Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

За стените като част от човешката природа,Уилям Полк и външната политика

Кой модел имитираме, ако не този, който сме ние самите. Това, което става в света ни, действията ни, възгледите ни, са просто продължение на микро войната, която се води в собствените ни тела. Изграждаме стени, за да се предпазваме от болести, нападения на външни врагове, пазим територията си, а понякога същите тези мерки ни погубват. Тялото ни е площадка за война. Стените, които градим с камък и бетон са нищо повече от материализиран страх към чуждото.

Когато започнах да чета книгата на Уилям Полк, „Съседи и чужденци“, бях убеден, че изграждането на стени е приумица на владетелите през различните епохи, за да защитят слабостта си. Че без стени не биха могли да оцелеят, защото тълпата би ги унищожила.

Прелиствайки страница след страница пред мен се откри нова теория, която не бива да бъде подценявана. Тялото ни постоянно воюва. то изгражда имунитет, вид стена, срещу натрапници или врагове, които то оценява като опасност. Ето защо съществува тази стена. В света на разумния човек, откакто той може да използва най-голямото си оръжие-умът си- стената играе важна роля. Уилям Полк защитава тезата си, че това, което се случва в телата ни се прехвърля и извън тях. Има защо да се помисли върху това.

Книгата на Уилям Полк в България се издава от издателство „ЛиК“, като преводът е на Ася Ангелова.

Кой е Уилям Полк? Авторът има достатъчно голям опит, за да се сметнат публикациите му за силни и важни. Освен това, той има дългогодишни наблюдения над политическите процеси по света, международните отношения и външната политика, особено на САЩ. Уилям Полк преподава история в Харвард и е професор по история към Университета в Чикаго. Работил е в администрациите на президентите Кенеди и Джонсън. Основател и президент на Института за международни отношения „А Стивънсън“. В момента Уилям Полк пише по въпроса за Афганистан и ролята на САЩ в региона, като често критикува прилаганата днес стратегия.

(вижте интервюто му с France24)

Въпросът за изграждането на стени от човека е главен въпрос в книгата му „Съседи и чужденци“. Имайки предвид, че днес сме свидетели на все още съществуващи стени, разделящи хората, това изследване е важно и най-малкото интересно. Да споменем само стените в Западния бряг на р. Йордан, стената в Северна Ирландия, между САЩ и Мексико, в Кашмир, в Корея. Достатъчно примери, за да видим, че днес човечеството далеч не е толкова единно, както се опитват да ни убедят защитниците на глобализацията. Всъщност войната е редом до нас, макар да не се вижда от обществото по начина, който са имали съвременниците на големите конфликти през миналия век. Но в големи части от света все още се воюва, а няма изгледи това да се промени.

Символът на стената присъства още от времето, когато хората са ловували по полетата и са събирали плодове. Археологически изследвания показват, че са се изграждали редица подобия на стени, които ограничавали достъпа на едно племе до територията на друго. Стените на близкоизточния град Йерихон са първите документирани в историята, стени от типа, който си представяме днес. От тогава до днес човекът просто развива идеята за стената, като ги прави по-големи, по-трудни за превземане, по-сложни. Пример е Берлинската стена, но не само. Т.нар. военни стени, например френската система от укрепления „Мажино“ и немския им вариант „Атлантическия вал“, изиграли важна роля през Втората световна война.

Разбира се една стена има и символно значение – тя предпазвала от духове, зли сили, оново отвън. Всъщност „отвън“ е дума, която характеризира много добре голяма част от политиката. Тя е причина да се изграждат стени, да се създават гета, да се учредяват шпионски служби и т.н. За всяка държава е важно какво се случва при съседите й. По презумпция съседите никога не се ползват с пълно доверие, а чужденците изобщо. Има случаи когато на един чужденец се гледа по-добре от на съседа. Това е интересен момент в отношенията, тъй като се предполага, че познатият е по-близък.

Уилям Полк показва ролята на търговията в политиката и развитието на международните отношения. Тя изиграва важна роля и в психологическо отношение. Търговията е първият опит на човек да общува с далечни и непознати народи, разбира се с дистанция. За мен беше интересно да прочета за сделките, които са се правели между западни и източни търговци и как тези факти са влияели на развитието на цели държави. Интересно описва Уилям Полк източните градове и китайските кораби. Те са се отличавали с огромна вместимост, нещо, което европейците дори не са виждали. Жаждата за злато и сребро и плячкосването на Южна Америка, част от книгата, на която авторът обръща голямо внимание.

Най-общо можем да кажем, че Уилям Полк прави изследване върху дипломацията, военното дело, създаването на армията, шпионажа, търговията, което се базира върху развитието на самия човек. Интересен поглед върху историята – новите нужди на човешкия организъм и интелект, които се отразяват на самото му развитие, на човешката цивилизация.

Интересна теза развива Уилям Полк относно етническите прочиствания. Те са любопитен и мрачен момент в развитието на човешката цивилизация и сякаш винаги са съпътствали човека в неговото развитие. Звучи ужасяващо, но етническото прочистване се оказва заложено в човешката природа или поне на обществата, като такива. В едно и също време човек иска да се отваря към света – чрез търговията – и да се защитава от този свят – с крипости, стени и кланета. Кланетата всъщност не представляват нищо друго освен допълнение към страха от чужденците. Всяко общество е съмнително към новодошлите, още повече, ако те са с различни вярвания, различен цвят на кожата и т.н. Тогава държавата реагира по няколко начина за приобщаване на чужденците, а ако не се стигне до решение, започва  прочистване. Този елемент от отношенията между народите е добре засегнат при Уилям Полк и вие може да прочетете повече в книгата му.

Книгата е изключително добре структурирана – от началото на човешката цивилизация до днес. Нека не ви звучи несериозно. Наистина не би могло да се обхване толкова много време в рамките на 400 страници, но пък Уилям Полк няма тази цел. Той разглежда историята от друг ъгъл, а не във вид на факти, хронология и събития. Още един плюс- библиографията и бележките в книгата са над 100 страници! Това именно прави книгата на Уилям Полк толкова ценна, а прави чест на издателство „ЛиК“, че са я пуснали в България. Преводът също е много добър- липсват неточности в имената на местности и личности, което е голям плюс и показват познание в областта.

9 responses to “За стените като част от човешката природа,Уилям Полк и външната политика

  1. militero ноември 5, 2010 в 2:27 pm

    Интересен философски поглед. Не си спомням къде съм го чел, но имаше друго интересно сравнение, а именно посоката на стената. Не може да се приравнява Берлинската стена и изобщо Желязната завеса с граничните мерки на САЩ. Едното е контруирано с идеята нищо отвътре да не излиза навън, което го прави клетка/затвор. Другото е конструирано с идеята нищо отвън да не влиза вътре, което го прави ключалката на домашната ви врата. И този страх от чуждото не бива да се пренебрегва, понякога е напълно обоснован (в случая на САЩ и Мексико). Стената е за тези, които искат да я прескачат, а тези, които не искат пробват през вратата. В заключение – понякога стените са много хубаво нещо.

    • militero ноември 5, 2010 в 2:48 pm

      Ами, не може. Да – пак са тухли и железа, но едното е страх от външното (тъй като статията и предполагам книгата са философски ориентирани), а другото е страх „вътрешното“ да не излезе навън. Разликата е същата между ключалка на килия и ключалка на дом.

  2. Плод&зеленчук ноември 5, 2010 в 3:24 pm

    За едни са стени, за други – структури. Пътеводител на стария (гръцки) мошеник. Не, благодаря.

  3. lammoth ноември 5, 2010 в 5:41 pm

    Да ти кажа Руслане, пробвах да чета няколко книжки по геополитика. Но като геолог ми е по-лесно да сложа карта, на която са отбелязани най-големите находища в света и хоп…. горещите политически точки съвпадат поне на 80%🙂 Дали ще получа признание за това си мое откритие😛

    • militero ноември 5, 2010 в 9:40 pm

      Да, готина откритие. Бедните не правят стени. Богатите правят срещу бедните.🙂 Или диктаторите „предпазват“ народа си богатите до тях. Но пак е като къща – ако аз имам 30кв.м. апартамент, в който няма мебели дори, няма плочки, тръби и прозорци….има ли смисъл да слагам и врата с ключ?🙂 Но ако имам хубав апартамент в квартал с наркомани и клошари – ще сложа и то здрава.

    • Плод&зеленчук ноември 6, 2010 в 11:13 am

      Защо да заключваме къщите си, нали МВР и ДАНС са навсякъде?

  4. Плод&зеленчук ноември 5, 2010 в 6:34 pm

    Винаги съм уважавал геолозите, Вие не само от карти разбирате.🙂

  5. Ruslan Trad ноември 5, 2010 в 11:51 pm

    На мен книгата ми хареса, тъй като ми предостави различен поглед върху историята. Стените са част от съдържанието. Препоръчвам я именно, защото разглежда няколко важни части от човешката цивилизация- възникването на армиите, създаването на шпионажа и търговията. За мен това бяха най-интересните части. Желанието да знаеш какво се случва при съседи ми се вижда много повече от естествено за човек- то е същност. След като разбереш какво се случва, ти започваш да строиш защитните валове, тук влиза дори армията. Уилям Полк много добре е описал тези елементи, според моето мнение.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: