Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Някой има изгода от затварянето на домовете за изоставени деца

Не толкова отдавна посетих един ДМСГД (Дом за медико социални грижи за деца 0-3 години), който се намира в софийския район Сердика. Не бях подготвен да видя деца с увреждания, никога преди това не бях виждал лично. Там видях няколко такива деца. Наистина този дом е главно с деца, които са изоставени от родителите си, а понякога идват деца с увреждания. Виждал съм дете с хидроцефалия. Това е заболяване на централната нервна система, което се проявява самостоятелно или съпровожда различни вродени малформации, възпалителни, травматични, генетични, обменни и други заболявания. Появата и развитието на хидроцефалията е тясно свързана с патология на ликворната система по отношение процесите на образуване, циркулация и рeзорбция на ликвора (мозъчната течност). В тази патология съществена роля играят мозъчнитие стомахчета (вентрикулите). Стомахчетата на главния мозък са четири взаимосвързани кухини, в които циркулира мозъчната течност. При запушване на някои от комуникационните пътища, вентрикулите се разширяват и в тях се натрупва ликвор.

Виждал съм дете със синдром на Корнелия де Ланж. Болните от синдрома на Корнелия де Ланж имат забавено развитие, среден ръст, гъсти коси, прекомерно тънки вежди, дълги ресници и малък нос. Заболяването причинява тежък порок на сърцето и нарушава интелекта. Смятате ли, че деца с подобни заболявания, а има такива деца, могат да бъдат гледани без специални грижи? Това е абсурдно и със сигурност не би могло да стане в обществото. За тези деца се грижат по няколко души, ежечасно и постоянно. Не може да се показват, дори имената им не могат да бъдат издавани, защото са защитени със закон. Ето защо тези деца са просто „децата“, а социалните работници, лекарите, санитарите са „хората“.

Има още домове, които полагат грижи за деца с увреждания и медиите не трябва да си затварят очите за тях. Те съществуват, макар и трудно. Въпреки всичко, някой иска тези домове да бъдат закрити. Този някой не се знае, някой в министерство. Добре, закриват се тези домове. След това? Какво се случва с децата. Казват, че ще бъдат настанени в защитени домове и приемни семейства. Нека кажа, че децата, които съм виждал са на по 7-9 години, но заради развитието си са все още в графата „три годишни“. Какви са гаранциите, че това дете ще попадне в правилно семейство или хората в съответното заведение ще проявява необходимото внимание. Деца с увреждания, ако не получат съответните грижи, умират на първия месец от живота си. Това е изключително важно и затова са нежни гаранции за съдбата им, ако домовете в които са сега, където се грижат за тях, бъдат закрити. Създаването на предавания определено няма да реши проблемите им, нито ще гарантира бъдещето им. Осиновяване на дете също е трудно. Чужденци осиновяват деца от малцинствата, защото българите не искат. Чужденците са главно американци и японци, защото в Западна Европа странят от осиновяването на ромски деца. Какво ще застигне онези, които не са имали шанса да намерят семейство? Това трябва да измислят хората с власт.

Когато от предавания пари няма, а за подкрепа от министерства и дума не може да стана, идват фондациите и частните спонсори. Много домове, в които реално се върши работа, разчитат именно на фондации и благотворителни организации. Вчера, например, в същия дом, който аз посетих преди време, имаше две посещения в рамките на няколко часа. Едното бе на социални работници, придружени от доктор, а второто бе на англичани, дошли с помощта на  фондация „За нашите деца“. В тази фондация участват хора, като Максим Бехар (един от най-добрите PR експерти) и Пламен Димитров (председател на УС на Дружеството на психолозите в България).

Какво показаха двете посещения? Това, което много хора знаят отдавна- не всички домове в България представляват опасност за децата в тях. Съществуват редица такива, които не могат да се грижат за деца с увреждания и главно те биват представяни в медийното пространство. Англичаните направиха сравнение с домове в Япония. Знаете, че тази държава е много развита в социално отношение. Тогава вероятно ще се учудите, че в Япония домовете за изоставени деца приличат на всичко друго, но не и на домове. Те са по-скоро болници, в които децата са гледани, като пациенти, а не като деца, имащи нужда от семейство. А това е ключов момент. Едно дете трябва да бъде угрижвано,  да усеща топлината на по-възрастен, за да може да израсте нормално. И медицинските грижи са само част от цялото. Ето защо тези англичани, заедно със социалните работници, посетили въпросния дом в София, останаха впечатлени. Сега те отиват на посещение в още няколко подобни устроени домове, за да кажат това, което трябва, а именно – домовете са нужни и не бива да бъдат закривани. Онези, които са с доказана вина за лошо отглеждане на деца, нека понесат наказание. Но нека не бъде „лов на вещици“.

Впрочем екипите на предавания подобни на „Великолепната шесторка“ не са стъпвали в свестен дом, те не са и го търсили. Заведенията, които реално вършат някаква работа и често са спасявали живота на деца, не получават помощи за това. Ние не трябва да затваряме очите си за хората, които работят и седят по цели нощи до децата, които без наблюдение биха загинали. Напротив, трябва да обръщаме внимание на тези хора, да покажем добрия модел и, че от подобни заведения има смисъл и нужда. Те не бива да бъдат закривани, а поощрявани с помощ, повече социални работници и медийно внимание.

5 responses to “Някой има изгода от затварянето на домовете за изоставени деца

  1. lilia октомври 9, 2010 в 1:13 pm

    Децата трябва да бъдат обгрижвани, докато станат пълнолетни.

  2. Плод&зеленчук октомври 9, 2010 в 1:48 pm

    Повечето известни личности от властта в Европа са на мнение, че тези деца са в тежест на обществото, тъй като не могат да работят. Решението, което са намерили англичаните е телевизионно предаване, в което представят децата с по-редки заболявания срещу приемлив хонорар. Руслане, това е сфера, в която можем да поработим в случай, че проявяваш интерес.

  3. Калоян октомври 9, 2010 в 3:08 pm

    Тъй, само да споделя, че 1. хората с увреждания МОГАТ да работят и смятам, че има достатъчно добри практики за това, малко от които съм виждал лично и 2. огромна част от децата с увреждания не умират от болестите си, защото адски много от настанените в институции от тип ДДУИ и ДДМУИ са с диагнози Умствена изостаналост и/или Епилепсия и/или Детска церебрална парализа, а от това не се умира. Умира се от тоталната липса на грижа и бездействие, което цари в много от въпросните институции.
    Също така мисля, че, не, домовете не трябва да съществуват, тъй като:
    1. Има огромна разлика от дома, за който говориш, който се намира в центъра на София, в непосредствено съседство с Центъра Св. София на въпросната фондация, в който и аз съм работил като доброволец, и един дом в село на 40 км от най-близкия град, в село, където през зимата няма проходим път за линейка, камо ли за нещо друго..
    2. Социализацията и реализацията на хора с увреждания е възможна и необходима, естествено само при условието, че както по наредба и план МТСП е трябвало да осигури достатъчно социални услуги в общността. Също така, както сам казваш, децата имат нужда от индивидуална грижа и внимание, а самата идея едно дете с увреждане да живее в дом, заедно с 50 други деца с увреждания, с персонал, който не знае как, а и ако знае, не иска да се грижи адекватно за тях, защото „те така или иначе ще умрат“, изолирани от общността, нежелани от собствените си родители, напълно изключва възможността те да преодолеят забавянето в развитието си, да добият социални и професионални умения, и всичко друго.
    Световната практика също е в посока деинституциализация, например има специална конвенция на ООН за правата на хората с увреждания, която гарантира включващото образование, осигуряването на услуги в общността и т.н.

    Та не искам да кажа, че бидейки реформата да се осъществява в България, не се използва случаят, за порочни практики, но смятам, че закриването на тези изолатори е единственият възможен път..

    Поздрави : )

  4. Ruslan Trad октомври 9, 2010 в 3:32 pm

    Изолатори? Последното нещо, с което мога да определя някои домове е „изолатори“. Разликата в отношението към подобни деца между България и западните страни е много голяма. Трябва да има ясни критерии, повече социални работници, хора,които да се грижат за деца с увреждания -както хидроцефалия, защото подобни деца рядко надживяват 10 години. Ако се закрият домовете, трябва да има алтернатива, а сегашната не е много добра.

  5. Плод&зеленчук октомври 9, 2010 в 5:28 pm

    Бърза статистика. Колко от вас отглеждат дете с увреждания вкъщи? Колко от вас имат роднини, които отглеждат дете с увреждания вкъщи? Колко от вас са осиновили дете от дом за сираци? За тези, които все още не са поели тази инициатива, имат ли желание да го направят? Защо?

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: