Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Да благодарим на пожара край Хайфа!

„Агенция Фокус:

Заместник-министърът на външните работи Димитър Цанчев: Пожарникарите направили за няколко дни това, което дипломацията не може за 20 години”

 

Мая Ценова

 

Всяко зло – за добро, е казал народът. Да благодарим на пожара край Хайфа! Той даде възможност на българските пожарникари да „направят добра реклама на България”, а на израелския външен министър Авигдор Либерман – повод да „пристигне в четвъртък на официално посещение в България, за да благодари на страната ни за участието в погасяването на горските пожари.” (http://www.focus-news.net/?id=s3271)

За какво му е на един външен министър повод за официално посещение, може би бихте се запитали – та нали на него просто това му е работата? Работата е в това, че в случая става дума не за някой външен министър, а за един „хардлайнер” и „ултра-националист”– квалификацията не е моя, тя е на вестник „Гардиън” (http://www.guardian.co.uk/world/2009/may/12/israel-lieberman-miliband-protests) А неговите официални визити са неизбежно съпроводени със съмнения и смущение отгоре и протести отдолу – там, където има гражданско общество с глави на раменете, разбира се (вж. същата публикация на „Гардиан” например). Казвам съмнения и смущение също не случайно: отношението към външния министър на израелския кабинет в международните официални и в частност дипломатически среди е направило впечатление дори на вестник „Хаарец”, за да го накара да изведе в заглавие на неотдавнашното си интервю с помощник-държавния секретар на САЩ по близкоизточните въпроси Джефри Фелтман „Игнорират ли САЩ Авигдор Либерман?” (http://www.haaretz.com/news/features/jeffrey-feltman-is-the-u-s-ignoring-avigdor-lieberman-1.320862) Със сигурност същото това отношение е и сред вдъхновилите пи-ар-материала на Джош Смиловиц  „Къде в света е Авигдор Либерман?” (http://www.israelpolicyforum.org/blog/where-world-avigdor-lieberman), в който авторът всячески се опитва да ни покаже колко широкомащабни контакти поддържа израелският външен министър – „човек с много мисии”, който осъществил първото от 18 години насам посещение на израелски външен министър в Африка на юг от Сахара и първото от 22 години насам посещение в Южна Америка, както и бил „първият израелски външен министър изобщо, който посетил трите балкански нации – Хърватска, Сърбия и Черна гора”. (Добре, де, г-н Смиловиц, ама откога всъщност съществуват тия три балкански държави, та да има как да ги е посетил някой израелски външен министър?)

А ето и почвата, върху която израстват най-малко съмненията на домакините на г-н Либерман по света – назовани както от интервюиращия от в-к „Хаарец”, така и в дипломатичните отговори на неговия високопоставен събеседник Фелтман:

– А относно нашия министър на външните работи? Някои може би ще кажат, че той не се отнася твърде добре към тези палестински аспирации. Как Вие преценявате това?

– Ами в крайна сметка премиерът Нетаняху е главата на правителството и главата на коалицията. Той заяви публично, че неговата цел е уреждането чрез две държави. Той каза в Белия дом, че президентът Аббас е негов партньор. Той е човекът, според нас, който следва политиката, която съвпада с нашите национални интереси за постигане на уреждането чрез две държави.

– Т.е. Вие казвате: нека просто да игнорираме Либерман?

– Ами в контекста на преговорите премиерът е този, който определя дневния ред.

 

Е, в гасенето на пожара край Хайфа (нека не пропуснем да изразим съчувствие на всички пострадали за страданията им!, както и да поздравим 92-та българи, че успешно дадоха своя принос и се завърнаха живи и здрави!) взеха участие екипи от 18 държави, „около 1000 пожарни машини включително от Палестинската автономия” (http://www.bnr.bg/sites/horizont/News/World/Pages/1207pojar.aspx). Вярно, че палестинска „автономия” в смисъла на автономия просто няма – поради наличието на израелска окупация на териториите, за които става дума, но

премиерът Нетаняху благодари по телефона лично на палестинския президент Махмуд Аббас. Както и на българския премиер Борисов, а сигурно и на останалите държавни глави. Колко от 18-те държави участнички в гасенето на пожара обаче ще приемат на официално посещение външния министър Либерман, който да им поднесе и своята благодарност?

 

24 responses to “Да благодарим на пожара край Хайфа!

  1. militero декември 9, 2010 в 8:54 pm

    Палестинските пожарникари гасяха пожари само в арабски села в Израел, но въпреки това Аббас трябва да бъде поздравен. Той е политик, това му е работата, но все пак жестът е само положителен. Все пак става дума за пожар в район, в който и без това няма много за горене и всяко дръвче е ценно. Което естествено не може да се сравнява с жертвана на умрелите 40 пазачи, умрели докато се опитват да евакуират затворници.

    Иначе Либерман като външен министър може би наистина е игнориран. Все пак е доста десен, а и понякога противоречи на официалната позиция на правителството (коалицията или най-влиятелните – Ликуд). И въпреки това, ако гледаме само етикета – справя се една идея по-удачно от предшестващата го Ципи Ливни (коза). И е добре дори и в държавички като Черна Гора да се ходи. 🙂 А до Хърватска не мисля, че има работа да ходи, но това е мое мнение.

  2. ТРИФОН декември 10, 2010 в 12:45 pm

    Заглавието освен цинизъм не съдържа никакво друго послание. Какво може да си помисли нормален, средно-статистически гражданин на света, ако види заглавие като например “ Да благодарим на земетресението в Хаити“?( Аварията на АЕЦ-Чернобил, наводнението в Пакистан, вулкана в Индонезия) Не знам какви са причините ( може би лични) за тази параноична ненавист към Израел и всичко израелско, но с подобно заглавие (което много точно отразява духа на цялята статия и не е извадено от контекста) г-жа Ценова се спуска до нивото на онези примитивни израелски фанатици, които злорадстват и иронизират при всяко палестинско нещастие. 43ма офицерски курсанти от затворническата служба изгарят живи в опит да се доберат до затвора „Дамон“ за да евакуират затворниците, но това, което г-жа Ценова не знае, е че 90% от затворниците в този затвор са „битхони“- палестинци осъдени за терористична дейност. Почти като театър на абсурда . А колкото до министър Либерман (за израелската дипломация този избор е истинско нещастие, както за околната среда, въпросният пожар-според мен), то в путинска Русия и прилежащите й тоталитарни и псевдо -демократични сателитни държави той е приет с отворени обятия и е доста чест гост там.

  3. Мая декември 10, 2010 в 2:04 pm

    Обичам! Обичам някой да раздава квалификации, наминавайки по смелост и категоричност дори „Гардиан“. И показвайки как точно е „разбрал“ именно „духа на цялата статия“. Благодаря за вусокото ниво на духовно общуване!

  4. Мая декември 10, 2010 в 11:57 pm

    Ами как няма да са различни, ако някой така праволинейно намира изразена някъде тук радост от случилото се по склоновете на Кармел? Извинете, но нещо бъркате. Във всеки случай безспорно право на всекиго е да има своя различна позиция.
    Колкото до „благодарността“ към пожара, тя, според моята позиция, би следвало да се очаква от действащия министър Либерман, който по този начин получи повод за покана за още едно официално посещение. Защото те, поканите към него, де, всъщност съвсем не са толкова много, колкото би му се искало. Повтарям: според мен.

  5. Роберт Леви декември 11, 2010 в 12:50 am

    Дали Либерман е ляв или десен, няма абсолютно никакво значение. По-важно е, че 90% от публикуващите в този блог изпитват такава патологична омраза към Израел, че вече се питам дали тя е само към Израел. И шефа на Хамас да сложи Израел за външен министър, винаги ще има майи, които да плюят. Може би щяхте да сте щастливи, ако дипломатическите отношения между България и Израел не бяха възстановени! Но питам защо ли пък трябва да приемаме президенти, които получават поста по наследство? Защото е много демократично така да се става президент? И как стоят плювните по израелския външен министър на фона на хленчовете, че посещението на Асад било отразено неправилно?

  6. Роберт Леви декември 11, 2010 в 12:52 am

    И между другото – още не съм видял британски вестник, който да не плюе по Израел. Не могат да забравят, че това е първата страна в империята им, от която бяха изхвърлени.

  7. ТРИФОН декември 11, 2010 в 9:47 am

    Според логиката на г-жа Ценова, ако изгори половината Израел, министър Либерман би бил безкрайно доволен и щастлив, тогава може би ще получи покана за официално посещение и от страни като Куба, Венецуела, а защо не и Северна Кореа. А аз съм обвинен в това , което просто крещи от всяка нейна статия- категоризиране и раздаване на квалификации. И винаги по един и същи шаблон – нещастните палестинци и лошият Израел. Всичките тези писания доста наподобяват на извадки от прокурорски обвинения.

  8. Мая декември 11, 2010 в 12:54 pm

    Благодаря за неочакваната активност на останалите 10% от публикуващите в този блог – с която те разквират патологичната си омраза към 90-те %, и не само тъм тях. А когато човек е склонен към патологична омраза, той твърде лесно обвинява и другите в същото.

  9. Мая декември 11, 2010 в 2:37 pm

    Колкото до „това , което просто крещи от всяка моя статия“, аз все се опитвам то да е квалификацията „окупация = несправедливост“. И бих казала, че ако моята държава беше окупатор, аз щях да пиша за това по същия начин. Но явно съм слаб автор – щом ми се налага да обяснявам „какво съм искала да кажа“. Или все пак може да се потърси някаква причина и в очите, които са ме прочели от своята си гледна точка?

  10. militero декември 13, 2010 в 12:33 am

    Руслане – затвори коментарите в тази тема! 🙂

  11. Роберт Леви декември 13, 2010 в 12:54 am

    „Но явно съм слаб автор…“ – Най-после малко здрав разум у Мая.

  12. Мая декември 13, 2010 в 9:42 am

    А, на г-н Леви май нещо му се иска?

  13. Роберт Леви декември 13, 2010 в 12:24 pm

    Иска ми се Руслан да не пуска див антисемитизъм в блога си, но…

  14. Мая декември 13, 2010 в 12:29 pm

    Трогната съм от категоричната висока оценка. За жалост – неподплатена с нито един конкретен аргумент. Като се изключат, разбира се, ясните подбуди – сведени до дивата омраза към всичко и всеки, който си позволява да критикува някои държавни политики. Твърде черно-бяло и твърде тоталитарно, г-н Леви.

  15. Роберт Леви декември 13, 2010 в 10:47 pm

    Мая, прекратявам спора, защото не стеми на нивото. Не сте била и няма да бъдете. Антисемитизмът винаги е черен. Вие къде видяхте бяло?

    • khamra декември 15, 2010 в 11:27 am

      Nie horata v Izrael , pojara ni nau4i mnogo ne6ta. Velikiat i vsemou6t Izrael se prevru6ta v edno djudje sprqmo prirodata. Vseki samolet F-15 amortizira okolo 100 mil. $ ot izraelskia buydjet. Vsqka durjava , vklu4utelno Izrael ima pravo za za6tita , no ne e za smetka na podtiskane na edin drug narod.
      Pojarut ( koito otne 43 jertvi arabi i evrei ) kakto i drugi prirodni bedstvia ni karat da sme edinni ,arabi ( palestinci s izraelsko grajdanstvo ) i evrei. Vsqko zlo – za dobro . No nie ne iskame sudbata taka da ni igrae po svoemu.Suvmestnoto sujitelstvo trqbva da se provede na ekvivalentni na4ala, dale4 ot primera na konnika i kobilata.
      Liberman si e liberman. Toi e izrasnal v edna podobna oranjeria, koqto go hrani. Vuprosut ne e Ivet Liberman, a cqlata uprava , koqto suzdava atmosfera na diskreminacia i rasizum. Naposleduk se 4uvat kraino-desni glasove na religiozno-evreiskata institucia , koqto prizovava evreite da ne prodadat apartamentite si na arabite !!!! ( Bibi Netanqhu ve4e osudil takiva izkazvaniq…no ne e dostatu4no ). tova ne ni li napomniq ne6to ot istoriata….na Evropa ili …zakon za za6tita na naciata !!!!
      Jal ni e za vsqka kapka kruv nezavisimo 4iq e .

    • militero декември 15, 2010 в 7:36 pm

      С една разлика – не е закон. Подобни хора има в цял свят – в България си има АТАКА и БНС, в САЩ си има ККК, в Обединеното Кралство си има БНП и т.н. 50 равина… Принципно е добре равините да си седят в синагогите и веднъж в седмицата да казват по някое мъдро слово, но тези пак си остават 50. Виж контраста отсреща – за продажба на евреин (не израелец) Палестинската власт осъжда на смърт („предателство и сътрудничество с врага“, врага явно са евреите, тъй като продажбата на земя на израелски арабин не е наказуема). Какво общо има това обаче със статията, пожара или Либерман, не знам. Но щом повдигате темата е добре да дадете някакво мерило. Да, в Израел има боклуци.

  16. Ruslan Trad декември 15, 2010 в 6:52 pm

    Благодаря ви за коментара!!! Добре сте дошли и в http://ruslantrad.com, където вярвам, че ще продължим дискусиите!

  17. tofo декември 15, 2010 в 11:15 pm

    militero,
    Не е закон,казваш:
    http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3321991
    Я да помислим – всички чужденци, кандидатстващи за гражданство да се кълнат във лоялност и вярност към Германия като арийска държава? Демократична, де! Нещо познато ми се струва…

    • militero декември 16, 2010 в 12:01 am

      Тофо, това няма нищо общо нито с жилищата, нито с темата, нито с пожара. Но да ти отговоря. Тенденциозно е всичко в Израел да сравняваш с нацистка Германия, при липсата на каквато и да е връзка. Клетквата, че е популистки ход – популистки е. Но както Израел е държавата на евреите, така и България е държавата на българия народ. Да, у нас има малцинства (аз принадлежа към тях) и държавата представлява цялата нация, но единствено българите като етнос (без значение къде живеят и какво граждаство имат). В това няма нищо нередно и се практикува от повечето европейски държави – Германия, която ти спомена, Полша, Албания, Сърбия, Русия, Италия.

      Кое не ти харесва – акт на заклеване или това, в което се кълнат? В първия случай – и на мен не ми харесва.

  18. militero декември 16, 2010 в 12:09 am

    За да не съм голословен :

    Конституция на Република България
    Глава втора
    ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ
    Чл. 25.
    (2) Лицата от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред.

    Това е българското на държавата. Както и официалния език (айде, тук аналогията се губи, тъй като в Израел и арабския има официален статут). Без тези двете България няма да е българска държава, а просто държава. Този принцип е приет и в Международната конвенция за премахването на всички форми на расова дискриминация.

    Добре е да мериш с един аршин. Сирия е арабска държава (Сирийска арабска република), Египет е арабска държава (Арабска република Египет), Палестинската власт представлява интересите на всички палестинци, без значение гражданството им. Няма лошо, нали затова има държави?

  19. tofo декември 16, 2010 в 10:25 pm

    militero,
    Не сравнявам аз, а израелският министър на на благосъстоянието и социалните услуги Ицхак Херцог:
    „Процесът, който се наблюдава у нас от една или две години, ме плаши, има следи от фашизъм в периферията на израелското общество… „

Вашият отговор на Мая Отказ