Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Ирак – Нова зора, нов зор

След демонстративното изтегляне на американски бойни части от Ирак на 19 август, операция „Иракска свобода“ приключи, а на нейно място дойде операция  „Нова зора“. Макар, че след толкова операции пациентът вече не приличаше на нищо, ходът имаше съвсем друг замисъл – да вдигне рейтинга на Барак Обама точно преди междинните избори на 2 ноември и да смекчи очакваната загуба за демократите. Съвсем по план, рейтингът на американския президент скочи с няколко процента. Какво толкова обаче се случи на 19 август и заслужава ли то да бъде наричано „край на военната мисия в Ирак“?

Макар и неясна, мисията в Ирак беше обявена за изпълнена вече няколко пъти (ако забравим за оръжията за масово поразяване). Това стана през 2003 г. със знаменитата фотосесия на Джордж У. Буш пред огромен плакат „Мисията завършена“. Стана и през 2005 г., когато Пол Волфовиц, архитект на войната и автор на култовата фраза „войната сама ще се изплати“, смело обяви изтеглянето на хиляди военни от Ирак. Стана и преди парламентарните избори, които после преминаха в гражданска война. С какво е по-различно сегашното изтегляне?  На първо място в Ирак остават „само“ 50 000 американски военни, без да се броят наемниците. Предполага се, че в Ирак и Афганистан има между 100 000 и 200 000 наемници, но дори Пентагонът няма надеждна статистика. Тъй като войната се захранва от доброволци, а те никога не са достатъчно, армията или наема, или „рециклира“ пехотинци. Затова завръщането на хиляди военни от Ирак не е толкова празнично – за много от тях това означава експресен билет до Афганистан. Но въпросните 50 000-те „официални“ войници, които остават в Ирак, ще изпълняват предимно „съветнически функции“, т.е. обучаване на иракските войски. В Ирак остават и най-малко 8 постоянни американски военни бази, както и най-голямото посолство в света – комплекс с размерите на Ватикана, носещ изящното име „Крепост Америка“.

Може да се каже, че американските военни вече официално приемат ролята на бодигард за марионетната власт в Багдад (намираща се за собствена безопасност, в „Зелената зона“), както и за американските компании, получили дългогодишни договори в Ирак. От една страна политическата атмосфера не позволява единно правителство, за което писахме преди няколко дни. От друга – подписаните договори с американски петролни, строителни и други фирми, са твърде дългосрочни и амбициозни за избухливата обстановка в страната. Припомням, че през 2006 г. иракските законодатели приеха 40 страници текст, осигуряващи 30 години експлоатация на иракските петролни ресурси от Exxon, BP, Shell, Chevron и др. Но едва ли някой вярва, че в следващите 30 години на власт в Ирак няма да дойдат хора, готови да изгонят чуждите компании. И дали краят на войната не е свързан именно с края на неканеното икономическо присъствие в Ирак?

Тъй като парите за „възстановяването на Ирак“ се осигуряват от Америка, или поне от кредитната й сметка, компаниите възнаградени с това възстановяване не са длъжни полагат особени усилия. С гарантиран приход фирмите предпочитат да претупват, а понякога и направо да зарязват работата. Преди дни Асошиейтед Прес направи репортаж за няколко подобни проекта – затвор в пустинята за $40 милиона, който стои празен; болница за $165 милиона, която стои необорудвана; пречиствателна станция във Фалуджа, която е утроила цената си и въпреки това по улиците на града се стичат отходни води. За сметка на това успешно се строят стотици полицейски участъци. Саддам, тикво тикритска! Защо не си строил повече участъци?! Нека САЩ ти покаже как се прави полицейска държава.

Излиза, че се губят 10 от всеки 100 долара, дадени за възстановяване. Но когато военният бюджет на една страна е от порядъка на 700 милиарда долара годишно, цифрите започват да губят значение и прахосването на милиарди се преглъща все по-лесно. За американския данъкоплатец е трудно да усети тези разходи, тъй като парите се вземат назаем – бюджетният дефицит на САЩ е 1,4 трилиона долара. Дългът пък е $14 трилиона, а само изплащането на лихвите струва около $400 милиарда годишно.

Но най-големият страдалец в крайна сметка се оказа Пентагонът, който все по-трудно оправдава огромния си бюджет, който през последните десет години скочи от 300 до 700 милиарда долара. Дори финансовата криза и предполагаемото изтегляне от Ирак не хвърлиха сянка върху този ценен отрасъл от икономиката. След продължителен натиск от страна на Белия дом, министърът на отбраната Робърт Гейтс предложи военният бюджет за 2011…  да се увеличи с 1%. Все пак мирът се нуждае от компромиси.

Максим Проданов

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: