Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Monthly Archives: ноември 2010

WikiLeaks извади кирливите ризи на световната политика

WikiLeaks продължава да разчупва статуквото на световната журналистика. Днес бяха публикувани 250,000 от общо 3 милиона секретни писма между американските посолства по света. Наяве излезе главозамайващ брой скрити скандали, стратегии и сблъсъци в световната политика. Големият брой на документите прави техния анализ сложен и бавен, поради което нова информация ще продължава да излиза с дни, може би седмици. Макар, че сайтът WikiLeaks отново стана мишена на атаки, голяма част от информацията бе публикувана от водещи медии като Guardian, Der Spiegel, Le Monde, El País и New York Times.

Ето какво открихме след пръв преглед на информацията:

Основни разкрития на международната сцена:

  • Лидери на арабски страни искат да бъде нанесен въздушен удар срещу Иран. В частност това са Саудитска Арабия, Египет, Йордания, ОАЕ и Бахрейн. Саудитският крал Абдула нарича Иран „зъл“, а принцът на Абу Даби иска от САЩ да бомбардират Иран, а ако това не помогне, да пратят сухопътни войски.
  • Правителството на САЩ заръчва на свои дипломати да шпионират в администрацията на ООН, да подслушват чужди дипломати, включително секретаря Бан Ки Мун. Шпионирането включва крадене на пароли, биометрична информация, номера на телефони и кредитни карти, и-мейли и др., за да могат да бъдат използвани от ЦРУ.
  • Саудитска Арабия заплашва, че ще се въоръжи с ядрени оръжия в отговор на Иран: „не можем да допуснем Иран да властва в региона“.
  • Шефът на МОСАД Меир Даган казва на САЩ, че иска двете страни заедно да дестабилизират Иран като развият националната идентичност на етническите им малцинства. Той смята, че заедно двете страни могат да свалят от власт правителството на Иран и казва, че това също ще подразни Русия, но „така й се пада, щом тя иска да научи САЩ, че не може да взема решения без да се съветва с нея“. Благодари на САЩ за 30-те милиарда долара военна помощ.
  • Шефът на МОСАД иска Сирия да бъде откъсната от орбитата на Иран като бъдат наложени санкции на Ливан. Смята, че Катар се превръща в проблем, защото иска да играе „на всички страни“. Иска САЩ да махнат базите си от Катар, за да може той да се изплаши без чужда защита. Казва, че Саудитска Арабия иска да затвори телевизия Ал Джазира.
  • САЩ обвинява руските власти във връзки с организираната престъпност
  • Остра критика на САЩ към някои от военните операции на Англия в Афганистан
  • Твърдения за неприлично държание от страна на член на британското кралско семейство
  • Според САЩ президентът на Афганистан Хамид Карзай е „движен от параноя“.
  • ЕС е планирал да бойкотира встъпването в длъжност на Махмуд Ахмадинеджад
  • САЩ се опасява, че Саудитска Арабия, Египет и Ливан в бъдеще ще станат врагове и смята за необходимо допълнително да подсили Израел.
  • САЩ са пратили директива до Кайро, Йерусалим, Рияд, Аман, Тел Авив и Дамаск да бъде събрана информация за всички движения на членовете на Палестинската автономия и Хамас, както и биометрична информация, без обяснение защо.
  • Президентът на Азербайджан Илхам Алиев се е подиграл с Владимир Путин и Дмитри Медведев пред дипломатите на САЩ с шегата: „не можеш да свариш две глави в едно гърне“, намеквайки, че двама водачи дано или късно ще се сблъскат.

За момента е публикуван само един документ, касаещ България от 16 юни 2009 г. Той представлява препоръка за цялостен анализ на вътрешните работи на България:

  • Ролята на частни бизнесмени в икономическото планиране.
  • Подробности за българските финансови институции и способността на България да се придържа към споразуменията с МВФ
  • Общественото отношение към дългосрочното разполагане на американски войници на българска територия.
  • Възможностите на България да участва във военни операции на чужда територия.
  • Корупцията по високите етажи на властта и най-вече извънбюджетните финансови потоци към управляващите.
  • Източниците на пари за политическите кандидати.
  • Възможностите на властта да влияе на публиката с манипулация на медиите.
  • Как функционират основните политически партии.
  • Да се отговори на руското енергийно влияние в България. Да се проучат възможности за алтернативна енергия и европейски проекти; да се проучат енергийните споразумения с Русия, Иран и други каспийски страни, както и информация за главните действащи лица в българската енергетика (политици и бизнесмени).
  • Да се проучат отношенията с Русия и връзките на български политици с руски бизнесмени.
  • Плановете на България за сътрудничество с ЕС, МВФ и Световната банка.
  • Да се проучат българските военни възможности, от разходите и числеността на армията, до местонахождението на военни структури и подземни тунели.
  • Данни за телекомуникационната структура на страната.

 

Как вижда Борисов свободата на словото в България?

„Виждате каква свобода на словото имаме. Не можем да преброим микрофоните. Не знам в Щатите как е. Толкова много медии дали имате във вашето пространство?…“(webcafe)

Това са думи на премиера Бойко Борисов, отправени към американския посланик Джеймс Уорлик на съвместната им пресконференция в понеделник в Академията на МВР.

Какво разбира Бойко Борисов под „свобода на словото“? Това е пространството пред него, изпълнено с микрофони. Те записват всяка негова дума, след това я предават в печатен и екранен вид, за да достигне до избирателите, т.е. народът- аз, вие и останалите. Тази информация е най-важна, с приоритет, дори да не съдържа нищо важно в себе си. Тя просто е предоставена от Бойко Борисов, който все повече се се вижда, като Rex Bulgarorum (Цар на всички българи) и все по-малко се интересува какво става извън това пространство от микрофони.

Има ли представа Бойко Борисов какво означават докладите на „Репортери без граници“? Знае ли съдържанието на редица европейски документи по отношение на свободата на словото? Има ли изобщо някаква представа колко зле е положението с медиите в България, колко натиск има върху тях и, че заради това може да си изпатим много, тъй като свободата на словото е основополагащ елемент в структурата и изграждането на европейското общество.

Гражданското общество не би могло да съществува без свободата на словото, а според последните доклади, то почти не съществува в България. Да, силна оценка, но 70-то място за европейска държава си е тревожен факт и трябва да говори доста на хората, които смятат, че вървим към демокрация и излизане от прехода. Реално вестниците и медиите, като цяло, са абсолютно притиснати в ъгъла, заставени да изпълняват бизнес, а не обществени интереси. Именно това може да ни отреже главата, когато тя ще ни е най-нужна.

Бойко Борисов разбира какво е натиск върху медиите, защото със сигурност собствената му партия прилага подобен метод. Така се случва явлението- 30 микрофона, една версия. Извинете, но това е идиотско. В коя част на света има подобно явление? В страните от т.нар. Трети свят има една, две до три медии и е ясно, че изпълняват държавните интереси. Но България нали не се числеше към този тип държави? Нали бяхме извървели пътя от комунизъм към демокрация, от робство към свобода? Тогава, защо обществото не чувства промяната. Да, можеш да плюеш по министър-председателя сега, но ако си блогър, общественик, който няма пряко въздействие върху хората. Става ли дума за вестници, там е съвсем друго положението. И кой може да оспори, че има негласно споразумение – ние пишем за вас, а вие ни оставяте да живеем. Трудно е да се види алтернативното, защото то е притиснато в ъгъла. Вестниците са почти пред фалит- подадена ръка от правителството е добре дошла.

В САЩ има няколко основни медии, които се четат от над 200 млн. души. Няма толкова много на глава от населението, колкото в България. Разликата е, че всички медии в страната ни не могат да стъпят и на съботния подлистник на New York Times, Washington Post, Financial Times и др.

И пак да задам въпроса : как вижда Бойко Борисов свободата на словото? Ами…никак.

 

Бой за това кой ще хване банана

„Още в 5 сутринта се беше събрала опашка пред Lidl…“,

разказва ми таксиметровия шофьор,

докато по радиото говореха именно за

отварянето на Lidl и станалото там.

Докато всеки един протест в България е обречен на забвение и ниска посещаемост, то веригите магазини не могат да се оплачат, че не събират достатъчно клиенти. Само днес, на отварянето на Lidl в София, няколко хиляди души напираха да влязат в магазина, за да купят от безценните евтини банани. Стигна се дотам, че кметицата на столицата трябваше да викне десетина патрулки (Vesti) полиция, за да удържи вампирясалото множество.

Някои носят покупки в колички. Снимка: Vesti

А други ги носят в колички. Снимка: Vesti

При всички положения това не е първият път, при който магията на евтините домати, банани, портокали и праз омагьосват жителите на столицата дотолкова, че да настане истинска анархия, много често с ранени. Спомнете си откриването на Carrefourбеше същото. Представете си – да раниш човек, защото не искаш да изпуснеш плодовете по 0,70 лв.

Това не е стачка,а нетърпеливи клиенти пред магазина на "Лидъл" на бул. "Сливница" в София. Снимка: Vesti

Ситуацията е ясна. Пенсионерите не могат да си купуват киви, банани и прочие продукти на нормална цена, защото тя е всичко друго, но не и много нормална, а за пенсиите да не говорим. Днес един таксиметров шофьор ми сподели, че още в 5 без нещо сутринта е имало опашка, заредила се да купува пред Lidl. За пенсионерите, хайде- свикнали сме- но какво прави цялото останало множество, сякаш си няма друга работа, а седи пред магазина да си купува банани. Това не го разбирам- тези хора на работа не ходят ли, или са си взели почивни дни, за да се бият с колички в Lidl?

Още снимки– от Георги Димитров.

%d bloggers like this: