Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Гид за големите израелски вестници

Вестниците са силно оръжие, ако знаеш как да ги използваш. В българските медии може да се прочетат цитати от израелски вестници, когато стане дума за близкоизточния конфликт. Обикновено се цитират издания като Yedioth Ahronoth и Haaretz. Но какви са тези издания? Каква е тяхната линия-ляво или дясно?

Вестниците в Израел винаги са били от голямо значение за обществото там. Едно от първите неща, които правят ционистите в Палестина е да създадат собствени печатни медии. Всяка политическа фракция има свое издание, обикновено това са национални всекидневници. Дори днес, въпреки упадъка на печатните издания, все още вестници се четат и те оформят общественото мнение.

Трябва да се подчертае, че Израел никога не е имал силни местни вестници, затова няма строго специализирани издания и националните всекидневници са мястото, където се обсъждат всякакви въпроси. Най-голям дял имат новините от международно значение и по-малко се пише за престъпност и местни проблеми на общините. Ако искате да разберете израелското обществено мнение и политика, то трябва да проследите печатните издания.

Още един факт. Старите издания, характерни за първата вълна на колонизация в Палестина са изчезнали вече, както и фондът, който ги спонсорира. Ето защо днешните издания намират начин да се осигуряват чрез частни лица. Официално никой вестник не подкрепя официално някоя личност или партия, но това не означава нищо. В случаите с „Аарец“ и „Израел айом“, политическата линия е съвсем ясна. „Маарив“ и „Йедиот“ по-скоро сменят посоката си през годините.

Авторът от +972, Noam Sheizaf, описва големите имена в израелските печатни издания. Той е работил за „Маарив“, както и за „Йедиот“, а през последните шест месеца пише статии за „Аарец“. Роден е в Рамат-Ган, сега живее в Тел Авив.


Йедиот Ахронот

Пазарен дял (юни 2010 г.): 35 процента през седмицата, 43,7 през почивните дни.

Интернет сайт: Ynet (на английски език тук).

Политика: След години на доминация сред печатните медии, днес се сблъсква с новото издание „Израел айом“, стартиран преди три години от хазартния милиардер Шелдън Аделсън. Много хора смятат, че той е причината Нетаняху да предприема силна кампания срещу „Йедиот“ през последните години. Самият „Йедиот“ публикува статии срещу министър-председателя, неговите служители и съпругата му.Звездата на „Йедиот“ е Наум Барнеа, като само един журналист в изданието, Енох Даум, е поддръжник на Бенямин Нетаняху.

Оставяйки настрана Нетаняху, изданието е доста центристки вестник. Има тенденция за консерватизъм по военните въпроси и сигурността, но е значително по-отворено издание по отношение на гражданските права.

Според Noam Sheizaf хората извън Израел не обръщат много внимание на „Йедиот“. В продължение на години изданието сякаш стана известно с това, че улови гласа на средната класа в Израел. На първа страница всеки уикенд има статия за силния човек на деня, или история, която ще бъде разисквана следващата седмица. Вестникът не е толкова силен днес, но е все още сред важните медии в Израел. Неговият сайт, обаче, е далеч от най-популярните сред потребителите в Израел.

 

Израел айом

Пазарен дял (юни 2010 г.): 35 процента през седмицата, 25,7 през почивните дни.

Интернет сайт: Yisrael Hayom (иврит).

Политика: Според повечето оценки, безплатното издание на Шелдън Аделсън, което има тираж от 250 000 копия, е загуба на пари. Но намерението на Аделсън при създаването на изданието е не да получи печалба, а политическо влияние.

„Израел айом“ се редактира от приближеният на Нетаняху, Амос Регев. Ето защо и изданието се ползва с огромната подкрепа на министър-председателя. На страниците на вестника има повече истории за Нетаняху, отколкото всеки друг израелски вестник. Отскоро „Израел айом“ придоби още по-националистическа линия.

(По-подробно мнение за връзките между „Израел айом“ и Нетаняху може да се намери тук.)

„Израел айом“ е изключително враждебно към палестинците издание. Публикуват се главно съобщения, които целят да злепоставят арабското малцинство в Израел, както и членовете на Кнесета, които подкрепят арабите и техните права. Враждебно и към левите организации, както и към организациите за човешки права.

„Израел айом“ не разполага със собствена издателска къща, така че се отпечатва при „Аарец“. Има слухове, че този ход спасил „Аарец“ от фалит.

 

Маарив

Пазарен дял (юни 2010 г.): 12.5% през седмицата, в събота и неделя 16.1.

Интернет сайт: NRG (иврит).

Политика: В продължение на години „Маарив“ е враг на „Йедиот“. Много често се случва един журналист, който е писал за единия вестник, да не може да работи при другия. Днес двете издания по-скоро се обединяват срещу „Израел айом“.

След финансови затруднения, вестник „Маарив“ променя своите редактори. Сегашният екип се ръководят от бизнесмена Заки Ракив, който стабилизира изданието напоследък. След промяната „Маарив“ прави остър завой надясно. Критиката към Нетаняху присъства, но тя може да подведе. Всъщност изданието е консервативно и националистическо. От друга страна именно той е вестникът, който стартира кампания срещу Новия израелски фонд, като публикува доклади на организацията Im Tirzu. Издание, което е враждебно към арабите, „Маарив“ получава подкрепа от Авигдор Либерман, поради което представя политиката на партията Израел Бейтену.

Насърчаването на консервативните автори, като Калман Ливскинд и Бен-Дрор Йемини подкрепа тезата, че редакторите са направили съвсем съзнателно промяната надясно. Йемини е известен с кампанията си срещу „левичарското“ влияние в академичните среди на Израел. Той многократно е призовавал да се спират държавните средства за критични филми и за художници, и преподаватели, които са „анти-израелски“ настроени. Миналата седмица той атакува журналиста на „Аарец“, Г. Леви за интервюто, което даде за „Индипендънт „.

 

„Аарец“

Пазарен дял (юни 2010 г.): 6,4% през седмицата, 7.4 в събота и неделя.

Интернет сайт: „Аарец“ (на английски тук).

Политика: „Аарец“ е либерален вестик в Израел от много години и може да се каже, че е поддръжник на човешките права и демократичните ценности. Вестникът е много критичен към армията, а проблемите на палестинците в Израел често попадат на страниците му.

Редакторският екип на „Аарец“ е много критичен към Нетаняху и Либерман, като силни в тази област са авторите Ари Шавит и Йоел Маркус. Журналистката Амира Хас е известна с работата си в подкрепа на палестинските права.

„Аарец“ няма толкова голямо разпространение като останалите издания. Въпреки това, той се чете от интелектуалци и политици, а статиите му често са предмет на дискусии. Често международната преса използва „Аарец“ за източник по съществени въпроси по темите за Израел и Палестина. Все пак важно е да се каже, че малко израелци действително четат „Аарец“, той е по-популярен в чужбина.

 

„Маарив“ и „Израел айом“ са единствените всекидневници в Израел, които разкриват разпространението си в цифри. Процентите са осигурени чрез анкета, провеждани два пъти годишно от независимата компания TNS-Telegal. Данните в този пост се отнасят за проучването от  юни 2010 г.

17 responses to “Гид за големите израелски вестници

  1. militero октомври 27, 2010 в 1:43 pm

    Много точно си го казал, Руслане – Аарец се чете повече извън Израел, дава се като аргумент при дискусии, но в Израел никакъв го няма. Но той не е просто либерален – той е левичарски, често критикуващ дори левите партии за „дясността“ им. Идеите, които защитават авторите му (поне някои от тях) съвпадат с тези на крайните леви и комунистически организации и партии.

    Не съм запознат с всички издания, но определено от гореизброените най-стойностен е Йедиот Ахронот. Всичко по-вляво или по-вдясно има навика да игнорира чуждите позиции, а в Й.А. дават всички позиции.

  2. Ruslan Trad октомври 27, 2010 в 1:49 pm

    А този „Израел айом“, е нещо като „19 минути“ май.

  3. Диведи октомври 27, 2010 в 2:19 pm

    В РъБъ често се цитират и изданията на рускоезичните евреи като MiGnews, което май е собственост на Миша Чорни.
    http://www.mignews.com

    • Ruslan Trad октомври 27, 2010 в 8:00 pm

      Който не бива да се цитира, тъй като все едно да цитираш „Атака“ по въпроси за малцинствата или нещо подобно важно за България. Т.е. прекалено прозира пристрастието.

    • militero октомври 27, 2010 в 8:12 pm

      Когато стане дума за Израел в България обикновено се цитират или Аарец, или The Jerusalem Post. Не знам МИГ да е собственост на Чорни.

  4. Pingback: Tweets that mention Гид за големите израелски вестници « Intidar -- Topsy.com

  5. Плод&зеленчук октомври 27, 2010 в 3:33 pm

    Вестниците не бива да бъдат оръжие.

  6. Ruslan Trad октомври 27, 2010 в 9:38 pm

    Бернард, News.bg цитират главно МИГ.

  7. Диведи октомври 27, 2010 в 11:15 pm

    В статията не е споменато разделението в Израел между сефаради и ашкенази. По въпроса е писал Виктор Малка в книгата „Сефарадските евреи“.

    Защо да не се цитира MiGnews, да не е на религиозната партия ШАС? Напротив, вижте какво са писали:

    Раввин Овадия Йосеф – обыкновенный нацист?
    „Единственная цель неевреев – служить евреям“, с таким заявлением выступил раввин Овадия Йосеф, духовный лидер партии ШАС и старший судья сефардов.

    „Гои родились только для того, чтобы служить нам. Без этого им нет места в мире, их единственная задача – служить народу Израиля“, – заявил Йосеф в своем еженедельной субботней проповеди о том, какие действия позволено совершать в шаббат неевреям.
    http://www.mignews.com/news/society/world/181010_115843_62469.html

    • Ruslan Trad октомври 27, 2010 в 11:19 pm

      по въпроси за Палестина, МИГ не е добър източник, защото е абсолютен ционистки сайт. Както не бива да се цитират сайтове на ислямистки групировки. Същото е.

    • militero октомври 28, 2010 в 8:21 am

      Ционистки би било добре, Руслане, но тези конкретни извадки са расистки. Извадките, не агенцията – противно на вродения ми инстинкт, не всичко руско е лошо!🙂

      Диведи, тези разлики ги има само при религиозните, при нормалните хора – не. Аз нямам ашкеназим в семейството, всички са испански евреи. И разделения няма. Има повечко разделения при чистите мизрахими-традиционалисти. При бухарските евреи (от централна Азия) пък са намират най-големите бандити и главорези.

  8. Ruslan Trad октомври 28, 2010 в 11:44 am

    Бернард, стига бе- МИГ си е направо ударно:) Аз чета останалите вестници, които са си в Израел, в тях няма изцепки, а политика, мнение. в МИГ си е МИГ – все едно сега тръгваме на оръжие:)

  9. Aya октомври 28, 2010 в 12:56 pm

    Ето част от статия на Миг, публикувана на български :
    “В момента на евреите, населяващи Юдея и Самария, е разрешено да строят само в границите на съществуващите легални израелски селища и само върху държавна земя.“
    Легални селища , само върху държаван земя, Юдея и Самария?!
    http://news.ibox.bg/news/id_1359306354

    А защо The Jerusalem Post (бившият The Palestine Post) отсъства от списъка – толкова малко ли е четен в Израел, или защото е на английски език?

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: