Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

В защита на Джулиан Асанж и WikiLeaks

Максим Проданов

Бенджамин Франклин някога е казал, че първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта. Това не е урок по морал. Не е и съвет, който трябва да приемете, защото идва от авторитетен източник. Това е проста, но гениална програма за премахване на злоупотребите в едно общество.

Не липсват хора като Даниел Елсберг, Хауърд Зин, Ноам Чомски, Джулиан Асанж, готови да разкриват злоупотребите дори с цената на лична саможертва. Обикновени хора, дълбаещи в онова, което властта е закопала дълбоко и преценила за твърде „опасно“ или „неудобно“ за „лаиците“. За съжаление много граждани отхвърлят това знание, приемат покровителството на властта и дори са готови да я защитават от „враговете“, дръзнали да я оспорват. Прекалено много хора са съгласни, че властта има право независимо от тяхното желание да крие информация по своя преценка „за доброто на всички“. Този хроничен недостатък на обществото ни прави демокрацията мит, неосъществена мечта, прост етикет без значение.

Днешният „враг номер едно“ за властта е Джулиан Асанж – основателят на сайта УикиЛийкс, който публикува стотици хиляди тайни документи за войните в Ирак и Афганистан, и за механизмите на световната политика. В защита на Асанж застанаха Чомски и Елсберг, както и независими медии като Democracy Now. Срещу него обаче застанаха много по-силни врагове – влиятелни политици, медийни корпорации, цели правителства, мощни организации като ЦРУ, Пентагона и Интерпол.  През 2008 г. бе публикуван план на американските служби да унищожат WikiLeaks. В него се казва: „УикиЛийкс използва доверието като притегателен център… ако бъдат разкрити имената, самоличностите, ако бъдат уволнени, дадени под съд вътрешни лица и информатори, този център може да бъде повреден или унищожен…“. През 2007 г. членове на УикиЛийкс сигнализираха, че са били тайно снимани и сплашвани от полицията и членове на британското разузнаване.  Тази година администрацията на Обама поиска от Англия, Германия, Австралия и други страни от НАТО да попречат на Асанж да пътува. Точно преди публикацията на „афганистанските дневници“ се появиха съмнителни обвинения срещу Асанж за сексуален тормоз. Бяха нападнати компаниите, през които УикиЛийкс получаваше дарения. Многократно бяха нападани сървърите на УикиЛийкс с т.нар. DDoS атаки. Вчера след политически натиск от американското правителство сайтът бе спрян от сървърите на AmazonPayPal блокира даренията към организацията и властите дори започнаха да сплашват обикновени граждани с уволнение, ако посетят УикиЛийкс (1)(2)(3).

Медийната атака срещу УикиЛийкс не бе по-малко ожесточена. Сара Пейлин (кандидат за вицепрезидент на САЩ от 2008 г.) каза, че Асанж трябва да бъде преследван като терорист от Ал Кайда. Том Фланаган, съветник на канадския премиер призова Асанж да бъде убит. Бил О’Райли, водещ в телевизия Фокс Нюз (на Рупърт Мърдок) заяви, че иска безпилотен самолет да удари Асанж, а информаторите му да бъдат екзекутирани като предатели.

Не мога да пропусна и Брадли Манинг – източникът на много от изтеклата информация, който вече половин година стои в плен без присъда, в очакване на военен съд. Към него се изляха не по-малко подобни заплахи. Възможно е да бъде строго наказан, за да бъдат обезкуражени бъдещи информатори.

Обявеният за най-влиятелен човек в Америка тази година – водещият на Daily Show Джон Стюарт, се обърна към Асанж с думите: „подценяваш циничността на американците към правителството им. Ние организирахме преврати в Чили, Иран, Гватемала и пр… трябва да прочетеш нещата, които вече знаем за себе си. Освен ако в документите не се казва, че извънземните от Зона 51 са убили Кенеди, спри с драматизма“.

Да оставим на страна, че е достатъчно драматично влиятелни политици да призовават да бъдеш убит, Пентагонът, Интерпол и най-големите световни правителства да искат да изчезнеш от белия свят, аргументът на Стюарт е доста плашещ. Излиза, че щом американците не се интересуват особено от престъпленията, които се извършват в тяхно име, разкрития като „Collateral Murder„, „Иракските“ и „Афганистанските дневници“ нямат особена важност. Наистина, когато границата на приемливото се измести толкова много, и най-отвратителното се превръща в „обикновено“. Веднага след репортажа си за УикиЛийкс, Джон Стюарт обърна внимание на другия важен проблем на деня – финансовите проблеми на „Имението Плейбой“. Драмата там бе по-забележима. Тъжно е, че вълненията на хората толкова плътно следват вълненията на масмедиите. Медиите диктуват дали смъртта на Майкъл Джексън ще бъде по-значима от убийствата, експлоатацията, заблуждаването на милиони хора. А и самите зрители предпочитат да знаят хиляди подробности за живота на звездите, отколкото основни факти за грозната ни политическа и икономическа система.

До болка в медиите ни бе повтаряно и, че информацията, идваща от УикиЛийкс е или смъртно опасна за нашата сигурност, или „нищо ново, нищо важно“. Двете неща не могат да бъдат вeрни едновременно. Но пък могат да бъдат едновременно невeрни. Бих попитал: кой знаеше за несъобщените убийства на десетки хиляди цивилни в Ирак и Афганистан; за „Collateral Murder“; за съдържанието на дипломатическите дневници? Ако „вече знаем всичко“, може ли някой сега да каже какво има в останалите 2,5 милиона документи, които упорито искаме да спрем? Знаем ли вече какво има в банковите документи, които се готви да публикува УикиЛийкс? Знаем ли какво още се крие от нас? Краткият отговор е „не“. Единственият въпрос е „искаме ли да знаем“? Въпреки умората и отчаянието от истинския образ на системата, моят отговор все още е „ДА“.

9 responses to “В защита на Джулиан Асанж и WikiLeaks

  1. Посредник декември 4, 2010 в 1:06 am

    Демокрация ще има тогава, когато всички започнат да се раждат интелигентни. Междувременно повечето хора няма да искат да узнаят всички онези неща. Уики Лийкс е крачка, но все още не знаем към какво.

  2. Ruslan Trad декември 4, 2010 в 1:09 pm

    Това, което прави Асандж е много смело. Независимо от всички неща, които се говорят срещу него-той е истински активист и един ден ще стане ясно това. За да контрирам песимизма на мнозина, нека да припомня, че Асандж готви удар по Китай и Русия, подобно на тези срещу САЩ.

  3. Посредник декември 4, 2010 в 1:37 pm

    Историята много пъти ни е показвала, че ако не се действа мащабно, синхронизирано и внезапно , дейността им би се опорочила. Точно това притеснява много хора. Хайде, никога не е късно да изкараме добра оценка по Нютонова механика.

  4. Мая декември 4, 2010 в 2:12 pm

    Бедата е в доста големия брой хора, които – струва ми се – биха предпочели да отвърнат отрицателно на единствения въпрос, изречен гласно от Максим. И върху това – струва ми се – върху увеличаването на техния брой си заслужава да насочим усилия ние, които все още отговаряме положително на него.

  5. Посредник декември 4, 2010 в 3:04 pm

    Не всеки иска да знае всичко като риба.

  6. Aliya декември 7, 2010 в 10:21 am

    Дори и автентични и предани на свободата си хора като Джулиан Асанж да започнат открито да говорят за истината, повечето хора по света ще предпочетат да продължат да спят и сънуват и ще бъдат вбесени от всеки, който се осмелява да ги буди. В миналото е имало много като Джулиан Асанж и още повече ще има в бъдеще, но хората са свикнали със своята мизерия, дори бих казала, инвестирали са в своето нещастие чрез самозаблуда и притъпяване на своето внимание и осъзнаване. Доказателство за това са същите тези политици и правителства, огромни институции и мъртви организирани структури, избрани и подкрепяни от същите тези сънуващи хора, които искат да бъдат мамени и подвеждани, защото това им позволява да спят и сънуват още малко, още малко да поживеят с илюзията, че са закриляни и защитени. Хората търсят водачи, ръководители, отговорни лица, върху които да стоварят собствената си автентична отговорност за своя живот. Защото тази отговорност е тежко бреме, което се носи само от свободни и истински хора. Истината е,че хората се страхуват от свободата, дори и да твърдят обратното. Да са автентични и свободни ги плаши до смърт, защото тогава те ще трябва да бъдат отговорни и осъзнати за всеки момент от живота си. Тогава те не ще могат да се скриват в тълпата, да се оправдават с обществото, с правителството, с църквата. Тогава те ще трябва да се изправят сами и да се противопоставят на всяка несправедливост и престъпление, защото те ще знаят, че ние всички сме Едно.
    За мен бъдещо еволюиране на човека е възможно само с поемането на индивидуална отговорност. Всеки един от нас е отговорен! И тази отговорност е голямo щастие в нещастието. С тази индивидуална отговорност започва трудния път към себеосъзнаването и абсолютната свобода да бъдеш истинската си същност.

  7. Посредник декември 7, 2010 в 12:13 pm

    Директна демокрация, саморъчен Интернет и блогове от всеки пълнолетен!

  8. Lautrec декември 8, 2010 в 4:22 pm

    Вярно е, че хора като Джулиан Асанж е имало и ще има дори след неговата смърт. Аз съм убеден, че ще намерят начин да го очистят. Само гледайте как покрай процеса за сексуално насилие, ще му вземат главата. Веднъж влезе ли в затвора, е лесно да бъде премахнат. Не веднага разбира се, но края е известен. Ще бъде използван за назидание. Аз се надявам да има достатъчно влиятелни хора които да го подкрепят, защото иначе е загубен. Лошото е, че голяма част от хората си казват: „какво ме интересува случващото се в другите страни“ и сигурно са прави(за себе си).
    Джулиан Асанж малко ми напомня на онази българска мутра която стана писател и накрая го утрепаха. Сигурен съм, че доста хора са го подкрепяли, но след като му теглиха куршума всеки се замисля и си казва, че няма да живее 200-300 години. И стигаме до това, че преклонена глава брадва не я сече. А хората вярват в това, защото всеки се спасява поединично и сякаш не осъзнаваме колко верни са думите на хана „Пръчките сами по себе си са слаби, но в снопът взимат силата на другите и никой не може да ги победи“. Отвратително е и това, че медиите не са нищо повече от лакеи на влас имащите. И как иначе като огромна част от тях се управляват или от хора във властта или от приближени на властта.
    Знаете ли, винаги съм се питал“защо на арабския полуостров и около него непрекъснато има военни конфликти“? Защо в Африка години подред не спират военните конфликти? А отговора е „защото някой има интерес да е така“. Умът ми отказва да го проумее, но истината е, че всичко е пари. Защото парите са власт. Нали знаете, че миротворец е онзи с най-голяма армия.
    На въпроса „искам ли да знам“, отговарям без капка съмнение. ДА!
    Дано повече хора проумеят, че медиите отдавна са се превърна ли в инструмент за манипулиране който правителствата все по-добре владеят. Ако Асанж, някак си успее да се измъкне трябва да бяга без да гледа назад, без дори да си помисля да погледне назад. Макар, че с няколко международни организации срещу него, не знам къде ще се скрие. А ако намеси Русия и Китай ….

  9. Посредник декември 8, 2010 в 6:45 pm

    Ако Европа можеше да отгледа такива активисти, до сега щяха да ги превъзпитат. Дива история…

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: