Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Правосъдие на победителите

„Когато се е направила грешка, не бива да бъде поправяна с грешка. Ако се изтеглите сега, Ирак ще загине.“ Това казва осъденият на доживотен затвор от псевдо-правителството на Нури ал-Малики бивш външен министър на Ирак, Тарик Азиз, пред в-к „Гардиън“-последната вероятно среща с представител на световната преса.

Осъждането на смърт на бившия иракски външен министър Тарик Азиз може да се определи по два начина: типично и ужасно.

 

Тарик Азиз с папа Йоан Павел II

Присъдата на Тарик Азиз е санкция, която стана модерна в Ирак след инвазията на САЩ и падането на Саддам. По този начин се постига един вид отмъщение на непослушния режим на Саддам Хюсеин. Практиката показва, че служители в администрацията на Саддам рано или късно биват осъждани или убивани при странни обстоятелства. С тези действия, Нури ал-Малики се опитва да унищожи миналото и да отмъсти, независимо, че много от издадените присъди са случайни и липсват ясни обвинения. Виновни, разбира се, има. Те получиха своя урок. Но има и хора, които са осъдени на смърт само, защото са били част от държавния апарат на Саддам Хюсеин. Тези дни съдът в Багдад отсъди смъртна присъда на още един важен човек от миналото-Тарик Азиз.

Кой е Тарик Азиз?

Тарик Азиз, чието истинско име е Михаил Йоханна, бе дълги години дипломат номер едно на Ирак. Заместник министър-председател е на Ирак от 1981 до 2003 г. Няколко пъти е и външен министър на страната. В момента е последният жив представител на толкова високо ниво от старото управление, но е осъден на смърт от съда в Багдад. През 2003 г. той се предава сам на американските войници при условие, че семейството му може да напусне страната и заживее в Йордания. Вместо да бъде оценена ситуацията, че сам се предава, американските сили го затварят в килия без каквото и да е хуманно отношение и в пълна изолация. Той няма контакт с роднини и адвокати. Личният му адвокат Бади Ариф е арестуван изненадващо през 2007 г. в обвинение за „обида към съда“ и на 7 април същата година, американски войници го ескортират до границата. Накрая, през 2008 г. Тарик Азиз е осъден, а през 2009 г. се отсъждат още 15 години затвор по обвинение за участие в екзекуцията на търговци. Същите тези търговци през 1992 г. нарушават законите, с които Ирак контролира цените в страната. Съдът дава още 7 години на Тарик Азиз за намеса в кюрдската опозиция. Става ясно, че не е участвал в масови убийства на шиити, както го обвинява новата иракска власт и не е осъден по това обвинение.

Въпреки, че Тарик Азиз страда от диабет и има проблеми със сърцето, медицинска помощ е отказана. След натиск от семейството и адвокати, съдът му позволява да излезе от затвора поради тези причини, но американските власти не признават това решение и то е игнорирано.

Интересен факт е, че Тарик Азиз е част от християните, които участват в управлението на Саддам Хюсеин. Рожденното име на Тарик Азиз е Михаил Йоханна и е халдейски християнин. В качеството си на такъв, той се обръща към Ватикана през 2004 г., за да поиска помощ. Назначени са италиански адвокати, които отказват да им се плаща. През януари 2007 г. Тарик Азиз пише до адвоката си Джовани ди Стефано, с което моли Ватикана да бъде гарант за справедлив процес. Когато на Ди Стефано му е позволено да види клиента си, той съобщава, че Тарик Азиз е започнал да плюе кръв. По-късно се разбира, че е получил инсулт. На 14 юли с. г. отново е хвърлен в затвора с още 55 бивши държавни служители. Дни по-късно е призован пред съда и бива обвинен в „прахосване на обществено богатство“.

Болният 74-годишен дипломат лежи от седем години в строг тъмничен затвор пазен първо американски войници, а напоследък от иракските сили за сигурност. Самият Тарик Азиз заявява пред адвоката си: „Сигурен съм, че ще ме убият.“

Нури ал-Малики

Самият Малики има достатъчно причини, за да мрази Саддам и неговите подчинени. В младостта си той използва псевдонима „Джауад“, когато се включва в  партията „Дауа“ през 1960-те години, опитала се да убие Тарик Азиз през 1980-те години. Не е тайна, че тази партия се спонсорира от Иран и още след войната с Ирак, аятоласите я използват, за да саботират управлението на Саддам Хюсеин в чието правителство влизат сунити и християни, но не и шиити. Да си припомним само, че по това време Ирак има американската подкрепа във всичките нейни измерения, тъй като така Вашингтон иска да възпре иранската революция да не се разпространи и сред арабите шиити. Човекът, който седи зад присъдата на Тарик Азиз е именно от партията „Дауа“.

Нури ал-Малики създава много тесни връзки с Иран и Сирия, когато е в опозиция на Саддам Хюсеин. По-късно той обръща своя курс и вместо да благодари на Дамаск, той започва да обвинява Сирия за всеки атентат, който се случва в Ирак. Именно тези обвинения са и причина между Сирия и Ирак да има напрежение, наследило традиционното недоверие между двата арабски народа. Всъщност Сирия е единствената страна от арабския свят, която е приела над милион и половина бежанци, въпреки търканията между държавите.

Когато звездата му изгрява, Малики всячески се опитва да докаже, че няма връзки с Иран. Това е доста спорни, имайки предвид последните разкрития, че Техеран праща пари в Багдад всеки месец, заедно със субсидиите на САЩ. Но това не е важно за сегашната публикация. В случая трябва да се отбележи, че в момента управлява човек, който има съмнително минало и още по-съмнително настояще. При всички случаи той иска чисто и яростно отмъщение срещу бившата партия Баас. Историята ни показва, че с публични присъди, убийства на политически опоненти и ярост не се постига нищо добро за държавата. Напротив, днес Ирак е по-разединен от миналото, тресе се из основи и тъй като не може ясно да бъде обвинен външен враг, освен САЩ, започват вътрешни репресии със съмнителни съдилища.

Какво губи правосъдието от смъртта на Тарик Азиз?

Не само правосъдието губи, но и световната общественост. Няколко въпроса не биха намерили своите отговори или биха потънали в пясъците на времето, като сме видели само едната гледна точка.

На първо място е войната между Ирак и Кувейт през 1990 г. Тя възниква официално след обвиненията на Ирак, че Кувейт прекалено много увеличава добива на петрол, с което се изменят цените му, и така подбива икономиката на Ирак. Протоколът от срещата между тогавашния посланик на САЩ Ейприл Гласпи и Саддам Хюсеин е записан, но това, което може да каже Тарик Азиз за онова време би запълнило някои бели места. Ако се върнем още по-назад, спомените на дипломата могат да ни разкрият още детайли около войната между Ирак и Иран през 1980 г., кои са лицата в разузнаването, къде и колко са били архивите, данни за химическо оръжие и още много.

Да се върнем отново на „Пустинна буря“- първата атака на САЩ срещу Ирак. Сведенията на Тарик Азиз биха били ценен източник за положението тогава, разбира се, ако той е жив. Предвид смъртната му присъда, явно ще се простим с всичко, което може да научим от бившия външен министър. Именно той бе пратен от Саддам Хюсеин да се срещне с държавния секретар Джеймс Бейкър в Женева, като опит да се избегне войната в последната минута. Това, което взривява световната преса на 9 януари 1991 г. е новината, че Бейкър заплашил Тарик Азиз с израза, че ако Ирак нападне Кувейт, страната му „ще бъде ударена и върната в Каменната ера“. Което и става в действителност.

Бихме имали полза, ако Такир Азиз бъде оставен жив. Ирак би имало полза, ако не бъде изпълнена присъдата на бившия външен министър. Опитът му би трябвало да се използва от сегашното правителство, но заради всичко, което става последните години, Ирак е все по-малко единен. За момента фактът е този- Тарик Азиз ще бъде обесен. А с неговата смърт Нури ал-Малики ще постигне единствено своето отмъщение. Не и справедливост за Ирак.

Още:

  1. Вижте стенограмата от разговора между Бейкър и Тарик Азиз от 9 януари 1991 г. – тук.
  2. Frontline: The Gulf War: Oral History: James Baker
  3. Повече по темата за войната, Израел, Иран и Тарик Азиз, потърсете статии на Muriel Mirak-Weissbach

5 responses to “Правосъдие на победителите

  1. Диведи октомври 29, 2010 в 2:08 pm

    Нещо от интернет:

    Представете си Германия, в която Адолф Хитлер доизживява спокойно своите последни старчески дни. Една Германия, в която Йоаким фон Рибентроп става първият следвоенен президент. Той призовава възстановените и новообразувани партии да подпишат споразумение за ненасилие и повежда страната си към либерална демокрация. Представете си една свободна и демократична Германия, в която д-р Йозеф Гьобелс е депутат в Райхстага и ободрява своите съидейници от Новата модерна народно-социалистическа партия: „Горе главите, мили хора! Ние пак сме тук!“. А на упреците, отправени от опозицията и световното еврейство за някакъв си холокост, Адолф Айхман отговаря: „Нашата партия поема вината само с мезе“. Представете си една Германия, в която Хайнрих Химлер издава служебни удостоверения кой някога е бил сътрудник на Гестапо, и кой – не. Една Германия, в която Херман Гьоринг дава пространни интервюта из вестниците, обяснява колко много обича своята Родина и роптае срещу престъпленията, извършвани спрямо бившите нацисти. /Представете си само – трима от тях били понижени в длъжност, а един даже бил уволнен! Какъв ужас! Колко недемократично!/
    Представете си една следвоенна Германия, в която Ото Скорцени ръководи разузнаването, а д-р Йозеф Менгеле е президентски съветник по въпросите на реформата в здравеопазването. Гестапо е разтурено, като му е сменено името, а за SS, фелдмаршал Кайтел обяснява, че времето било такова. Ялмар Шахт развива преуспяващ бизнес, превърнал се е в честен частник, ръководител е на свръхмощната икономическа групировка „Мулти – Круп“, върти търговия със Съединените щати, с СССР и с Израел. Алфред Розенберг ръководи дружеството за германо-еврейско приятелство, а свастиката е заменена с юмрук, стиснал розичка.
    Минава време. Адолф Хитлер умира, изпратен е в последния си път по улиците и площадите на Берлин с невиждани почести. В съседна Австрия, в градчето Браунау, водачът на тамошните антифашисти открива на площада негов паметник. Върху паметника се чете надпис: „Аз, Адолф Хитлер използвах цялата власт, която имах за добруването на своя народ“. Демократично избраният президент Халтнауер, син на един от Енрст Телмановите съратници изпраща съболезнования до близките на починалия. Мартин Борман пламенно се кълне: „Ако ще и на свастика да ме разпънат, аз пак си оставам верен на Фюрера!“. Умира и Химлер. Средствата за всеобщо осведомяване ни припомнят колко скромен, колко мъдър и трудолюбив е бил той, как самоотвержено се е борил срещу враговете на Райха, как бил наредил закриването на Освиенцим, Бухенвалд и Майданек, и само войната му попречила да изпълни навреме своите благородни замисли.
    На фона на тези исторически събития дали си заслужава да споменем, че някой си Ерих Мария Ремарк е даден под съд по чл. 108 от германския Наказателен кодекс за проповядване на фашизъм и опит за насилствено изменяне държавния и обществен строй на Хилядолетния Райх. /Подлецът си позволил да се усъмни публично в преобразуването на бившите KZ в акционерни дружества!/ Доказателствата по делото са събрани от видния професионален разузнавач, специалистът с дългогодишен стаж в Аушвиц майор Петер фон Петер. Съдиите и прокурорът също не са случайни – на тях някога им бе поверено делото за покушението срещу Фюрера, завършило със строгата, но справедлива присъда за екзекуция на Щауфенберг.
    Правителството на Израел изпрати поредната пратка хуманитарна помощ. Разпределението на помощите е поверено на доказалите своя висок морал в Лидице, Хатин и Орадур специалисти. Видният демократ Мартин Борман получи Нобелова награда за мир. Германският мирен преход бе завършил. Тристахилядният германски народ показа завидна зрялост на изборите, като преизбра същите любими ръководители. Президентът Франклин Рузвелт и генералният секретар Йосиф Сталин изпратиха поздравителни телеграми, а Давид бен Гурион специално пристигна, за да произнесе пламенна реч на пл. „Александерплатц“. Смъртната присъда на Ремарк бе заменена с доживотен строг тъмничен затвор. В Германия всичко е наред.
    Не можете ли да си представите такава Германия? Елате тогава в демократична България!

  2. ТРИФОН октомври 29, 2010 в 7:54 pm

    От прочетеното стигнах до извода, че единственото което липсва на Тарик Азиз е ореол над главата. Сигурно Ватикана чака само присъдата да бъде изпълнена и незабавно да го канонизира за светец.

  3. militero октомври 29, 2010 в 9:45 pm

    Да, както се казва в първия коментар – Германия сигурно би могла да има полза от житейския и държавнически опит на Борман, Химлер, Айхман, Гьобелс и Рибентроп. Направо, да се пускат всички и да правят ТВ предавания. Не трябва да се забравя, че именно иракската върхушка е персонално отговорна (начело със Саддам) за войната с Иран през 80-те и Пустинна Буря (като пряко следствие на окупацията на Кувейт). Горкият болен 74-годишен дипломат.

  4. Ruslan Trad октомври 29, 2010 в 9:51 pm

    Бернард, Тарик Азиз определено не заслужава да бъде съден от ирански агент, като Малики. Явно не си запознат с фактите, че той е оправдан и не е участвал в акции срещу кюрдите. Обвинен е за убийство на търговци, които нарушават основни държавни закони. И? Това се смята за заговор срещу държавата, в която и да е точка на Земята. Война срещу Иран на аятоласите е винаги добре дошла. Малики и идиотчетата около него искат религиозно управление, ако не сте забелязали досега. Самата партия „Дауа“ е ислямистка и прави атентати в Ирак на Саддам. Защото мразят светското управление. По време на Саддам поне имаше Ирак, сега има един двор, където всеки е цар.

    Сравнението с нацистки лидери явно е запазена марка, Бернард. В случая е доста тъпо, ако питаш мен.

    • militero октомври 29, 2010 в 11:27 pm

      Добре, но какво общо има това? Сравнението с Германия е уместно, защото може да се направи аналогия – СССР е още по-голяма гняс от нацистка Германия, но това не оневинява немските лидери, нали? И както иракските, така и немските управници са били направили много за народа си, за това няма спор. Не за това ги съдят (иракските и немските лидери). Иначе споделям виждането ти, че иракски националист е по-добре от иранска (религиозна) пионка.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: