Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Monthly Archives: юли 2010

Цветанов потвъждава полицейщината

Кратък коментар по случай днешното изказване на министър Цветанов, че застава на страната на полицаите, пребили семейство в Кърджали по погрешка.

Латиноамериканският модел на полицейска държава явно е много заразен, защото България започва да се заразява. Първите симптоми вече са налице. Публични акции, грешки на полицията, останали ненаказани. Държавна закрила над тези грешки. Липсата на хапче за тази болест явно ще стане нещо нормално.

Значи положението е такова. Полицаи влизат в дома на семейство от Кърджали. Пребили ги по погрешка. Обаче!Министър Цветанов застана днес пред народните представители. Бе повикан за обяснение относно работата на полицаите в последната акция, при която объркаха апартамента на сводник със съседно семейство, при което дъщерята има пукнат череп. Застана министърът и започна да говори с навъсен поглед и обвинения към старата власт. Гордо заяви, че застава на страната на полицаите, докато не свърши разследването, което знаем как ще завърши.

Сега „стана ясно“, че семейството не било много чисто, че даже синът им помагал на сводника. Затова влизането на полицаите посред нощ в дома на семейство не било такава грешка. Току виж е било и замислено така.

Ние помним 14 януари, протестите и полицейския произвол. Тогава извинението бе, че хората по улиците са идиоти, незачитащи властта. Сега извинението е, че синът на семейство Мустафови бил сводник. Нищо чудно, че има незачитане на властта.

Проверете съседите си да не са сводници. Затворете добре вратата, отивайки да спите. Загасете лампите до една. Мирувайте и се молете да не нахълтат в дома ви специалните части, защото вие ще се окажете виновни.

WikiLeaks хвърли света в шок – публикува 91 000 документа на Пентагона

Преди малко повече от месец един от основателите на сайта WikiLeaks – Джулиан Асанж бе издирван от Пентагона и беше принуден да се укрива. Причината бяха стотици хиляди секретни документи свързани с войната в Афганистан, с които WikiLeaks се беше сдобил и се канеше да публикува. След седмици забавяне и опасения за безопасността на Асанж, на сайта WikiLeaks бяха публикувани 91 000 документа, покриващи почти всички случаи на насилие във войната в Афганистан в периода 2004 – 2010 г.

Публикувани в категоризиран формат, те изреждат хиляди случаи на престрелки, бомбардировки, експлозии, обиски и други операции, между които няколко мащабни случая, в които въздушни удари убиват стотици хора наведнъж. Прави впечатление, че дори при множество жертви американската армия  е регистрирала всички убити като „врагове“ или „бунтовници“. Например в записаната на 9.9.2006 г. бомбардировка на афганистанско село, убила 181 души, нито един от загиналите не е регистриран като цивилен.

В интервю пред медиите Джулиан Асанж поясни, че заради съображения за безопасността на източниците, много документи още не са публикувани, но има вероятност с промяна на политическата обстановка и те да излязат наяве. Очаква се да бъдат публикувани още:

– видео от въздушния удар в афганистанското село Гранаи от 4 май 2009 г., в който бяха убити 140 цивилни, предимно деца и жени

–  260 000 дипломатически съобщения между Държавния департамент на САЩ и посолства по света, разкриващи в детайли как дипломацията на САЩ експлоатира по-бедни страни

Припомням, че Брадли Манинг – войникът, за който се предполагаше, че е разкрил скандалното видео „Collateral Murder“, бе арестуван и държан без съд в американска база в Кувейт, като е застрашен от 52 годишна присъда и дори екзекуция, ако бъде осъден за шпионаж.

Междувременно започнаха да се задават въпроси защо пресата и телевизията бяха неспособни да направят подобни разкрития.  Известният английски журналист Робърт Фиск заяви, че случаят илюстрира западането на традиционните медии:

„Имаме толкова много скъпи вестници с огромни разследващи екипи – Уошингтън Пост, Ню Йорк Таймс… но те не бяха тези, които разкриха новината. Интернет разкри новината. Това до този момент е най-важното доказателство, че вестникарският журнализъм отстъпва назад. Той следва властите: „Mога ли да дойда с вас? Мога ли да бъда с десета планинска дивизия? Мога ли да бъда с британската армия?“ Тези репортери не получават истината. А тези хора – тази организация WikiLeaks – те успяха да го направят… и то в огромен мащаб, невиждан наскоро в журнализма от пресата или телевизията“.

Максим Проданов

Докосване до Сафита

Сирийското крайбрежие. Няколко птици известиха, че морето е близо. След малко се появи и град Тартус. В деня, в който пристигнахме бе топло и лепкаво. Второто е нещо типично за този район, поради изпаренията от морето. За това пък нощите са много приятни.

Приятелят ни в Тартус, който ни посрещна, Ияд Алсалем снима филми за National Geographic. Точно се бе върнал от снимки в пустинята, а преди това бе направил филм за животно, подобно на тигър, което живее покрай р. Ефрат. За него се е смятало, че е изтребено още в края на 20 век. Филмът на Ияд показваше, че това не е така. Интересен човек, с който прекарахме времето си в Тартус. От него понаучихме факти за района.

В момента крайбрежието тепърва се развива. Правят се планове на курортни селища, хотели. За щастие има закон да не се правят огромни и високи хотели, които да закриват гледката към морето. И наистина, от терасата в апартамента, където съм аз, морето се вижда съвсем ясно, както и остров Ар-Руад.

Корабите се поклащат леко, а лодките чакат следващите пътници да тръгнат към острова. За 15 минути можете да прекосите разстоянието от брега на Тартус до остров Ар-Руад и си заслужава да го направите.

Най-големият ни враг в това пътуване е времето. Никога не ни стигаше и още помня преходът, който направихме в един ден от Суейда през Босра, в Дамаск, Сейдная, за да спим в Кара при роднините. Времето отново ни напомни, че е дефицит, затова решихме да потеглим към Сафита, като Ияд водеше по пътя, тъй като за първи път бяхме в областта. Защо там? На 25 км.от Туртус е и определено това място трябва да бъде посетено, най-малкото заради Castel Blanc или на арабски Burj Safita (Кулата на Сафита). Тази масивна кула е изградена от бял камък, извисяваща се над хълма с историческата част на градчето. На моменти може да помислите, че сте попаднали в Южна Италия или Южна Франция. Местността е много плодородна, изобилства от реки, извори и насаждения от грозде, нар, кайсия, смокини, маслини. Над всичко това стои Кастел Бланк- Бялата кула на Тамплиерския орден. Провирайки се с джипа през тесните улици на стария град Сафита, всичко подсказваше, че това бе твърдина на латинската власт по тези земи в отминалото Средновековие. Църкви, каменни къщи, тесни улици, дюканчета-бяхме попаднали в 12 век. През деня няма да видите много хора, но след шест вечерта всички са излезли по улиците и градчето оживява.

Кулата се извисява над вас още при подстъпите към нея. Сред уличките виждате някой ъгъл, някой зъбер или камбаната на върха й. Стигайки до нея се усеща все още важното й значение. В миналото освен за църква и пункт на тамплиерите в техните пътувания, Кастел Бланк е и наблудателница с важно политическо и географско положение. От върха й се вижда цялата област на Сафита, а при ясно време с невъоръжено око може да съзрете Крак де Шевалие, огромната хоспиталиерска крепост край Хомс, както и морето. Именно този бряг е последното нещо, което виждат кръстоносците при оттеглянето си от Светите земи, а Кастел Бланк никога повече не е обитавана от рицарите тамплиери. След земетресение тя е оставена, а днес растеврирана. Въпреки разрушението тя е почти запазена. Голямата зала над църквата, където са се събирали рицарите, е още запазена. Стълбищата са изградени така, че нападател да не успее да се изкачи безпрепятствено на покрива и в залата.

В областта на Тартус живеят много християни, а от мюсюлманите най-вече алеуини. Жените им не се забраждат, къщите са с по-различна архитектура. За момент може да помислите, че сте в Гърция. Обикаляйки с колата по малките пътища, също асфалтирани, на областта, виждахме много хора, седнали на верандите си на по чаша кафе и чай или сок от черници. Това ми донесе много наслада-да виждам цялото това спокойствие. Пред всяка къща е паркиран мотор, който е най-удобен за височините и тесните пътища. На верандата на бели столчета ще видите често хора да се наслаждават на следобедния вятър, идващ от морето. Под някоя маслина се е излегнала котка, а деца хапват плодове пред къщата. Наистина гледка, носеща спокойствие, което никоя снимка не би могла да представи напълно.

Вечерта не ми остана нищо друго, освен да си сипя свеж сок с лед, да седна на стола пред терасата и наблюдавайки крайбрежието на Тартус да обмисля деня, в който видях цялата тази пъстра картина на Сафита и района Тартус. Това, което съжалявам наистина е, че сядайки пред лаптопа не бих могъл да предам това, което очите са видели.

%d bloggers like this: