Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Правителството на националното единство в Ирак е все още мираж

Inside of the Baghdad Convention Center, where...

Image via Wikipedia

В контекста са изтеглянето на американските войски от Ирак, доколкото това е изтегляне, стои въпросът за бъдещето на изтерзаната от конфликти територия на Ирак. Може би никога преди земите на Месопотамия не са били така разединени, както днес.

„Правителството на националното единство“, което е мечта за мнозина иракски граждани, все още стои твърде далеч от амбициите на иракските политици. Амбициите на големите играчи САЩ, Русия и Иран пречат на изпълняването на заветната цел, още повече, че политическите партии в Багдад и Ербил са всичко друго, но не и иракски. В бъдещото правителство всеки един играч ще иска да има свой представител, за да може да контролира нещата „отвътре“. Шиитите са подкрепяни от Иран, а той отдавна е предявил претенции за дял от Ирак. Независимо под каква форма ще е този дял. Сунитите от друга страна са важен дял от бъдещето на Ирак и при тях положението е още по-сложно. САЩ ще искат задължително техен сунитски представител в парламента, същото искат Сирия, С.Арабия и Турция. Тези три държави имат влияние в Ирак, особено Сирия, която приема най-много бежанци от всички държави в региона на Близкия изток. В момента те възлизат на над 1 500 000 души и продължава да расте техният брой. Турция от своя страна задължително ще следи границата си с Иракски Кюрдистан, където в момента се крият части от бойците на ПКК, с които Анкара доскоро водеше военни действия и е въпрос на една искра те отново да се възобновят. Русия от своя страна седи настрана само привидно. За Москва продължаващото напрежение около изборите в Ирак е добре дошло, тъй като така може спокойно да разиграва политическите си ходове в Евразия.

Що се отнася до кюрдите, автономен Кюрдистан се превръща все повече в отделна част от страната, отколкото в партньор в изпълняването на националното единство. Кюдската патриотична партия и Демократичната партия на Кюрдистан са останали по-скоро символ на едно славно минало, отколкото мотивация за младото поколение. Споровете между лидерите в самите партии довеждат до дълбоки кризи и дори отцепничество. Тенденцията младите да не са съгласни със старите членове на партиите, произхождащи от партизанските движения, се увеличава с всеки следващи избори в автономията. За по-малките партии в Кюрдистан остава единствено да получават милостиня от двете водещи сили във вид на пари и малко гласове, с които да сформират коалиции, с които да влезнат в парламента.

В правителството на Ирак ще трябва да влезнат много енергични хора, които да поемат тежестта на възстановяването на страната. Спирането на екстремистките групировки е задача, с която трябва веднага да се заемат управляващите, независимо от коя партия и алианс са. Само с гарантиране на сигурността, това правителство ще има някакъв шанс.

Абониране за нови публикации

42 responses to “Правителството на националното единство в Ирак е все още мираж

  1. militero август 24, 2010 в 5:05 pm

    Мисля, че тройната подялба няма да е от особена полза, но двойната изглежда приемлив вариант. Иракски Кюрдистан си почти независима държава, действа като такава, единствено не е призната. Но ще е добре да се наложи един здрав режим, да се хванат за гушите половината лидери и да се обедини сунитския и шиитския арабски Ирак. Тези 50,000 американци след една-две години може и да не изглеждат като излишни или „окупатори“.

  2. Мая август 25, 2010 в 5:33 am

    Ама разбира се, г-н Бернард Сиди, политика на създаване на свършени факти е твърде отдавнашно явление малко по-на запад в Близкия изток – там тя се експериментира вече повече от 4 десетилетия, от 1967 насам: окупаторите се опитват да наложат себе си като необходимост. Факт е обаче, че засега експериментът там е далече от успех.
    Колкото до това, което сполетя Ирак – фактът, че той вече е направен на парчета, самият Вие твърде удачно използвате за него думата „подялба“. Между другото подялбата се извършва от външни по отношение на обекта сили – той няма как да се самоподели. И е термин, свързан с колониалното минало на човечеството. Само че това минало на някои места все още е настояще. И като правило е против интересите на самата страна и нейния народ. Та кой ли поиска – и нелошо се справя с осъществяване на желанието си! – подялбата на Ирак?

    • militero август 25, 2010 в 1:37 pm

      До някъде сте права, но забравяте, че кюрдите в Ирак от десетилетия насам са се опитвали да извоюват независимост. Бруталността, с която са потушавани тези опити е невиждана в онзи малко по-западен край на Близкия Изток. Обикновено за всеки убит арабин от от външни сили има по 50-100 убити от други араби. Но фокуса най-често е върху чужд-свой.
      Подялбата на Ирак е искана и от вътрешни фактори, именно Кюрдистан. Така или иначе Ербил си прави каквото си иска и практически не зависи от Багдад. Онзи регион е спокоен, няма убийства, приходите и жизнения стандарт са много по-високи от арабската част на Ирак. Защо да трябва да се натиква малкия, крехък оазис в една иначе размирна и опасна държава? А за САЩ и Запада няма особена полза държавата да се дели на три.

      Жалко, че не мога да отида, изглежда красиво.

  3. Ruslan Trad август 25, 2010 в 6:32 pm

    Общественото мнение в Ербил е „за“ федерация в Ирак. Но партиите са против, или поне не го казват явно. Живот и здраве до зимата трябва да замина за там и ще видя нещата вътре как са.

  4. militero август 25, 2010 в 8:16 pm

    Моите впечатления са точно обратните.🙂 Поне от тези кюрди, с които съм имал личен контакт. Иначе всичките активи на нацията са съсредоточени към еманципация и независимост от Ирак от десетилетия насам. Ирак може и да е била просперираща държава на фона на околните, но днес е назадничава и хваната в кървава схватка. Кюрдистан е далеч по-напредничав….макар и особено развит в някои отношения.

  5. Мая август 25, 2010 в 8:48 pm

    А какво да кажем за израелските фирми, които открито или прикрито, но масирано изкупуват земя тъкмо в Иракски Кюрдистан? Както, между впрочем, и в Анадола, а пък и в Северозападна България…

    • militero август 25, 2010 в 11:04 pm

      А какво да кажем за последния мач на Чикаго Булс?🙂
      Какво общо имат тези конспирации с темата?

  6. Мая август 26, 2010 в 1:22 am

    Ако решите да поразсъждавате, може би ще си отговорите и сам. Но може би просто не Ви „изнася“.

    • militero август 26, 2010 в 3:37 pm

      Да, сигурен съм, че Израел е най-голямата заплаха за националната сигурност на България, Турция и Кюрдистан. Сигурен съм и че израелско-кюрдската търговия (която наистина си съществува) е причината за ежечасните ексзекуции и разстрели в арабския юг на Ирак.

      Това с израелските фирми излиза много от рамките на темата. А и е тенденциозно преувеличено до неузнаваемост. Знам, че е интересно навсякъде да търсим израелската вина, но нека се придържаме към темата?

  7. Ruslan Trad август 26, 2010 в 3:51 pm

    При условие,че израелци изкупуват земя на безценица и не се знае какво ще стане с нея, Израел е опасен колкото турската експанзиационна политика.

  8. militero август 26, 2010 в 5:15 pm

    Почти съм сигурен, че вече не сме длъжни да наричаме взаимоизгодната търговия империалистическа агресия….да, проверих – не пише „народна“ преди Република България вече.🙂

    Кюрдите и Израел имат традиционно добри отношения, които ще стават все по-добри. Това и търговията със САЩ са част от причините този регион на Ирак да процъфтява, че даже и да дърпа работници от арабския юг, които да не се притесняват толкова от ционистки планове за икономически растеж.

    Учудва ме как за всеки проблем на която и да е арабска държава може да бъде обвинен Израел. Отдавна явно се е превърнало в традиция. Джанджа Уийд израелски футболен отбор ли е?😀

  9. Мая август 27, 2010 в 4:59 am

    Кое било „взаимноизгодна“ търговия? – Това, че индивиди, обречени да съществуват на прага на бедността и оцеляването, продават земята си, за да могат да просъществуват още известно време, а чуждата държава, която ги купува, развива върху тях свои колонизационни проекти? Точно тази „взаимност“ между индивид и държава, но не тази, към която принадлежи самият той, едва ли може да бъде определена като обществено изгодна, каквото по същесто е съдържанието на икономическия термин взаимна изгода.

  10. militero август 27, 2010 в 5:52 pm

    Беден човек с дървена съборетина и малка нива – продава ги, на тяхно място се строят блокове, получава 2-3 апартамента и гараж. Схемата я има и в България. А теориите за колонизационни проекти са в сферата на научната фантастика. Или поне докато не видя стотици хиляди израелци в Кюрдистан, България или Турция. В България сигурно нямат и 100.

    Търговията иначе включва електроника, строителни материали, храни и напитки. Кюрдистан е млада страна, тъй че идват и много израелски инженери, строители и компютърджии.

    Взаимоизгодна ще рече точно противоположността на отношенията с Ирак (коите са почти едностранни).

  11. Мая август 29, 2010 в 4:58 am

    Не знам какво получава от израелските фирми бедният човек с дървената съборетина по схемата, дето я имало в България. Но факти за участието на Израел в Проекта „Югоизточен Анадол“ сочат, че закупените от израелски фирми земи там най-напред се ограждат с осемметрови стени. Оттам нататък вече ни беден, ни богат турчин има достъп до тоя терен и медиите протестират, че не се знае какво се върши на тази част от турската територия.

    • militero август 29, 2010 в 5:00 pm

      Значи най-големия проблем на Ирак/Кюрдистан е, че турски вестници не знаят защо някоя си израелска фирма строи стена някъде си в Турция? Тенденциозно и удобно! Никога не съм разбирал социалистическата ненавист към свободния пазар, но именно този проект е пример за взаимоизгодна търговия. Израелски фирми строят в Турция воднопречиствателни станции, известни по цял свят. Строят и помпени станции и напоителни съоръжения (патентовани в Израел и копирани от арабския свят). Представа си нямам за каква стена говорите, но може да огражда някое от водоснабдителните съоръжения. Може да огражда някоя фабрика. Но със сигурност не огражда Ербил или Багдад.

      Не виждам защо бъркате проблемите на Кюрдистан с израелско-турските инфраструктурни проекти. Мисля, че това е безсмислено отместване от темата и предлагам да се придържаме към неща, които все пак са в Ирак.

  12. Мая август 30, 2010 в 9:35 am

    Изобщо не сме напускали темата Ирак – поне аз. Публична тайна е твърде тенденциозната подкрепа на Израел за кюрдския стремеж към държавност в Северен Ирак. Да се чуди човек защо точно и само там. А най-големият проблем на Ирак – ако благоволите да се върнете към първоначалната ми теза, която Вие оспорихте, е външната намеса, която целеше една голяма арабска държава да бъде съсипана, т.е. елиминирана като евентуален съперник на Израел в региона. И до голяма степен целта беше постигната.

    • militero август 30, 2010 в 3:00 pm

      Напуснахме темата, но са радвам, че се върнахме.

      Не мисля, че даже е публична тайна, подкрепата за кюрдите от страна на Израел е открита и логична. Кюрдските искат независимост от Багдад, Израел не е лоши отношения с Багдад – враговете на моите врагове са и мои врагове.

      Според Вас единствената причина Ирак да бъде нападнат е Израел? Че за какъв съперник може да дума? И да разбирам ли, че всъщност политиката на САЩ e ръководена от интересите на Тел Авив?

    • Ruslan Trad август 30, 2010 в 5:00 pm

      Смешно би било да смятаме,че парите на еврейската общност в САЩ нямат въздействие върху политиката на страната. Изборът на не един президент го доказва. Ирак не е просто Ирак. Това са кюрди, тюркмени, араби, евреи. Всяка една от тези общности има покровител и кюрдите намират своя в Тел Авив и САЩ – миграцията от Ирак съм Израел, помощите и т.н. Никой не е казвал, че причината да се нападне Ирак е Израел. Напротив, всички знаем причините. Въпросът е, помага ли Мосад на ПКК и защо?

    • militero август 30, 2010 в 11:35 pm

      В САЩ евреите са много, но като цяло гласуват за демократи (за мое съжаление), а за всеки арабски националист демократите трябва да са по-малкото зло.
      Ирак е араби, кюрди, тюркмени и евреи? Защо „и“ евреи? Че там са няколко дузини, абсолютно никакво значение нямат и според мен е излишно даже да търсим мястото им в политиката.
      Миграцията на иракски евреи към Израел не бих я нарекъл с тази дума, но както и да е. Да, Израел инвестира много в Кюрдистан. И е добре, че го прави.

      Да отговоря на въпроса ти – не, Мосад/Израел не подкрепя ПКК. Подкрепя Пешмерга и искам пак да подчертая, че разликата е огромна. Единственото общо между двете е, че са кюрдски, но дотам.

    • Ruslan Trad август 31, 2010 в 12:08 am

      Друго казват медиите и документите:) И то не медии,като „Шок“ за подкрепата на Израел за ПКК.

    • militero август 31, 2010 в 5:10 am

      1. Кои документи?
      2. Кои медии?

      Към втория въпрос допълнение – освен турските в последните няколко години. Интересно ми е да видя.🙂

    • Ruslan Trad август 31, 2010 в 1:01 pm

      Guardian примерно не се изказва много добре. Защо смяташ, че няколко договора са добри отношения?

  13. Ruslan Trad август 30, 2010 в 10:56 am

    Мая,дори бих казал,че в последно време даже не е публична тайна. Кюрдите,които управляват казват,че нямат проблем с Израел,а арабските проблеми не ги интересуват. Стремежът към държава прави положението взривоопасно, защото започва омраза между етносите далеч по-голяма отпреди. Израел подкрепя ПКК, това не е тайна, нито пък те го крият. Още от 60-те години кюрдите получават военна помощ. Важното е политиците в Ирак да съумеят да възстановят страната и да я укрепят, защото джихадистите също са много силни и с външна помощ. Ако няма воля, едва ли ще има политици на „Ирак“. По-скоро на отделни области.

    Source: Turkey worried Israel’s support waning over Kurd issue http://www.haaretz.com/news/source-turkey-worried-israel-s-support-waning-over-kurd-issue-1.235994

    Israeli–Kurdish relations http://en.wikipedia.org/wiki/Israeli%E2%80%93Kurdish_relations

    Israel Should Support the Kurds Against Syria http://old.krg.org/docs/articles/opinion-israel-support-kurds-syria-mar04.asp

    • militero август 30, 2010 в 3:16 pm

      Израел е подкрепял и все още подкрепя Пешмерга, не ПКК, това е съществена разлика. С Турция Израел винаги е имал добри отношения. Или поне преди 2007.

    • Ruslan Trad август 30, 2010 в 4:57 pm

      Добрите отношения не са пречка за подкрепата на групировки. САЩ и Русия го доказват и не само те. Държавните интереси рядко се припокриват с договорите, сключени между държави.

    • militero август 30, 2010 в 11:30 pm

      Е, САЩ и Русия не са добър пример за добри отношения. По-скоро за обратното. Да, летят заедно в космоса, правят хубави вечери и паради, на които се целуват и пият уиски/водка, но дотам. Каза го много добре – „… Държавните интереси рядко се припокриват с договорите, сключени между държави…“. Напълно съм съгласен. Израелските и турските интереси са били много близки в много отношения.

    • militero август 31, 2010 в 5:13 am

      Ами, близки, да. Турция е най-добрия мюсюлмански приятел на Израел. Поне до началото на 21-ви век. Военно сътрудничество – общи проекти, учения, системи за сигурност. Икономически отношения – огромна продукция, техника и съоръжения от Израел в Турция, огромно количество стока и обратно. Двупосочен туризъм, дипломатическа подкрепа. Направо не е имало какво повече да се иска. И освен това – общи врагове в лицето на Сирия и Иран. Та, да, близки са били и то много.

    • Ruslan Trad август 31, 2010 в 1:02 pm

      И това е символ за добри отношения? О,я стига. Има достатъчно много примери от историята, че договорите нищо не значат.

    • militero август 31, 2010 в 4:09 pm

      Да, но това не са само договори и по всеки един параметър Турция и Израел са имали страхотни отношения. Пример за обратното?

  14. Мариян Карагьозов август 30, 2010 в 2:37 pm

    Факт е, че американският удар срещу Ирак постигна няколко цели.
    Банално е да кажа, че първата от тях беше петролът.
    Цел две – беше разрушена една от най-мощните арабски държави. След трайното вплитане на Египет в американско-израелската орбита, Ирак остана може би единствената арабска държава, която можеше да обедини региона. Поради това още от началото на 90-те всячески му се пречеше.
    На следващо място – Ирак беше един от бастионите на арабския национализъм. Съзнателно беше ударено точно това, така че на първите избори имаше секции за сунити, шиити, тюркмени, кюрди, християни, нямаше само за едни – иракчаните…

    • militero август 30, 2010 в 11:25 pm

      Щатската политика в региона не се върти около Тел Авив, все пак Израел изобщо не е могъща държава, нито има петрол.
      Споменаваш 90-те години, Марияне? Ами, Израел няма нищо общо с нападението и окупацията на Кувейт от Ирак. И най-могъщата арабска държава (Саудитска Арабия, която си позволява много, но всеки си затваря очите) се чувства пряко заплашена от Саддам. Както и други арабски държави. Срещу Ирак застават Саудитска Арабия, ОАЕ, Египет, Мароко, Оман, Катар, Бахрейн, че дори и Сирия, което са почти всички арабски държави, имащи някакво значение в този регион. Арабския свят е бил против Ирак, как тогава ще може Саддам да обедини каквото и да е? И именно в тази война си проличава, че САЩ си гледат интереса, а не този на Израел (когато двете неща са различни; справка – 40-50 ал-Хюсеин).

      Колкото до изборите – няма нужда точно на теб да обяснявам какво правят враждуващите шиитски и сунитски групировки по време на избори…също, което правят и по принцип, но на пълни обороти.

    • Ruslan Trad август 31, 2010 в 12:09 am

      Ти тия неща на друг ги говори как политиката на САЩ не се мъдри около Израел:)

    • militero август 31, 2010 в 5:16 am

      Тоест, малък и беден Израел контролира големите и богати САЩ?🙂 Интересите на двете държави най-често съвпадат, но не винаги. И когато не съвпадат САЩ си следват интереса.

      Но, да оставим Израел настрана. Мариян спомена за войната в залива. Там Израел не прави кой знае какво освен да поема удари. Защо целия арабски свят застава срещу Ирак, великия панарабски обединител? Освен ако не приемем, че нападението на Ирак над Кувейт е израелска агресия.

  15. Pingback: Ирак – Нова зора, нов зор « Intidar

  16. militero август 31, 2010 в 4:16 pm

    Турция и Израел са имали страхотни отношения, не става дума за няколко договора. А примерите, че не са имали са малко и незначителни. Не виждам къде е спора.

    Освен в турската полу-жълта преса рядко се говори за съществуваща връзка между ПКК и Израел. Освен ако някой не даде примери за обратното, които са малко.

  17. visitor септември 2, 2010 в 10:09 pm

    Само на мен ли ми се струва или някак съзнателно от някои и несъзнателно от други се пропуска фактът, че за 12 години „практическа независимост“ кюрдският регион в ирак, не успя да мръдне и на йота от предишното си положение, освен да се сдобие със сателитни антени, мобилни телефони и подобни достиженияна технологиите, нямащи нищо общо с развитието на образование, търговия, здравеопазване и т.н.

    Защо Кюрдската автономна област започна да се развива с изключително бавни темпове (не много по-различни от тези в останалата част на Ирак), едва след като получи 17 % от централния бюджет, без да внася абсолютно нищо в него. Хубав е принципът „което си е мое, си е само мое, а което е твое е общо“.

    Кюрдска държава никога няма да има и то не заради черните очи на Ирак, но за сметка на това автономна област има. Проблемът е, че тя се има за по-автономна, откокото трябва, защото пък централната власт е заета да краде… тази на областта също. Иначе има какво да се види в областта и то в пъти по-красиво от снимката приложена от г-н милитеро.

    Връзките с Израел не са скорошни и са доста голям проблем за Ирак, не заради това, което описвате, а заради историческите злини, които са нанесени на първата иракска република.

    Що се отнася до това дали Ирак е бил един от бастионите на арабския национализъм – да, за огромно съжаление на иракчаните, включително и на арабите сред тях.

    Факт е, че никой няма да се мръдне да сменя диктатурата, в която живурка след като под носа му се навират Ирак и Ливан – „Искате демокрация ?! Искате да сте като Ирак и Ливан ?!“ – интересно защо пък…

    • militero септември 4, 2010 в 12:10 am

      Според мен Кюрдистан се е развива не с малки темпове. Вярно, това е един изостанал край и имат хората още много работа да вършат, но не само gsm-и и сателити са направили хората. За 20 години практическа автономия Кюрдистан се сдобива с три нови университета, много нови болници, да не говорим рязко увеличение на жизнения стандарт. Много араби от иракския юг отиват в кюрдския север, търсейки работа. Средната заплата е почти 50% повече от средната за страната.

      Не знам за какви исторически злини говорите, аз се сещам обаче за десетки злини с обратен знак.

      Интересно как никой не споменава обаче за стотиците хиляди, че и над милион умряли заради глупостите на Саддам и компания. Да, бил е реформатор, но също така и брутален диктатор, с много кръв по ръцете. Най-много важи за кюрдите – само за няколко години са избити близо 100,000 кюрди през 80-те години. Повече пък умират за броени месеци по време на кланетата в началото на 90-те – кюрди, араби, тюркмени. Повече от милион иракчани и иранци умират в започната от него война. Това ли е въпросния бастион на арабския национализъм?!

  18. visitor септември 4, 2010 в 1:52 am

    Точно това е въпросният бастион на арабския национализъм – това е истинското му лице. Коректно е да поставя израза в кавички – „бастион на арабския национализъм“. Това е, което арабските щения създадоха – убийства и разрушения за две иначе доста интересни в политически аспект държави – Иран и Ирак. Тук не става въпрос за глупост, а за преднамерено зверство.
    Целенасочено пропускан факт покрай избиването на кюрдското население е целенасочения геноцид срещу иракския народ във всички негови етнически и религиозни прослойки. Никой не омаловажава кюрдските жертви, но те не са единствени и далеч не са най-многобройните. Целенасочено се пропускат и неколкократните масови кланета на иракската опозиция, извършени от кюрдските партизани – избиване на хора, борещи се за тяхната кауза, съюзяване със Саддам. едва ли разумен човек смята, че кюрдските лидери, в частност джалал талабани и месуд баразани, са по-добри от саддам. не е редно да се скриват недостойните прояви на кюрдските политици, само защото саддам е бил звяр. това, което собствените им лидери са направили на кюрдския народ не е никак по-малко. що касае злините при първата иракска република – определено са били разгромени сепаратистките нагони в онзи момент, но за разлика от…. нека ползвам вашия израз „злините с обратен знак“, с които е унищожен един огромен възход, това е било исторически нищожно събитие. една неправилно изиграна ръка заедно с много други събития, доведе до десетилетия на терор за целия иракски народ, включая кюрдите като част от него.
    Позволете ми една малка корекция – трите университета с Кюрдската автономна област не са от последните 20 години, макар едва в последните 6 г. вече имат няколко хуманитарни специалности, чиито дипломи се признават извън Ирак. Факт е неспазването на критериите за добро образование.
    Хората от иракския юг търсят работа на север заради сравнително по-мирното ежедневие. Не знам как сте изчислили, че заплатите там са с 50% повече, но цените определено са от 70 до 100 % по-високи. смешно е, че иракчанин, който има пари може да летува по-евтино в Египет, отколкото в Северен Ирак, за който си вади и виза между другото. Иначе за пример – един начинаещ лекар в Багдад да кажем взима заплата, равняваща се на 800 $, а в автономен Кюрдистан – 450 $; един начинаещ учител в кюрдския регион взима около 380 $, а в другите региони – 580 $; минималната пенсия в Ирак е 250 $, а в Иракски Кюрдистан 120 $.
    иначе за жертвите на режима на саддам сте сбъркали малко с около милион и половина, ама нейсе няма да издребняваме… в Ирак човешкият живот не струва много.
    темата може би е много интересна за разсъждения, но безкрайно болезнена за изживяване.

  19. militero септември 5, 2010 в 5:06 pm

    Да, не пропускам убийствата и кланетата на арабите, както виждате. Но няма как арабите да се отделят от Ирак, те са Ирак. Освен ако не се делят религиозно. Но кюрдите са в голямата си част компактно разположени на север.

    За университетите – не смея да споря, но поне това прочитам :
    http://www.uod.ac/ – The University of Duhok, established on October 31st, 1992 with two colleges
    http://www.koyauni.ac/ – on 29/11/2003 Koya University was established for the academic year(2003-2004).
    http://www.ukh.ac/ – he University of Kurdistan Hawler (UKH) was founded by Prime Minister HE Nechirvan Barzani in 2006
    Предполагам няма да са кой знае какво както казвате, но все отнякъде трябва да се почне.

    За заплатите няма да споря, нямам никакви наблюдения, нито познати. Това, което знам го знам от западната преса и статистиката. Примерно, по-високото БВП на глава от населението. Но виждам, че сте човек, който явно е живял там, тъй че повече ще чета и по-малко ще пиша.🙂

    Не можах да разбера каква е ционистката злина, която е сринала Иракската Република. Има само едно нещо, за което иракчаните могат да се сърдят на Израел, а аз лично съм горд с него. Но за сметка на това семейството ми се е разминавало на 100-200м от падащата иракска „любов“.

  20. visitor септември 5, 2010 в 7:13 pm

    Споменатите университети са създадени през споменатите години само административно, тъй като това са съществуващи клонове на университетите на Багдад, Мосул и Арбил, като последният университет просто получава ново име – на арабски Хаулер е Арбил или Ербил.

    Нека да бъдем коректни в цитирането си едни други. Не съм казала, че ционистка злина е разрушила първата иракска република. Но ппределено има нанесени такива злини. Основната е подкрепата на кюрдските сепаратисти и особено в саботирането на плановете на генерал Касем. Баразани старши взривява над 28 инфраструктурни проекта в региона и забавя развитието на кюрдските области, включително построяването на кварталите за учители, инженери и социално слаби хора.

    Освен това Ирак не се сърди на Израел в никакъв случай. Иракският народ е известен с уважението, което храни към еврейската общност в страната. Не визирам наглостта на политиците и изселването на иракските евреи, за което пък Израел трябва да им е благодарен. В една и съща година в Ирак се създават Фронта за борба с ционизма и Съюз за подкрепа на евреите. Както различават ислям от ислямизъм, така определено различават ционизъм от юдеизъм. Не знам вие с какво сте горд, но едва ли е нещо наистина достойно, защото през всички тези десетилетия конфликт между израел и арабските страни няма нищо достойно в действията на нито една от страните. Между другото Ирак в момента не е във война с Израел, но няма дипломатически отношения, а в Иракски Кюрдистан има израелско представителство подобно на консулство – е това нормално ли е ? Законът за федеративност в Ирак не дава подобна свобода.

    Между другото кюрдското население в Ирак също е част от Ирак, не по-малко от арабите. Интересно е да се каже, че има някакъв брутен върешен продукт на една област, която реално финансово не е отделена от централната власт. Не знам какво знаете за Кюрдската автономна област в Ирак, но ще ви дам няколко примера.

    Иракски Кюрдистан – тоест правителството му сключи в абсолютен разрез с конституцията /парадоксално, че тя беше наложена на всички иракчани с тяхната помощ/ договори за продажба на суров петрол. Понастоящем изпълнението на тези договори е блокирано, но въпросът е там, че докато се изпълняваха, доходите от тях не влизаха в хазната на Ирак, а само на Иракски Кюрдистан. В същото време приходите от нефта на Басра например се внасяха в хазната и кюрдите /визирам правителствата не народа/ получаваха 17% от тези доходи. Университетите в региона са на подчинение на тяхното министерство на висшето образование и науката, но получава финансиране от централната власт.

    В Ирак са признати като официални и двата езика и ако има часове по кюрдски език в училищата извън кюрдската автономия, то в региона не се преподава изобщо арабски, следователно не се държи матура по арабски език, следователно се отнемат всякакви шансове на кюрдските младежи да учат в университети извън областта.

    Кюрдската власт иска да присъедини към териториите си градове, които са населени предимно с т.нар. фейли кюрди /почти нямат нищо общо/, но не им осигури места в местния парламент, отказва да се занимава с техните проблеми, но иска земите им един вид.

    Така че компактността на едно население не е причина да му се даде право на държава, още повече като никога не е имало такава. Самите кюрдски лидери казват, че всички някога завземали тези земи са се договаряли с кюрдските старейшини – те винаги са били племена и никога не са имали държавна организация. В последно време самият народ осъзна колко ще загуби при евентуална независимост, но политическите манипулации са велико нещо.

    Едва ли Ирак може да бъде свързан само с „любовта“, на която вие сте бил свидетел.
    а между другото Ношируан Баразани не е премиер – премиер е Месуд Баразани.

  21. Pingback: Ирак – Нова зора, нов зор | Без Лого

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: