Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Посещение на Башар ал-Асад в София(обновено)

UPDATE: Президентът Башар ал-Асад пристигна в България (9.11.2010) и в 11:30 днес ще бъде официалната церемония по посрещането му пред храма „Св. Александър Невски“.

TV Европа: Сирийският президент Башар Асад пристига на посещение у нас

News.bg: Сирийският президент е на визита у нас

Darik: Башар ал Асад пристига на посещение у нас

EkipNews: Сирийският президент Башар Асад пристига на посещение у нас

 

UPDATE: Сирийската новинарска агенция SANA публикува интервю с Георги Първанов (8.11.2010).


UPDATE: Вчера (7.11.2010) късно вечерта на летище София пристигна част от сирийската делегация, която ще посрещне президента Башар ал-Асад и първата дама Асма ал-Асад. Очакват се до 24 часа.

– – – –

„Къде изчезнаха българските продукти?“, пита ме таксиметровият шофьор, докато пътувахме от кв. „Барзе“ към Баб Шарки. Докато минавахме един централните дамаскински булеварди, той ме разпитваше за България. Още щом научи къде съм роден и очите му блеснаха. Бил във Варна, след това в Пловдив. В началото на 1990-те години напуснал България и се върнал в Дамаск. Никога не забравил България. Питаше ме дали ще се появят отново български продукти, толкова известни в Сирия – сирене, домати, мед, ябълки. Може би, за да държа оптимизма в разговора му отговорих „Да, ще ги има пак.“

Всъщност не смятах, че ще дойдат отново. България бе променила курса си, самият й пазар изпитваше недостиг на български продукти, но това шофьорът не бе нужно да го знае. Един вид национална чест е. Така или иначе, щом слязох на Баб Шарки той вече бе започнал да забравя този разговор. Но все пак си знаем истината, че дори български ябълки все по-рядко се срещат по пазарите, за домати да не говорим.

Причината да се сетя за тази случка е приближаващото посещение на сирийския президент в България. По покана на българския президент Георги Първанов в България на официално посещение ще бъде президентът на Сирия, Башар ал-Асад и първата дама Асма ал-Асад. След София, сирийската делегация ще се отправи към Букурещ. В София Башар ал-Асад се очаква другата седмица.

Какво да очакваме от това историческо посещение на Башар ал-Асад? Първо нека да се уточни, че тази визита идва в момент, когато България се опитва да върне едновремешното си значение в Близкия изток. В миналото страната ни е изнасяла инженери, от чиято работа днес се ползва цяла Сирия – това са заводи, язовири, блокове и т.н. Но освен инженерна мисъл, България изнася и своя продукция – казана по-горе, която е известна на сирийците. Днес има мандра в Дамаск, която произвежда българско сирене, но това е далеч от продукцията, идваща едно време от София. Второ, това посещение е историческо, защото на подобно равнище никога не е имало среща между България и Сирия. Въпреки социалистическия блок, СССР нерядко е изпълнявал своите желания, които са пречели на двустранните отношения между България и редица арабски страни. Например Египет е партньор, докато СССР не започва да се отдръпва от Кайро. Като страна от социалистическия блок, България не е имало начин да се противопостави на решенията на Москва. Затова отношения със страни като Египет и Сирия са били често тема на разговори и спорове между Москва и София.

Третият важен момент от посещението на Башар ал-Асад е това, че той идва с цяла делегация, включително външният министър Уалид ал-Моалем, съветникът на президента по политически и медийни въпроси Бутайна Щабан, министърът на икономиката и търговията Ламия Аси, както и помощникът на министъра на външните работи Абдул-Фатах Амура.

Самото присъствие на Уалид ал-Моалем е изключително важно. Той беше заедно с Башар ал-Асад в Кипър вчера, където той заяви позицията на Сирия по Кипърския въпрос – единство на Кипър и изтегляне на турските части. Това показва една интересна линия в турско-сирийските отношения, тъй като Сирия признава арменският геноцид, има териториални претенции към Турция, както и е зад идеята за единство на Кипър. Всичко това показва, че балансът е труден между Турция и Сирия (още повече, че Турция още помни, че български инженери правят защитната линия на Сирия през 1955, когато Турция и Сирия са на прага на война). Все пак в името на интересите и развитието на отношенията, страните затвориха очите си. Именно това означаваха думите на турския външен министър Ахмет Давутоглу, които чухме в МВнР, по време на посещението му в София – „Пример за добри отношения са Турция и Сирия. Дори те успяха да намерят общ диалог.“

Предполага се, че в София Башар ал-Асад ще дискутира с Първанов и международни въпроси, затова е хубаво да слушаме, когато пристигне сирийската делегация. Министърът на икономиката Ламия Аси е изключително способен човек. Присъствието й означава, че Сирия сериозно гледа на отношенията си с България и ако слуховете са верни, ще бъде обсъдено сътрудничество за доставка на газ и петрол.

През октомври 2008 г. Асад и румънският президент Бъсеску разговарят в Дамаск относно механизми и стъпки за подобряване на отношенията между двете държави във всички области. В края на сирийско-румънската среща, проведена в Дамаск през май месец миналата година, двете страни подписват четири споразумения за сътрудничество в областта на селското стопанство, медии и морски транспорт. Можем ли да очакваме големи стъпки и в отношенията България-Сирия?

При посещението на Бойко Борисов в Дамаск, той и Башар ал-Асад обсъдиха развитието на отношенията между Сирия и България, както и регионални, и международни събития. На същото това посещение Борисов и Асад подписаха четири споразумения в областта на финансите, транспорта, икономиката и спорта (последното посещение по темата за спорт бе на Сирийския олимпийски комитет в София тези месеци; тогава се обсъди възможността български съдии да свирят в Сирия, както и треньори да тренират сирийски футболисти).

През 2008 г., тогавашният български външен министър Ивайло Калфин, подписа меморандум със Сирия за разбирателство и създаване на механизъм за политически консултации между външните министерства, както и културно споразумение до 2011 г.

Всички тези споразумения идват след един леден период между арабската страна и България. След падането на СССР и разбиването на социалистическия блок, България се отдръпва от отношенията си с арабските страни. Връзките между Сирия и България са сред най-старите в това отношение- датират от 1950-те години, т.е. почти веднага след получаване на независимостта си от Франция, Сирия установява официални отношения със София.Именно това историческо наследство е база за партньорство между двете страни днес.

Дамаск има отдавна интерес към Черноморския басейн, тъй като оттук минават пътищата за доставки на газ и петрол. Очаква се при това посещение да се подпишат договори в тази сфера. От своя страна Сирия може да послужи като врата за българските продукти, а това би било огромен пазар. Реално се отварят възможности за търговия към целия Близък изток, Африка и Азия, специално с държавите от Персийския залив, с които Сирия има много добри отношения. Средиземноморския басейн също би бил една добра дестинация, имайки предвид големите сирийски пристанища Тартус и Латакия, добрите отношения с Кипър, както и членството в Средиземноморския съюз.

За момент търговският обмен между България и Сирия възлиза на 55 милиона долара. Това е една малка част от всичко, което може да се постигне между двете държави.

11 responses to “Посещение на Башар ал-Асад в София(обновено)

  1. Плод&зеленчук ноември 6, 2010 в 11:33 am

    Не виреят ли домати в Сирия?

  2. knaf ноември 8, 2010 в 2:59 pm

    Може някога да сме изнасяли за там, ама сега внасяме. И от там. Тъй че отговорът е ясен, виреят домати и винаги са вирели, за разлика от Бг сирийското правителство не си убива земеделието и индустрията.

  3. militero ноември 8, 2010 в 5:52 pm

    За България е голям минус, че е скъсала връзките си с арабските и африканските „братски“ държави след падането на стената. Това е огромен пазар, в по-голямата част от който човешките контакти играят по-голяма роля от предлаганите услуги. Особено ако става дума за държава с вожд, половината от чиито държавници са следвали в София. Доматите едва ли са сериозен обмен, но има какво да се търгува.
    А дали ще има протест към диктатора на Сирия и неговите практики? Както протестират тамили и перси в Западна Европа когато държавните вождове си покажат носа в Вашингтон или Ню Йорк?🙂 Май не…жалко.

    • Ruslan Trad ноември 8, 2010 в 6:59 pm

      Ех,без провокации не може:) Защо няма протести срещу Сирия при нито едно посещение на Башар ал-Асад? Защото той няма греховете на баща си. Дори кюрдите получиха признание в това управление,а синитите имат хора в парламента и щаба на армията-нещо,което бе невъзможно преди 10 години. Освен протеста в Кайро срещу ареста на блогър в Дамаск,други протести няма. Главната опозиция е съставена от религиозните групи,затова трябва да се радваме ,че не им се дава гласност. Наскоро имаше протест в Сирия срещу министър Дардари,заради селското стопанство

      Разбирам,че антиизраелските позиции са дразнещи за мнозина,но всяка страна има политика. Трябва да се гледа обективно.

  4. militero ноември 8, 2010 в 7:19 pm

    В Сирия затова ли няма протести и свободна преса – защото би било про-израелско сирийците да си защитават елемнтарните граждански права?🙂 Да, добро оправдание, но не всичко е свързано с Израел.

  5. Ruslan Trad ноември 8, 2010 в 10:36 pm

    Напротив има протести на журналисти, просто не следиш арабската преса🙂

    • militero ноември 9, 2010 в 5:08 am

      Това може и да съм го пропуснал, но :

      1. аз не говорех за протести в(!) Сирия, а в България, където всеки може да си протестира за каквото си иска.
      2. тези протести, за които съм чел са или набързо разтурвани, или за били против враговете на страната.
      3. „либерализация“ в държава като Сирия не би трябвало да извинява държавния глава, който е и диктатор, а е жалко ако единствената гласна опозиция са религиозни ненормалници.
      4. повод за протест могат да бъдат и арестувани журналисти, не изобщо срещу държавата, но е тъжно, че такива протести нямат почва. Но веднага мога да дам още 100 причини..
      5. стратегически за България тези неща нямат значение и е добре да си развием отново търговските отношения със Сирия, тъй като арабския и африканския пазар са огромни, а все още имаме здрави връзки там.

  6. Ruslan Trad ноември 9, 2010 в 3:34 pm

    Аз не знам защо си останал с впечатлението,че тук има хора,които искат да протестират срещу държавата. В Сирия освен диктатура не може да има нищо друго. Тези, които са тук защо да протестират, след като или са убийци, които са избягали от Сирия, или са хора с големи семейства, които им пращат пари, за да живеят тук.

    • militero ноември 9, 2010 в 7:23 pm

      Не съм, затова и казах „жалко, че няма“. Няма почва, но семена биха са намерили бързо. Да речем – изостаналостта на Сирия в редица аспекти, не на последно място свобода на словото и свободни комуникации.
      Подкрепата, която Асад-ови традиционно оказват на терористи и главорези в региона също е един прекрасен повод Асад да бъде осъден. За съжаление едва ли на негово място би дошъл нормален човек.
      Още редица други.

  7. ТРИФОН ноември 9, 2010 в 5:42 pm

    Е, щом ще има провокации нека и аз да участвам – обичам да се заяждам. Колкото и да ненавиждам религиозният фанатизъм ( независимо еврейски или ислямски) съвеста ми на демократ не ми позволява да се присъединя към радоста Ви породена от затваряна устата на опозицията. Не познавам детайлно обстановката в Сирия, информацията ми е от различните медии и Якуб- колега, сирийски евреин от Халеб, който пък за мое изумление е във възторг от Сирия и сирийците. Питам се г. РуслаН, дали изпитвате същата радост, когато израелските власти се опитват да контролират действията на точно тези , същите религиозни групи. Предполагам, че не, макар , че в Израел те имат несъмнено по-вече свобода на изява. Тогава влиза в действие другият стандарт,обвинения в отнемене на политически и религиозни свободи, запушване на усти, етническа ненавист, липса на демокрация. А аз се питам защо, действията на Асад спрямо някоя група предизвиква радост у някой индивид, а същите тези действия на Натанияу спрямо същата група у същият този индивид пораждат неодобрение и гняв? А колкото до България- Сирия 100% съм за подобряване на отношениятя, това ще е само от полза за България.

  8. militero ноември 9, 2010 в 7:34 pm

    Е, как защо? Да си чул някой да вдига шум около престъпленията на арабски правителства? Не, няма шум.🙂 Нищо, че Арабската Лига е отговорна за стотици кланета, погроми и геноциди. В една и съща година цял свят оплю Израел затова, че ливански християни са убивали палестински мюсюлмани, но протест спрямо убитите десетки(!) хиляди сирийци от собственото им правителство? Не, дори и навън. Имигрантските общности да са вдигнали особен шум за геноцида в Дарфур, масовите кланета в Западна Сахара или Алжир? Полицейщината в Египет и средновековните разбирания за правосъдие в Саудитска Арабия? Не. Понякога някой ще спомене, между другото, но за да се вдигне сериозен шум трябва да се намерят отново 9 обезумели фанатици, които да умрат в името на Аалах и светия рейтинг.🙂
    Протест може да има само срещу имагинерния външен враг. Та, затова казвам, че е тъжна липсата на почва за протести. Показва действителността.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: