Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Близкоизточните мирни преговори започнаха

Срещата в САЩ между лидерите на Израел, Палестинската автономия, Йордания и Египет започна днес. След дълго спиране на мирните преговори, инициативата бе поета от Барак Обама.

Махмуд Абас и Бенямин Нетаняху си стиснаха дипломатично ръцете, но още в началото на разговорите дадоха да се разбере, че ще държат на своите държавни интереси. Президентът на Египет призова Израел да приеме Арабската мирна инициатива, иначе би рискувало ескалация на напрежението. Кралят на Йордания потвърди, че насилието трябва да бъде избегнато, но страната му подкрепя правото на палестинците да имат държава и призова за спиране на строежите в Западния бряг, осигуряващи незаконни домове на израелските заселници.

Разговорите се очертават тежки.

29 responses to “Близкоизточните мирни преговори започнаха

  1. Aya септември 2, 2010 в 3:14 pm

    Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея…

  2. militero септември 2, 2010 в 8:29 pm

    Предвид атаките над Израел от всички страни е наивно да мислим, че преговори между Тел Авив и безсилните, но корумпирани до мозъка на костите си Фатах ще имат каквото и да е значение. Дано имат успех, но е малко вероятно.

  3. militero септември 3, 2010 в 5:27 am

    14-ти Юни – след обстрел умира един човек, трима са ранени

    2-ри Август – пет ракети са изстреляни по Израел, погрешка някои падат в Йордания, където убиват местен таксиджия

    3-ти Август – ливански войници нападат израелските си колеги, които (според ИДФ и комисията на ООН) са в израелска територия. Според ливанските армейци тези действия са били предварително планирани.

    31-ви Август, в навечерието на преговорите 4 израелски цивилни са убити, след като колата им е обстреляна от минаващ автомобил. Веселби и черпене в Газа.

    2-ри Септември – след обстрел трима цивилни са ранени. Майка на шест деца умира от раните си малко по-късно.

    Отделно са изстреляни 120 ракети в първата половина на 2010 година.

    • Ruslan Trad септември 3, 2010 в 12:14 pm

      Лоши палестинци, лоши. Нападат свети Израел, а той се отбранява както може, с каквото може-камъни, пръчки и молитви. Над него е огромната 400 милионна арабска сган, искаща да го унищожи, но не го нападат, защото ги е страх.

    • militero септември 3, 2010 в 6:22 pm

      И това ти и отговора?

  4. militero септември 3, 2010 в 5:29 am

    Не виждам смешното.

  5. Роберт Леви септември 3, 2010 в 11:45 am

    Ами дали има случай, в който да започнат преговори и някоя палестинска групировка да не направи атентат или изстреля ракета срещу Израел? Досега винаги палестинци са проваляли преговорите.

  6. Мая септември 4, 2010 в 12:04 am

    Следствие от всичко онова, което медиите премълчават, но в окупираните територии то е ежедневие и еженощие. Следствие от 43 години окупация с всичко произтичащо от нея. Ами кой каквото посее… Такива са законите и на физиката, и на логиката…

  7. Роберт Леви септември 4, 2010 в 9:57 pm

    В какво точно се състои „ежедневието и еженощието“? Някой да обстрелва с ракети жителите на окупираните територии?
    Но какво се очудвам – един митрополит отказва да се подпише срещу самоубийствените атаки. Една коментаторка счита, че стрелбата срещу цивилни е оправдана. Единственото вярно са законите на физиката – когато ракета падне върху цивилни граждани, те загиват. И няма абсолютно никакво значение дали тези граждани са израелци (впрочем, в Израел не живеят само евреи), палестинци, йорданци или някакви други. Законите на физиката наистина са неумолими. Но не и терористичната „логика“.

    • Ruslan Trad септември 5, 2010 в 3:51 pm

      Стига бе,Робърт. Аман вече от непризнаване на терора от страна на Израел. То трябва да си със затворени очи, за да се говори всичко това. Хубаво, терористи сме, убиваме невинни и прочие. Ама нека сме честни.

  8. militero септември 5, 2010 в 4:48 pm

    Има много несправедливост спрямо обикновените палестинци, това никой не го оспорва. Но какво е тероризъм? Тероризъм е чрез убийства да се всее страх в едно общество и до да притисне собственото си правителство. Когато някой се взриви в еврейски автобус това е добре за палестинската страна и лошо за израелската – от една страна всякаквите групировки се чувстват по-силни, дига се духа на населението им, приема се като победа. Израелското общество изпада в ужас и шок, обезверява се и повече хора казват „приемете изискванията им, направете това, което искат“.
    Когато един израелски войник убие един палестинец нещата не се променят. Палестинското общество не е израелското и от тези убийства гражданското мнение се затвърждава, а идеологията става бетон за близките на убития. Освен това се увеличава все повече и повече подкрепата отвън, не само от мюсюлманския свят вече. Но израелското общество не се нахъсва, а напротив – намират се повече хора, които ще кажат „приемете изискванията им, направете това, което искат“. Но този път не е от страх, а от състрадание. Приемаме, че не ние сме тези, които ще ги учат видиш ли как седят нещата.

    В общи линии светът в момента е устроен така, че въпроса дали ще има палестинска държава или не не е особено важен, важни са въпросите кога и как.

  9. Мая септември 6, 2010 в 1:38 am

    Ето точно колко конкретен е израелският ежедневен и еженощен терор срещу населението на окупираните палестински територии.
    http://www.miftah.org/report.cfm
    Работата е там, че в България много успешно се упражнява информационно затъмнение, поради което българинът слуша и си създава нагласата да приеме само правотона Израел на самозащита, а на палестинците гледа като на терористи. Само че Ботев е казал – включително на заспалата част от нашенците: „Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба.“
    Далеч съм от мисълта, че това е начинът за решаване на конфликти. Само че когато конфликтите траят десетилетия наред и проявяват тенденция към потулване, а не към справедливо уреждане, народите понякога просто нямат друг избор. И точно този избор е посочен и от Ботев – единствения българин, когото българите са нарекли гениален…

  10. Мая септември 6, 2010 в 1:42 am

    От друга страна изкушавам се да помоля г-н Роберт Леви за някакво уточнение – дали под „коментаторка“ има предвид Рейчъл Кори? Или може би Фелиция Лангер? Или може би…

  11. militero септември 6, 2010 в 4:15 am

    Про-израелски медии, казвате? Въпрос на гледна точка, според мен е обратното.

    • Ruslan Trad септември 6, 2010 в 11:31 am

      FOX, The New Republic,New York Times,The New York Post,Boston Globe,Стандарт, Дневник…да продължавам ли с медии,които са заявили ясно позицията си,че подкрепят израелската политика?

    • militero септември 6, 2010 в 1:23 pm

      Да, в България много се чете NYTimes, Boston Globe и се гледа FOX…за сметка на това саудитската телевизия CNN е най-гледаната западна новинарска ТВ в България. EuroNews и BBC я следват. И чак заявили ясно позицията си…🙂

    • Ruslan Trad септември 6, 2010 в 11:09 pm

      България- Стандарт, Дневник, Капитал,още?

  12. Мая септември 6, 2010 в 1:00 pm

    Не виждам къде „казвам произраелски медии“. Твърде фриволно упражнение по свободно тълкуване.
    Освен това мисля, че поставям далеч по-важен въпрос, който обаче остава извън вниманието Ви. Защо? Защото не се вписва в предишното мъдрото Ви съждение , че „атаките бил ипросто по принцип“? За съжаление не са. Те са просто отговор. Действие на физическия закон, че на всяко действие има противодействие.

  13. Мая септември 6, 2010 в 3:14 pm

    Именно, г-н Сиди – въпрос на гледна точка. Ние с Вас просто имаме различни критерии. Вашият са интересите на Израел, моят – фактите от реалността. Само ако медиите пишат в интерес на Израел, за Вас те са произраелски, а ако не – тогана са антисемитски и антиизраелски. За мен ако медиите прикриват фактите от реалността, те противоречат на интересите на обществото. Можоете да бъдете уверен, че ако фактите от действителността потвърждаваха някакво право на Израел на самозащита, аз бих защитавала това право с целия свойствен ми „фанатизъм“ (според мен той се нарима съвест, но квалификаицята, както вече стана ясно, е въпрос на критерий и гледна точка) . И се гордея, че дедите ми са защитили евреите. Но именно изхождайки от същата тази съвест, в съвременната реалност в Близкия изток, квалифицирана – не от мен, а от световната общност – като окупация, аз просто нямам как да не съм на страната на паравото на окупирания да се бори против окупацията.

    • militero септември 7, 2010 в 3:46 am

      Мисля че се бъркате, аз не съм говорил нито за анти-семитизъм, нито за фанатизъм.
      Правилното представяне на зависи от интереса, когато има нещо, което е не е в интерес на Израел аз бих го осъдил. Пример – бутането на бедуинските къщи преди месец, блокадата над Газа и т.н. Може би паметта ми е кратка, но не се сещам Вие някога да сте имали „про-израелска“ (да я наречем най-общо) позиция. И дори да си сменим позициите това няма да промени медиите, тъй като те не зависят нито от тях, нито от нечии деди. Една медия се счита за „про-“ ако статистически предпочита цитирането на едната страна пред другата, ако отделя 95% от репортажа си на едната страна и 5% на другата и подобни неща. Вземете за пример статията на Руслан за сблъсъка между ливанската и израелската армия преди около месец. Явно я е писал още в първите часове. Но какво се оказва по-късно? Пълната противоположност. Примери могат да се дадат и с Тувия Гросман, битката в Дженин, Мохамед ал-Дура (когото и Вие понякога споменавате) и др. Дадените примери са най-известните просто, винаги могат да се споменат и приетите за чиста монета от ред западни медии снимки от Ливан, доказани после като фотошоп-журналистика.

      Извинявам се за отклонението. Предлагам една насока на темата :
      http://wireupdate.com/local/jordan-syria-call-on-israel-to-pull-out-of-arab-lands/

      Трябва ли палестинския въпрос да се връзва със сирийския/голанския? Исмаил Хания многократно е твърдял, че палестинския и „ливанския“ въпрос трябва да вървят заедно. Йордания и Египет участват активно в преговорите, но и двете нямат какво да искат от Израел. Сирия е единствената държава, която има териториални претенции към Израел, но не участва, естествено.

    • militero септември 7, 2010 в 9:04 pm

      Тук няма спор, тези бастуни нямат място нито в Хеброн, нито изобщо в Западния Бряг. Това би бил един социален проблем за Израел ако изведнъж няколко стотин хиляди души дойдат обратно, но никой не е казал, че ще е лесно. Трябва да се вземат трудни решения. За момента заселниците са просто един буфер – да гърмят тях по-добре.

  14. Мая септември 7, 2010 в 12:33 pm

    Дали пък случайно моята памет не е „кратка“?
    „Про-израелски медии, казвате? Въпрос на гледна точка, според мен е обратното.“
    Е, не виждам някъде да съм го казала.
    И може би искате да ме убедите, че българските медии отделят 95% от вниманието си на палестинската страна и 5 % на израелската? Аз пък си мисля, че те отделят 95% от вниманието си да преразказват какво израелската страна смята за палестинската страна, без да си направят труда да се обърнат към самата палестинска страна и да чуят нейните позиции – дори в рамките на 5%.
    Остава във всеки случай въпросът кому е изгодно това.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: