Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Непреходният образ на арабина в българските досиета

Мая Ценова

И преди, и сега…

или непреходността на едно равенство


Тия дни, докато човечеството преживява поредния опит да бъде пробудено, респективно орезилено в собствените си очи – този път от „Уикилийкс”, старата максима „Нищо ново под слънцето” отново ни се явява по нашенски.  Навръх 29 ноември родният независим държавен орган Комисия по досиетата ни зарадва с документалния сборник „Международният тероризъм в досиетата на Държавна сигурност”, представен подобаващо пред академична общност и журналисти в Софийския университет (Представяне на сборника, COMDOS). И подобаващо отразен в родните електронни и печатни медии (например- Документи за Държавна сигурност и терористичните групировки у нас, bTV ).

И от целия тоя комплекс от прояви надникна онова непреходно равенство: „арабин=терорист”.

Така от екрана и сайта на бТв ни конкретизират, че става дума за „всякакви терористични организации:

радикални, ислямистки, арабски, палестински, арменски националистически, латиноамерикански, баски, турски, афганистански.” (Значи, например от арменските терористични са само националистическите, но арабските са в кюпа всичките…)

Нещо повече, на арабите е посветена още една трета от текста:

„Особен интерес за службите у нас са представлявали арабските студенти. Много от тях имали смесени бракове с българки и имали право да влизат и излизат от страната без визи. Такива семейства били наблюдавани зорко от службите.”

И за да не би случайно акцентът да ни убегне, което би било в ущърб на най-съвременните тенденции, от сайта на Комисията по досиетата ни обясняват, че „изданието обхваща периода 1970 – 1991 година. Долната времева граница на документацията на ДС по проблемите на международния тероризъм съвпада с началото на бързото разпространение на явлението тероризъм в Близкия изток (1968) и в Западна Европа (1969).” А на зададения от „24 часа” въпрос на един от съставителите на сборника – доц. Йордан Баев „Подготвяли ли сме терористи в България?” представителят на академичната общност отговаря:

„В архивите на БКП има достатъчно много документи, че българската държава е оказвала финансова подкрепа и е обучавала в България активисти на промарксистки организации и групи и националноосвободителни движения от Третия свят. Документи на ДС показват, че сред обучаваните във военни училища и политически школи арабски курсанти и слушатели са се оказвали и дейци и симпатизанти на екстремистки организации като „Мюсюлмански братя”. Те са били обект на „специална опека” и постоянен негласен надзор, докато са се намирали в България.”

Така накратко, арабите от промарксистки и националноосвободителни движения се оказват вписани в графата „терористи”. Макар че и това далеч не е чак толкова голяма изненада – у нас устойчивият епитет за арабите беше „мръсни араби” още в моето ранно ученичество, към средата на 60-те. Малко по-късно понятието еволюира в равенството „араби=терористи” и оттогава досега показва устойчива тенденция към оцеляване напук на всякаквите сътресения, земетресения, цунами, вулкани, които се опитват да събудят човечеството, т.е. да го накарат да се позамисли върху общата насока на своите действия – като се почне от изхвърлянето на боклука през балкона и се стигне до ядрените бойни глави, насочени към себеподобни.

 

Можем, разбира се, да оставим настрана защо изданието на Комисията по досиетата, посветено на международния тероризъм в документацията на „бившите” български тайни служби, ни се поднася точно навръх 29 ноември – можем да го отдадем на чисто съвпадение, свързано между другото с елементарно невежество по отношение на значението на тази дата.  Но тогава пък би следвало да си зададем въпроса защо нашенецът не знае, че 29 ноември е Международният ден за солидарност с палестинския народ – обявен от ООН, точно както и Международния ден за борба със СПИН. Само че за  втория ни уведомяват надлежно от националните медии – сигурно защото СПИН може да се случи (не дай Боже) всекиму, а окупацията – само на арабите и палестинците, на тях им е хак, те са терористи, така казаха по радиото и по телевизията…

Можем да оставим настрана и това, че неарабското човечество, особено в българската си част, доста трудно може да очертае границите на арабския свят и твърде фриволно включва в него кога иранците (за техен ужас и омерзение), кога афганците, пък и пакистанците.

Остава обаче въпросът с какво подобни генерализации са в интерес на българското общество. Вярно, че в началото на януари 2010 външният министър на Държавата Израел Либерман, обърна внимание на балканските държави, че „съществуват индикации от разузнаването, че балканският регион е следващата дестинация на „ал-Каида” и други ислямски екстремистки групировки”, на което някои негови балкански колеги възразиха, че страните им не са развъдник на ал-Каида” (Bosnia FM decries Lieberman remark ‘Bosnia is al-Qaida breeding ground’,Haaretz). В някои информации по темата намери място детайлът, че Либерман „споделил впечатленията си от срещите с разузнавателните служби на африкански и латиноамерикански страни” – интересна тенденция в програмите за посещенията на един външен министър. А десетина дни по-късно на посещение в Израел беше българският премиер, който отвърнал на официалната поканата с думите: “В лицето на моето правителство Израел има добър приятел” (Либерман: „Балканите са следващата цел на „Ал Кайда“, Business Post). По време на това посещение бе подписан Меморандум за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България и Министерство на отбраната на Държавата Израел, който „дава договорно-правна основа за сътрудничество в различни сфери в областта на отбраната, сред които… борба с тероризма.” (Срещи в Израел и Палестина, Focus)

Без претенции за изчерпателно изброяване на публикациите по темата нека се задоволим само с анонса към предаването „Сеизмограф” по бТв на 6 ноември т.г., което се срещна „ребром с посланика на Израел в България Ноах Гал Гендлер за вълната от терористични заплахи в Европа и у нас и за опита на страната му в парирането на тероризма.” (Сеизмограф – 06.11.2010 г.)

На такъв фон какво да говорим за „арабите, женени за българки” или просто завършили образованието си в България, които и досега не пропускат да ни благодарят за постигнатото от тях и в личен, и в обществен план, наричайки себе си „българско лоби”, „посланици на България” – а тя продължава да се прави, че не ги познава. Или в Международния ден за солидарност с палестинския народ, да речем, представя сборник с документи на бившата Държавна сигурност за международния тероризъм. Където палестинците са разпознати и упоменати поименно. Поединично и в общия арабски кюп.

Несъмнено вглеждането в миналото има смисъл. Но има смисъл единствено, ако ни показва къде сме сгрешили, за да не повтаряме стари грешки, и къде сме били прави – за да продължим по същия път. Далеч съм от мисълта, че специалната дейност и специалните служби са ненужни на обществото. Защото по принцип не приемам за добър съветник генерализацията и абсолютизацията. Свят широк, хора всякакви… Но това, последното, както го използваме за извиняване на собствените си кривици, защо отказваме да го приложим и по отношение на другите? И ако в нашето стадо си има мърша, сме ли всички ние или повечето от нас  „октоподи”, „недосегаеми”, „нагли”? И ако ние не сме, защо в нашето публично пространство арабите да са мръсни терористи – т.е. защо априори арабин да означава подозрителен? Защо един телевизионен водещ, още повече позволил на масовия зрител да го нарича на галено „Ники” Кънчев, може да се гордее с изказвания като това, че „мадина” била оная стара част на арабските градове, „пълна с циганета, които за едно евро те водят на посочения от тебе адрес” (YouTube канал на ruslantrad, видео от шоу на Ники Кънчев с тези цитати)? Моля циганетата за извинение и си позволявам да си спомня какво настана в България преди време, когато в някакъв нов италиански речник бяха включили обяснение, че думата „вулгарен” произхождала от „българин”… Дали пък не сме си го заслужили? Добре, ама ако пък наистина арабите и преди, и сега са си били терористи – е, тогава живи да са тия, дето най-сетне ни отварят очите – по-добре късно, отколкото никога.(!?)

8 responses to “Непреходният образ на арабина в българските досиета

  1. Беатриче Лазарова декември 1, 2010 в 11:46 pm

    “ И ВСИЧКИ ГЪЛЪБИ НА СВЕТА ДА НАХРАНИШ,
    ПАК ЩЕ ТЕ НАРЕКАТ ТЕРОРИСТ“ Махмуд Даруиш

  2. militero декември 2, 2010 в 12:35 am

    След 9/11 има много несправедливост спрямо арабите и мюсюлманите в западна Европа и САЩ. Това е нещо, над което цялото общество трябва да работи, както е работило срещу предрасъдъците си спрямо други групи. В България анти-арабските настроение са различни от тези във Франция, ясно защо.
    Но статистиката е такава, че един китаец едва ли ще взриви самолет или нещо подобно. Колкото и да не е политически коректно – няма такова нещо като люксембургски терористични групи. Няма и в Лихтенщайн или в Швейцария. Но има повече от достатъчно в арабския свят, Ирландия, Гърция (резкия скок последно време вероятно е чудно за 3 дена), Испания и Русия. Колкото и да се извърта е пределно ясно, че от определени групи идва по-голяма заплаха, отколкото от други. Няма какво да се лъжем. В единия случай става дума за 0.001%, а в другия за 0.0001%. Шанс. Представете си да работите като охрана на летище – на кого ще обръщате повече внимание? Не може 95% от атентатите в света да се извършват от ислямисти и да се правим на ударени, че те най-добре ще се скрият сред мюсюлманите. Подчертавам разликата ислямист-мюсюлманин. Ислямистките групировки не търсят за вербуване в християнските общности, нали? Друг е проблема, че е търсенето е буквално като игла в сено – на всеки десетки милиони полета с мюсюлмани само в един има терористичен акт.

    А че ал-Кайда има корени в Босна е ясно, не е новина – това е документиран факт още от 1995. Отделно – макар Босна да е бивша комунистическа държава и повечето хора да влагат повече смисъл във футболните отбори и пиенето, отколкото в религията, за 15 години са се навъдили 75,000 уахабисти в страната, а джамията до центъра на Сараево е меко казано странна.

  3. Pingback: Tweets that mention Непреходният образ на арабина в българските досиета « Intidar -- Topsy.com

  4. Посредник декември 2, 2010 в 1:12 pm

    Публична и частна тайна е, че от чуждестранните студенти в по-елитните университети се извлича информация по всеки възможен начин. Децата са лесен портал към вътрешността на всяко общество. Като се тръгне от есета, през послушване, през анализ на Интернет трафик, през изтегляне рапортите на охранителните системи, ровене в боклука… И се стигне до борбите за свежи тъкани в академичните среди. Кризата притисна старите доносници, тези практики зачестиха.

  5. Йордан Баев декември 4, 2010 в 2:02 pm

    Вижте все пак предговора, справочния апарат и конкретните документи, публикувани в сборника. Бих ви насочил по темата още към две други наши документални публикации – сборника от 2006 г. с над 250 документи „България и Близкоизточният конфликт в годините на Студената война“, който от юли 2010 г. е достъпен онлайн в дигиталната библиотека на Софийския университет – http://www.sudigital.org , както и публикацията „Bulgarian Arms Delivery to Third World Countries, 1950-1989“, публикувана в Интернет страницата на международния паралелен проект за кооперативна сигурност в Цюрих – http://www.php.isn.ethz.ch Ако желаете, след това можем да коментираме самите автентични архивни документи. Що се отнася до презумпцията за предубеденост, в лекциите си не пропускам и примери с терористичните актове на Иргун цвай легуми или Щерн например. Доц. д-р Йордан Баев

  6. Посредник декември 4, 2010 в 3:34 pm

    Доц. Баев, бихте ли имали нещо против, ако горепосочената литература се публикува за свободно разпространение в „Google Books“?

    • Йордан Баев декември 4, 2010 в 7:34 pm

      Това са публикации, предназначени за свободна употреба онлайн. Единственото обичайно условие е да се цитира източника на информацията.

  7. Мая декември 6, 2010 в 10:14 am

    Уважаеми г-н доц. Баев, мисля, че навсякъде при нас източникЪТ на информация се цитира. И ако обърнете внимание на цитатите, „на топа на устата“ са преди всичко българските медии, които създават и поддържат една според нас предубедена представа за арабите като такива. Разбира се, че Вашето издание е необходимо, полезно и ценно. Но нашето общество следва да направи и още крачки – т.е. да се възползва от поднесения му материал (далеч нямам предвид само този сборник)… които то – за съжаление – струва ми се, не прави.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: