“- „духовен водач“, и е отдаден на него. Церемониите за посвещение се провеждат в „текетата“ – духовните центрове на бекташите. Всяко теке е ръководено от „дядо“, а всички „дядовци“ избират лидер на целия орден – „главен дядо“.

Тъй като за суфизма е характерна не външната изява, а вярата, бекташийските ритуали и практики съдържат голяма доза свобода. Тази свобода обаче скандализира другите мюсюлмани заради безразличието към някои ислямски канони. От особено значение за бекташите е равноправието между жената и мъжа. Равноправие, заради което в миналото се раждат големи спекулации относно случващото се в текетата.

Нещо, което свързва бекташите с хилядолетната история на човешката вяра и дух, е празникът 21 март. Тогава те честват началото на новия живот и се молят за плодородие, здраве, щастие и предпазване от материални и духовни злини.

В текето на Ак Язълъ баба в с. Оброчище и до днес са живи вярата и ритуалите. Хиляди поклонници от Европа и Азия идват тук, вярвайки в изцелителната сила на мощите на светеца. През малкия кръгъл отвор на гроба се пускат пари, като всеки се стреми да провре ръката си през малката дупка в зидания саркофаг – доказателство за праведността на мо­лещия се. Следват три обиколки около гроба в посока, обратна на часовниковата стрелка, и… приказна лекция от уредничката на текето.

Днес от някогашния комплекс са запазени само две сгради: тюрбето – или гробницата на светеца, и имаретът – мястото, където някога монасите вършели своите ритуали и приютявали всеки пътник, минал край тяхната обител. Сградите са с различна големина, но с еднакво архитектурно решение. Те представляват правилен седмостен с прилепено към една от страните му правоъгълно преддверие. В средата на тюрбето е гробът на Ак Язълъ баба, ориентиран североизток-югозапад и покрит със зелено сукно. Някога до него били сложени вещите на светеца, а днес той е обграден от даровете на поклонниците.

Имаретът на текето е със значително по-големи размери и с вход от юг. Покривът му е разрушен по време на руско-турската война от 1768-1774 г. В миналото основното помещение на сградата е завършвало със сложна седемскатна дървена конструкция, обшита с оловна ламарина. В средата на имарета е имало шадраван, а в северния му край се е издигало открито огнище, което завършвало с висок седемстенен каменен комин.

Текето на Ак Язълъ баба е уникален паметник на османската култова архитектура по българските земи от първата половина на XVI в. А стенописите в тюрбето. изографисани през XIX в., са удивителни културни ценности.

В края на май всяка година тук се организират невероятни празненства с музика, песни и танци с участието на дервиши от Турция Македония и Албания.

 

* Авторът Стилиян Иванов е режисьор и директор на международната телевизия за изкуство и пътешествия tvart. Автор е на документалната поредица „Репортажи за вярата“, включваща филмите за Ванга, преподобна Стойна, Вера Кочовска, Петър Димков, Орфей, както и на продукцията „Пътят на човешката цивилизация“, разказваща за Мeсопотамия, траките и Анатолия.

 

tvart / в. Сега /Intidar

 

Дискусия:случаят „Мави Мармара“ част I

На фокус последните месеци е ударът по кораба „Мави Мармара“, участвал в т.нар. „Флотилия на свободата“-инициатива на участници от организации за човешките права и про-палестински активисти. Целта на флотилията бе да се доставят така нужните за населението на Ивицата Газа продукти от първа необходимост. След избирането на Хамас в управлението в Газа, израелското правителство игнорира тези резултати и наложи пълна блокада над Ивицата Газа. Продукти, като хартия А4, храни и тоалетна хартия не са позволени за използване от населението в блокираната територия.

Ударът над „Мави Мармара“ се случи, когато флотилията бе достигнала близост от бреговете на Газа, но се намираше в международни води. Тогава израелски командоси нападнаха първия кораб, именно „Мави Мармара“ поради отказ той да спре плаването си до Газа. Загинаха девет активиста, главно с турски произход и Турция реагира остро, като почти скъса отношения с Израел.

Как този случай се отразява на конфликта в Близкия изток? Има ли разлика в медийното отразяване на конфликта или не? На тези въпроси блогът за политиката в Близкия изток, Интидар, търси отговори. Дискусията започва с двама блогъри – Мая Смилянова и Бернард Сиди.

Коментарите на всеки един читатели са добре дошли. Очаквайте втора част на дискусията утре, между Робърт Леви и Мая Ценова. Там коментарите са по-кратки и предлагат повече възможност за коментар.

Аз съм доносник на МВР

Бях обвинен, че работя с МВР. Щеше да е хубаво сигурно, ако бях доносник, предател или исках пари. Нито едно от тези неща не ги искам или правя.

Дойде обвинението, че работя с МВР, заради публикацията ми, която представяше акцията на МВР, подкрепена от Travel TV за нелегалната имиграция. И сега нека обясня защо изтрих целия постинг (за когото има скрийншот от автора на „Бай далай“ и моля да го пусне, за да се види).

С ясна съвест казвам, че не работя с МВР, нито подкрепям политиката им спрямо имигрантите в България (може да я видите, качена в Slideshare). Създател съм на групата на защита правата на имигрантите, както и публично съм обвинявал МВР за липсата на спазване на техните права. Включително на последната конференция, организирана от „Отворено общество“. Освен „да вървя на майната си“, получих и други обиди без да ми се даде възможност да обясня за цялата тази инициатива на МВР, чиито плакати бяха разлепени по всички входове на страната.

Участвах като част от екипа на Travel TV, телевизия, която излъчва документални филми за туризъм. Това, за което бях викнат от телевизията са консултантски услуги, свързани с арабския текст, извършен от друг човек, когото аз свързах с телевизията. Ако това е връзка с МВР, халал да ми е, както се казва.

В постинга, за когото има скрийншот, както споменах и бях заплашен, че ще го види белия свят (не че не е видян), пишеше за самата инициатива и обяснение, че е от МВР. Смятам, че за дейността ми могат да твърдят хора, като Светла Енчева, с която сме приятели, Звезда Ванкова, Дияна Даскалова от „Глас в България“ и още хора, с които участвахме в инициативите за освобождаване на Аревик (за случая-тук). Постинга ми за инициативата на МВР беше изтрит, защото явно не се разбра посланието му. Затова, нека има обвинения за неща, които не съм направил, не ми дреме, важно е, че има достатъчно хора, които да потвърдят делата ми.

Айде, със здраве от човека на МВР. Явно, като на някой не му изнася или не разбира смисъла, започва да обвинява.

П.С. Нелегалната имиграция е наистина голям проблем от двете страни на монетата. Европейския съюз има програми, свързани с МВР, предполагам, че и тази беше подобна.

%d bloggers like this: