Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Писмо от Суейда

Пристигнахме в Босра в най-голямата жега. Слънцето бе силно и единственото място, което предлагаше сянка бе амфитеатърът на Босра. Удивително място. Ако не бе писано толкова много за този архитектурен паметник на човешката мисъл, щях да ви занимая повече с него.

Амфитеатърът е място, лъхащо на история. Стените, всеки камък, прозорец, всяка тревичка има какво да ви разкаже. Влизаме през главния вход, където огромната порта ви наблюдава с над две хиляди годишен поглед. Посрещат ни усмихнати гидове, предлагащи да ни разведат из коридорите на театъра от пети век преди Христа, използван и като крепост при смутни времена. Всъщност укрепленията си личат още от входа, където може да видите укрепените части на портата и амбразурите за стрелци. Коридорите във вътрешността водят до сцената на театъра, където някога са се водили битки и са се провеждали забавни представления за първенците на древна Босра.

Гледайки камъните, с които е съгладено това чудо всъщност гледах останките от няколко епохи. Елинизъм, римско време, византийци, арабски халифат. Амфитеатърът е изграден от черен камък. В цялата област е пълно с  този материал, появил се след многократни вулканични изригвания в древността. Районът на Босра е сред плодородните на Сирия и е бил важна част за Римската империя, осигуряваща големи количества жито. Разбира се трябваше да се случи нещо. По пътя между Босра и Дараа бензиновият маркуч все, че се скъса и трябваше да спрем. Ситуацията се подсили с факта, че бе време за петъчна молитва и всеки бе в джамията. Огледахме се, но пътят бе пуст. Остана ни само да чакаме, тъй като щеше да отнеме време докато дойде помощ. След час и малко вече можехме да продължим по пътя си, но едва ли ще забравим престоя си насред пустия път по средата на полето край Босра. Нека ви разкажа за още един район – Джебел Друз.

Трябва да задължително да посетите тази част на Сирия. Изключително важна в античността, заради близостта на Петра и старите римски постове, запазва значимостта си и днес. Границата с Йордания е съвсем близо, както и тази с Израел. Все още личат останки от стари фронтове. На 30 километра от Босра и на 95 от Дамаск се намира град Суейда. Градът на друзите, чиято общност има квартал в Дамаск – Джарамана. Изключителни и мистични хора, чието учение не допуска всеки. Те са араби, наричат себе си мюсюлмани, но разбирането им и тълкуванието на свещените книги – Коран и Библия- е ръзлично от ортодоксалното. Имат свои молитвени домове, жените им не се забраждат. Техен символ е петолъчна звезда, чиито лъчи са с различен цвят, символизиращ петте им пророка. Всъщност малко се знае за това учение, почитащо хора, като Аристотел или Платон. Общността им е сравнително малка и Суейда е градът, където те са мнозинство. Районът, Джебел Друз (Планината на друзите) е изключително плодороден и за него са се водили немалко битки. По време на френския мандат, областта е автономна, но се обединява с Дамаск и Алепо след няколко исторически неслуки. Тук мистично се казва, а и с известна гордост, че „мнозина франджи (французи) са намерили съдбата си“, т.е. загинали по полетата на Джебел Друз. Наистина друзите се смятат за едни от най-добрите воини в Близкия изток, защитаващи общността си с всичко.

В Суейда се гордеят с техния символ – Султан паша ал-Атраш. От същия род е и известният музикант Фарид Атраш, символ на старата класическа арабска музика. Султан паша е името, което местните дават на един от най-видните дейци на сирийската революция и движение срещу Франция. В деня, когато пристигнахме в Суейда, ние видяхме веднага негови изображения в града. Трябваше да разгледаме повече, затова решихме да пренощуваме в приятели. Старият род Ал Хаким е известен със своите първенци и имах честта да познавам техните наследници в Суейда. Преди да заспим, цяла вечер говорихме за онова време, в което моралът и чувството за родината не са били просто абстрактни понятия. Дядото на нашия семеен приятел е бил в Съвета на старейшините на Суейда, който в навечерието на въстанието срещу Франция организира отрядите на друзите. Старият Тауфик Ал Хаким е изградил и къщата, където отседнахме. Днес портретът му краси една от стените и наблюдава зорко. Колко ли неща може да разкажат бъзмълвните му очи.

В стаята за гости, където се е събирало цялото семейство, се чувства още стария дух на онези хора, дали всичко за родината си. Изключителен заряд и страхопочитание има в тази стая, където тази вечер ние пихме местното черно кафе. И тук има българска връзка. Синът на Тауфик Ал Хаким е женен за българка-една невероятна жена, която се радвам, че познавам. Постепенно с напредването на вечерта идваха гости, роднини на домакините ни, с които хапвахме вече типични за района сладки със смлени фурми. И пак стана дума за Султан паша.

Няколко думи, макар и да не стигат, са нужни за Султан паша Ал-Атраш. Като ръководител и съорганизатор на въстанието срещу Франция, Ал-Атраш е възнаграден богато от бившия президент на Сирия Хафез Асад. Това е политика към всеки ветеран от това време. Има цяла улица, където старите войници живеят и държавата е приспаднала доста от данъците им. Според мен това е един добър жест към хората, дали живота си на армията и би трябвало тя така да им се отблагодари. В спокоен живот е напуснал света през 1982г. Революционерът Ал-Атраш, на над 90 години.

В музея на Ал-Атраш до Суейда може да се видят запазени оръжия и документи от времето на сирийското въстание през 1925 (останало с името ас-саура сурия кубра- великата сирийска революция срещу Франция, продължила до 1934). Интересен документ бе смъртната присъда на един от ръководителите, подписана от Френската република. На писмо от Султан паша Ал-Атраш до властите се чете най-горе: „Сирия, освободена и неделима.“А по-долу мотото на революцията: „Религията е за Бог, държавата за народа.“ Наистина интересно място е музеят на Ал-Атраш. Всеки, който се интересува от модерната история на страната трябва да посети това място.

Продължаваме да прекосяваме Джебел Друз. Хълмист район, известен с лозята си. Тук се прави най-добрият арак (подобно на мастика), от който си взех за София. Да видите войници в района е нещо нормално. Близостта до Израел вдига нивото на сигурност и тук всичко се наблюдава. В колата хванахме няколко пъти израелско радио, чиито вълни стигат почти до Дамаск. Същото е положението и откъм израелска страна, където сирийското радио е силно.

Има много история тук. Има и много за разказване, което ще продължа, надявам се, в следващи постинги. И си мисля в този момент, когато гледам пасажите с ябълкови дървета край Суейда, че само две хиляди години ни делят от древността на тези земи. И повярвайте ми, съвсем малко е научил човек за това време.

One response to “Писмо от Суейда

  1. AIMAN HAMZA ноември 15, 2010 в 10:48 pm

    Pozdraviavam te Ruslan za tazi informacia koqto si poplikuval , mnogo interesna i vajna, naistina ima o6te kakvo da si kaje za tozi raion.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: